Сърбия сърби я…

От интервю на сръбския президент Александър Вучич пред Ройтерс става ясна и последната сръбска разстановка по повод отношенията с Косово. След като се провали среща между Хашим Тачи и Вучич в Брюксел на 7-ми септември, последвана от спорно посещение в Косово, при което беше блокиран достъпът му до един от сръбските анклави там, за Белград стана ясно, че сегашната стратегия води до задънена улица и явно решиха да свалят картите. Сърбия се опасява, че след Словения и Хърватска, Черна гора и Македония, а вероятно и Албания ще успеят да я изпреварят по пътя към ЕС, и затова искат гаранции от ЕС, че ще бъдат приети в съюза до 2025г., за да подпишат договор с Прищина. Едва ли някой в Брюксел ще се хване на тази плитка уловка, но това показва и че явно в Белград, наред с отчаянието от задънената улица, са загубили и явна представа за нещата. Никой никога няма да даде каквито и да е надежди на Белград за присъединяване преди оттам да са изпълнили условията по всички преговорни глави. Преди време външния министър (и бивш премиер) Ивица Дачич в прав текст каза, че Сърбия може да лиши българите в Западните покрайнини от статута им на малцинство (който де факто не се спазва) и, че ЕС трябва да обуздае по-малките си членки и да даде зелена светлина на Сърбия. Под малки членки човекът, известен като Мали Слобо, имаше предвид главно Хърватска и България, които биха могли да имат сериозни изисквания към добросъседските отношения и защитата на малцинствата. Тандемът Вучич-Дачич очевидно е останал във времената на духовния им ментор – военнопрестъпника Слободан Милошевич и в момента планират плитко скроена хитрост – чрез театрално режисирано отстъпление за Косово – подписване на договор и признаване на независимостта на Прищина (което е неизбежно и всеки в Сърбия го знае) да изтъргуват лесно и бързо приемане в ЕС преди Македония, която после да бъде вкарана в остта Белград-Атина. Точно затова България няма никакъв интерес от подобно развитие, а има интерес Скопие да влезе в ЕС преди Белград. За Сърбия може да отпаднат икономическите и другите бариери пред гражданите и за работа и живеене в ЕС, и подобно на Швейцария, тя да е член без политически да е в съюза и да няма право на глас и вето, с което да саботира работата на ЕС. След като се лишиха от илюзията да анексират Северно Косово в замяна на признаване на независимостта (с контра-предложението за размяна на територии на Тачи) в момента от Белград просто опитват да предложат на избирателите си вариант в който казват – губиме Косово, но печелим ЕС. Близко е до ума разбира се, че в момента в който стане член на ЕС, Сърбия ще блокира Косово по същия начин, по който Гърция блокираше Македония и това следва да се знае в Брюксел.

Отговорът на Брюксел на сръбското искане следва да е кратък – първо станете член на НАТО и въведете санкции срещу Кремълския режим, а после ще видим въпросът за членството ви.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Само Wizz Air ли трябва да лети?

Новината, че лоукостъра Wizz Air спира полетите между София и Варна от октомври, отново повдига въпроса за вътрешните линии в България – в момента те са две София-Варна и София-Бургас, обслужвани главно от Bulgaria Air. Тези линии са главно сезонно натоварени и в зимните месеци желаещите да пътуват по тях спадат драстично, а доколкото и цената на билетите не винаги оправдава полети от голяма машина (Boeing-737, A-319/320) то и решението на Уиз изглежда логично. Въпросът е, кой е най-удачния подход за целогодишно поддържане на линии с ниска натовареност и рентабилност.

Отговорът е – турбовитлови самолети с по-ниска скорост, по-нисък таван на полета и по-ниски разходи за гориво, които са отлично решение за т.нар. вътрешни полети и регионални (до 300 мили/560 километра и 500-650 мили/900-1200 километра) каквито са полети от София до Варна, Бургас, Истанбул, Букурещ, Тирана, Скопие, Солун, Кавала, Александруполи и Белград. Не споменавам полети, извършвани в миналото до закрити летища във Видин, Русе и Силистра, които също попадат в този обхват, или потенциални полети между всички по-големи и важни градове на Балканите – примерно Пловдив-Скопие, Варна-Охрид, Пловдив-Атина, Ниш-Варна и т.н. Голяма част от тези полети са и с ниска запълняемост на самолетите, което означава машини с 30-50 места и ниски директни разходи. При малките разстояния по-високата скорост на реактивните самолети не е толкова голямо предимство, доколкото спестеното време е в порядъка на десетина минути, които остават незабележими в общото време за чакане, качване и летене. Турбовитловите имат и по-нисък разход на гориво при по-малки височини (на по-големи реактивните са по-ефективни), които са основни за вътрешните и регионални полети. При наличие на по-големи пътнически потоци дори и по къси линии могат да се пуснат средно-магистралните самолети от сериите В-737 и А-318/319/320/321.

