Как Северна Корея стана ядрена сила?

След последните изстрелвания на балистични ракети с голям обсег, както и ядрен опит на (предполага се) водородна бомба, става безпощадно ясно, че в Азия и света има нова, непризната (все още) ядрена сила. Причините и резултатите от тези действия на Пхенян са коментирани надълго, но някак скрити остават външните помагачи на режима на Ким Чен Ун. За разлика от Китай, който е най-голям търговски и икономически партньор на Северна Корея, и неговата помощ за Пхенян е ясна и видима и обяснима, то две други страни остават в сянка – Русия и Иран. Техните мотиви да поддържат тайно опитите на режима на Ким не са ясни и видими, но съществуват и вероятно са оказали не малко влияние върху фактите, които наблюдаваме сега – един деспотичен и кървав диктатор се е сдобил с ядрено оръжие и ракетна технология.

Първо Иран – режимът на аятоласите подписа сделка със Запада с посредничеството на ООН за отказ от разработка на ядрено оръжие, но това не значи, че реално се е отказал от тази цел. Техеран очевидно чака по-удобен момент за това, към което се стреми – статут на ядрена сила. Изпадането в изолация и икономическите санкции принудиха Иран на отстъпки, но там имат придобити знания и технологии, които не биха желали да видят унищожени и загубени – това е вид аутсорсинг, който севернокорейците ще развият и ще върнат обратно към аятоласите, в удобно време. Има достатъчно сведения, че двата привидно несъвместими режима – ислямистко-клерикален и атеистично-комунистически намират обща точка за съдействие на база на общите си врагове – на първо място Западът и САЩ. Логично, по тази линия и Русия, която минава (все още) за велика сила, сътрудничи на равна нога с държави парии.

Русия остава държавата, която има най-силен интерес от нагнетяване на напрежение около корейския полуостров. В извратеното съзнание на кремълския режим, проблеми навсякъде по света означава повече внимание на САЩ към решаването им и повече възможности за Путин да договори ролята си на миротворец. След Сирия, където в съюз с Иран де факто реанимираха режима на Асад, сега Северна Корея е нова възможост за Москва да покаже мускули и да унижи САЩ, ако последните продължат със своята нерешителна политика спрямо Дебелия Ким. Точно както нерешителността на Обама срещу Асад в началото доведе до неговата консолидация на по-късен етап. Путин изглежда точно като човека, който би адмирирал подобна политика на бринкманшип – заплахи и блъфиране на ръба на унищожението и апокалипсиса. Пхенян прави тези неща истерично и яростно, докато заплахите на Кремъл изглеждат завоалирани и примесени с мирни послания, в които личи желанието на руснаците за договорки тип “real politik”.

Това поведение на Путин ще продължи докато не бъде притиснат там, където най-много ще го боли – в Москва, в центъра на самата Русия. Дотогава, ще гледаме диктатори като Ким и Асад да се присмиват нагло на Запада и да шантажират лидерите му.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , , | Leave a comment

Коридор Русе-Александруполис или просто византийски трик?

Премиерът Борисов посети Гърция и в Кавала се срещна с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който договориха “нов” инфраструктурен проект – скоростен ЖП-коридор Русе-Варна-Бургас-Александруполис, който всъщност е продължение на стара гръцка идея да превърне Бургас в свое пристанище. Друга стара гръцка идея, която е изричана и в прав текст от политиците на Атина е – на всяка цена да не се допусне коридор №8. Т.е. казано с прости думи – да не се допусне построяване на магистрално и жп-трасе, което да позволи на един контейнер или един автобус в рамките на едно денонощие да стигне от Бургас в България до Дуръс в Албания. Във византийския мироглед ЕС със всичките му фондове съществува само и единствено да обслужва затъващата гръцка икономика и да налива пари в безумните им проекти – като Виа Егнатия или Олимпиадата Атина 2004-та. Според гръцкия естаблишмънт, една периферно разположена на Балканите страна може и има право да пречи на съседите си да развиват инфраструктурните си проекти. Все още помня едва завоалираната заплаха на премиера Мицотакис (или друг някой подобен) от средата на 90-те години на миналия век – “нищо добро не чака Балканите, ако пилеят усилията си в различни проекти”. Според извратената гръцка логика, нищо извън Гърция не е важно и не заслужава подкрепа за развитие.

