Трябва ли да се ограничат авиокомпаниите с данъци?

Наскоро стана ясно, че България и други осем страни са поискали от ЕК въвеждането на “зелен данък” за авиокомпаниите, което вероятно значи, че самолетните билети ще поскъпнат. Няма да коментирам за страните от Западна Европа, но за България подобно действие е абсолютно неприемливо, поради следните причини:

  • Въздушният транспорт е основният между България и Германия, Англия, Франция, Италия и Испания, където живее, учи и работи основната част от българската диаспора и ако той поскъпне, ударът ще е по джоба на тези хора. Подобни данъци може да се обсъждат за Западна Европа, но за Изтока това още е рано. Подобна дискусия обаче може да се използва, за да се повдигне въпросът за високоскоростна влакова връзка по маршрута Виена-Будапеща-Белград-София-Истанбул, както и друга бъдеща подобна ос Киев-Кишинев-Букурещ-София-Солун/Скопие. Всеки разговор за ограничаване на въздушния транспорт трябва да се води в контекста на мащабни инвестиции в железопътен транспорт. За високоскоростни линии в 21 век се считат такива със средна скорост 200+ километра и скорости на движение от 300+ километра.
  • Броят превозени пътници със самолети и автомобилен/автобусен транспорт вероятно има съпоставими нива на замърсване, при многократно по-висока сигурност за придвижването. Ако в България и в Европа по пътищата годишно умират хиляди хора, то при въздушния транспорт в последните 3-4 години няма нито една жертва в Европа.
  • Следва да се развива и водният (морски и речен) транспорт. България следва да поддържа силни транспортни връзки с останалите черноморски страни, с които да може да привлича и трафик от хора и товари по направлението Азия – Европа.
  • Не е вярно, че кратките линии (под 1000 километра) замърсяват повече и затова следва да се ограничават. На Балканите всъщност всички линии са кратки, но това е причина те да са развиват повече, а не да се ограничават, като се има в предвид лошата транспортна свързаност в региона и жертвите и щетите от автомобилния транспорт. С наличието на малки витлови самолети полети на дистанции до 500 километра могат да са изгодни и при по-малка натовареност на маршрутите и успешно да конкурират автобусните линии по дистанции като София-Солун, София-Скопие, София-Охрид, Пловдив-Белград, Варна-Ниш и други.
Posted in Некои съображения | Leave a comment

Да си дойдем на думата

Случи се точно това, което очаквах – едва минаха изборите и един от вероятните наследници на Борисов в ГЕРБ, финансовият министър Владислав Горанов извади голямата секира. В прав текст той заяви на всички общини да не се надяват на субсидии от държавата и ако искат пари за нещо – било то улици, тротоари, градинки, ВиК или болници, да увеличават данъците.

Много малко време му трябваше на този човек, за да изплюе камъчето. Иска увеличение на данъчните ставки и данъчните оценки, за да може повече пари да се преразпределят през бюджетите и по-малко да остават в джобовете на хората, които се борят със житейската си стагнация. Човекът, който удобно живее в чуждо жилище без да плаща наем, явно е видял (или са му подсказали) нова възможност за скубане на пари от лековерния електорат на партията си, която още държи смокиновото листо “дясна”. Няма начин партия, пълна с доносници на ДС и бивши комунисти и комсомолци (като самият Борисов) да се нарича дясна, още повече, че хората гласуващи за нея, нямат нищо общо с дясното. Общински и държавни чиновници, както и служители в монополи и държавни фирми, назначени по роднинска линия или по друг полов път, не са дясно мислещи и дясно ориентирани хора и това е азбучна истина. Няма начин държава, в която поне 50% от дохода отива за плащане на преки и косвени данъци, общински и държавни, както и данъци под форма на осигуровки, да се нарича държава с дясно управление.

Човекът, който е известен като “момчето на Пеевски” във правителството, същият този, който не можел да стои за 2000 лв., в парламента (сума, за която 80% от избирателите на ГЕРБ и БСП могат само да мечтаят) ще направи така, че демграфската криза ще се засили още и обезлюдяването на градове и села ще се покачи стремглаво. Едно механично увеличение на данъците от корумпирани местни власти, без наличие на добри практики за управление, ще доведе до там, че жители на места като Брегово, Кула, Ивайловград, Генерал Тошево и Шабла, Мадан и Рудозем, ще предпочетат да се изселят в чужбина, вместо да търпят сегашните “дерибеи” (да цитираме самия премиер) на държавно и общинско ниво.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Макрон разрушава Европа

Ако някой е имал илюзии относно сегашния френски президент, то време е да се раздели с тях. Имаме работа с истински, убеден анти-европеец. Може да се види по неговите думи и най-вече по делата му.

