Обновена към 30 април 2016г.
Фридрихсхафен и Улм, Германия
Имах възможност да посетя Messe Friedrichshafen, където от 20 до 23 април се проведе и Aero Expo – най-голямото изложение за General Aviation в Европа. Фридрихсхафен е един от най-южните немски градове, разположен на северния бряг на Боден Зее, отсреща е Швейцария. По време на Втората Световна Война, заради намиращите се в него заводи на Дорние и Цепелин, както и фабрики за муниции и оръжие, градът е бил тежко бомбардиран от американската и английската авиация. Практическия цялата му централна част е била разрушена и изгоряла. Днес основни забележителности са двата музея – на Dornier и Zeppelin, които показват момента от авиацията, когато идеите са били водещи и технологиите са догонвали. Дорние са известни със своите огромни летящи лодки и хидроплани, които през 30-те години на 20 век са олицетворявали идеята на Клод Дорние за летящи над океаните и между континентите луксозни аероплани, които не се нуждаели от големи летища, а биха ползвали пристанищата за качване и сваляне на пътници и товари. Идеята, задвижвана от огромен брой мотори и витла, може да бъде видяна на снимки в музея, където Dornier-X прелита над Статуята на свободата в Ню Йорк. Дорние са създатели и на много бомбардировачи през ВСВ, както и на най-бързия витлов изтребител – Do-335, изпълнен в необичайна аеродинамична схема с контракил на вертикалното оперение, плюс тикащо витло на опашката в добавка към дърпащото витло на носа, задвижвани от два мотора. Този експериментален изтребител постига скорост от 975 км/ч – абсолютен рекорд за витлов самолет и до днес. За съжаление в музея на Дорние няма такъв модел запазен, има в музеи в САЩ и Англия.
Улм е чудесен град на река Дунав (там тя е голяма, но още не е плавателна) на около сто километра от Фридрихсхафен на север. Има чудесна пешеходна и вело зони покрай реката, запазен стар квартал и впечатляваща стара катедрала, която доминира пейзажа и се вижда отвсякъде. В момента тече мащабна реставрация и цялата катедрала е обвита в скелета.
Мелник
Мелник си остава един от най-хубавите малки български градове в Югозапада, особено след като Банско се разрастна неимоверно и придоби силно панелен вид. В добавка, времето там е почти винаги с поне 5 градуса по-топло и често по-слънчево от останалата част на България. Наблизо са и минералните извори на Сандански, както и Рупите при Петрич. Малко лошо впечатление правят запуснатите и рушащи се сгради в самия център на градчето, изоставеното училище, улиците извън центъра без никаква настилка и модернистичните системи за топла вода по покривите на уж “стари” къщи. Според мен НИПК трябва по-активно да се намеси в опазването на архитектурния изглед на Мелник. Зидовете на Болярската къща могат да бъдат покрити с дървена покривна конструкция и тя отново да стане обитаема, вместо да се руши от стихиите.
Така, в резюме – Мелник си остава отлично място за два-три дневно прекарване. Не пропускайте местното вино, както и домашния сладолед в Чавковата къща.
Киноцентърът в Бояна
Това място е невероятно. Малко след като пресечете портала на Киноцентъра, попадате на площад в Рим, Колизеум, улици в Ню Йорк, арабска улица и френска архитектура, както и руини от престрелки. Заслужава си да се види. Ето и снимки в галерия:
Крепости
Крепостите в България ме привличат неимоверно – макар и полуразрушени и занемарени (с малки изключения). Ето някои от най-хубавите и интересни крепости в които ми е стъпвал кракът:
Букелон, село Маточина, община Свиленград.
Селото се състои от двайсетина къщи, от тях половината са полу-разрушени или направо с останали зидове само. Крепостта се намира източно от селото, на едно възвишение и се вижда отдалеч. Достъпна е с кола по черен път. В последните години е реставрирана и “дозидвана”, но си личи, че работата е зарязана отдавна. Селото се намира на по-малко от километър от турската граница, така че очаквайте да ви спрат от Гранична полиция и си носете документите.
Неутзетикон, село Мезек, община Свиленград.
Селото се намира до гръцката граница, друга забележителност в него е тракийска гробница, както и голямата винарна “Катаржина Естейт”. Има доста къщи, хотелски комплекс с бунгала по пътя към крепостта, която се намира на височина над селото. Самият път е добре обозначен и води до връх Шейновец, където има телевизионна кула. Крепостта е добре поддържана, в момента дори се реставрира и реновира по проект на ЕС. Стените и кулите на места са високи до 6-8 метра. В североизточния край на крепостта (който гледа към Мезек и Гърция) стената е била разрушена през 20 век и е направен картечен бункер за отбрана – част от линията “Крали Марко” предполагам.
Траянови врата, до Ихтиман
За тази крепост има табела на магистрала Тракия, която много хора са виждали. След слизането от магистралата табелите са малко объркани, но в крайна сметка се стига по един доста разбит асфалтов път. Крепостта има вид на наскоро разбивана и разграбвана.
Кастра Мартис, гр. Кула
Тази крепост (по-скоро зидове с височина до метър и част от кула с височина 5-6 метра) се намира в центъра на град Кула, през който минаваме често.
Баба Вида, Видин
Това безспорно е най-добре запазената крепост в България, намира се във Видин, квартал Калето.
Белоградчишка крепост, Белоградчик
Другата много добре запазена крепост в Северозападна България.
Средновековни кули
Имам афинитет към кули и крепости, особено към тези средновековни жилищно-укрепени съоръжения.
Кулата на Шемши бей, с. Леденик, Велико Търново:
Намира се в село Леденик, на 2 километра западно от Велико Търново. Селото е голямо и има и други хубави къщи, а самата кула се намира в центъра на хотелски комплекс със същото име. Ключа от кулата се държи от кмета и ако искате да я видите, е добре да позвъните предварително в кметството. Вътре е подредена като музей на етнографията в приземния етаж, а на горните два има стаи за спане (едната с огромно легло, за което се твърди, че било като на Шемши бей, който имал шест кадъни) и нещо като заседателни зали и кухня със сервизни помещения. Мебелировката и оборудването е доста соц, явно от времето когато Кулата е била реновирана по желание на Пенчо Кубадински. Хотела също има западнал соц. вид.
Кулата на Ангел войвода, Араповски манастир, Асеновград
Намира се на около десет километра източно от Асеновград, близо до село Златовръх. Разположена е в двора на Араповския манастир, който също изглежда внушително, макар да има нужда от голям ремонт и реставрация. Манастира е разположен и скрит в красива гора на около километър и половина от асфалтовия път, кара се по черен път до входната му порта. Отляво на манастира се намира аязмо с лековит извор. Самата кула не е отворена за посещения.
Пиркова (Пиргова) кула, Кюстендил
Намира се в центъра на Кюстендил, до джамията Ахмед бей и руините на римските терми, както и старата минерална “Чифте баня”. Не е отворена за посещения, или поне не е била, докато съм бил там.