Борисов вероятно не съзнава, че гръцкия план е да няма Коридор №8, или смята да излезе накрая по-голям дипломат и хитрец от византийците – което, като се има предвид биографията му, е съмнително. В случая не трябва да се допуска по никакъв начин да се отклоняват пари и ресурси от основната цел – България да се свърже през Македония с Адриатика. Все пак, в проекта с гърците има и добра новина – може да се изгради скоростна ЖП-връзка между Русе и Варна (190 километра) и между Варна и Бургас – 100 километра. В момента няма пряка връзка Варна-Бургас и най-бързото пътуване с влак би отнело половин ден и е през Дългопол, Карнобат и Айтос. Затова може заедно с магистрала “Черно море” да се планира и иаграждането на скоростна жп-отсечка – за скорости от 250+ километра в час. Ще е чудесна новина между Варна и Бургас да се пътува под половин час. Връзката Русе-Варна (през Разград и Шумен) би следвало да се свърже скоростно и с Букурещ, което вече би придало смисъл на целия проект, освен връзката с пристанище Русе. Ако разстоянието Букурещ – Варна се взима максимум за час и половина, това би направило туризма по-достъпен в по-дълъг сезон, при по-малък автомобилен трафик и с огромен социален ефект.

За България, най-перспективна изглежда скоростна жп-линия Истанбул-Пловдив-София-Ниш-Белград-Будапеща. В Унгария тя ще се свърже с планираната “Магистрала на Европа” от Париж до Будапеща и де факто – със скоростната жп-мрежа на Франция, Германия, Италия и Австрия. Това вече ще е истинска скоростна жп-линия, даваща възможност за транс-европейски пътувания с влак за по-малко от денонощие. Истанбул със своите 20 млн. жители няма как другояче да се свърже с Европа освен през България и това трябва да се изтъква винаги. В противен случай Гърция е вероятно да пожелае да изгради скоростна линия Солун-Александруполис-Истанбул, която да представи за общо-европейски проект. Трасето Солун-Скопие-Ниш-Белград е планирано отдавна за скоростен европейски коридор, за което България не може да има обструкции, доколкото от това печели и Македония. От линията Истанбул-Пловдив-София може да се изгради отклонение към Бургас и така София да има връзка с Черно Море за час и половина-два. Друго приоритетно скоростно жп-трасе е Русе-Плевен-София-Солун, което де факто би завършило цялата мрежа от необходими влакове-стрели, които да изведат жп-транспорта на нивото от 21 век. От София трябва да има и отклонение в посока Скопие-Тирана-Дуръс. Вземете една карта на Балканите и го вижте. Цената вероятно ще е космическа, затова е важно да се убеди ЕК, че България, Македония, Албания, Сърбия, Румъния и Турция имат общ интерес и потенциал да развият заедно тази жп-мрежа. И за да има успех това, Гърция не трябва да е водеща в никой от тези проекти, а просто перифарна страна-участник.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Атентати от ново ниво

Започва да се превръща в устойчива тенденция използването на коли, бусове и камиони за атаки срещу хора. След като използваха самолети в ролята на ракети, и провокираха цялостна промяна в системата за въздушна сигурност, сега е наред да се преосмисли концепцията за автомобилното движение, за да не се допускат или ограничат атентатите с МПС. Как точно ще се случи това, предвид факта, че достъп до автомобили има практически всеки човек, е сложно да си представим, но тук е време да се обърне внимание на концепцията за ограничаване на правото на притежаване на оръжие. Дълго време оръжията се считат за изключителен държавен интерес и приоритет и притежаването им от частни лица в Европа (с изключение на Чехия) е силно ограничено. Идеята е, че в ръцете на неподходящи хора, огнестрелното оръжие е изключително опасна вещ. Както и автомобилът, между другото. Затова и притежаването на оръжия, особено автоматични и дългоцевни е изключително ограничено и на практика невъзможно – поне законно.