Макрон няма против имигранти от бившите френски колонии да напъплят Европа и открито ги окуражава към това. В същото време Париж, както и останалите лицемерни гнезда на “демокрацията” западно от Триест, не желае да си прибере терористите от Сирия, нищо че те са горди приносители на френски паспорти.

Днес, 100 години след договорите от Ной, Версай, Сен-Жермен и Трианон, Париж отново води политиката, която водеше и тогава и която доведе до раждането на нацистка Германия и Втората Световна Война. Макрон открито фаворизира Сърбия при последното си посещение там и явно се опитва да подпомогне възраждането на чудовището Югославия, като тика и Македония в обятията на Белград.

Сговарянето на Макрон с Путин и подозрителния синхрон в действията им на Балканите също рушат европейския ред и стабилност и ще доведат до повторение на Балканските войни от края 20-ти век – в които сърбите показаха истинското си лице на убийци и престъпници. Москва желае да се завърне в Източна Европа, а Франция няма против това – при яловата външна политика на Германия, която се интересува само от руски газ и при напускащата и дезинтересирана като цяло Великобритания, сценарият с разпад не е далечен. Така Макрон ще осъществи мечтите на Митеран, Де Гол и Петен – дълбоки френски шовинисти, използващи Европа като маскарад за лицемерието си.

Идеята на Макрон е след разпад на ЕС в сегашния му вид, той да се преоснове във вариант на ЗЕС (Западно-европейски съюз), който да включва 6 до 9 страни от Западна Европа (без Великобритания), признаващи френското лидерство. Ключово за успеха на подобно начинание е дали Германия ще се съгласи да е икономическия мотор на това обединение и дали Берлин ще иска да финансира безумията на Париж.

Всичко на изток от този ЗЕС ще бъде в сивата зона на ничията земя, където франсетата се надяват да приложат най-доброто (и най-лошото) от своите прийоми, научени във френските колонии. Франция няма намерение да се бори с руското влияние никъде, тя по-скоро се стреми да извлича краткосрочни ползи от страни, които са под руска окупация (спомнете си посланията и посещението на Митеран през 1988 г. в България) без да поема дългосрочни ангажименти.

Достатъчно е да си спомним и как реагира френският президент Жак Ширак през 2003 г., когато поучаваше страните от Източна Европа дали и как да участват в американските авантюри в Близкия изток – аргументите му бяха близки до тези на Макрон.

Крайно време е по отношение на доста страни от ЕС да се възприеме принципът на Realpolitik и да се действа спрямо краткосрочните изгоди на България, а те са ясни:

  1. Македония и Албания да станат членки на ЕС преди Сърбия.
  2. Сърбия може да стане член на ЕС само след като се присъедини към НАТО.
  3. Изолация на всякви инициативи, които целят възраждане на старата анти-българска ос Белград-Атина.

Иначе – заслужава си френският президент (и сръбския му колега също) да бъде поздравен по случай 85-тата годишнина от този акт. Това е било и остава най-успешния отговор на всякакви сръбско-френски заговори срещу единството на Европа. Всичко друго няма особено значение.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Роми направиха нещо си

След психозата, при която цялата циганска махала в Сливен прибра децата си от училище, за всички става ясно, че България се намира в състояние на информационна война. В тази война, неясни за сега за широката общественост субекти успяха да накарат цяла една общност да направи нещо, което от гледна точка на рационалното мислене е напълно необяснимо.

