България 2050

Това е визията, която си представям да се случи в България към 2050г. – тогава, ако съм още жив, ще съм на 75 години. Твърде късен е за крадене такъв дълъг хоризонт, затова и политиците в България мислят максимум до 2020г. Надолу изброявам неща, които следва да се случат, за да отбележим значим ръст в развитието на държавата.

– сигурност и отбрана – за да се компенсира спада в превъоръжаването в последните 25 години, до 2040-та се отделят за отбрана по 2.5% от БВП на страната. След 2040-та се отделят по 1.5%. България трябва да има армия, която като количество и състав да е в състояние да бъде сдържащ фактор за външни агресивни сили. Развитие на силен флот, разделяне на Въоръжените сили на Флот и Армия, създаване на корпус военноморска авиация и морска пехота на подчинение на Флота. При състояние на пълна мобилизация да може да се събере не по-малко от 500 хилядна армия. Мирновременна армия числен състав – 55 000 – 65 000 души. Създаване на постоянно действаща Национална Гвардия от резервисти като част от нея, в размер на 1/3 от размера на армията. В Националната гвардия служат хора от 20 до 45г. възраст, доброволно срещу символично заплащане. Те биват мобилизирани за лагери и учения не повече от 45 дни годишно, както и при кризи и бедствия. Националната Гвардия е продължение на принципа на наборната армия, но при доброволен принцип. Връщане на Школата за Запасни Офицери – няколко поделения, разположени близо до градове с ВУЗ-ове, подготвят запасни офицери, които да могат да се присъединят към армията след завършване на висше образование и курсове в школата. Това е удобен вариант в армията да влязат и хора, учили в чужди ВУЗ-ове. Ядрото на националната гвардия са 1500-2000 добре обучени бивши военни и полицаи, разпределени на териториален принцип, всеки от които да може да ръководи група от 6-8 човека за партизански действия при окупация и действия в помощ на редовната армия. Развиване на Киберотбраната като род войски. Логиката на това нещо е, че киберпространството и неговата защита са различни от военни действия на ВВС, ВМФ и Сухопътни войски.  Разработка на перспективни оръжейни системи и технологии с държавна помощ, главно логистично и с отпадане на ненужни забранителни режими. Развитие на самолетно-хеликоптерна противопожарна служба.  Хеликоптерно звено на КАТ.  Закупуване до 2030г. на 72-80 нови изтребителя, 24-36 нови хеликоптера и 12-18 нови транспортни самолета за армията.

Причината за това виждане е фактът, че 21 век се очертава далеч по нестабилен за Европа и света като цяло. Може и да няма голяма война от типа на двете големи през 20 век, но малки и средноголеми конфликти ще има повече отколкото можем да изброим. Много е вероятно някои от съседите на България да започнат военни действия помежду си, а някои съседи да бъдат заменени от други. Развитието на нестабилни политически режими в Турция и Русия и засиления ислямски тероризъм налагат адекватен отговор. През настоящия век не е толкова важна територията, а повече водата, която минава през нея. В това отношение България е облагодетелствана като страна, която има реки течащи от нея към съседните страни и не разчита на други страни за водния си баланс. Строежа на язовири за електричество и напояване ще става все по-важно, все по-нервно ще е поведението на съседни страни по повод тези язовири. Ударението и финансирането в сектор сигурност се насочват към МО.

–  По отношение на Македония – България трябва да я подкрепя като независима държава на българите, живеещи в нея. Целенасочено да се развиват транспортни и икономически проекти и инфраструктура, която да подпомага навлизането на български капитали, стоки и идеи в Македония. Изграждане на магистрална и жп-връзка Варна/Бургас – София – Скопие – Тирана – Дуръс е приоритет, който да бъде защитаван като успешен модел на регионално сътрудничество. Стратегическа цел е Македония да влезе в ЕС и НАТО преди Сърбия. Ако Македония не може да се запази като държава, следва да не се допуска обща сръбско-гръцка граница.

