NATO след Тръмп

Независимо дали ще дават по 2% или по 4% от БВП за отбрана, европейските съюзници на САЩ няма да угодят на американския президент – той иска тези пари да отиват директно в американската хазна, и то веднага.

Последната визита на Доналд Тръмп в Брюксел донесе яснота как той вижда Организацията и ангажиментите на САЩ към най-голямата архитектура за сигурност в света след Втората световна война – като охранителна фирма, където всички плащат рекет на най-големия играч. За Тръмп всичко е бизнес, сделки и който иска сигурност, трябва да си плаща – буквално, сега и веднага. Под неговото ръководство Белия дом успешно погребва и последните претенции за световно лидерство и визия и заприличва все повече на Кремъл. Да, САЩ заприличват на Русия и това не е комплимент. Доналд Тръмп руши доверието и отношенията си с Европа и единствения явен печеливш от това е Русия – няма как да не се усъмним в теориите, че Путин и Русия имат полза и участие в изборната му победа срещу Хилъри Клинтън. Тръмп явно работи срещу ЕС и иска да го разруши и замени с двустранни споразумения с всяка страна, в които разбира се ситуацията ще е – America first. Предлагал е на Макрон в прав текст да напусне ЕС, подстрекавал е Тереза Мей за твърд Брекзит в замяна на търговско споразумение с Вашингтон и вероятно усилено работи в тази посока и с други страни. Тук усилията на САЩ и Русия отново подозрително съвпадат и администрацията на Тръмп няма обяснение за това. В лицето на Тръмп Европа вижда точно тази Америка, с която не иска да си има работа – безпардонни, нагли реднеци, които по стар каубойски маниер първо стрелят/обиждат, а после казват добър ден. За Европа остава да се надява, че следващия президент (и то още от 2021г.) ще е по-читав от сегашния, но като се има предвид низходящия тренд от Буш-младши насам (за всеки от тях – Буш, Обама и Тръмп си казвахме – не може да е по-зле) има вероятност и да е по-калпав.

Доналд Тръмп е напълно прав в едно – който иска сигурност, трябва да си плаща за нея. Старата българска народна мъдрост гласи – който не храни своя армия, ще храни чужда (това пак е смисъла на посланието на Тръмп, който каза – дайте ми пари, за да оставя американските войници в Европа). Дали тази армия ще се нарича (руска) освободителна, или (турска) поробителска, е въпрос на гледна точка – все още никоя дипломация, международна политика и междудържавни отношения не са доказали, че факторът собствена армия е излишен. Примери – от Швейцария, Финландия и Израел, та чак до САЩ, Русия и Китай. Стремежът на Северна Корея да се сдобие с ядрено оръжие изглежда доста по-оправдан, ако има насреща си държави с лидери като Тръмп, които разбират само (и единствено) от сила. Да, Тръмп разбира само от сила и уважава само силата – затова се държи грубо със съюзниците си и засипва с комплименти диктатори като Путин и младия Ким. Поведението на САЩ към съседите му и към ЕС поразително прилича на поведението на комунистически Китай към останалите държави в Южно-Китайско море, където отново царува политиката тип “слон в стъкларски магазин”.

Как това касае България?

България е закъсняла в превъоръжаването си с поне 20-25 години и това изоставане вече личи на всички нива в армията. Има цяло поколение офицери, които в кариерния си път от лейтенант до полковник не са виждали нова техника, освен по учения и мисии в чужбина. В последните десетина години бяха похарчени близо 2 милиарда лева за нова техника, от което армията не стана по-боеспособна. В темата закупуване на ново оръжие се упражняват всякакви “експерти”, лаици, малоумни журналисти и обикновени корумпари-лобисти, които често свалят нивото на “дебата” до “то няма пари за деца с увреждания, вие самолети ще купувате”. Подобно ниво на публични спорове и дебат показва до каква степен е вдебилено обществото и колко лесно опорните точки на потенциалния враг (ако някой е забравил, това е Русия) намират почва в обеднялото (в буквален и преносен смисъл) българско общество. Българската армия има летци, които не летят повече от 30-40 часа годишно и те де факто са по-опасни за себе си, отколкото за потенциалния враг. Сред професионалните войници има такива, които не изстрелват повече от един пълнител с патрони годишно, не стрелят с повече от един реактивен снаряд и т.н. – всичко заради дефицит и недостиг на пари. Те са летци, артилеристи, картечари и т.н. само на хартия и по ведомост – взимат заплати като такива, но уменията им са твърде спорни.

Българската армия се нуждае от превъоръжаване с пълната гама въоръжение, което да стартира веднага. България трябва да отделя по 2.5-3% от БВП за сигурност като това стартира също веднага, а не от 2024г. Закупуването на определен тип изтребители, танкове, БМП-та, кораби за флота и т.н. да не е плод политически решения и лобизъм – в това отношение показателен е примера на Илиян Василев, който от висотата на про-западните си възгледи и моралния кредит, който получи като попадна в кремълския черен списък, безсрамно лобира за втора ръка американски самолети Ф-16, без да декларира дори с половин уста конфликта си на интереси. С подобни несръчни лобисти дори и най-смислената идея за превъоръжаване ще добие комедиен оттенък.

България следва да купува ново и европейско оръжие и оръжейни лицензи за производство на техника, както и офсет от европейските си партньори. Държави като Швеция, Финландия и Австрия, които не са членки на НАТО, са в пъти по-близки до нашата концепция за сигурност, отколкото янките, които де факто поставиха нещата на място с идването на Тръмп – за тях сигурността си е търговия с елементи на изнудване. Държави като Германия (на първо място), Франция, Италия, Испания могат да предложат цялата нужна гама въоръжение на България на приемлива икономическа и политическа цена, плюс бонуси като офсет. Заслужава си да се помисли за сключване на междудържавни договори с тези страни (на първо място с Германия) и откриването на кредитни линии за въоръжение, които да бъдат погасявани с периодични вноски в следващите 30-40 години – така процеса ще е максимално ясен и управляем.