Реалността изисква да се заяви, че за мнозинството от хората притежаването на оръжие не е належащо и те се чувстват ОК със това. Нямат и проблеми, ако други хора, които имат нужда от оръжие, го притежават. Проблемът се корени в една малка група войнстващи пацифисти (оксиморон), които държат да натрапят своето отношение към оръжието на всички, и да обезоръжат всеки гражданин, дори и ментално. В тази си роля те заемат ролята на полезни идиоти, доколкото помагат на държавата да насажда у гражданите първичния атавистичен страх “ще се избием”. Ще се избием не повече, отколкото при сегашното положение, при което почти всеки има шофьорска книжка и достъп до автомобил. Резултатът е около 700 убити на година. Понеже не са огнестрелни жертви, проблем няма.

Контрол от страна на държавата върху придобиването и ползването на оръжие трябва да има. Определени категории оръжия следва да са забранени за граждани. Но пистолети и револвери следва да може да притежава всеки пълнолетен данъкоплатец с постоянен адрес, нормално психично здраве и чисто съдебно минало. Т.е. ако отговаряш на тези критерии, не е работа на полицията да преценява имаш ли право на оръжие или нямаш, както е сега. Следва да има и два вида разрешително за оръжие – едното можеш да държиш в имота си за самозащита, а другото за носене, за което са нужни по-засилени критерии за контрол.

Дали това ще помогне в случаите на автомобилен тероризъм – не знам. Никой не знае. Вероятно ще предотврати някои престъпления, а други ще бъдат извършени с пистолет, вместо с касапски нож. Но във всички престъпления водещ е престъпника, а не оръжието. Не е случаен факта, че един от белезите на свобода е правото да носиш и притежаваш оръжие за защита на живота, семейството и имота си. Правото да гласуваш и да бъдеш избиран идва след това. Важни са и последиците, ако човек е употребил оръжие за да защити себе си, близките или имота си от посегателство – сегашните критерии за неизбежна отбрана де факто защитават нападателя/крадеца/убиеца/насилника, изхождайки от грешната постановка, че неговия живот е също толкова ценен за обществото, колкото и живота на нормалните хора, а това не е така. Терористичните атаки обаче са на път да променят това.

Posted in Некои съображения | Tagged , , | Leave a comment

Балканите през 2030-та

Договорът за приятелство и добросъседство между България и Македония е факт – остава да видим дали и как ще се прилага. Ако липсва добра воля, то никакъв договор няма да отлепи Македония от дъното в което се е окопала, а ако добрата воля е налице – резултатите могат да надминат всички позитивни очаквания. Засега се чуват гласовете на гласовитата съпротива, която се заканва да унищожи договора, подклаждани от про-руската колона в България, която се е маскирала като крайни националисти и не приема нищо, освен незабавно присъединяване на “Югозападна България” към Родината.

Нека да пробваме с един сценарий, в който да прогнозираме развитието на Балканите и какво би се случило през 2030г., ако нещата следват някаква логика.