Държавата следва да отдели от средствата за инфраструктура пари за възстановяване и поддържане на няколко малки летища, които са ключови за територията на страната, а цената на връщането на всяко от тях в летателна годност няма да е по-висока от цената на километър-две магистрали. Те са с по-къси писти, по-ниски изисквания за кацане и излитане и не са с терминали като “модерните” София, Варна, Бургас и донякъде Пловдив. Това са летищата в Плевен(Долна Митрополия и Каменец), Видин, Русе, Силистра(Ламбриново), Добрич, Балчик, Търговище, Ямбол(Тенево), Гоце Делчев (Мусомище), Петрич, Кюстендил (Кондофрей), Свиленград (Мустрак), Хасково (Узунджово), Казанлък, Стара Загора. Много от тях са на под 100 километра едно от друго, някои никога не са били граждански, но всички те са имали или имат и в момента писти с дължина между 1000 и 2500 метра, и освен рехав трафик с вътрешни редовни линии ще могат да обслужват и чартъри, както и все по-засилващата се General Aviation с частни самолети за лични цели. Освен това, подобни летища може да се използват и за обучение, докато трафика не е твърде силен. Необходимо е държавата да опрости правилата за кацане на чужди летателни средства (граничен и митнически контрол), особено за такива от Европа, САЩ и Канада, откъдето идва 80% от световния трафик в леката и бизнес авиацията. В момента всички чужди самолети (от В-737 до Cessna-172 или друг подобен) трябва да кацат първо на летище София, Пловдив, Варна или Бургас, преди да отидат на малко летище, и да платят съответните немалки такси за това.

Необходимо е да се развие и инфраструктурата и условията за по-широко навлизане на пътнически хеликоптери, които могат да поемат част от трафика по пътищата. Хелипортове са още по-лесни за организиране и поддръжка, при наличие на подкрепа и нормативна база. Хеликоптери с до 15-19 места е напълно реалистично да предложат услуга като полети на кратки разстояния с бързината (почти) на самолет, като при удачно локализирани хелипортове, може да се избегнат неудобствата на летищата като отдалеченост и изолираност.

Този авиопарк от самолети и хеликоптери ще може да обслужва пазар от над 20 милиона души в радиус от 600 километра около София (без да броим Истанбул, който е други 20 милиона жители) и да предложи услуга и в ниския сезон (пролет и есен) с достатъчна честота на ротациите и при приемлива цена. Достатъчна честота на полетите означава да има поне по два полета дневно – сутрин и вечер в нормално време от всеки град с над 150-200 хиляди жители и повече до други точки, което да обслужва максимално добре бизнес-пътниците. Освен тях, има и достатъчен брой хора, които биха платили билет малко над цената на автобусния, за да прелетят разстоянието по-бързо от сегашните няколко часа път.

 

Posted in Летене и пътешествия | Tagged , , , , , | Leave a comment

Напълно ненужното ООН

ООН непрекъснато доказва правотата на моята теза, че е остаряла и ненужна организация, в която има супер-сили с право на вето, което ефективно блокира работата му до говорилня – доста скъпа при това. Създадена след края на ВСВ, ООН всъщност отразява доминацията на победителите от тази война над победените, плюс един Китай за разкош – най-многолюдната ядрена диктатура в света. При това разположение на силите – Русия (като наследник на СССР) и Китай във Съвета за сигурност и Германия и Япония извън него е ясно, че ООН се е изпразнило от съдържание най-късно с разпада на СССР през 1991г. Няма смисъл от реконструкция и реформи в ООН – то трябва да се саморазпусне и на негово място да се създаде по-адекватна организация.