–  Полагане на усилия за изваждане на Сърбия от орбитата на Москва във военно-политически смисъл. Стартиране на общ проект за придобиване на изтребители заедно с Румъния, Сърбия, Албания, Македония, Хърватска, Босна и Херцеговина и Черна гора и изграждане на общо изтребително пространство. Модел на военно сътрудничество подобен на този на скандинавските държави. България може да поеме зона на отговорност и въздушно патрулиране над Македония и Албания, ако те не могат и не желаят да изградят собствени пълноценни ВВС, а албански и македонски офицери да служат в българските ВВС, вкл. и като летци. Това ще издигне регионалното военно сътрудничество вътре в НАТО на ново равнище. Възможност за македонски офицери да служат в българските ВМС.

– Ново административно делене – сегашните области стават окръзи и се създават 6 нови области на базата на сегашните региони за развитие – Северозапад, Северен-Централен,Североизточен, Югоизточен, Южен Централен, Югозападен. Сегашните областни центрове стават окръжни центрове с намалени правомощия, като се увеличават правомощията на областните центрове и администрации в разпределението на пари от централния бюджет, както и по вътрешно областни въпроси. Административно страната се дели на общини-окръзи-области. Броят на окръзите може да нарастне и до 40 – градове като Дупница, Свищов, Ботевград, Казанлък, Самоков и т.н. могат да станат окръжни центрове. В един окръг трябва да има между 4-6 общини и население между 50 и 70 хиляди души. МВР, МЗ, МРРБ, Съдебната власт, и други получават повече автономия при определянето на територилните си поделения, като няма да има длъжност – окръжен управител или ръководител. Областите се състоят от 4-5 окръга, като организират взаимодействието на окръзите помежду им и служат за междинно звено между тях и държавата при разпределението и управлението на средства от централния бюджет. Областните управители и заместниците им – във всеки окръг има областен управител или негов заместник, се избират с мажоритарни избори и техните изпълнителни правомощия се разширяват. Общините следва да се намалят до под 200 или дори до 150-160.

– Нова конституция. Сегашната тотално се изчерпа, а и честно казано тя е едно пост-комунистическо недоносче, което беше най-доброто, което можеше да се пръкне през 1991г. Оттогава досега обаче изтече много вода и много неща се промениха, за да си позволваме лукса на пожелателните и членове и алинеи. В тази нова Конституция следва да се запише:

Двукамарен парламент – Долна Камара – 120-160 депутати, Горна Камара – 40-60 сенатори. Сенаторите ще имат за задача да пресява и блокира особено вредни закони и актове на депутатите, за които сега единствено ветото на президента и Конституционния съд са пречка (недостатъчна). Смесена избирателна система – страната е разделена на мажоритарни избирателни райони, от които в два тура се излъчва победител, събрал най-много гласове на втори тур. За втори тур се класират спечелилите поне 10% от действителните гласове. Извън мажоритарните райони, има национални листи (една листа за цяла България), в които броят на гласовете на изборите на първи тур ще позволява на партиите, преминали бариерата за влизане в парламента, ще вкарват определен брой депутати.

Въвеждане на гласуване през интернет възможно най-скоро. Избирателни секции извън България и ЕС се разкриват само в дипломатически представителства на България.

Инфраструктура

– освен планираните и построени магистрали – Тракия, Марица, Хемус, Струма, Люлин, Черно Море се строят и АМ Добруджа (Русе-Разград-Варна) АМ Янтра (Русе-Велико Търново – Габрово), АМ Мизия (Русе-Плевен-Враца) АМ Искър – (Ботевград-Враца-Монтана-Видин), АМ Рила – (Дупница – Самоков – Ихтиман) и АМ София-Калотина, АМ Габрово – Казанлък-Стара Загора-Чирпан-Хасково-Кърджали-Маказа, АМ Лесово-Ямбол-Сливен-Шумен-Силистра, АМ – Осогово (Гюешево – Кюстендил-Дупница), АМ – Видин-Брегово. ( Тук понятието АМ е условно, може да са и четирилентови пътища (две платна с по две ленти). Обща дължина на магистрали и 4-лентови пътища – около 1600-1700 км.  Целта е всички бъдещи окръжни градове (сегашни областни плюс още десетина по-големи) да са свързани помежду си с магистрали или четирилентови пътища. Четирилентов път (или АМ) се изгражда и от Констанца до Варна, Бургас – Малко Търново. Свързване на българските магистрали с магистралната мрежа на Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Това би помогнало за допълнително редуциране на катастрофите и жертвите по пътищата дори при увеличен трафик. Целта при пътищата е постигане на нула жертви при ПТП – “План Нула”.