  1. Македония успява да започне преговори с ЕС и НАТО, след компромис с Гърция, която е подложена на силен дипломатически и политически натиск. За партньорите на Атина в НАТО и ЕС става ясно и, че гръцките обструкции са в голяма степен инспирирани и подкрепяни от Москва, което поставя гърците в изолация и те губят подкрепа – Македония също се отказва от налудните си претенции за Егейска Македония и малцинството си там (подобно на Пирин) и двете страни се съгласяват с компромисна формулировка. Скопие става член на НАТО преди 2020г., и започва преговори за членство в ЕС, които приключват около 2023г. Междувременно Заев губи изборите от ВМРО-ДПМНЕ, която продължава да поддържа анти-българската реторика и заплашва да унищожи “договора с татарите” – социологическите проучвания показват, че около 100 хиляди избиратели желаят това. След възкачването им на власт обаче, на наследника на Груевски (който макар и формално напуснал политиката, още дърпа конците) е ясно показано, че това ще има остри последици – включително отзоваване на българския посланик и лишаване на Македония от право на глас в Съвета на ЕС – нещо, с което досега е заплашвана само Полша през 2017г. Управляващите в Скопие биват ясно инструктирани, че членството в ЕС почива на договори, чието погазване има тежки последици за хората. Изправени пред мащабни протести, наследниците на Груевски отстъпват мълчаливо и оставят въпроса за по-добри времена.
  2. Междувременно Сърбия е задълбочила конфликтите си с Косово и е влошила отношенията си с ЕС заради изказвания на нейни политици. Хърватска продължава да блокира Сърбия и двете държави са пред конфликт в Босна, а България е наложила приемането на Македония да е преди това на Белград. Сега сърбите се състезават с Албания, която има изгледи да стане член на ЕС преди тях, а това автоматично значи, че Косово ще гласува за обединение с Албания. Сърбия е заявила, че това за нея е равносилно на война и е получила значителни пратки оръжие от Русия, за която всякакви конфликти на Балканите и в Европа са добре дошли, за да отклонят вниманието от дълбоката, близо десетгодишна рецесия, продължаваща и при наследника на Путин.
  3. Задаващият се конфликт между Албания и Сърбия за Косово е неизбежен, той се подстрекава и от Турция, която макар и формално в НАТО, реално не е считана за член на Алианса и дори в пакта се разработват сценарии за сдържане на турска агресия спрямо друга страна-членка – главно Гърция и България. По тази причина, синът на покойния Ердоган, който го е наследил на поста президент, разглежда Балканите и Албания като важна карта в стратегията си за дестабилизация. Турция е била принудена да се примири с възникването на голяма кюрдска държава на южната си граница, води война със собственото си кюрдско малцинство и търси отчаяно компенсация за пораженията и униженията, претърпени в Близкия Изток. Ердоган-младши дори заявява, че смята да разработи ядрена бомба, с която Турция да си върне престижа на “велика сила”. Това предизвиква остри реакции на ЕС, и най-вече Германия, която от десетилетия е възстановила реномето си на изразител на интересите на Европа, особено в отношенията с диктатури като тези в Турция и Русия. Сблъсъкът Сърбия-Албания е индиректен сблъсък на Запада и Русия, като в него Турция играе по-скоро странична роля на подстрекател, надявайки се на мащабна война, в която границите да бъдат преначертани.
  4. В конфликта Албания – Сърбия НАТО подкрепя албанците, но не се намесва директно, а Русия прави опити да вкара Сърбия в пълномащабна война, подобно на ПСВ. В крайна сметка, Косово е поделено между Сърбия и Албания, а Босна между Хърватия и Сърбия, която до известна степен е компенсирана с територии населени със сърби, гарантиран и е икономически излаз на Адриатика и бърз прием в ЕС срещу отказ от това да е проводник на руско влияние. България е посредник в договарянето на по-добри условия, а като знак на добра воля получава от Сърбия Западните покрайнини – по модела на Южна Добруджа от 1940г.
  5. Албания, получила подкрепа от Запада за Косово, е получила ясен знак, че трябва да се откаже от всички аспирации към Македония, Черна гора и Гърция, в замяна на Косово. С това албанския въпрос се счита за уреден, а българското влияние в Албания и Македония е засилено.
  6. Гърция е загубила до голяма степен предимствата и влиянието си в ЕС, които е имала спрямо Българи, и при почти изравнен БВП, тя гледа на България като на най-голям търговски партньор и съюзник срещу ислямистка Турция. Напрежението между Анкара и Атина се покачва след края на албанско-сръбския конфликт, в който Турция реално не печели нищо, блокирана от ЕС. Гърция търси подкрепа за да увеличи териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 мили, който акт се разглежда от Турция като основание за война. В замяна на Българска подкрепа, гърците са готови да върнат Западна Тракия под български суверенитет – така реално няма да имат и сухопътна граница с Турция, а и вариантът с обединението на Кипър и изтеглянето на турците оттам също е актуален и дава надежди да бъде разрешен. Турция от своя страна е притисната от новата кюрдска държава, нескончаеми войни и атентати, както и терор от страна на държавата и това напълно е изтрило спомена за икономическия просперитет от първите години на Ердоган. ЕС почти не внася стоки от Турция, освен земеделски продукти, европейските туристи отдавна са се уплашили от насилието и БВП-то на страната бележи спад и стагнация.
  7. Целият този сценарий е напълно измислен и за мен е интересно каква част от него би се сбъднала, като се има в предвид, че най-важните събития досега винаги бяха изненада, ако не като факт, то поне като време – разпада на СССР и Югославия, агресията на Русия в Грузия и Украйна и новата “Студена война”.
Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Колко може да деградира едно управление?