Следващата атака почти сигурно ще е да се насочат една обществена група срещу друга и да се разпали конфликт на етническа основа. С постинг в някоя от многобройните фейсбук групи на “патреоди” и любители на конспирацията ще бъде посочена информация, че роми/цигани/манг*** са изнасилили/убили/изяли православно българско момиче/дете и това ще е достатъчно за тълпа озверели примати (предварително подходящо злоупотребили с алкохол и опиати) да нахлуе в най-близката махала с роми и да направи там погром. След тази първоначална искра, конфликтът ще бъде запален, както няколко пъти беше на ръба да се случи при други конфликти между българи и цигани. Сценарият е отработен и има желащи да греят ръцете си на този огън. За съжаление т.нар. служби действат по-скоро в угода на Москва и силно нехаят за сигурността на собствената си държава.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Бенатова, едно такси от bTV до NOVA и после до жълтите…павета

Много глупости и жлъч се изписаха по повод факта, че Миролюба Бенатова е сменила микрофона с волан. С други думи – станала е от журналист таксиметров шофьор. Често съм бил критичен към работата и, но в случая мога да кажа – шапки долу. Да бъдеш изгонен от телевизията на Домусчиев-Пеевски е далеч по-достойно, отколкото да останеш там. За каквато и да е сума.

От друга страна, карането на такси е занимание, което е обречено на изчезване с идването на автономните коли, така както преди повече от сто години двигателя с вътрешно горене направи кочияшите излишни, преди те самите да го разберат. В България това ще се случи след не по-малко от 10-15 години, което означава, че може би в залеза си, тази професия е малко по-интересна. Особено за човек като мен, който обича зад волана да се озовава на необичайни места в необичайно време.

От висотата на сегашния си житейски опит усещам, че Бенатова ще има повече успех в новото си поприще, отколкото бившите и работодатели в обслужването на властта. Все пак, предстои да видим.

Бенатова, ако имаш нужда от ортак във въртенето на геврека, потърси ме. Може и аз да се нуждая от смяна. Поне за известно време.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

За хиляда милиарда долара

Днес, човекът, който се е възкачил на премиерския пост в България (по волята на скодоумния избирател и изборните машинации) заяви в прав текст, че постът шеф на МВФ му бил по-важен отколкото Върховен представител по външната политика на ЕС. Разликата била едни “хиляда милиарда долара”, затова и изборът бил ясен – при хилядите милиарди, естествено. Човекът говореше така, сякаш и двата поста са били предложени лично на него, като на голям държавник, международник, учен и полиглот. Няма какво повече да добавя.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Тротинетки за малки и големи

Видях тротинетките Lime по улиците и честно казано, още не мога да се начудя каква глупост са сътворили от общината, за да ги допуснат до улиците на град, който е опасен дори за опитни велосипедисти. Превозно средство, което се движи с 20 км/ч и е в ръцете на неопитен човек, с малки гуми, за които неравности като павета, дупки и шахти, с които изобилстват софийските улици, е равно на пребиване. Представете си човек в категория “офисен планктон” с леко забавени реакции, доста дебел и отпуснат, който развива скорост от 18-20 км/ч, която скорост с колело не би успял да развие никога самостоятелно, който попада на малка квартална уличка с рехав паваж или дори по-зле – на зееща яма/шахта на уж гладък асфалтиран булевард. Резултата под формата на тежки фрактури и/или смърт няма да закъснее и тогава общината със задна дата ще тръгне да поправя станалото, сподиряна от тълпи “репортери” с дежурния въпрос – “Няма ли държава, която да се намеси?”.

Тук обаче ще погледнем отвъд този отделен въпрос и ще видим всички инициативи за споделено пътуване, които съществуват досега. Освен Lime, съществува и проекта за споделени автомобили Spark, който също е с тарифиране на минута, освен че и автомобилите, подобно на тротинетките, се задвижват с ток. Вероятно в някакво бъдеще ще се появи и услуга за споделени велосипеди и тогава индивидуалния споделен транспорт ще добие някакъв завършен вид – автомобил, тротинетка, колело. Работа на общината е да ги обедини в единна услуга, групирана около месечната, тримесечна и годишна карта за градски транспорт. Така всеки притежател на карта за транспорт да може да ползва тези споделени услуги с отстъпка от тяхната крайна цена – дори и символична от 5-10%, тази отстъпка ще представлява ангажимента на общината към гражданите и облагодетелстване на потребителите на споделените услуги, както и ангажимент социална отговорност на операторите на тези услуги. Една малка, но навременна стъпка.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Фандъкова не трябва да е кмет

Манолова също не трябва да става кмет.