Последната реакция на една организация към ООН – Върховния Комисариат за Бежанците е поредното доказателство за тази тежка неадекватност. ВКБООН е създадена да се занимава с проблемите на бежанци от войни и в последните години е буквално окупирана от левичари и представители на Третия свят, които очевидно се опитват да назидават страните в Европа и да им натрапват несъществуващи техни задължения. Едно от тези “задължения” според ВКБООН е приемането на всички желаещи имигранти в Европа и настаняването им за сметка на европейците. Тази организация явно оказва подкрепа на НПО-тата, които се занимават с трафик на хора под прикритието на хуманитарни мисии и изразява загриженост, че достъпът им до европейските брегове не е толкова безпрепятствен, колкото им се иска. Очевидно е, че ООН и подопечните му формирования са се напълнили с представители на държави от Третия свят, които и имат чисто количествено преимущество спрямо Европа и Северна Америка и се опитват да извлекат и ползи от този факт – примерно с ангажиране на ЕС, САЩ и Канада във всевъзможни донорски програми за развитие, от които обаче парите като резултат винаги попадат в джобовете на определен тесен кръг от местния племенен елит. Населението на 90% от “държавите” (слагам кавички, защото понятието държави е доста условно за голяма част от териториите в Африка и Азия) в Африка и Азия е дефакто подложено на лоши условия за живот от същите тези режими, чиито представители във ООН и ВКБООН заемат места наравно със страни от Европа и Северна Америка и се опитват и да ги поучават и да морализаторстват на тема мигранти.

Проблемът на мигрантите няма да бъде решен с преселването им в Европа, това е ясно за всички. Населението на Нигерия е близо 200 милиона, ако само един процент от тях решат да се преселят в Европа, това са 2 милиона нови жители, всеки от които изисква от белите да му предоставят социални помощи (не работа) и жилище и то веднага. По подобен начин разсъждават и останалите мигранти, идващи от Сенегал, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Ирак, Афганистан, Пакистан, Бангладеш и прочее, което означава – десетки милиони чужденци, които нямат никакво намерение и желание да се интегрират, а единствено да получат това, което нямат в страните си – по-добър живот. Това тяхно желание обаче не обвързва европейците с нищо и не задължава правителствата на ЕС с нищо, независимо от воплите на ООН и световното левичарство. Колкото по-трудно попадат в Европа и колкото по-голям процент от мигрантите биват връщани там, откъдето са дошли, толкова по-рано ще осъзнаят, че проблемите им могат да бъдат решени от самите тях в собствените им страни, а не с товарене в саловете и лодките на трафикантите. Така както преди 40-50 години африканците “извоюваха” независимост от колониалните си господари, и после разбрали, че няма какво да правят с тази независимост, която изисква от тях да взимат решения и да носят отговорност за тях, и сега се изисква да вземат решение и да отговарят за него – да се качат в лодките, или не.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , | Leave a comment

Този ужас, наречен Варна

Усещам, как варненци ще надигнат лек вой, как и други хора ще кажат – то пък в София да не би да е по-добре… Всъщност да – в София положението с транспорта и велоалеите е в пъти по-добре отколкото във Варна. Варна е типичен пример за град, останал в 20 век, където автомобила е основно средство за придвижване, а публичния градски транспорт не е приоритет и е за хората, които не могат да се придвижват с личен автомобил.

Ако сте дошли във Варна по магистралата от Шумен, намерили сте място за паркиране около Кубо и останалите капанчета на плажа, пиете по едно-две питиета в Морското казино и се разхождате в Морската градина или стоите на плажа, този текст ще ви учуди. Но ако сте дошли с влак и си тръгнете със самолет, през деня навъртите десетина километра пеш и с транспорт (не с таксита) – ще разберете отлично за какво иде реч.

Първо – градския транспорт се състои почти основно от автобуси. Има и тролейбуси (модерни Шкоди като в София), но линиите им са намалени и по най-натоварените отсечки няма да ги видите. Желанието ми да си купя дневна карта предизвика смях и веселие на спирката до ЖП-гарата. “Вие от кой град сте?” попита възрастен господин, а една продавачка с насмешка и отвисоко ми каза – “Ние тука сме селяни, не сме като вас, и си купуваме билетчета”. Точно така – билетчето е левче и ако се возите 10 пъти днес, ще си купите 10 по 1 лев билетчета. Няма нужда от повече коментари. Не стига това, ами те се продават в автобуса от кондуктори, които циркулират вътре напред-назад дори и в най-натоварените часове и се карат с изнервените пътници. Не зная колко им плащат за тази работа, но наистина е ужасно изморително това, което вършат по цял ден, за ефективност не говоря. Вероятно са решили проблема с гратисчиите, и вероятно има работа за стотина безработни, но подхода е сбъркан. По спирките и вътре в автобусите има хардуерни останки от неработеща интегрирана система за продажба на билети – вероятно един от многото несполучливи евро-проекти на Варна. Добрата новина е – работи приложението Tickey, с което може да плащате билетите си през телефона, а не с левче на кондуктор, но това пак не променя въпроса с мотивацията – липсата на дневни и седмични карти е проблем.