Лъчезар Иванов – Лъчо Мозъка, Емил Димитров – Емо Фаса, Михаил Миков – Мишо Бирата, Искра Фидосова, Филип Златанов. Ако помните тези имена, значи помните почти цялата история на ГЕРБ – такава, каквато е.

Последния случай, в който почти анонимен за широката публика добрички депутат от мнозинството беше осветен от прокуратурата, заради изнудване на производител на луканки и суджуци, можеше да е комичен, ако не е трагичен. Такива случаи вероятно има много, вероятно повечето известни на прокуратурата, ДАНС и МВР, така че защо точно сега и защо точно “Суджукгейт” се извади наяве – отговора е прозрачен. Трябваше нещо пикантно и глупаво, което да отвлече вниманието на електората от скандалния обвинителен акт за КТБ. Скандален главно заради липсата на няколко имена в него.

Да се върнем на комичната история със суджука и да я погледнем заедно с няколко други подобни случая. Депутатът Лъчезар Иванов, известен с подигравателното си прозвище Лъчо Мозъка, дадено му от колегите му, става депутат от ГЕРБ благодарение на личното си познанство с лидера на партията Бойко Борисов, чийто личен лекар е. След това Иванов започва да използва поста си на депутат и връзките си с Борисов за да оказва натиск срещу журналисти, и се забърка и в една комична инсценировка с корупционен привкус – случая ” модна къща Клаус Барби”, организиран от БТВ. На Борисов му омръзна имиджа му да се подронва по подобен начин и уволни лекаря си. Друга подобна фигура е Искра Фидосова, която през 2009г. беше избрана за депутат от Монтана и със скромен юридически опит на провинциален нотариус оглави цялата законодателна дейност на парламента. Одиозната фигура на Фидосова изплуваше във всевъзможни лобистки скандали, но краят и на политик дойде, когато след изборите за парламент през 2013г., ГЕРБ спечели, но остана в опозиция. Малко след това при обиск беше открито тефтерчето на тогавашния шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в което той чинно си беше записвал кой да бъде “ударен” и кой не. Самият Златанов по мои преки наблюдения и свидетелства на хора, работили с него е човек с много скромен интелект, тъй че е напълно възможно заради това да е избран на поста, който е заемал, и съвестно си е записвал всичко, което са му казвали началниците му. Понеже е бил неспособен на дълбоки мисловни процеси, записките имат съвсем схематичен вид – да се удари, да се бави, да се чака. Там изплува и после удобно беше потопено в мъгла и името на Делян Пеевски, прословутия Д.П., преправен на 10 от веща прокурорска ръка. Този скандал рязко сложи край на политическата кариера на Фидосова, но моделът “да се удари, да се бави, да се чака” остава жив и до днес. Гриша Ганчев заяви в прав текст, че проблемите му със закона са заради желанието на управляващите от ГЕРБ да сложат ръка на бизнеса му със захар. Ганчев би се сдобил с присъда вероятно още през миналия век, преди да стане мастит бизнесмен, но удобното вадене и прибиране на дела срещу определени хора е начинът на прокуратурата да участва в преразпределението на БВП. Всички бизнеси и бизнесмени, и особено тези с производство на храни, напитки, цигари, строителство, и особено там където има държавни поръчки бяха поставени под директно наблюдение от ГЕРБ и много от тях получиха оферти, които припомнят за миналото на Борисов в СИК. За много предприемачи ултиматумът е бил – даваш ни 50% от бизнеса си и продължаваш, иначе ще те смакаме. Подобен е бил казусът с Михаил Миков (Мишо Бирата), за който Борисов лично звънна на тогавашния шеф на Агенция Митници Ваньо Танов, “да го остави на мира”, защото е поел ангажимент пред тогавашния президент Георги Първанов. Причината президент и премиер да разпъват чадър над проверяван производител на акцизни стоки може да е само една – корупция.