България като член на НАТО е задължена на първо място да гарантира собствената си сигурност и да допринася за сигурността на Алианса. Казано накратко, страната трябва да има флот, ВВС и сухопътни войски, които да са способни да водят настъпателни и отбранителни бойни действия самостоятелно и в координация с други войскови части на НАТО за продължителен период от време. Всичко друго са политкоректни приказки за наивници и глупаци, които обслужват Кремъл. Обслужват Кремъл, защото в момента България е това, което Москва иска да има по целия Източен фланг на НАТО – слаба армия и разединено от хибридната война общество. Колко по-рано този факт бъде осъзнат, толкова по-рано ще започне и борбата с последиците от него и предприемането на правилните мерки. В момента дори и 22% от БВП няма да направят българската армия боеспособна – поради простия факт, че управляващите корупционери и руски агенти не желаят това.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Стар самолет падна в оризова нива

За щастие, пилотът е жив и здрав

Днес, около 13.30 часа селскстопански самолет АН-2, при извършване на АХР, е претърпял авария и е кацнал аварийно в оризова нива около Пазарджик. Пилотът е жив и здрав, самолета не се е запалил и той е излязъл от кабината самостоятелно. Инцидентът, завършил все пак по най-добрия начин, е показателен за друго – възрастта на работната сила и авиопарка в България – самолетът е над 40-годишен, пилотът е 67-годишен. Няма проблем ако техниката е изправна и човека е здрав, да работи и да не разчита на мизерна пенсия – проблемът с липсата на работна ръка е повсеместен и известен. Проблемът обаче е, че след 67-годишния пилот и 40-годишния самолет има твърде малко млади пилоти и нови машини. А пазарът на авиационни услуги в международен, европейски и национален мащаб расте.

Преди по-малко от месец падна друга машина – 30-годишен руски хеликоптер Ми-17, управляван от двама капитани на възраст 45+ години, които за съжаление загинаха. На тази възраст, двамата военни би трябвало да са поне полковници, което явно показва, че кариерното им развитие е спряло преди около 15 години и оттогава те просто са трупали години за пенсия, която така и не доживяха. За целия си професионален и жизнен път имаха нальот, който в съседна Гърция и Турция пилотите трупат за не повече от петилетка.

Тези два инцидента дават и тъжната равносметка на българската авиация към днешна дата.

Posted in Летене и пътешествия | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

БДЖ трябва да умре

Вчера се случи нещо, което затвърди за пореден път убеждението ми, че държавната компания за жп-превози трябва да бъде оставена да фалира, работещите в нея съкратени на 60% и от оставащите активи евентуално може да се създаде нова компания.

Отидох до касата на БДЖ на Централна гара – София, където имаше опашка от 10-15 души. Тези хора бяха обслужвани изключително бавно от две касиерки на преклонна възраст, с компютри, работещи под DOS (през 2018г.) и с едни мазни тефтери, в които се записват резервациите. Прекарах близо половин час на тази опашка за да установя, че за желаната от мен дата още не се продават билети – била твърде отдалечена във времето и системата не я обработвала. Запсувах ги звучно и си тръгнах с твърдото убеждение, че и последната дотация от над 100 млн. лева е просто кофа с вода в огромна бездънна каца. Две служителки на гише, почиващи през два часа и обработващи клиенти със скоросто 3-4 в час, вероятно струват на държавата (просто защото държавата плаща всичко накрая) поне 20 хиляди лева годишно, а резултата от работата им е такъв, че БДЖ не може да прибере парите на всички желаещи да ползват услугата им, а същевременно се оплакват от липса на пари. Един обикновен сайт със система за резервации би вършил по-добра работа.

Тук някой би отбелязал, че сайта на БДЖ има онлайн-система за покупки на пътувания. Тънката разлика с истинска резервационна система е това, че покупката на билет през сайта не е истинска покупка и не ви гарантира място във влака (или пък запазено купе за нощен влак) ако тази покупка не е отразена от някоя от лелките на касите във мазните тефтери. Т.е. онлайн-резервациите на сайта се сблъскват със суровата железничарска действителност на държавно дотирана фирма, която няма никакъв интерес да поддържа качествена и удобна услуга. Ето затова, БДЖ трябва да умре. За да има истински железопътни услуги за превоз на пътници и товари.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Действията на Москва на Балканите продължават да са зловредни

Според последен доклад, Москва е пратила над 50 агенти-убийци в Черна гора, за да убият премиера тогава (и сегашен президент) Мило Джуканович. Провинението на черногорския лидер пред кремълския сатрап е това, че той се е осмелил да иска страната му да стане член на НАТО. За Москва Черна гора има особено значение, като страна с излаз на Адриатическо и Средиземно море, където руснаците отчаяно се нуждаят от база за остарелия си флот, различна от несигурната Сирия.

Историята с опита за преврат срещу Подгорица, скалъпен с подкрепата на Москва и отчасти Белград, нашумя през 2016-та година, в навечерието на приемането на Черна гора в НАТО. Към този момент на сметката на руснаците се пишеха събития като свалянето на малайзийския Боинг над Украйна, една две химически атаки в Сирия, извършени от протежето на Путин Асад и окупацията на Крим и Източна Украйна. Все още предстояха новините за намесата им в изборите за президент на САЩ, както и историята със отровените Скрипал във Великбритания. Във всички тези деяния – сваляне на граждански самолет с ракета, нескопосани кибер-атаки, нескопосан опит за преврат с недобре платени сръбски военнопрестъпници, нескопосан опит за отравяне с вещество, недотам познато на широката публика – има една обща черта. Това е уникална смесица от некадърност и импровизация, каквато е характерна само за широката руска душа. Както го е казал бившия руски премиер Виктор Черномирдин – “Искахме по-добре, но се получи както винаги/Хотели как получше, получилось как всегда”. Подобна нескопосана пропаганда са и периодичните визити в България на т.нар. “кремълски мотористи” (защото те не са рокери) наречени Нощни вълци, които са комичен опит да бъде представена Московията в малко по-модерна светлина, различна от ватенки и ушанки, шпагини и катюши.

Тази некадърност на външните им операции им дава идеално алиби да отричат, когато нещо се обърка – тази ракета не е наша (в случая с Боинга над Украйна), ако бяхме ние, никой нямаше да разбере и Скрипал нямаше да е жив (за случая с отровата), ако бяхмее ние, преврата щеше да е успешен (за опита за преврат в Подгорица). Принципно в подобна тактика за отричане има смисъл, ако няма твърде много следи, които да показват обратното, но за кремълската пропаганда това никога не е било от значение.