Второ – тротоарите във Варна, особено по малки улички или големи булеварди извън центъра, са просто ужасни. Мислех, че няма как да има по-лоши от софийските, но има. Бордюрите са неравни, на места много високи и практически непроходими за майки с колички или слабо мобилни хора. Паркиране по тротоара и разбити и неравни плочки довършват дизайна на пешеходната градска среда.

Трето – велоалеите са пример, как не се правят велоалеи. Това са обособени полоси с ширина по около 20 сантиметра, в които вероятно кормилото ви ще стърчи от двете страни, ако гумата все пак е вътре в “алеята”. Имат доста остри и с малък радиус завои – личи си, че са проектирани от хора, които просто не карат колела, подходили са формално и са усвоили едни пари. В добавка – на много места велоалеите са обособени на троторарите, и понеже са единствените с твърдо и неразбито покритие (асфалт, а не плочки), по тях вървят пешеходци и майки с колички.

Добрата новина е, че при толкова много неуредици градския транспорт, пешеходната и велоинфраструктурата във Варна ще могат да се изградят от нула, а не да се доработват и оправят, което би било по-трудно. Варна е град горе-долу с мащабите на Братислава и може да се види как там успешно работят тролейбуси, трамваи и автобуси в единна система за превоз на пътници. Разбира се, Братислава не се намира в план на мафията от близо 20 години, което и дава обяснение за някои разлики. Няма и кмет от Гражадани за Европейско Развитие на Словакия, което обяснява останалото.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Болгария – заграница!

Вчера се появи публикация за България в един от най-големите руски блогове, който в руския интернет се радва на огромна популярност – Varlamov.ru. Публикацията е изцяло за София, и авторът съзнателно е търсел гета, които е извел на преден план – цигани, просяци и т.н. са му любима тема във всяка точка на света, така, че не следва да мислим, че Иля Варламов иска да обиди българите специално. По този начин той пише и снима и руски градове и цели региони на Русия (например Дагестан и Махачкала, Сочи и Адлер) са му почти кръвни врагове. Варламов е един от малкото адектватни руски журналисти и като чета какво пише за режима на Кремъл, често си мисля за Политковская… Критиките му за София са напълно приемливи и вероятно и това вижда всеки чужденец, който за пръв път кацне на Враждебна – панелки, мръсотия и неуредици. Това, което ме дразни мен и останалите софиянци, дразни и чужденците – поздрав за Фандъкова и Столична община! Интересно, не е написал и ред за Софийското метро, трамваите и тролеите, а той пише подробно за публичния транспорт във всяка страна, където стъпи.

Прави впечатление, че и съзнанието на Иля Варламов, който на практика не помни соца, е застинало във времената на СССР по отношение на България. Това е така по отношение на практически 100% от руснаците – те, независимо от убежденията си и отношенията си към Запада, възприемат България снизходително – като бивша Задунайская губерния и/или 16-та република. Всяко политическо действие на София в Кремъл не се разглежда като действие на суверенна страна, а своеволие на генерал-губернатор, който трябва и може да бъде поучаван. Текста на Варламов е пълен с клишета – за “освобождението” от турците, за това, че България е била съюзник с Нацистка Германия срещу Русия (те възприемат СССР като вид руска империя) и други подобни, които като информационен “пълнеж” показват и какво знае (по-точно какво не знае) целокупния руски мужик за България. Колкото и космополитен да е Варламов и с модерни възгледи, рашистката пропаганда е промила и неговия мозък по отношение на България – правенето на внушения, че по време на соца НРБ е процъфтявала, а сега загива под робството на ЕС и НАТО е точно такъв тип мислене “диагноза руснак”. Няма нужда да се сърдим или обиждаме на хора като Варламов, Жириновски, Толстой или средния руски ватник – но има нужда външната политика към Русия да се втвърди, визите за руснаци силно да поскъпнат и възможностите им да купуват жилища и да се сдобиват с жителство и гражданство рязко да се редуцират – само така ще се научат, че Болгария – все таки заграница.

Posted in ПЕЧАТни грешки | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment

NATO след Тръмп

Независимо дали ще дават по 2% или по 4% от БВП за отбрана, европейските съюзници на САЩ няма да угодят на американския президент – той иска тези пари да отиват директно в американската хазна, и то веднага.