Казусът с друг депутат Емил Димитров – Емо Фаса, също добави щрихи към модела на управление “пленена държава”. След като формално излезе от цигарения си бизнес, той го прехвърли на свои близки и започна да лобира за приемане на закони за тютюнопушенето и търговията с тютюневи изделия. Друга част от интересите му бяха насочени към лова и добива на дървесина в национални паркове и резервати и там няколко законопроекта ясно очертаха зависимостите в ГЕРБ на ниво парламент. С това самия Димитров (известен и с неприятни публични изяви) се освети по-скоро като пасив за патрона си и последния реши да го спусне в небитието.

Сегашния “суджукгейт” не добавя нищо ново като информация към цялостния модел на управление, установен от ГЕРБ в последните 8-10 години – първо в София, а после и в цялата страна. Ясно е, че всеки собственик на частна компания плаща такса спокойствие към управляващите, а в замяна получава и повече хапки. Известно е като схемата “да слуша и да папка”. В този модел печелившите страни са две – и корумпиращия, и корумпирания имат полза от спазване на този модел, в който се гарантира отстраняване на конкуренцията с всякакви държавни средства. Вероятно и добричкия производител на суджуци е разчитал на нещо, когато е дал тонове луканки за премиера, до който “не стигнал дори едничък суджук”.

Веселин Марешки, който успя да овладее удобни лостове в ИА по Лекарствата още преди да стане депутат и печели търгове за лекарства, при положение, че на всички е известен модела му на бизнес, стана сериозен клиент на прокуратурата чак след влизането си в парламента, когато няколко висящи дела бяха активирани, а и нови “доказателства” излязоха на бял свят. Марешки беше накаран от Борисов да плати данък обществено мнение, когато за пет минути след обаждане от премиера в първия му мандат беше склонен да купи закъсал футболен клуб. Самият Борисов пък, картотекиран футболист в треторазреден футболен клуб, си позволи да използва Авиоотряд 28 за да превозва своите съотборници.

Всички тези случаи, станали известни с по-малко или повече детайли през трите мандата на Борисов, дават достатъчно информация за начина на управление на ГЕРБ, която днес Георги Гергов нарече “друга част на БСП” и очерта как би управлявал с нея.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

За покупката на земя в България

Въпросът с покупката на земя от граждани на ЕС би трябвало да е решен поне от десет години – ако България е приела правилата на съюза, когато е станала негов член през 2007г. Има много начини, по които могат да се защитят правата на българските земеделци от спекулации с обработваемата земя от страна на спекуланти, както и да се защитят от спекуланти при изкупуването на продукцията им на безценица – държавата обаче не прави това. Явно БСП и останалите про-кремълски организации изпълняват задачата си да бойкотират членството на България в ЕС като част от плана за “Балканска пролет”, който да гарантира на Кремъл ефективен контрол върху икономическите активи на България с цел да влияе върху бъдещата и политика и геополитическа ориентация и да минира бъдещето на страната като член на ЕС и НАТО. За тези намерения на руснаците съществуват достатъчно доказтелства – целта е изкупуване на имоти, създаване на руски анклави от типа на СОК Камчия и руските квартали в Поморие, които на практика да са извън ефективния контрол на българската държава. През Камчия например лесно могат да се инфилтрират терористи в България, подобни на “зелените човечета” в Крим и Източна Украйна, които мистериозно се появяват и в Одеса малко преди събитията от май 2014г. там.

Целта на подобно изкупуване е прозрачна – нищо друго не създава права така, както притежаването на недвижим имот – тогава собственика вече не е натрапник и окупатор, той честно е купил имота си и може да претендира дори за гражданство. Това е валидно, когато имаме работа с почтани хора, които са готови да спазват правилата и законите в България. Има основания да се счита, че покупките от руски граждани и фирми на имоти и земя в България имат организиран и криминален характер, представляват заплаха за националната сигурност и следва да бъдат стопирани, а осъществените сделки – развалени. Подобно следва и да е отношението към “инвеститори” и купувачи от арабски петролни монархии и Китай, които направиха така, че цените на имоти в Лондон и Париж да се покачат с над пет пъти в последните 15 години и те на практика да станат недостъпни за обикновените лондончани и парижани. България следва да има и внимателно отношение към турските “инвеститори” – има индикации, че режима на Ердоган възприема руски подход към страните, които счита за своя сфера на влияние – България безспорно е от тях. Уникалния шанс в момента е, че и двете държави – Турция и Русия се намират в изолация заради диктаторите си, т.е. всички остри мерки на България спрямо техните аспирации ще срещнат подкрепата и разбирането на останалите съюзници в НАТО и ЕС. Момента за ревизия на всякакви съмнителни сделки на руснаци и турци в България, особено такива, които им дават право на гражданство, е много удобен и това трябва да се използва. Докато не е твърде късно.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Западните Балкани по пътя към ЕС

Смяната на режима на Груевски в Скопие доведе до разместване на пластовете в Западните Балкани, което провокира нови движения и дипломатическа активност в Белград и Атина – два отколешни центъра на анти-българска дейност и проблеми в Македония. Сръбския външен министър и бивш премиер, а по-рано и говорител на Слободан Милошевич, Ивица Дачич заяви в прав текст, че Сърбия е сбъркала като е признала Македония под името и. Дачич преди време се изказа заплашително и за българското малцинство в Сърбия и заяви в прав текст, че “ЕС трябва да обуздае по-малките си членки” явно визирайки България и Хърватия. Новият президент Вучич, известен с фашизоидните си изказвания по времето на Милошевич, когато беше министър на информацията, направи нечувано по нахалството си изказване – Сърбия нямала териториални претенции към…Гърция. Можем да добавим, че в най-близкото място между сръбските и гръцките граници има 200 километра и това всъщност означава пряко заплашване на териториалната цялост, независимост и интегритет на Република Македония.

По отношение на Сърбия, България следва да заеме по-твърда и ясна позиция по всички въпроси, в които Сърбия явно не е научила уроците си от миналото – през 2019г. следва да се постави въпросът за правата на българското малцинство в Западните покрайнини по ясен и недвусмислен начин. Наследниците на Милошевич в Белград трябва да бъдат осветени като про-руски марионетки, които вредят на отношенията на Сърбия със съседите и в угода на Москва. В Брюксел в момента са склонни да притискат Белград само по въпросите за Косово и да притискат България, Унгария и Хърватска да не налагат своите интереси на сърбите, с цел да не ги отблъснат от членство в ЕС. На това следва да се сложи край и на Белград и Атина (като най-голям адвокат на сърбите) да се заяви, че Сърбия ще стане член на ЕС след Македония – когато и да е това. На бюрократите в Брюксел следва да се обясни, че това е изцяло в полза на стабилността на Балканите и сърбите трябва да бъдат наказани за своята неискрена политика и лицемерие в посока Русия. Сърбия желае членство в ЕС преди Македония, Косово и Босна и Херцеговина главно за да може да има лостове за влияние – да блокира присъединямането на съседните си страни, и да възстанови старата проруска и антиевропейска ос Атина-Белград. Това трябва да стане ясно в Брюксел и на Гърция и Сърбия да бъде ясно показано, че България няма да го допусне – с цената на всякакви политически, дипломатически, икономически и дори военни мерки.