Подобен нескопосан опит за държавен преврат, подпомогнат от Белград, беше и нахлуването на тълпи (сред които и сръбски и руски шпиони) в парламента в Скопие и атаката срещу Зоран Заев – отново некадърен опит за отклоняване на Македония от орбитата и на про-ЕС и про-натовска интеграция.

Истината е, че тези опити за дестабилизация на Балканите от страна на кремълския режим няма да спрат и дори и некадърно изпълнени, имат своя разрушителен потенциал за държавността на държавите от Юго-Източна Европа. Дори и в момента, когато руснаци със салове бягат към Япония, или майки на неизлечимо болни деца в Москва продават лекарствата им за да свържат двата края, Империята на злото се опитва да запази и упражнява злотворното си влияние върху Европа и България в частност. Дори и като използва Световното първенство по футбол, което ще остане в историята като СП по корупция. Там Москва отдавна е световен шампион.

 

 

 

 

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Защо не обичат Русия? / За что Россию не любят?

Подобен текст се появи вчера в един от най-смислените руски блогове и де факто единствената адекватна медия в Русия – varlamov.ru. Като чете този блог, човек почти остава с впечатетлението, че “самая магучая в мире” е на път да се превърне скоро ако не в нормална, то поне в нормализираща се страна.

В конкретната публикация авторът Александър Кулманов, както сам се определя “от категорично братската Беларус”, дава гласност на неща, които явно тревожат много от хората, живеещи в държави, които кремълската пропаганда може да нарече “русский мир” с всички смъртоносни последици от това.

На периодичната среща Путин-Лукашенко, където обикновено се обсъжда какво ще получи беларуския батюшка срещу своята поне на думи вярност към московския государь, този път били повдигнати неприемливи за Минск руски искания – не са ясни детайли, но като цяло било поставено искане за по-тясно хармонизиране на руската и беларуската политика, в смисъл – Беларус още по-силно да се съобразява с Русия. За дотации под формата на нефт, газ и заеми явно не е ставало дума. Това е накарало Лукашенко за пореден път да се притеснява за личната си съдба и за политическото си дълголетие – нещо което той периодично прави от 2014г. насам. В определен момент преди десетина години Лукашенко беше предложил дори обединение на Беларус и Русия като конфедерация, явно с идеята да се нанесе в Кремъл по някакъв начин. Това стана около периода, в който Путин и Медведев играеха театъра със смяна на местата и художествената самодейност на минския диктатор едва ли се е харесала на Путин, а той не забравя подобни неща. На Бацко му беше казано в прав текст, че Беларус може просто да стане поредния руски регион, а после това беше показано и наяве – в Крим и Донбас.

Това показно обаче, както и заканите в проправителствени медии, депутати и анализатори (които обикновено спускат информации, твърде скандални за да бъдат официално изразени от Песков или Путин), че Беларус е време да бъде опитомена и вкарана в правия път, а Лукашенко е време да си търси дача в Ростов (намек за Янукович) явно не се харесва много на хората, които виждат как точно идва “руский мир” в Донбас. Според Кулманов, за средния беларуски гражданин (80% от всички) е все едно дали ще живее под управлението на минския или московския государь – и двамата са еднакъв тип диктатори. Това, което вълнува средния беларуски мужик е дали и колко ще се вдигнат заплатите и цените, а ако идва Mother Russia – поне да стане без война, зелени човечета, ихтамнети и разни областни “народни республики”, управлявани от местни бандити, подобно на Луганск и Донецк в Украйна. Парадоксално, но репутацията на Кремъл като управляваща сила е многократно понижена именно в очите на рускоговорящите в околните страни именно заради поведението на Путин в Украйна. Всички виждат, че той де факто праща войски, но не и пари и инвестиции (или поне не достатъчно) в Донбас и Луганск. Местните жители искат руски паспорти, а получават някакви непризнати и от Русия “документи” на ДНР и ЛНР. Въобще имиджа на Русия закрилница силно страда от случващото се в Донбас и Украйна. Беларус едва ли може да очаква повече щедрост и по-малко насилие, особено като се имат предвид кремълските традиции в тази област.

Книги за това как Украйна ще бъде завладяна и върната в правия път се публикуват и издават в Русия повече от 15 години. Купувал съм си подобни книги от руска книжарница в София. Това са не публикации в интернет, не вестникарски статии, каквито имаше хиляди и те подготвиха почвата за 2014г., това са книги в многохиляден тираж – короната на всяка пропаганда. В момента подобен тип държавно-спонсорирана пропаганда и информационна агресия набира скорост и по отношение на Беларус и Казахстан, които явно са следващите пешки в шахматното поле около Русия, които Путин е решил да вземе под носа на Вашингтон. Но Кулманов пита Кремъл – ако искате да направите Беларус поредния дотационен регион и бюджетна черна дупка (явен намек за Чечня и Кадиров), то и сега ние изцяло разчитаме на руски нефт, газ и пари за да оцелеем, отбраната, манталитета и всичко са си руски, икономиката е 99% зависима от руската – защо по дяволите ви е нужна война и тук? Не стигат Украйна и Сирия ли? Не се чудете защо русофобията се засилва – тя не пада от небето, а резултат от конкретни действия.

Според Кулманов дори въпросът за НАТО и ЕС на битово равнище в Беларус се разглежда така – в крайна сметка ще се получи като в Полша (явно добър пример) или като в България (явно лош пример)? Темата за България като лош член (или непълен) на НАТО и ЕС освен в самите НАТО и ЕС явно се експлоатира от пропагандата в бившия СССР – един вид – вижте ги българите колко спечелиха, и вие ли това искате? Това издава силно непознаване на България и Балканите сред 99% от рускоговорящите,  но това не е новина, а не е и тема на този пост.

Накратко – никой, дори и в Беларус, не очаква, не иска и не желае никакви руснаци и руски човечета (редовна войска, ихтамнети или друг башибозук) да ги освобождават или отбраняват по какъвто и да е начин. Ако Русия успее да създаде успешна държава и общество, тогава и без нужда от армия ще е модел и притегателен център за околните страни, подобно на САЩ за Мексико. Но дотогава си остава обикновена държава парий с агресивни намерения.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Руската пропаганда срещу България продължава

Опорните точки на т.нар. руски “медии” са тъпи като за домашно ползване, но парадоксално – намират отзвук и в ЕС.