Ако за Фандъкова аргументите са ясни – тя е просто аватар на Борисов и олицетворение на всичко, което не желаем в София, то за Манолова може да се припомни – тя е лицето на изборната машинация, наречена “Костинброд”, както и човекът, който по лични признания, е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Т.е. моралния облик на Манолова е силно накърнен, дори опетнен и тя няма дори и правото да се кандидатира за кмет. Понеже морал при комунистите е относително понятие, то кандидатура на Манолова следва да бъде остракирана по същия начин, както и тази на Фандъкова – лицето на корумпираната структура ГЕРБ.

Моят личен избор се нарича Борис Бонев – млад дихател от организация, която следя отдавна, намирам идеите им за смислени и смятам да ги подкрепям и след тези избори, които те почти сигурно няма да спечелят. Идеите им обаче си струват, вижте ги на План за София.

За Борислав Игнатов предвиждам съдбата на Неделчо Беронов, тъжния кандидат за президент през 2006-та, или някоя от другите тъжни фигури, излъчени от т.нар. “десни” (Демократична България не е дясна коалиция, тя е клуб по интереси) на кметските избори през 2011-та или 2015-та. Някой помни ли кой беше кандидат на Реформаторския блок през 2015-та? Правилно, толкова ще помните и сегашния арх. Игнатов след 2-3 години.

Аз обаче живея в община Оборище, където районен кмет е Васил Цолов, избран с гласовете на същия този Реформаторски блок. Цолов е изключително спорна и направо вредна фигура, което е доказал с многократни свои действия и бездействия в полза на определени лица. Повече подобни фигури не бива да бъдят допускани до най-старата и най-знакова софийска община, а подозирам, че ДБ има много подобни анонимни холограми под ръка. Е, поне аз няма да гласувам за тях.

Толкова е просто, да.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Следващата цел ще е НЕК

Или АЕЦ Козлодуй, или Булгартрансгаз. Или РВД. Спекулативно изброявам системи, които може да удари следваща хакерска атака, и там резултата няма да е само в областта на предположенията, а ще има директни последици, сравнени с бомбен атентат.

Необходима е цялостна преоценка за състоянието на ИТ-инфраструктурата като се вземат предвид всички компоненти, започвайки с човешкия фактор. Именно хората са главния фактор, който може да свърже хардуера и софтуера в работеща и сигурна система, както посочва Божидар Божанов в блога си. Хора като Божанов, Светлин Наков и Боян Юруков са сред хората, които биха могли да предложат работещи решения на държавата, стига тя да успее да ги мотивира за това. И мотивацията не винаги е пари, особено за хора, печелещи достатъчно. Голяма част от мотивацията във всяка област е решенията ти да не зависят от хора с компетентност, по ниска от твоята собствена.

Необходимо е да се осъзнае също, че този пробив в НАП стана известен само защото самия “хакер”, който и да е той, се похвали и пусна данните публично. Ако не беше го направил, НАП не би обявило никога, дори и да открие теча на данни от сървърите си. Там информационната политика е “отричай и замазвай”. Не се знае колко други служби са били “ударени” или компрометирани от действия, за които никой не се е похвалил. Не се знае в колко държавни сървъри има вируси от типа “троянски кон”, които копират и предават информация навън, или чакат задействане от парола (пак отвън), за да изпълнят зловредна функция. Рухването на Търговския регистър беше представено като случайност, каквато едва ли точно е.

Очевидно е, че България като член на НАТО и ЕС се намира в състояние на война – информационна, кибер и хакерска и трябва е готова за това – да защитава информационните си ресурси и инфраструктура и да извършва контра-атаки. Тази война е необявена, всекидневна и обикновено се прицелва в мозъците на хората чрез фалшиви новини. Но тази война може да върши диверсии и да създаде реални поражения върху финансовата, банковата и дори енергийната система на страната, които да са равни на пораженията от терористичен акт или бомбардировка. Т.е. вероятно е добре да се създаде военна част или дори род войски (по примера на Норвегия) за четвъртото пространство – цифровото. Необходими са обечени специалисти за защита, но и за проникване, за криптиране, програмисти, мрежови специалисти и други, можещи и обучени да работят на малки и големи групи за постигане на определени резултати в кибер-пространството. Парадоксално, но за доста от свободно блуждаещите електрони-хакери, възможността да бъдат част от държавен екип “лоши момчета” може да добра мотивация да спрат със самодейността.

