Има една планина, която се издига в най-югозападния край на България. Голяма е като площ горе-долу колкото Витоша, но за разлика от нея не е кръгла, а се простира на повече от 30 километра от изток на запад точно над Петрич. Планината се казва Беласица, половината от нея (южната и част) се намира в Гърция, и най-високите и върхове – Конгур, Радомир и Тумба, са над или малко под 2000 метра надморска височина.
Каране на колела по билото на Беласица ми беше мечта отдавна и когато Любо Ботушаров от MTB-BG.COM ми се обади с предложение да се включа в организирано от него каране, ми трябваха не повече от 5 секунди за да реша, че отивам. Натоварихме се с него и Тошо (Тодор Зъбов) на неговия пикап с повишена проходимост и с мръсна газ отпътувахме по магистралата към Петрич. Тук е момента да отбележа, че и Любо и Тошо са много по-добри и издържливи карачи от мен, колелата им са много по-добри и добре подготвени и често им се налагаше да се занимават с мойто колело, което даваше бъгове, или да ме чакат да катеря някоя височинка. Много съм им благодарен за съветите и търпението по време на тези 4 дни карания.
Повече информация за самите карания ще има в сайта на Любо, затова аз ще се спра повече на планината, която у мен остави еднозначни усещания – възторг и голяма радост, че успях да се докосна до нея. По време на престоя нощувахме на абсолютно народни цени в къща Орхидея в село Яворница, където се хранехме на абсолютно същите народни цени и от домашните ястия на леля Рукие. С една дума – препоръчвам. Селото е стръмно разположено в полите на Беласица и се намира на около 15-18 километра от Петрич и в него май няма какво особено да се прави, освен да се отиде до близкия водопад, или до крепостта на Самуил (всъщност то крепост почти няма) в съседното село Ключ. Има и един-два манастира, които обаче не успях да разгледам.
Петрич и селата около него изглеждат оживени и пълни с млади хора, хубави коли и къщи. Доста често джиповете и пикапите са с английски номера и десен волан, но са собственост на местни обикновено, просто са купени изгодно и още не са пререгистрирани. Близостта на две граници винаги е била предпоставка за успешни бизнес начинания в която и да е област и на Петрич му личи, че се развива добре. Над града се намира хижа Беласица, чийто стопанин в момента полага доста усилия да привлича хора – пред нея има перфектна морава с детска площадка, а гората наоколо предлага добри опции за каране на колела и разходки. Вътре в хижата не успях да видя как са стаите, но ресторантът изглеждаше добре. Според мен през лятото хижата е по-добра опция за спане от града, от гледна точка на жегите, които в Петрич са си големи. Единствения минус може да бъде тесния и с много завои път до там, по който трябва да се кара внимателно – има силен трафик от коли, джипове, колела и пешеходци.
В Беласица има много черни пътища и пътеки, някои маркирани, други – не. За съжаление, голяма част от черните пътища са изровени от камиони с дървесина, които са истинско бедствие. И тази красива планина не е пощадена от бича на поголовната сеч. Не се съмнявам, че всичко е формално законно (като подпорен хотел на плажа), но десетките камиони и сечища в планините на България са бедствие, което трябва да се спре, независимо от всички политически и мафиотски протекции. Както каза хижарят на Беласица, “от гората идва водата, толкова е просто”. Ако не искаме повторения на водната криза в Перник и в други градове, един 20-годишен мораториум върху изсичането на горите е напълно необходим. Към проблема с изсичането може да се добави и друг проблем – тумбите берачи на боровинки (без значение от етноса), които пъплят по поляните с коли, берат и късат храсти безогледно, живеят в планината на катуни в продължение на месеци през лятото и общо взето са минус за всяка туристическа идея. Необходимо е в брането да се наложи ред и да се спазва контролът на ниво. Необходимо е да има не само гранични полицаи, но и във всяка планина и национален парк да има горска стража/полиция, които да следят и да налагат санкции за нарушения. Навлизането на коли трябва да се регламентира и да стане с такса, както е в Македония и Сърбия. Най-натоварените пътища да се асфалтират или обработят/застелят с твърда настилка и да се забрани движението на камиони по тях – така и ерозията ще намалее, потокът коли ще се контролира и всичко ще тръгне в по-добра посока.
За развитие на Беласица като спортен център за байкъри и дори скиори може да се помисли и за изграждане на лифт над Петрич, който да качва хора до връх Конгур или близо до него. Наясно съм с всички ЗА и Против строежа на лифтове в планините, негативният пример на лифт Рилски езера и други аргументи, но за мен проблемът не е в лифта, а в хората, които го ползват. При ниско съзнание на народонаселението имаме и резултата в управлението, който наблюдаваме и сега. Ако държавата и общините ясно дефинират отговорности и забрани, ще може много хора да се качват в планините на места, които сега са недостъпни за тях.
В Беласица има няколко места, където вървящия по билото черен път се доближава до границата с Гърция на броени метри. Едно от тези места е проходът Железни врата, където може да преминете в южната част на планината без никой да ви спре и да се насладите на гледката към езерото/язовир Керкини. С влизането на България в Шенген преминаването по подобни пътища и пътеки освен възможно, ще стане и законно, и това ще улесни хората от двете страни на границата да обикалят в цялата планина. Една от причините Беласица да е така отдалечена и непозната за много хора е именно фактът, че е гранична планина, която допреди двадесет години е била със ограничен достъп. Това е съхранило много местообитания на флора и фауна, и мернах дори пътеводител на някакви пеперуди, което също е ниша за туристи, подобно на лешоядите в Маджарово. За себе си мога да кажа, че независимо от бързането по черния път (над 20 километра по билото под буреносни облаци), отвреме-навреме ароматите от цветя, храсти и билки бяха зашеметяващи, както и жуженето на разни насекоми и звуците на различни птици, обезпокоени от присъствието ни. За всеки любител на планини, както и почитател на природни гледки и забележителности, Беласица е място, което трябва да се посети поне веднъж, а препоръчително и повече пъти.