Пропагандната “информационна агенция” РИА Новости е публикувала нов пасквил, с който да убеди оскотелия от обедняването и заплашен от още по-голямо обедняване (повишение на данъци, цени на горива и пенсионна възраст) руски избирател, че не само в Русия е зле. В ролята на обичаен “козел на отпущение” е избрана България, с която “журналистите” в свръхсилата Русия обичат да се сравняват.

Заглавието и посланието на текста – България умира заради ЕС е насочено както към руския избирател, така и към рускоезичните граждани на Украйна и Беларус, които виждат в ЕС модел за развитие, докато Русия е модел за деградация. Единствения начин това да се промени според полит-технолозите на Кремъл и медийните тролове на Пригожин са мантрите, които нямат общо с истината.

Нека погледнем истината в очите – населението на България намалява. Факт. Това обаче не е заради ЕС, защото дори в любимата на Москва Сърбия (която е извън ЕС) населението също намалява, по същия начин, по който намалява и в България – чрез измиране, ниска раждаемост и емиграция. В самата Русия населението също намалява по същите причини и според изследване на Левада Център (единствената що-годе достоверна руска социологическа агенция) 60% от руснаците на възраст 18-29 години мислят за емиграция. Друго изследване посочва 1/3, искащи да отидат в Германия – същата тая Германия, която дядовците им прегазиха като скотове. Т.е. повече от половината младо население на Русия мисли как да избяга от рая на Путин. Причината, поради която не го е направило, е че не може – заради визи и ограничения, наложени от цивилизования свят на гражданите на Руската Федерация, те де факто се намират в затвор, или в лагер. Точно както и при Брежнев, 40 години назад. Разликата с България е, че българите имат право и възможност да пътуват, живеят и работят във всички страни на ЕС и във всяка от тях да се чувстват у дома си. Това могат да потвърдят и хилядите руснаци, които кандидатстват за българско гражданство всяка година. Не зная в последните 20 години макар и един българин да е подал съзнателно документи и да се е сдобил с руски паспорт. Всяка година стотици хиляди руснаци избират да прекарат почивката си в България, много дори си купуват имоти тук -да сте чули за българин на почивка/туризъм в Русия, или да си е купил имот там? Това показва ясно дали България или Русия е по-добро място за живеене и почивка.

Много от хората, напуснали България, са го направили преди тя да стане член на ЕС, и дори в страни извън ЕС – САЩ, Канада, Австралия и т.н. Отново няма българи, избрали да заминат да учат, живеят или работят в Русия (с малки изключения на командировани там служители на европейски компании). Дори и децата на комунистическата и сегашна социалистическа номенклатура и върхушка безусловно избират САЩ и Западна Европа – както и децата на руския управляващ режим, впрочем. В самата Русия демографския баланс се влошава допълнително от това, че руснаците са де факто прогонени и са малцинство в много от съюзните “республики” – в Северен Кавказ, Удмуртия, Татарстан, Якутия и Бурятия. В тези републики единствените руснаци са назначени и изпратени от Москва чиновници и военни, местното население ги гледа като окупатори и не ги приема. В добавка – над 25 милиона руснаци са официално бедни, по официалната руска статистика, която има по-занижени стандарти дори от българската. Българския БВП на глава от населението е по-висок от този на Русия, и от ЕС България е получила повече от 10 млрд. лева като директни инвестиции в ключови икономически сектори. Точно обратното, Русия е откраднала в последните 10 години повече от 50 млрд. лева от България чрез корупционни проекти, лоши практики, монополно положение на пазара на горива и директно изнудване по “проекти” като АЕЦ Белене. Дори ако се оставят парите настрана, от ЕС България черпи позитивен опит в социалната и икономическата области, медицината и науката чрез обмен на знания и административен капацитет, които Русия просто не притежава. Ефективна руска администрация е оксиморон и от Русия идва това, което може да се определи като нестабилност, несигурност и лоши управленски практики във всяка една област. Плюс истинска имперска наглост и безочие, както видяхме в поведението на цигарения патриарх Гундяев около 3-ти март.

Всичко това стъпва върху неверния и грешен аргумент, че България преди 1989г. е била процъфтяваща промишлена и аграрна страна. Дори и при сравнение на формални икономически показатели показва, че България в момента е в пъти по-богата към момента на 89-та, когато де факто беше фалирала. Обвързана с военизирана и ненужна структура като СИВ и с остарялата технологично икономика на СССР, България беше просто някакъв вид суровинен придатък за евтини плодове и зеленчуци, давани на Москва на безценица срещу некачествени стоки и машини. Всеки който е виждал и карал руска кола и камион, може да потвърди това. Търговията в рамките на СИВ беше форма на азиатски алъш-вериш, в който поради липса на истинска валута (никой не приемаше руски рубли, поради липсата на стойност дори тогава) беше въведена изкуствената величина “преводни рубли”, чийто курс реално беше обвързан с долара. Въобще, държава с валута, която е избягвана дори от собственото и население, едва ли може да се счита за икономически еталон за нещо. Русия и до днес си остава суровинен придатък на Запада.

Единствената причина населението на България да не стане 7 милиона още през 1970-та година се нарича телени мрежи, картечни вишки и немски овчарки. Комунистите бяха превърнали страната в концентрационен лагер буквално и всеки опит за бягство се наказваше със стрелба и затвор, ако беглеца оцелее. Апологетите на социализма и оплаквачите на България и ЕС трябва да бъдят поставени поне за месец в условията на живот от 80-те години на 20-ти век, за да имат идея за какво става въпрос. На първо място трябва да бъдат лишени от право да пътуват в ЕС.

 

Posted in ПЕЧАТни грешки | Tagged , , , , , | Leave a comment

Борисов и Радев са поредните жертви на хибридната война

Широко коментираното посещение и поведение на премиера на България в Русия не донесе никакви изненади за никого – поставен в патова ситуация от Москва, той просто намери за нужно да се предаде и да помоли за прошка. Пътьом изказа искрена (наистина искрена) благодарност към Путин, че го е поканил….в Кремъл. Явно след двореца на Ердоган, трите папски погалвания и това, че беше наречен в западната преса “портиерът на ЕС”, само покана за гостуване в Кремъл е липсвала в личностната му самооценка.

Ако сравним поведението му в момента и поведението му преди пет години, когато Борисов пак беше премиер, разликата в отношението му към Русия е видима с просто око, а причината за това е ясна – водената от Кремъл информационна и хибридна война срещу ЕС и България. Борисов е жертва на тази война и е развил към агресора Стокхолмски синдром на привързаност, както жертвите на престъпления често развиват себеотдаване и олицетворяване с насилника си.