Като заключение – дните на щастливо безвремие, в което вълшебници се борят с магьосници, изтекоха и е време с тази дейност да се заеме компетентен и отгоорен човек на пост в държавата, който да му дава достатъчно власт за реализация.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Намаление на ДДС в България, Червени зони в София и цялостно обновление на транспорта

Една стара идея отново си пробива път в България – намаление на ставките на ДДС за жизнено необходими за населението стоки, към които редовно спадат хлябът и тестените изделия, детски храни (доста разтегливо понятие), книги и учебници (без да се посочва какви), лекарства и други и други неща, но засега беше отхвърлена. Според мен намаляване на ДДС само за определени стоки едва ли ще намали цените им автоматично, особено за по-евтините и с изпилени маржове, където печалбата се измерва с стотинки. Ефекта от намаленото ДДС ще остане в търговците, а клиентите дори и да усетят нещо, ще е в рамките на стотинки. Вкарването едни стоки в списъка с намалени ДДС ставки ще отприщи лобистки натиск за вкарване и на други стоки, а контрола дали под етикета “хляб, лекарства, детски храни” не се маркират други стоки и по този начин не се вършат измами, товари НАП с още една задача, при положение, че и сегашния контрол задъхва данъчните.

Моето предложение е друго – да не се намалява ДДС, а да се връща на потребителите при определени условия – например покупка с банкова карта. За всяка покупка с кредитна или дебитна карта, потребителя да получава обратно 2% от ДДС-то, или дори да се начислява 18% ставка още при покупката. Ставката за плащания в кеш може да се вдигне плавно на 22-23% и по този начин, хората ще имат полза да пазаруват с карти, което ще изсветли търговията на дребно още повече и ще има дисциплиниращ ефект и за търговци и за потребители. В добавка – за хора, които получават доходите си по банкови карти (все още има и такива, които получават парите си в плик) и харчат поне 80% от тях през картите (без да ги теглят на банкомат) могат да получат допълнително още 1-2% отстъпка от годишния размер на данъка си общ доход. По този начин парите, оставащи в домакинство могат да се увеличат с около 5% на годишна база, които отново ще стимулират потреблението.

Имам и още едно предложение в посока обновление на автомобилния парк – улеснено връщане на ДДС за фирми (или част от него) – изцяло, или разсрочено за определен период от време. Може да се връща и частично ДДС за частни лица, закупили нова кола – например 10% в продължение на 4-5 години. Ефектите от подобна мярка могат да се сметнат лесно – ако в момента се купуват 20-30 хиляди коли годишно, при намалена наполовина ставка те могат да се увеличат двойно, което де факто ще означава същата сума като постъпления в бюджета. Ползата от това обновление на автомобилния парк обаче ще е всеобхватна – за екологията, за легалния автомобилен бизнес и дори за безопасността по пътищата. Подобно увеличение на продажбите на нови коли може да убеди по-лесно Фолксваген или друг голям производител на коли да открие фабрика в България. Не на последно място, при добра организация от дилърите, фирмите могат през 5-6 години да обновяват автопарка си и тези коли да излизат на пазара за втора ръка, вместо вкарания от италианските и немски автоморги скрап.

По отношение на зоните за паркиране в София, новото предложение за въвеждане на Червена и Жълта зони, както и разширяване на Синята и Зелена зона е добра идея. Засега се отлага за 2035г., явно за да не се плаши електората на управляващите в София, който и без туй е рехав. Според мен Червената зона трябва да се въведе в централни зони на София, където да се насърчава пешеходен и велотрафик, с редовни линии на градски транспорт и забранителен режим за автомобилен трафик и паркиране. Това трябва да е внимателно подбрана селекция от малки улички в някои квартали и да се помисли да изграждане на подземни паркинги в тях за живущите в тези квартали. Изкопаване на подобни под дворовете на столични училища е стара и добра идея. Жълта зона трябва да е всичко отвъд Зелената и до Околовръстното – де факто цяла София трябва да е зона за паркиране. Тази зона отначало може да е безплатна, или да е с тарифа 50 стотинки и без ограничение на времето на паркиране, за разлика от Синя и Зелена зона.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment