Не зная в кой точно момент ми хрумна да отида до Молдова, но преди година и нещо ми попадна този текст на Божидар Божанов и реших, че маршрутът си заслужава. Директни полети от София до Кишинеу няма, или поне не на цена, която да е оправдана – за мен това е цена между 10 и 20 евро. Знам, че това е цена, която реално не покрива стойността на транспорта, но за пътуване до място, в което нямаш никаква работа е отлична. Такива цени предлагат само Ryanair и WizzAir, и започнах да дебна оферти за молдовската столица. В крайна сметка изпадна един полет от Торино, аз намерих полет същия ден до Милано и с влаковете на Treni Italia направих маршрута за Милано-Торино за около 2 часа, като успях да разгледам и Торино.
Полетът закъсня с близо два часа, и се очерта да пристигна в Кишинеу много рано сутринта, поради което промених резервацията си в Booking и намерих много добро жилище в самия център на града – до румънското посолство, на Страда Пушкин. Самолетът кацна рано-рано, аз пих кафе и ядох нещо на терминала и в 6 часа хванах първия тролей от летището за центъра на цена от 3-4 молдовски леи, което са 30-40 стотинки. Таксито би струвало 100 леи с пазаарлъци (в Молдова няма UBER или подобни), а аз не бързах за никъде. Слязох на централния площад Щефан чел Маре, кръстен на най-великия молдовски владетел, княз Стефан Велики. Така се нарича и най-централният булевард в Кишинеу, по който на практика са разположени всички важни правителствени сгради в Молдова. В общи линии, ако някой успее да блокира този булевард от двата му края, вероятно ще блокира и държавата. Разбира се, булевард Щефан чел Маре ши Сфънт (Велик и Свят) е с по три ленти в посока и реално е и основна транспортна артерия.
Тук е мястото да кажем и няколко думи за Молдова – малка държава, притисната между Румъния и Украйна, до 1991г. част от СССР и място, където полъхът на соца се бори със западното влияние. Спрямо Румъния Молдова стои по същия начин, както и Македония спрямо България. Имам в предвид, че молдовският език е на практика румънски (по времето на СССР са го изписвали на кирилица, като различен), паричната единица се казва лея, знамето е (почти) идентично с румънското и де факто голяма част от населението иска да се присъедини към Румъния, което обаче все не се случва – просто защото управляващият елит в Кишинеу не иска да е провинция на Букурещ. Затова всеки малко по-отракан молдовец има румънски паспорт, който му позволява да пътува и работи без проблем в ЕС. Приликите с Македония се набиват в очи, с тази разлика, че молдовците очевидно са по-умни от македонците и приемат реалностите, без да се опитват да строят славно минало, за да го нагодят към безславното си бъдеще. В този ред на мисли, вероятно Молдова ще се присъедини по-бързо към ЕС, отколкото Република Северна Македония.
Кишинеу е рядко неинтересен град – сега прегледах снимките си оттам и видях, че почти не съм снимал, явно нищо не ми се е видяло интересно. Има няколко импозантни строежа на по 10-12 етажа, които видимо стоят незавършени, а сградите на парламента, правителството, главната прокуратура на Молдова и още няколко са в най-добрите традиции на късния съветски соц. Подредени са като по конец по бул. Щефан чел Маре и могат да бъдат разгледани за около час разходка. Сградата на президентството пък е в друг импозантен стил и по-скоро наподобява небостъргач. До нея се намира и голяма църква, чието име забравих, а в парка пред църквата се издига молдовската триумфална арка. Това скромно подобие на парижския монумент е издигнато по повод някакво събитие, за което не се сещам веднага, но видът му показва, че и събитието вероятно не е било съдбоносно. В Кишинеу живеят около (или дори над) 800 хиляди души, т.е. близо 1/3 от цялото население на Молдова, което официално е около 3 милиона. Градът произвежда около 1/3 от целия БВП на държавата, която е голям износител на вина и селскостопанска продукция.
Приятно и поддържано място с пейки и алеи е централният парк (Щефан чел Маре, разбира се), където човек може да отмори за кратко, както направих аз, докато търсех откъде да си купя местна сим-карта. Извън ЕС винаги си купувам местна карта и не се и опитвам да разбера какви са условията за роуминг – излиза винаги много по-изгодно. В случая – 29 леи за карта с 10 гига интернет за първия месец. Намирам я в един леко странен търговски център с претенции за мол.
В Кишинеу видях един-единствен ресторант с “национална молдовска кухня”, чиито цени бяха умопомрачителни и затова си го спестих, макар, че в чужбина винаги гледам да опитам местните ястия. Е, в Молдова ядох бургер (който ми се разпадна в ръцете) и немска бира, по липса на местна.
Няколко думи и за Националния исторически музей на Молдова, входът в който струваше цели 40 леи, и се намира в наистина импозантна сграда на тиха уличка, успоредна на бул. Щефан чел Маре. Сградата е една от малкото оцелели и запазени от началото на 20-ти век или края на 19-ти и представя историческото наследство на Молдова такова, каквото е. Веднага прави впечатление – някои от залите са доста празни откъм експонати, а предмети от античността и ранното средновековие не са много и не особено ценни – предимно глинени и други пособия. По времето на СССР всички ценни археологически обекти от различните републики са заминавали в посока музеите в Москва и Петербург (тогава Ленинград), а в периода на румънското управление (наричано от руснаците окупация) между двете войни и по време на ВСВ това също се е случило с много артефакти. Резултатът е това, което виждаме в Националния музей на Молдова днес. Има много експонати (главно снимки и печатни издания) за съветския терор, както и е отделено обширно внимание на обявяването на независимостта от СССР и последвалата война с Приднестровието (де факто с Русия). Има и много експонати (униформи и оръжие), за които не е ясно каква връзка имат с Молдова и нейната история, или са изложени просто като колекции. В двора на музея има например хеликоптер Ка-26 и парен локомотив, за които не е обяснено защо са изложени там. Все пак, чест прави на молдовците, че не си измислят история, не копират и не пригаждат за собствена употреба чужди исторически факти, с които да оправдаят национални и териториални претенции към други държави. Знаят, че говорят румънски, знамето им е (почти) румънско, валутата носи същото име и не си измислят глупости, за да оправдаят неуспехите си. Поради тази причина съм и доста голям оптимист за Молдова, но не и за БЮРМ.
Следва – Приднестровието.