Последната визита на Доналд Тръмп в Брюксел донесе яснота как той вижда Организацията и ангажиментите на САЩ към най-голямата архитектура за сигурност в света след Втората световна война – като охранителна фирма, където всички плащат рекет на най-големия играч. За Тръмп всичко е бизнес, сделки и който иска сигурност, трябва да си плаща – буквално, сега и веднага. Под неговото ръководство Белия дом успешно погребва и последните претенции за световно лидерство и визия и заприличва все повече на Кремъл. Да, САЩ заприличват на Русия и това не е комплимент. Доналд Тръмп руши доверието и отношенията си с Европа и единствения явен печеливш от това е Русия – няма как да не се усъмним в теориите, че Путин и Русия имат полза и участие в изборната му победа срещу Хилъри Клинтън. Тръмп явно работи срещу ЕС и иска да го разруши и замени с двустранни споразумения с всяка страна, в които разбира се ситуацията ще е – America first. Предлагал е на Макрон в прав текст да напусне ЕС, подстрекавал е Тереза Мей за твърд Брекзит в замяна на търговско споразумение с Вашингтон и вероятно усилено работи в тази посока и с други страни. Тук усилията на САЩ и Русия отново подозрително съвпадат и администрацията на Тръмп няма обяснение за това. В лицето на Тръмп Европа вижда точно тази Америка, с която не иска да си има работа – безпардонни, нагли реднеци, които по стар каубойски маниер първо стрелят/обиждат, а после казват добър ден. За Европа остава да се надява, че следващия президент (и то още от 2021г.) ще е по-читав от сегашния, но като се има предвид низходящия тренд от Буш-младши насам (за всеки от тях – Буш, Обама и Тръмп си казвахме – не може да е по-зле) има вероятност и да е по-калпав.

Доналд Тръмп е напълно прав в едно – който иска сигурност, трябва да си плаща за нея. Старата българска народна мъдрост гласи – който не храни своя армия, ще храни чужда (това пак е смисъла на посланието на Тръмп, който каза – дайте ми пари, за да оставя американските войници в Европа). Дали тази армия ще се нарича (руска) освободителна, или (турска) поробителска, е въпрос на гледна точка – все още никоя дипломация, международна политика и междудържавни отношения не са доказали, че факторът собствена армия е излишен. Примери – от Швейцария, Финландия и Израел, та чак до САЩ, Русия и Китай. Стремежът на Северна Корея да се сдобие с ядрено оръжие изглежда доста по-оправдан, ако има насреща си държави с лидери като Тръмп, които разбират само (и единствено) от сила. Да, Тръмп разбира само от сила и уважава само силата – затова се държи грубо със съюзниците си и засипва с комплименти диктатори като Путин и младия Ким. Поведението на САЩ към съседите му и към ЕС поразително прилича на поведението на комунистически Китай към останалите държави в Южно-Китайско море, където отново царува политиката тип “слон в стъкларски магазин”.

Как това касае България?

България е закъсняла в превъоръжаването си с поне 20-25 години и това изоставане вече личи на всички нива в армията. Има цяло поколение офицери, които в кариерния си път от лейтенант до полковник не са виждали нова техника, освен по учения и мисии в чужбина. В последните десетина години бяха похарчени близо 2 милиарда лева за нова техника, от което армията не стана по-боеспособна. В темата закупуване на ново оръжие се упражняват всякакви “експерти”, лаици, малоумни журналисти и обикновени корумпари-лобисти, които често свалят нивото на “дебата” до “то няма пари за деца с увреждания, вие самолети ще купувате”. Подобно ниво на публични спорове и дебат показва до каква степен е вдебилено обществото и колко лесно опорните точки на потенциалния враг (ако някой е забравил, това е Русия) намират почва в обеднялото (в буквален и преносен смисъл) българско общество. Българската армия има летци, които не летят повече от 30-40 часа годишно и те де факто са по-опасни за себе си, отколкото за потенциалния враг. Сред професионалните войници има такива, които не изстрелват повече от един пълнител с патрони годишно, не стрелят с повече от един реактивен снаряд и т.н. – всичко заради дефицит и недостиг на пари. Те са летци, артилеристи, картечари и т.н. само на хартия и по ведомост – взимат заплати като такива, но уменията им са твърде спорни.

Българската армия се нуждае от превъоръжаване с пълната гама въоръжение, което да стартира веднага. България трябва да отделя по 2.5-3% от БВП за сигурност като това стартира също веднага, а не от 2024г. Закупуването на определен тип изтребители, танкове, БМП-та, кораби за флота и т.н. да не е плод политически решения и лобизъм – в това отношение показателен е примера на Илиян Василев, който от висотата на про-западните си възгледи и моралния кредит, който получи като попадна в кремълския черен списък, безсрамно лобира за втора ръка американски самолети Ф-16, без да декларира дори с половин уста конфликта си на интереси. С подобни несръчни лобисти дори и най-смислената идея за превъоръжаване ще добие комедиен оттенък.