В края на 2012 и началото на 2013г. Борисов беше съвсем в края на първия си мандат, но още не знаеше, че той ще приключи така скоро и рязко реагира на новината, че Росатом е завела дело срещу България в Арбитражния съд за сума между 800 млн. и 1 млрд. евро. Заяви, че това е “вероломно поведение” от страна на Москва и обеща неприятен разговор на Путин, който се очакваше около 3-ти март 2013г. В отговор Кремъл просто отмени визитата на Путин без обяснения, а малко след това покачването на цената на тока доведе до т.нар. “февруарски протести”, откъдето изплуваха доста съмнителни фигури с финансиране и подкрепа от криминални среди (Бисер Миланов – Петното и групата около него), Групата “КТБ-Цветан Василев-Бареков” и други русофилски и квази-патриотични организации. От дистанцията на времето ясно проличава руския почерк в цялото активно мероприятие и Борисов дава вид, че е научил урока си добре. Плати без никаква съпротива над милиард лева на Росатом за ненужно (и по неговите думи) оборудване, и подскача като ударен от ток по всяка тема свързана с енергетика – достатъчно е да се проследи реакцията му за аферата “Гинка и ЧЕЗ” и това как скоростно се изстреля в Москва веднага след Радев – вероятно повикан от Путин.

Закупеното насила от Русия негодно ядрено оборудване е пасив, който Борисов се опитва да превърне в актив в една бъдеща АЕЦ, в която вероятно ще е принуден чрез договор да даде държавни гаранции за изграждането и изкупуването на тока и, което от своя страна прави бъдещите загуби и пасиви за България неизмерими. Токът от тази централа ще бъде изкупуван и пласиран от НЕК на каквито цени каже собственика на АЕЦ-а, просто защото другата алтернатива е тази централа да бъде губеща с всички екологични последици от това. Така загубата ще се акумулира от НЕК и през енерго-разпределителните дружества ще се разпределя към всеки елетромер в България. Това ще подкопая бъдещия свободен пазар на електричество и ще направи цялата икономика на България зависима от една централа, която е проект и изпълнение на анти-европейска и анти-цивилизационна сила като Русия. Бъдещия собственик на централата, който и да е той, ще има по-силни връзки с Кремъл, отколкото с Дондуков 1. Ще получава и заповедите си оттам. Ако Борисов и хората около него не съзнават този факт, са глупаци. Много вероятно е обаче Борисов да гони кратък хоризонт до 2022-25г., и да не му пука особено какво наследство ще остави.

Подобно е положението и т.нар. “газов хъб Балкан”, който съществува само в главата на премиера и на няколко салфетки, където е бил рисуван под благосклонния пиян взор на Жан-Клод Юнкер. Няма отговори на въпросите откъде и какви количества ще го захранват, а унизителното молене на Радев и Борисов пред Путин да не ги забравя при разпределянето на газа. “Обещанието” на московския самодържец да договори с турския султан отклонение на “Турски поток” към България беше знаменателно и още по-унизително – намек да си знае мястото между двете азиатски империи и ехидно натвърдване – можеше да зависите само от нас, но сега зависите и от турците. В случая единствената надежда е САЩ да наложат санкции на Газпром (както вече направиха с компаниите за Северен Поток -2) и по този начин да спрат руската експанзия в Европа. Позицията на ЕС и България спрямо Русия и руския газ трябва да е единна и да изисква от Москва и Газпром следното – ЕС купува всички нужни количества от Русия на западната и граница на единни цени за своите членки, след което договаря транзита през Украйна и Беларус до своите източни граници и транзита и разпределението до своите членки. По подобен начин трябва да се договаря и вноса на норвежки, алжирски, катарски, американски, туркменски, ирански, азерски и всякакъв друг газ – вкарва се в тръбите на ЕС от най-удобния терминал и се транспортира до клиентите по целия континент. ЕС трябва да създаде европейски аналог на Газпром, в който акции да имат всички страни-членки и той да се занимава с продажбата и транзита на газ след като е купен от външни източници. От подобно нещо България би получила намаляване на цените и по-благоприятни условия за газ – несравнимо по-голяма печалба от имагинерните транзитни такси на т.нар. “газово хъбче”.

И все пак – какво превърна Борисов твърдия натовец и европеец през 2012-2013г., който се закани на Путин, че няма да му е приятно, когато постави въпроса за “вероломното нападение” на Росатом, в Борисов молителя и оправдаващия се пред същия този Путин, стигнал до там, че да се извинява и да моли големия брат да му прости?

Отговорът е прост – руската хибридна война.

В тези пет години Русия инвестира огромни пари в няколко прости неща – подкупване на европейски и български политици и влиятелни фигури, маскирани като социолози, политолози, енергийни експерти и т.н. агентура в изграждане на позитивен имидж и промиване на съзнанието на населението, за което 80% е известно дори на Иво Христов какви са. Това население е подложено на всекидневно облъчване, “проучвания”, “анализи” и всякаква друга пропаганда, показваща нагледно как ЕС се разпада, а Русия укрепва и се увеличава. Манипулиране на факти, откровени лъжи и заблуди се повтарят по телевизионните канали (канещи едни и същи “експерти” и малко маргинални опоненти като контра-теза) и особено силно през интернет и социалните мрежи, които руските политически технолози видяха като отлично средство за пропаганда. Русия не е в състояние да създане нещо подобно на интернет и фейсбук самостоятелно, но руските служби са много спососбни да създават руски ерзац-заместители на западни информационни продукти – това са Russia Today (откровено копираща Ройтерс като маниер, но не и като достоверност), ВКонтакте (създадена от Павел Дуров, но овладяна от ФСБ) и руския сегмент на интернет, наречен Рунет, където цари все по-строга цензура от страна на Роскомнадзор. В истинския интернет и социални мрежи като Фейсбук и Туитър, които не са под руски контрол, върлуват тролове и платени руски пропагандисти, които методично имат за цел да облъчват потребителите с руски пропагандни тези. От 2013г. насам явно се измени руския език спрямо Европа и европейците – все по-често биват наричани фашисти, все по-често руски профили и акаунти заплашват европейци и източно-европейски граждани и политици с убийства и нови “освобождения” в стил “На Берлин”. Това се допълва и от действията на криминални групи като т.нар. “Нощни вълци”, както и местни пара-военни групировки, вкл. и в България, които правят аналогия с подривните действия на Кремъл срещу Европа и България в периода 1920-45 години, когато се финансират терористични актове (Света Неделя) и се инфилтрират терористи (групите на Антон Иванов, Цвятко Радойнов и др.) На политическо ниво се финансират партии, които открито говорят срещу НАТО и ЕС, като по този начин се постига максимален ефект от руската хибридна пропаганда – тя е многопластова и влиза през интернет-коментари (наподобяващи реални хора), медийни публикации и цитати от познати имена на “експерти” и изявления на “политици” като Сидеров и Марешки, които откровено спускат руски опорни точки сред населението.

