Трудно е да се правят генерални изводи след месец престой, но пък и е важно да се отбележат разликите, дотолкова, доколкото все пак впечатленията от България са още пресни и върху тях идват тези от Полша. Първото впечатление е, че икономиката на Полша работи на пълни обороти (статистиката показва същото) за разлика от задъхващата се съседна Германия, навлизаща в рецесия. Това с особена сила важи за технологичния сектор, където се наблюдава още по-голямо разрастване. Заслужава си да се отбележи, че в Полша данъчната скала е доста стръмна – има малък необлагаем минимум, а основната ставка е 12% за доходи под 120 хиляди злоти (около 55 хиляди лева) и 32% над тази скала – не случайно най-големият полски синдикат, основан още при комунизма, се казваше Солидарност. Нещо повече, за тези с доходи над 1 милион злоти (грубо около 450 хиляди лева), плащат и допълнителен данък Солидарност в размер от 4% за горницата над един милион.
Тази скала изглежда много несправедлива на фона на 10% в България, но тя всъщност е справедлива за вероятно над 60% от населението, а тези, които печелят над 120 хиляди годишно отлично виждат къде отиват данъците им – в армия, здравеопазване и инфраструктура, и не се забелязва отлив на желаещи да живеят и работят в Полша, точно обратното – има прилив на такива хора. Полша прилага и щедра система на данъчни отстъпки, които може да прилага само държава с прогресивна данъчна скала. Така например – от данъци са освободени всички до 26 години, има данъчни отстъпки за семейства с деца (прогресивни спрямо броя на децата), както и други възможности човек да спести съвсем законно от данъци, докато попада в някоя група, ползваща държавни преференции. Вероятно и за корпоративното данъчно облагане има преференции, които не съм изучавал и не ме интересуват в момента, но реално може да се окаже така, че човек, живеещ в Полша да плаща по-малко от такъв, живеещ в България, при сравним и дори по-висок разполагаем доход.
Друго важно нещо, различно от пенсионното осигуряване (Полша, както и България има застаряващо население), е т. нар. “личен капитал”, пари за който се удържат от работника, работодателя и от държавата и които се натрупват в лична сметка, която е унаследима и която става достъпна на гражданите при навършване на 60 годишна възраст. Парите от този личен капитал могат да се теглят предварително при определени условия (покупка на жилище или лечение), но подлежат на връщане. Може и да се откажете от подобна сметка, но тогава дължите данъци върху тези пари и губите вноските от работодател и държава, които дават увереност за старини.
ДДС е с основна ставка от 23%, като има и намалени от 8%, 5% и 0% за определени стоки, но като цяло цените в магазините са по-ниски от тези в България и то за човек, който още не се е ориентирал в промоциите и намаленията. Като краен резултат считам, че полската система е по-смислена и справедлива и не способства, а намалява социалните неравенства в обществото. В България социалното разслоение и противопоставяне е огромно донякъде и заради данъчната система, която е като на страна от Третия свят, и генерира неравенства и бедност.