България следва да купува ново и европейско оръжие и оръжейни лицензи за производство на техника, както и офсет от европейските си партньори. Държави като Швеция, Финландия и Австрия, които не са членки на НАТО, са в пъти по-близки до нашата концепция за сигурност, отколкото янките, които де факто поставиха нещата на място с идването на Тръмп – за тях сигурността си е търговия с елементи на изнудване. Държави като Германия (на първо място), Франция, Италия, Испания могат да предложат цялата нужна гама въоръжение на България на приемлива икономическа и политическа цена, плюс бонуси като офсет. Заслужава си да се помисли за сключване на междудържавни договори с тези страни (на първо място с Германия) и откриването на кредитни линии за въоръжение, които да бъдат погасявани с периодични вноски в следващите 30-40 години – така процеса ще е максимално ясен и управляем.

България като член на НАТО е задължена на първо място да гарантира собствената си сигурност и да допринася за сигурността на Алианса. Казано накратко, страната трябва да има флот, ВВС и сухопътни войски, които да са способни да водят настъпателни и отбранителни бойни действия самостоятелно и в координация с други войскови части на НАТО за продължителен период от време. Всичко друго са политкоректни приказки за наивници и глупаци, които обслужват Кремъл. Обслужват Кремъл, защото в момента България е това, което Москва иска да има по целия Източен фланг на НАТО – слаба армия и разединено от хибридната война общество. Колко по-рано този факт бъде осъзнат, толкова по-рано ще започне и борбата с последиците от него и предприемането на правилните мерки. В момента дори и 22% от БВП няма да направят българската армия боеспособна – поради простия факт, че управляващите корупционери и руски агенти не желаят това.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Стар самолет падна в оризова нива

За щастие, пилотът е жив и здрав

Днес, около 13.30 часа селскстопански самолет АН-2, при извършване на АХР, е претърпял авария и е кацнал аварийно в оризова нива около Пазарджик. Пилотът е жив и здрав, самолета не се е запалил и той е излязъл от кабината самостоятелно. Инцидентът, завършил все пак по най-добрия начин, е показателен за друго – възрастта на работната сила и авиопарка в България – самолетът е над 40-годишен, пилотът е 67-годишен. Няма проблем ако техниката е изправна и човека е здрав, да работи и да не разчита на мизерна пенсия – проблемът с липсата на работна ръка е повсеместен и известен. Проблемът обаче е, че след 67-годишния пилот и 40-годишния самолет има твърде малко млади пилоти и нови машини. А пазарът на авиационни услуги в международен, европейски и национален мащаб расте.

Преди по-малко от месец падна друга машина – 30-годишен руски хеликоптер Ми-17, управляван от двама капитани на възраст 45+ години, които за съжаление загинаха. На тази възраст, двамата военни би трябвало да са поне полковници, което явно показва, че кариерното им развитие е спряло преди около 15 години и оттогава те просто са трупали години за пенсия, която така и не доживяха. За целия си професионален и жизнен път имаха нальот, който в съседна Гърция и Турция пилотите трупат за не повече от петилетка.

Тези два инцидента дават и тъжната равносметка на българската авиация към днешна дата.

Posted in Летене и пътешествия | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

БДЖ трябва да умре

Вчера се случи нещо, което затвърди за пореден път убеждението ми, че държавната компания за жп-превози трябва да бъде оставена да фалира, работещите в нея съкратени на 60% и от оставащите активи евентуално може да се създаде нова компания.

Отидох до касата на БДЖ на Централна гара – София, където имаше опашка от 10-15 души. Тези хора бяха обслужвани изключително бавно от две касиерки на преклонна възраст, с компютри, работещи под DOS (през 2018г.) и с едни мазни тефтери, в които се записват резервациите. Прекарах близо половин час на тази опашка за да установя, че за желаната от мен дата още не се продават билети – била твърде отдалечена във времето и системата не я обработвала. Запсувах ги звучно и си тръгнах с твърдото убеждение, че и последната дотация от над 100 млн. лева е просто кофа с вода в огромна бездънна каца. Две служителки на гише, почиващи през два часа и обработващи клиенти със скоросто 3-4 в час, вероятно струват на държавата (просто защото държавата плаща всичко накрая) поне 20 хиляди лева годишно, а резултата от работата им е такъв, че БДЖ не може да прибере парите на всички желаещи да ползват услугата им, а същевременно се оплакват от липса на пари. Един обикновен сайт със система за резервации би вършил по-добра работа.