Резултатът, който се постига е смяна на убежденията, особено сред неособено информирани и образовани хора, които в училище са били подложени на пропагандното клише, че Русия се явява някакъв вид “освободител” и не знаят за действията на Кремъл срещу България от 1878г. насам. Постига се разколебаване в устоите, демократичния избор и външнополитическата ориентация на страната в средния български избирател, което заедно с кибер-атаки, инструменти като Уикилийкс и прочее кара Запада да изглежда глупав и разединен, а Русия единна, мъдра и могъща. Тези атаки, които се подчиняват на единен център в Русия, ще се засилват и за в бъдеще, и не само в България. Предстоят много сериозни изпитания и след Брекзит – в Италия до властта се докопаха групи, които призовават за отмяна на санкциите срещу Москва и дори за излизане от еврото, ако еврозоната не опрости 250 млрд. дългове на Италия. Към това можем да добавим и политиците в Гърция, Унгария, Словакия и дори набиращи скорост партии в Германия и Франция показват, че Борисов не е сам в своя завой на изток. Всичко това е резултат от само пет години хибридна война, а предстоят още неизвестно колко по пет, плюс реалната заплаха за реален въоръжен конфликт. България изглежда сякаш се е предала. Преподаватели във Военна Академия, УниБИТ (Магнаурската школа на ДАНС) и Академията на МВР открито изказват възхищение от Путин, Русия и Кремъл, обясняват и възхваляват руските методи на смесване на тайни служби и политика и влияние на политическия процес (както и подкопаването на легитимни политически субекти в други държави) и като цяло – за армията, полицията и специалните служби се готвят кадри, чийто морален интегритет е силно под въпрос. Най-явния пример за това е Румен Радев – натовски генерал, който удивително бързо възприе про-кремълска реторика. Дали това е резултат от собственото му его и тщеславие, както и желание да угоди на повлияните от хибридната война и пропаганда избиратели, или е вътрешно убеждение, предстои да видим. Факт е, че Радев е продукт на политически маркетинг и политически технологии от руски тип, дори и да не е директна креатура на Решетников. Вследствие на проучване за нагласите на населението (изкривени от пропагандата) е откроен образ на политик, към който най-много пасва образа на бившия командващ на ВВС ген. Румен Радев. Това е нещо, което обръща политиката с хастара навън – принципът е, че политиците имат ясни убеждния и виждания и ги отстояват и на избори, а не че се формират и определят според очакванията на “онези 80% от електората”, които избират хора като Иво Христов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Румен Радев. Така Радев определено е продукт и резултат от хибридната война срещу България, каквато жертва е и Борисов. Те се нагаждат и ще продължават да се нагаждат, за да не изпаднат от политиката, както се случи с явен и последователен проевропейски политик и критик на режима в Кремъл като Иван Костов. Една от причините той и неговите политики и виждания да бъдат силно остракирани, демонизирани и обругани е факта, че Кремъл не му прости позициите му през пролетта на 1999г. Тогава София се опълчи на Москва в разгара на Косовската криза и ясно заяви на чия страна е. Не така постъпи и постъпва Борисов през 2015 и до днес, когато руски самолети минаха през България на път за Сирия, където подкрепят един режим, към който НАТО (а следователно и България) имат ясно отношение. Това е цената на оставането на власт и Борисов я знае и е готов да я плаща. За съжаление, заедно с него плаща и България.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Мантрата “загуба на суверенитет”

Наскоро чух Ивайло Пенчев (собственик на Уолтопия и бивш производител на найлонови торбички) да изказва “мъдри” мисли на тема евро и приемането му в България. В типичния си стил този човек обвини сънародниците си в липса на самочувствие и в чакане на “Брюксел да ги оправи”, вместо да разчитат на собствените си сили. Именно самочувствието е основната причина Пенчев да получава телевизионно време, в което да ръси не особено премерени приказки, но опорката “губим суверенитет с приемането на еврото” е част от хибридната война срещу ЕС, водена от външни сили.

България е загубила част от своя суверенитет и го е предала на Брюксел още с факта на подписването на Договора за присъединяване към ЕС. Освен това обаче, по силата на този Договор, България разпростира своя суверенитет (или част от него) и върху останалите членки на ЕС – голяма част от тях по-силни, по-богати и по-демократични от нас. Това става чрез простия факт на правото на глас при решения, които изискват единодушие – България би могла теоретично и на практика да блокира всяко такова решение. Суверенитетът на България се простира и върху други страни, които допреди 20 години не се съобраяваха и в най-малка степен с интересите на София и причина за това е членството в ЕС и НАТО. Справка – политиката на Албания, Македония и Сърбия, които в последно време много внимават да не подразнят българските власти, а често търсят и предварително мнението на София по различни въпроси. Геополитическата тежест на България на Балканите след 2007г се е увеличила неимоверно, а това не е точно загуба на суверенитет, нали?

Относно това, че българите разчитали на Брюксел да ги оправи, вместо да вземат нещата в свои ръце – обяснението е просто. В сегашното си състояние държавата е пленена от управляващата групировка, и единствено ЕС има инструментите да показва кое е правилно и кое не – включително и финансови, ако мониторинговите доклади не вършат работа. В случая с Еврозоната и банковия съюз – българите са напълно прави да не вярват на БНБ, която проспа казуса КТБ. Откакто на БНБ и е отнето правото да печата безконтролно пари с въвеждането на валутния борд, благосъстоянието на българите се увеличи многократно и приемането на еврото ще продължи тази тенденция.