– Паралелно със строежа и ремонта на пътища се изгражда с държавна помощ и финансиране инфраструктура за широколентов високоскоростен интернет трафик – целта е всяка община да има такава инфраструктура, към която да се включват местните доставчици на телекомуникационни услуги – това би намалило цената на техните инвестиции, оттам и цената на високоскоростния интернет в малки населени места.

Мостове по река Дунав между България и Румъния при Лом, Никопол, Свищов, Силистра.

–          Жп-линии – скоростна жп-линия Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Истанбул. Скорост – 250 км/ч. Целта е да се свърже с бъдещата трансевропейска жп-мрежа при Виена и Будапеща. Втора скоростна жп-линия Букурещ – Русе – Плевен – София – Благоевград – Солун. Възможен е и трети лъч на скоростната линия, който да свързва Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Хасково – Свиленград – Александруполис. Възможни са и отклонения Пловдив – Стара Загора – Бургас и Горна Оряховица – Шумен – Варна.   Всички линии извън линията Белград – София – Истанбул се правят само при наличие на добра обосновка.

–          Скорост по жп-линиите в България – 160-180 км/ч, Белград – София – Истанбул – 250 км/ч проектна скорост.

–          Електрификация на поне 80% от жп-линиите.

–          Изграждане на жп-линии – Калафат-Видин-Неготин, Кюстендил-Скопие, Петрич-Струмица, Троян-Кърнаре, Берковица-Сливница, Елена-Твърдица. Жп линия Констанца – Варна – Бургас – Лозенград.  Жп и шосейни тунели Петрохан, Златица, Троян-Кърнаре и Шипка.

–          Стартиране на изграждането на Черноморски магистрален и жп-пръстен, свързващ всички черноморски страни.

–          Летища – второ летище в София (на мястото на Доброславци), граждански летища във Видин, Русе, Горна Оряховица в допълнение към сегашните София, Пловдив, Бургас, Варна. Това са 8 международни големи летища, плюс още летища в Силистра, Стара Загора, Разлог, Плевен, Хасково, Ямбол, Смолян, които да могат да поемат самолети от типа на тяснофюзелажни витлови и реактивни до 100 места с по-малка натовареност и ротации.

–          Трети терминал на летище София-Враждебна от страната на сегашния военен сектор с изход към Ботевградско шосе.

–          Четвърти метро-радиус в София, който свързва в пръстен сегашнит е крайни станции на трите метро-диаметъра, които се предвиждат да бъдат построени до 2020г..

–          Високоскоростна S-ban (надземна на магнитна възглавница) жп-връзка София – Перник, София – Самоков, София-Ботевград, Сливен – Ямбол, Пловдив – Крумово – Асеновград, Карлово – Пловдив, Варна – Добрич, Русе – Букурещ. Изграждането на кратки високоскоростни MAGLEV-влакови отсечки около големите икономически центрове в страната може да направи градовете около тях още по-привлекателни за живеене и да даде повече мобилност на гражданите им. Подобно изграждане има смисъл само ако основната жп-мрежа е натоварена много с влакове за по-дълги дестинации.

Изграждане на интермодални терминали на всички летища и пристанища, с жп-връзки, за максимално бързо обработване на карго и изграждане на единна транспортна мрежа – шосейна-жп-летищна-пристанищна. Времето за обработка на товари или преминаване на пътници от един вид транспорт на друг да е максимално бързо и с минимално прекачвания.

– проучване на възможността да се строи плавателен канал Русе – Варна.

Изместване на сегашния фокус от автомобилния транспорт, който създава много шум, замърсяване, катастрофи и жертви (на 1000 превозени пътници) към жп-транспорт (съизмерим като бързина и по-евтин от автомобилния), воден (там където има алтернатива, той е по-евтин) и въздушен (като най-бърз). Намаляване на товарните превози с камиони и пътническите с автобуси там, където има други алтернативи.  Целта е през 2050г. минимум 70% от пътническите и товарни превози да се извършват с воден и електротранспорт. Държавата подпомага развитието на електромобилите,. електробусите, тролейбусите, релсовия електротранспорт.  Стартиране на производоство на електромобили в България. Брой на леките коли на 1000 души – между 450 и 600.