Тук някой би отбелязал, че сайта на БДЖ има онлайн-система за покупки на пътувания. Тънката разлика с истинска резервационна система е това, че покупката на билет през сайта не е истинска покупка и не ви гарантира място във влака (или пък запазено купе за нощен влак) ако тази покупка не е отразена от някоя от лелките на касите във мазните тефтери. Т.е. онлайн-резервациите на сайта се сблъскват със суровата железничарска действителност на държавно дотирана фирма, която няма никакъв интерес да поддържа качествена и удобна услуга. Ето затова, БДЖ трябва да умре. За да има истински железопътни услуги за превоз на пътници и товари.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Действията на Москва на Балканите продължават да са зловредни

Според последен доклад, Москва е пратила над 50 агенти-убийци в Черна гора, за да убият премиера тогава (и сегашен президент) Мило Джуканович. Провинението на черногорския лидер пред кремълския сатрап е това, че той се е осмелил да иска страната му да стане член на НАТО. За Москва Черна гора има особено значение, като страна с излаз на Адриатическо и Средиземно море, където руснаците отчаяно се нуждаят от база за остарелия си флот, различна от несигурната Сирия.

Историята с опита за преврат срещу Подгорица, скалъпен с подкрепата на Москва и отчасти Белград, нашумя през 2016-та година, в навечерието на приемането на Черна гора в НАТО. Към този момент на сметката на руснаците се пишеха събития като свалянето на малайзийския Боинг над Украйна, една две химически атаки в Сирия, извършени от протежето на Путин Асад и окупацията на Крим и Източна Украйна. Все още предстояха новините за намесата им в изборите за президент на САЩ, както и историята със отровените Скрипал във Великбритания. Във всички тези деяния – сваляне на граждански самолет с ракета, нескопосани кибер-атаки, нескопосан опит за преврат с недобре платени сръбски военнопрестъпници, нескопосан опит за отравяне с вещество, недотам познато на широката публика – има една обща черта. Това е уникална смесица от некадърност и импровизация, каквато е характерна само за широката руска душа. Както го е казал бившия руски премиер Виктор Черномирдин – “Искахме по-добре, но се получи както винаги/Хотели как получше, получилось как всегда”. Подобна нескопосана пропаганда са и периодичните визити в България на т.нар. “кремълски мотористи” (защото те не са рокери) наречени Нощни вълци, които са комичен опит да бъде представена Московията в малко по-модерна светлина, различна от ватенки и ушанки, шпагини и катюши.

Тази некадърност на външните им операции им дава идеално алиби да отричат, когато нещо се обърка – тази ракета не е наша (в случая с Боинга над Украйна), ако бяхме ние, никой нямаше да разбере и Скрипал нямаше да е жив (за случая с отровата), ако бяхмее ние, преврата щеше да е успешен (за опита за преврат в Подгорица). Принципно в подобна тактика за отричане има смисъл, ако няма твърде много следи, които да показват обратното, но за кремълската пропаганда това никога не е било от значение.

Подобен нескопосан опит за държавен преврат, подпомогнат от Белград, беше и нахлуването на тълпи (сред които и сръбски и руски шпиони) в парламента в Скопие и атаката срещу Зоран Заев – отново некадърен опит за отклоняване на Македония от орбитата и на про-ЕС и про-натовска интеграция.

Истината е, че тези опити за дестабилизация на Балканите от страна на кремълския режим няма да спрат и дори и некадърно изпълнени, имат своя разрушителен потенциал за държавността на държавите от Юго-Източна Европа. Дори и в момента, когато руснаци със салове бягат към Япония, или майки на неизлечимо болни деца в Москва продават лекарствата им за да свържат двата края, Империята на злото се опитва да запази и упражнява злотворното си влияние върху Европа и България в частност. Дори и като използва Световното първенство по футбол, което ще остане в историята като СП по корупция. Там Москва отдавна е световен шампион.

 

 

 

 

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Защо не обичат Русия? / За что Россию не любят?

Подобен текст се появи вчера в един от най-смислените руски блогове и де факто единствената адекватна медия в Русия – varlamov.ru. Като чете този блог, човек почти остава с впечатетлението, че “самая магучая в мире” е на път да се превърне скоро ако не в нормална, то поне в нормализираща се страна.

В конкретната публикация авторът Александър Кулманов, както сам се определя “от категорично братската Беларус”, дава гласност на неща, които явно тревожат много от хората, живеещи в държави, които кремълската пропаганда може да нарече “русский мир” с всички смъртоносни последици от това.

