Ахмед Доган явно се чувства излишен, щом е започнал да вади призраци от гардероба – “възродителен процес” “етническо прочистване” и заплахи за ерозиране на държавата. Повече от 20 години след като в ролята си на организатор на сепаратистка организация Меди Доганов – агент Сава, излиза от затвора, той явно вижда, че животът му е на път да мине без много смисъл, а създадената от него ДПС завоюва прозвището, което и се полага – етническо-мафиотска структура, разпределяща “порции” между верните паши и спахии. Това не се случва в XIX век, а през XXI век, но хора като Доган имат нужда да вадят призраци и да искат “нов прочит”, в който те ще могат да прокарат версията на Анкара за “неоосманизма”, и за терористичния характер на национално-освободителните борби на българи, гърци и сърби. Преди да е нужен нов прочит на историята обаче, е нужна оценка за това какво представляват действията на Ахмед Доган през 1992г., когато под закрилата на депутатския си имунитет (и криещ се зад ореола пазител на етническия мир) предава в посолството на Турция списък с имена на българи, работили в разузнавателните служби зад граница. Каквито и да са тези хора (доносници, разузнавачи, шпиони, слушалки и каквито искате епитети) имената им не трябва да стават достояние на чужди държави – не и преди България да е определила ролята им в собствената си история. Много от тях са работили за България и против Турция, а не по линията комунизъм-капитализъм. Необходимо е ясно заявяване, че Турция в момента извършва нещо много подобно на геноцид спрямо собственото си кюрдско малцинство, както и че е окупирала територията на държава, членка на ЕС. В един “нов прочит” на историята безусловно би трябвало да има признание от страна на Анкара за арменски геноцид, за геноцид подкрепян от властите по време на Априлското въстание през 1876г., както и за геноцид по време на прогонването на гърците от Мала Азия през 1920-1922г. Един нов прочит на историята не би трябвало да поставя като герои и “борци срещу комунизма” хора, които са поставяли бомби във влакове.
Едва след подобни стъпки може да се допусне нов прочит на Балканската война, в който да се посочи и ролята на “младотурците” в идеологията за геноцид над неверниците, която прави Балканските войни до голяма степен неизбежни. В скоро време можем да очакваме от Ахмед Доган да поиска нов прочит и на Руско-Турската война, която във всички случаи е завършила зле за Високата Порта, чийто наследник се явява ДПС. В крайна сметка, положителния резултат от Руско-Турската и Балканската война е налице – Османската империя се смалява. Успешен край може да се постави тогава, когато Турция се свие до границите на Конийския султанат и престане да мрънка за членство в ЕС.