Далеч по-големи и мощни страни като икономика, политика, военна мощ и т.н. като Германия и Франция са приели еврото и са обвързали банковите и платежните си системи с ЕЦБ и съответно са предали част от своя най-важен суверенитет – финансовия. Дори Гърция направи невъзможни (според тях) икономии и прие реформи, само и само да запази еврото и да не напусне Еврозоната. Може би гърците не знаят какво е суверенитет, а Пенчев?

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Здравеопазване извън лекари и болници

Последните протести на лекари от болниците във Враца и Ловеч, разрешени както винаги в последния момент от самия премиер Бойко Борисов, показват хроничната слабост на досегашния модел на финансиране на здравеопазването през НЗОК.

Моделът залага на псевдопазарния принцип, че здравето е вид благо за което обществото е готово да плаща на принципа – Х брой пациенти, лекувани в У брой лечебни заведния е равно на определена сума пари, събирана от месечни вноски и доплащания от бюджета. Този подход може и да е изглеждал смислен в някоя канцелария, но на практика е неработещ и превръща лекарите в чиновници, болниците в места за обработка на клинични пътеки, а пациентите – в жертви. Буквално.

За да се промени това, е нужна цялостна промяна в подхода на държавата към проблема. За да се превърне здравеопазването от проблем в решение е необходимо държавата да се сети, че не може да абдикира от три свои области – сигурност, образование и здравеопазване и там всеки гражданин (особено тези, които си плащат осигуровките), следва да получава навременна и достатъчна помощ.

Започва се със здравната карта – на територия и население като българското са предостатъчни 150-180 болници с около 30-35 хиляди легла. Точните цифри разбира се могат да варират, но в случая е важно разпределението на здравните заведения в страната, така че в поне 5-6 града извън София да могат да се правят операции и да се провежда лечение, равно по качество и обем на това в София. Това са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. Във всички областни градове следва болниците да могат да лекуват успешно онкологични, сърдечно-съдови и други заболявания с голяма социална значимост, за да не се налага пациенти да пътуват по над 150 километра за рутинни процедури и изследвания. Всеки град над 3-4 хиляди души се нуждае от болница, особено ако е отдалечен от областен център – каквито са Малко Търново, Кула, Брегово, Белоградчик, Шабла и т.н. Наличието на добра болница и училище (основно и гимназия) е предпоставка за промяна в отрицателния тренд на обезлюдяване и дори би стимулирало заселването на нови хора в малки градове. В момента заселването далеч от областен град е де факто съзнателен отказ от медицински грижи и образование, което е спирачка пред икономически активни млади хора и семейства, освен ако не са отчаяни авантюристи.

Следващото нещо в подкрепа на здравната карта е броят лекари и медицински сетри, нужни за тези болници. Приема се, че този брой е Х за всяка клиника, област и специалисти и този брой специалисти се назначават в болниците от НЗОК, и получават заплатите си от НЗОК. Така лекарите не зависят от мениджмънта и корупцията в местни болници като тези във Враца и Ловеч, както и не се поддават на натиск от местни политически фигури. Лекарите имат задължения само към пациентите си и е недопустимо да не получават заплати заради лоши решения на местно ниво. Също така, ортопед, кардиолог, уролог, медицинска сестра и т.н. в София, Варна, Петрич, Свиленград или Тутракан следва да получават ако не еднакви, то поне сравними възнаграждения за еднакъв труд, независимо къде е положен. Това би накарало повече лекари да избират кариера и в малки населени места, не само защото са принудени. Също така, лекари назначени от НЗОК, могат да бъдат по-лесно командировани в болници, където има недостиг на специалисти. Единна държавна политика и назначаване на специалисти към НЗОК ще позволи и преодоляване на недостига на специалисти като  патоанатоми и анестезиолози, които специалности не са престижни от гледна точка на заплащане. Така ще може и на национално ниво по-лесно да се съгласува броя специалисти, нужни за обучение в мединските ВУЗ-ове.

На следващо място – купуването на лекарства и консумативи, както и апаратура да се извършва пак от НЗОК, която после да ги разпределя между различните болници в зависимост от нуждите им. Така ще се избегне ситуацията, в която различни болници купуват едни и същи лекарства, импланти и апаратура на различни цени, включително и заради корупция на местно ниво. От подобен ход могат да се спестят поне 20-30% от разходите за лекарства, консумативи, импланти и апаратура, от което ще са доволни всички, с изключение на вносителите на подобни стоки. НЗОК с държавна подкрепа може да финансира и производство на определени изделия в България, ако се прецени като перспективно.

Тези две действия ще доведат до две неща – намаляване на разходите и безконтролното източване на здравните фондове, и повече време в което лекарите и болниците ще се занимават с основните си задължения – да лекуват хората. В момента НЗОК е просто огромен резервоар, в който всеки гледа да забие тръбичка и да точи оттам пари по завишени фактури за доставка на лекарства и консумативи, незаети щатове на персонал и фалшиви клинични пътеки. В добавка и самите пациенти си купуват лекарства, консумативи и импланти, защото “няма и защото касата не ги покрива”. Лично проверен и изстрадан факт. Пациентът и близките му нямат време, знания, а често и желание да проверяват кой точно е виновен да плащат два пъти за едно и също нещо – един път под форма на осигуровки и втори път – директно, кеш и без касов бон.

Тук идва и най-голямата промяна – плащаните от гражданите здравни осигуровки, които в момента са процент от заплатата му, трябва да станат твърда месечна сума с различни прагове, която да се гласува от правителството когато се променя и размера на минималната работна заплата. Т.е. здравните вноски да бъдат 20, 50 и 100 лева месечно, като човек избира каква вноска да прави и тя да се трупа в негова лична сметка в НЗОК. Срещу всеки от тези прагове човек знае какви медицински услуги може да получи веднага и за кои ще трябва да доплати – законно и срещу касов бон. Това незабавно ще доведе до изсветляване на плащанията в сектора, които в момента са сиви. Цените на тези услуги ще спаднат и ще подлежат на контрол. На монопола на здравната каса също трябва да се сложи край и да се допуснат и частни медицински застраховки и каси – оттам контрола върху лекари и болници ще се засили автоматично.