На периодичната среща Путин-Лукашенко, където обикновено се обсъжда какво ще получи беларуския батюшка срещу своята поне на думи вярност към московския государь, този път били повдигнати неприемливи за Минск руски искания – не са ясни детайли, но като цяло било поставено искане за по-тясно хармонизиране на руската и беларуската политика, в смисъл – Беларус още по-силно да се съобразява с Русия. За дотации под формата на нефт, газ и заеми явно не е ставало дума. Това е накарало Лукашенко за пореден път да се притеснява за личната си съдба и за политическото си дълголетие – нещо което той периодично прави от 2014г. насам. В определен момент преди десетина години Лукашенко беше предложил дори обединение на Беларус и Русия като конфедерация, явно с идеята да се нанесе в Кремъл по някакъв начин. Това стана около периода, в който Путин и Медведев играеха театъра със смяна на местата и художествената самодейност на минския диктатор едва ли се е харесала на Путин, а той не забравя подобни неща. На Бацко му беше казано в прав текст, че Беларус може просто да стане поредния руски регион, а после това беше показано и наяве – в Крим и Донбас.

Това показно обаче, както и заканите в проправителствени медии, депутати и анализатори (които обикновено спускат информации, твърде скандални за да бъдат официално изразени от Песков или Путин), че Беларус е време да бъде опитомена и вкарана в правия път, а Лукашенко е време да си търси дача в Ростов (намек за Янукович) явно не се харесва много на хората, които виждат как точно идва “руский мир” в Донбас. Според Кулманов, за средния беларуски гражданин (80% от всички) е все едно дали ще живее под управлението на минския или московския государь – и двамата са еднакъв тип диктатори. Това, което вълнува средния беларуски мужик е дали и колко ще се вдигнат заплатите и цените, а ако идва Mother Russia – поне да стане без война, зелени човечета, ихтамнети и разни областни “народни республики”, управлявани от местни бандити, подобно на Луганск и Донецк в Украйна. Парадоксално, но репутацията на Кремъл като управляваща сила е многократно понижена именно в очите на рускоговорящите в околните страни именно заради поведението на Путин в Украйна. Всички виждат, че той де факто праща войски, но не и пари и инвестиции (или поне не достатъчно) в Донбас и Луганск. Местните жители искат руски паспорти, а получават някакви непризнати и от Русия “документи” на ДНР и ЛНР. Въобще имиджа на Русия закрилница силно страда от случващото се в Донбас и Украйна. Беларус едва ли може да очаква повече щедрост и по-малко насилие, особено като се имат предвид кремълските традиции в тази област.

Книги за това как Украйна ще бъде завладяна и върната в правия път се публикуват и издават в Русия повече от 15 години. Купувал съм си подобни книги от руска книжарница в София. Това са не публикации в интернет, не вестникарски статии, каквито имаше хиляди и те подготвиха почвата за 2014г., това са книги в многохиляден тираж – короната на всяка пропаганда. В момента подобен тип държавно-спонсорирана пропаганда и информационна агресия набира скорост и по отношение на Беларус и Казахстан, които явно са следващите пешки в шахматното поле около Русия, които Путин е решил да вземе под носа на Вашингтон. Но Кулманов пита Кремъл – ако искате да направите Беларус поредния дотационен регион и бюджетна черна дупка (явен намек за Чечня и Кадиров), то и сега ние изцяло разчитаме на руски нефт, газ и пари за да оцелеем, отбраната, манталитета и всичко са си руски, икономиката е 99% зависима от руската – защо по дяволите ви е нужна война и тук? Не стигат Украйна и Сирия ли? Не се чудете защо русофобията се засилва – тя не пада от небето, а резултат от конкретни действия.

Според Кулманов дори въпросът за НАТО и ЕС на битово равнище в Беларус се разглежда така – в крайна сметка ще се получи като в Полша (явно добър пример) или като в България (явно лош пример)? Темата за България като лош член (или непълен) на НАТО и ЕС освен в самите НАТО и ЕС явно се експлоатира от пропагандата в бившия СССР – един вид – вижте ги българите колко спечелиха, и вие ли това искате? Това издава силно непознаване на България и Балканите сред 99% от рускоговорящите,  но това не е новина, а не е и тема на този пост.

Накратко – никой, дори и в Беларус, не очаква, не иска и не желае никакви руснаци и руски човечета (редовна войска, ихтамнети или друг башибозук) да ги освобождават или отбраняват по какъвто и да е начин. Ако Русия успее да създаде успешна държава и общество, тогава и без нужда от армия ще е модел и притегателен център за околните страни, подобно на САЩ за Мексико. Но дотогава си остава обикновена държава парий с агресивни намерения.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment