Вторник, някъде ранен следобед. Телефонът ми звъни, португалски номер. Женски глас пита дали съм аз, потвърждавам. Жената отсреща обяснява, че звъни от португалската компания Teleperformance, където съм пращал CV за работа. Не помня такова нещо, но казвам – да, пращал съм отдавна. Жената пита, готов ли съм за работа при тях? Никога не съм бил по готов, но кажете все пак за какво иде реч. След кратки обяснения и изпратен мейл става ясно, че тази португалска компания е международен кол-център, в момента имат някакъв договор с Facebook и трескаво издирват хора с майчин български език. Жената, ще я наречем Виктория, няколко пъти настойчиво пита наистина ли майчиния ми език е български. Явно са на зор.
Разглеждам изпратения мейл и там виждам, че заплатата, която предлагат, е доста мизерна за град като Лисабон – със всякакви бонуси едва достига 1000 евро бруто, ако не ползваш квартира. Ако ползваш – 900, и живееш в стаичка в нает от Teleperformance апартамент с други хора. Реално чисти остават някъде между 600 и 700 евро месечно, а на хоризонта се мержелее обещание за още 500 евро бонуси на месец, ако достигнеш таргетите. Знаем ги тия недостижими таргети. Работата с две думи е цензура – работи се с български клиенти, които имат проблеми/искания за страници/профили и това се решава по максимално обтекаем начин, така, че всеки по възможност да остане доволен, а ако не може – докладва се на вишестоящи “меринджеи”. Интересна е темата на цензурата – Държавно управление и Политика (Government and Politics). С половин уста се споменава, че може да се работи с държавни служители, информацията може да е конфиденциална. Тук става интересно. Явно тече смяна на печално известната Telus (собственост на руснаци) или поне прехвърляне на част от дейността към политически по-приемливи контрактори.
Съгласявам се на интервю и ми сервират новината, че трябва да отида на собствени разноски до Лисабон следващият понеделник, когато започва курса на обучение. Да си плащам за фирмено обучение не влиза в моите планове, дори ако дестинацията е Лисабон и дори ако билетите са по 10 евро – все пак Фейсбук и лично Цукерман имат достатъчно пари, предполагам и Teleperformance не са я окъсали съвсем. Подобен подход на мачкане и доминация над бъдещия работник не е никак ок и съобщавам на Виктория, че ако искат да ме видят, ще трябва да платят билетите и настаняването ми. Издържам интервю на български и английски, тестове и пробен разговор с “клиент” и всичко върви по план, но така и нямам яснота за кога иде реч да пътувам, а понеделникът неумолимо наближава. Виктория се крие като партизанин и казва, че договаряла условията ми.
Най-накрая получавам обаждане, в което мойта рекрутърка-вербовчица победоносно ми казва, че обучението ми се отлага за края на октомври, ще се наложи сам да си купя билетите, а те евентуално ще ми ги възстановят след 9 месеца гребане на галерата. Това значи, че екскурзията, която планирах да си направя под формата на обучение (няма как да живееш с горната заплата) се отлага и в крайна сметка, ако искам да ходя в Лисабон на собствени разноски, мога и да не се обвързвам с кол-центрове. Допълнително (ново 20) идват изисквания да предоставя бележки от предишни работодатели, бележки удостоверяващи домашен адрес и един куп подозрителни “проверки”, като капакът е изискването да покажа профила си във Фейсбук. Изискването е, това да е профил с мойто име по паспорт, паспортна снимка, свързан с официалния ми мейл и телефон – с две думи досие. В добавка – нямам право да имам други профили във Фейсбук и прочее. Тук става ясно, че профилът ми ще бъде подробно изучен от Четвъртия райх, пардон, Фейсбук. Това означава, че дигиталният фашизъм, за който говорех, е дошъл и пожелавам на Виктория лек ден. Седмицата ми на опити за Фейсбук приключи.