За да се стимулират хората да плащат по-високи вноски в личните си сметки (които не могат да се харчат за друго), държавата може да отдели част от субсидията за здравеопазване (в момента около 5 млрд. годишно) за да предоставя безлихвени кредити за лечение в размер до сумата от сметката на всеки човек. Могат да се правят и семейни сметки, както и други варианти за засилване на контрола – от страна на каси и на пациенти, които ще искат да знаят какво получават срещу парите си и кой за какво ги харчи. В момента на човек се удържат по около 8% от заплатата автоматично, които потъват в общата каца(каса), която няма дъно. Независимо дали получава 500 или 5000 лева заплата, човек знае, че отиде ли на лекар и в болница, последното, което има значение, е неговото здраве, а първото – парите му – неговите и на близките му. Това трябва да се промени.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Вие защо биете негрите?

Наскоро излезе поредния годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права, в който за пореден път България е подложена на пресилени и трудно аргументирани критики. Добрата новина е, че този доклад не е насочен срещу България, а е една американска традиция за отразяване на състоянието на човешките права във всички страни по света, лошата новина е, че в него има много верни констатации. В частност за България верни са изводите за липса на независимост на съда и че корупцията обхваща всички нива на управлението.

В случая обаче си заслужава да се обърне внимание на критиките срещу България по отношение на правата на циганите и турците, които се разглеждат като малцинства, явно третирани дискриминационно от България и българите. Това отразява едно дълбоко неразбиране на от страна на Вашингтон на процесите и историята на Балканите, както и на съвременните социално-икономически реалности.

На първо място – отчита се като негативен факт липсата на нещо като циганска партия в парламента и се отчита като позитивен факт, че турците “държат” около 8% от местата. Това е явно незачитане на факта, че Конституцията забранява партии и организации на етническа и верска основа и ДПС, макар и явно турска партия, се е декларирала като българска такава, освен това в нея са намерили място доста българи. Фактът, че тази партия е основна причина за срастването на политическата система и съдебната власт и в основата на всеразяждащата корупция, е удобно пренебрегнат от янките. Имало е депутати цигани от практически всички партии в парламента и основния проблем всъщност е невъзможността да се излъчат качествени и образовани кандидати за държавни и общински длъжности от тези партии. Примерите с Александър Методиев – Бат Сали (ДПС), Илия Илиев (ГЕРБ, партия ДРОМ), общинския съветник Айри Мурад (Реформаторски блок) в Пловдив от Столипиново са пример, че тези хора носят повече негативи за партиите, които ги издигат, отколкото позитиви за ромската общност. В голямата си част те са тартори и използват властовите ресурси за лично облагодетелстване, а не за провеждане на смислени интеграционни политики. Говоренето им винаги е с негативна конотация към българите, които априори са виновни за всички проблеми на циганите и винаги се набляга на разделението по етническа линия.  Говорил съм с партийни функционери и от тях зная, че намирането на кандидат за изборна длъжност циганин, който да е образован, неосъждан, лидер на общността (без да е тартор) и с достатъчно смислена биография е изключително трудно. Често пъти след избирането им властта развращава тези хора по-бързо отколкото това става с колегите им българи. Не на последно място, местата в българския парламент, общински съвети и други изборни длъжности са отворени за всички български граждани без разлика на етнос и религия, т.е. самата идея за квотно представителство на турци, цигани може да се разглежда и като намеса във вътрешните работи и недопустим натиск. Всеки гражданин на Република България може да бъде избиран да представлява интересите на други граждани и да се издига според уменията и заслугите си, независимо дали се определя като българин, евреин или арменец, турчин или циганин. Това се нарича меритокрация. Всички други подходи може и да изглеждат много мъдри от Вашингтон, но на Балканите резултата е провалени държави като Косово и Босна и Херцеговина. В тази връзка опасно е и заиграването с т.нар. помашки етнос, който се представя като отделен от българите. Друг факт който янките тотално са забравили, е че България не признава наличието на чужди малцинства на своя територия и не гарантира колективни права.

Прави впечатление, че Държавния департамент често използва заключения и формулировки на БХК, една организация, чиято полза за тези, които защитава е спорна, а пристрастието и е безспорно. Анти-циганските протести в Асеновград са споменати като форма на потискане на ромите, което е напълно извадено от реалния контекст – всеки подобен протест е свързан с конкретно престъпление, чиито извършители са цигани, а държавата се е провалила в това да наложи правосъдие, да залови и накаже извършителите. Тук следва да се отбележи, че циганската общност като цяло зачита законите България в по-малка степен, не признава българското правосъдие, а само своите цигански съдилища – мешерето, и като цяло превенцията при тях почти не работи. За ромите попадането в затвора като цяло не е особена трагедия, а просто факт в биографията, за който са виновни българите. Докладът на Държавния департамент пренебрегва факта на широко практикуваните ромски сватби и секс с малолетни лица, както и умишлени действия с цел източване на публични фондове и ресурси, които използват пропуски в законодателството.

Особено недоумение буди пасажа, в който българите биват обвинявани, че изтеглят децата си от училища, в които има много ромски деца. Хората, които са написали това, явно нямат деца, или пък са в категорията социални дебили. Ако човек действа само въз основа на расови стереотипи, то той е расист, но ако не си вади изводи от житейския си опит и познание, явно е социален дебил. Всеки човек търси най-доброто училище за наследника си, и ако учителите не са в състояние да принудят циганите да учат, то никой не би искал детето му да е в клас с ниска успеваемост, където в повечето време от часа учителя се надвиква със слаби ученици, били те роми или други. Доказан факт е, че ако една трета от учениците не разбира материала и изостават с уроците, те отнемат две трети от времето на учителя, а целия клас изостава. Много от циганчетата в първи клас де факто не знаят български език, което е бариера за приобщаването им към обществото. Образователния проблем с ромите действително е тежък, но подхода на Държавния департамент е погрешен – предложението на янките по същество се нарича сваляне на нивото и критериите в училищата, за да паснат те на циганските културни особености. Държавата следва да принуди тези хора да пращат децата си в училище не само като присъствие, но и да изисква резултати в образованието им, за да имат основание хората от други общности да не изтеглят децата си от подобни училища. Български деца съжителстват в клас успешно с деца от турския, арменския, еврейския етнос и единственото разделение от ромските деца е проблема с деградацията на подобни училища.

Проблемът с българските затвори е широко известен, но държава, която е световен шампион по брой затворници на 1 млн. души население и чиито затвори са известни с ужасните си условия и бандитските групи в тях, просто не би трябвало да се вглежда в затворите по света. Както се казва – а вие защо биете негрите?

Posted in Некои съображения | Tagged , , | Leave a comment