Започвам тази страница, воден от идеята, че днес, близо 30 години след свалянето на комунистиеския диктатор Тодор Живков от власт, комунизмът вампирясва (или възкръсва) отново. Надига се от сенките на миналото и търси и получава реабилитация, без никога представителите на тази партия да са поискали и получили прошка за злодеянията си. Знакови убийци на комунистическия режим се величаят като големи патриоти и родолюбци, една чужда сила отново се нарича “освободителка” и това което се случва, е мащабна подмяна на понятията.
- Изходна виза – по времето на комунизма, за да напуснеш страната, освен виза от приемащата страна, трябваше да получиш в паспорта си и изходна виза от МВР, която казва в кой период (от дата до дата) и през кое КПП си длъжен да напуснеш и да се върнеш в НРБ. Най-често изходните визи са били под формата на печат. Чувал съм и за стикери (лепенки), но не съм виждал подобни. Това се явява форма на контрол – дори ако по някаква случайност някой български гражданин успее да получи чужда виза (почти невъзможно принципно), той да не може да излезе от НРБ. Освен тази ограничителна мярка, съществуваше императивно изискване гражданите, които имат задгранични паспорти, да не ги съхраняват при себе си, а да ги предават в МВР, когато са в България. Получаването на задграничен паспорт за излизане понякога е ставало срещу предаване на българския паспорт, и след завръщането от чужбина, човек е връщал задграничния и получавал зеления си паспорт обратно. Това в края на 80-те години, когато комунистическия режим вече залязваше, много не се спазваше де факто, но реално си беше законово изискване до 1989г.
- Невъзвращенец – човек, който не се е завърнал от пътуването си в западна страна. Принципно нямаше начин да не се завърнеш от страна от Източния блок, а и с изключение на Унгария, Чехословакия (Чехия+Словакия) и донякъде ГДР, България е била сред най-поносимите за живеене страни в социалистическия лагер, особено на фона на мизерията в Румъния, Полша и СССР. Руснаци, които са идвали на екскурзия в България през 80-те години на 20-ти век, са споделяли, че се чувствали като на Запад, в сравнение с недоимъка в ядрената сила СССР. Решението човек да не се завърне от пътуване на Запад обикновено е значело скъсване на всички връзки с близки и приятели в България (кореспонденцията се следеше и телефоните се подслушваха), които често са били заложници на режима. Роднина невъзвращенец е можело да означава много неприятности за гражданин на НРБ – уволнение от работа (и невъзможност да се започне нова, защото за почти всички длъжности се искаше характеристика от местната партийна или ОФ-организация, дори и хора, нечленове на БКП), забрана за учене във ВУЗ, изпращане на донаборници в трудови и строителни войски, невъзможност да се сдобиеш с жилище и т.н. Доколкото в комунизма всичко беше държавно – предприятия и работни места, уволнението от едно място реално оставя човек без препитание, защото в комунизма безработни няма, няма и помощи за безработни. Единствената възможност е в сектора на услугите – поправки, ремонти, транспорт с каруци, хамали и общи работници – това бяха работни места, които леко се изплъзваха от тоталния държавен контрол.
- Отчуждаване – принудителна замяна на имот срещу пари или друг имот. Жилищата се строяха и продаваха от държавата по непазарни цени (липсваше и пазар) и по планове, спуснати от властта – според наличните ресурси. Голяма част от жилищата се строяха от трудови и строителни войски и от затворници, с всички последици за качеството от това. Изборът на жилище беше нулев – човек получава известие, че може да закупи жилище в точно определен блок, квартал и етаж и възможностите да го смени бяха силно ограничени. Хора, които притежаваха къщи и/или парцели в централни части на София и градовете, често получаваха срещу тях панелни жилища в крайни квартали, при процедура, наречена отчуждаване. Цените се определят от властите и често са силно занижени, и де факто ощетяват собствениците. Ако човек желаеше да продаде собствен имот, той го обявява в общината, откъдето определят цена. Не съществува вариант да го предложиш на други хора и да вземеш най-добрата цена. Съществуваше и законова забрана да се притежава повече от едно жилище на семейство, което е водело до случаи съпрузи да се развеждат, за да могат да запазят наследено второ жилище, например.
- Открит лист – разрешително от МВР, за се посетят общини в близост до държавната граница на НРБ. По времето на комунизма, в протежение на цялата граница на страната е въведена т.нар. гранична зона, която е била с ширина между 20 и 50 километра – по усмотрение на местните МВР шефове. Намиращите се в тази зона села и градове, както и тежните жители, са се водели на специален отчет и са получавали дребни облаги, за да следят за чужди хора в населеното място и да докладват. Посещението на обекти и градчета и села в тази зона е ставало с т.нар. открит лист, който човек е отивал да вземе в поделение на МВР по местоживеене, където е бил подлаган на разпит защо желае да отиде близо до границата. Доколкото не беше ясно кои точно населени места влизат в тези гранични зони, правилото беше да се пита сред близки и познати, ако човек ще ходи в отдалечени райони. Най-затегнат е бил режима по южната граница с Гърция и Турция, където най-много са били желаещи да избягат от социализма (не само българи), после – западната граница с Югославия (сегашни Сърбия и Македония), откъдето лесно можеше да се отиде в Западна Европа, САЩ и Канада, а и Югославия (“социалистическа страна” според класификацията на комунистите, но с много по-отворен режим) принципно не връщаше бегълци в НРБ. Северната граница в Румъния (страна в социалистическия блок с по-лош стандарт от България тогава) де факто не е била толкова строго охранявана и не е известно да е имало опити за нелегалното и преминаване и бягства – било то от Румъния или от България.