 

– образование и наука – равни образователни възможности за всички. Държавно кредитиране при облекчени условия за младежи, които след това биват назначавани на държавни длъжности там където има незаети щатове. Кредитиране от армията на младежи, които са отслужили поне 3 години, или по специалности, необходими за армията.  Закриване на ВУЗ-ове в София (обединяване) и откриване на ВУЗ във Видин – единствения регион без ВУЗ в България. Бюджета на образоването е 5% от БВП.

– здравеопазване – равен, еднакъв и достатъчен достъп до здравна помощ за всички хора в България. По една голяма и оборудвана до последен стандарт болница със максимум условия за лечение във всяка от 6-те области на страната – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен, Русе, Бургас, Видин, Благоевград, Смолян. Следва се териториалния принцип за отдалеченост максимум на 100-150 километра на тези болници една от друга, доколкото броя на населението е променлива величина.  Голяма МБАЛ във всеки окръжен град. Спешна помощ в цялата страна минава на подчинение директно към МЗ. Изгражда се хеликоптерно-самолетно звено за спешна медицинска евакуация. Частни здравни фондове работят наравно с НЗОК. Губещите финансово звена се дофинансират от държавата при ясни критерии. Бюджета на здравеопазването е 5% от БВП. Много да се наблегне на превенцията на заболеваемостта, особено от сърдечно-съдови, онкологични и др. тежки дегенеративни заболявания. Продажбата и консумацията на алкохол и тютюневи изделия да се подложи на още рестрикции. Заведенията в които се сервира и консумира алкохол да плащат лиценз за това, магазините в които се продават алкохол и цигари да плащат лиценз за това. Парите и таксите от тези лицензи, както и от акцизите за производство на алкохол и цигари да отиват за здравеопазване.

Идеята за тази концепция за здравеопазване и образование е, че никоя държава не може да абдикира от три сектора – сигурност и правосъдие, здравеопазване и образование. За държава, която в последните 20 години е загубила 1.5 млн. души от населението си и се очаква да се стопи с още толкова в следващите 20, сегашният модел е самоубийствен. Необходимо е да се въведе държавна квота лекари по специалности (кардиолози, хирурзи, гинеколози, анестезиолози, патоанатоми, психиатри и т.н.), които да са на заплата директно към НЗОК и да работят във определени от държавата болници в страната. Така тяхната работа няма да зависи от мениджмънта на конкретната болница, който да злоупотребява със парите им за заплати. Въобще заплащането на лекарите и сестрите в държавни болници трябва да става директно от НЗОК, броят клинични пътеки и други счетоводни трикове за контрол да не се отразяват на заплатите им. По подобен начин следва да се финансират и ВУЗ-овете и броят им да бъде редуциран до 15 от сегашните 40. Няма никакъв смисъл от Библиотечно-информационния университет, превърналите се в граждански ВУЗ-ве бивши военно-транспортни и военно-строителни училища, които дефакто печатат дипломи без покритие. Те могат да се окрупнят и да станат факултети към други ВУЗ-ове. Сегашната система на намаляващ брой студенти и огромен брой университети гарантира единствено необразовани хора с формални дипломи за виШо.

– Енергетика – построяване на язовири и ВЕЦ на Струма, Места, Тунджа с цел по-пълно използване на водите за напояване и добив на Електричество. Въвеждане на вятърни и слънчеви мощности с малка мощност в градове и в близост до тях, с цел намаляване на нуждите и загубите от пренос на енергия. До 2050г. 60% от консумацията на електроенергия да идва от водни, слънчеви и вятърни мощности.  25% да е от АЕЦ и 15% от минерални горива – въглища и мазут и газ, като върхови мощности.

 

Икономика

–          Повишение на номиналния БВП до нива 5-8 пъти над сегашното равнище. Повишение на доходите със същия темп.

–          Туризъм – 15 млн. туристи, реализирали поне 100 млн. нощувки.

–          Създаване на държавен инвестиционен фонд.