Македония трябва да се присъедини към НАТО и ЕС в сегашния си вид (без антибългарските истерии и налудния македонизъм) преди Сърбия. Ако Македония не може да се запази като държава, то България следва да работи за българо-албанска граница западно от линията Скопие-Струга. На отговорните фактори в Тирана следва да се покаже, че Албания няма шансове да се присъедини към ЕС преди Македония, а българската подкрепа за Косово не е безкрайна или необратима. Въобще, Косово следва да се използва като разменна монета в българската политика със Сърбия и Албания много по-активно – казусът има голям потенциал. България следва да работи и активно с Хърватска и Унгария по спорните въпроси с властите в Белград. Поставянето на Сърбия в дипломатическа и политическа изолация би следвало да охлади про-руския им ентусиазъм.

По отношение на Гърция България следва да покаже, че исканията им за промяна на името на Македония са прекалени. България може да послужи като гарант, че Македония ще се откаже от всякакви претенции спрямо гръцката история, население и територии и ще подпише договор за добросъседство и приятелство с Атина, както и със София. На гърците следва да бъде показано и, че въпросът с водите на Струма и Места не е окончателно решен, а гръцко-турския спор за Кипър има потенциал да се използва от България. Тук следва да напомним, че Кипър се присъедини в сегашния си вид към ЕС през 2004г. главно защото Атина безсрамно заплаши да наложи вето върху присъединяването на други девет (9) страни от Централна и Източна Европа за да вкара Кипър в ЕС. Де факто, Кипър има проблем, който се изтъква като пречка пред Грузия и Украйна да станат членки на ЕС и НАТО. Българската дипломация в Берлин (където гърците са омръзнали отдавна), Брюксел, Париж и Вашингтон следва да покаже и да разкрие факта, че гръцкото блокиране на Македония заради името всъщност дестабилизира Балканите и работи в полза на Москва. Въобще, в момента България има силни политически и дипломатически козове срещу остта Атина-Белград и следва да ги използва сега, когато е време.

България може да използва и връзките си с Румъния като съюзник в ЕС и НАТО, доколкото румънските стремежи към Молдова до голяма степен са подобни на българските към Македония. София и Букурещ могат да си гарантират взаимна подкрепа по пътя на Молдова и Македония към ЕС.

Има и интересни текстове на Иван Костов и Огнян Минчев по темата.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Милениълите

Милениълите (Millenials) са хората, родени след 20000г. – едно изцяло ново поколение. Догодина, през 2018-та, хората родени през 2000г. стават пълнолетни и формално излизат на пазара на труда след завършване на училище. В действителност, част от тях ще продължат да учат още една година в 12 клас и след матури ще се класират за университети в България и в чужбина. Така или иначе, периодът 2018-2020 ще се оформи като ключов за трудовия пазар и реализацията на младите хора – във или извън България.

Днес, голяма част от родените след 90-та година, които познавам, активно търсят работа и реализация в чужбина, ако вече не са я намерили там. Този процес е вероятно да се засили и за родените след 2000-та, и това ще обуславя икономическото и социално развитие в бъдещите десетилетия, а оттук и политическото и всякакво друго.

Вчера излезе проучване, което показва, че 1.5 млн. от българите в икономически активна възраст не работят, от тях 400 хиляди трайно не търсят работа. Според публични данни на ЦРУ за България броят работещи за 2016г. е 2.5 млн. души и тенденцията е към намаляване. Като се има в предвид и раздутия държавен апарат, ниските заплати (на фона на другите страни в ЕС), то икономическите перспективи не изглеждат радостни – в сектори като туризъм и земеделие няма да достигат работници с ниска квалификация, в сектори като индустрия, ИТ и комуникации няма да достигат работници с висока квалификация. Проблемът е, че заплащането за ниско-квалифициран (строителни работници, градинари, гледачки и т.н.), средно-квалифициран (медицински сестри,майстори, шофьори и т.н.) и високо-квалифициран (лекари, ИТ-специалисти, инженери, финансисти) в рамките на ЕС е средно 2-3 пъти по-високо, отколкото в България за еднаква работа и производителност. Това на практика прави решението за заминаване изключително лесно и липсата на пречки като визи и формалности де факто правят така, че езиковите гимназии всъщност произвеждат хора, които от първия си ден сравняват условията за работните си умения в България, Австрия, Германия, Англия и Франция. Така, броят на работната сила е много вероятно да намалее до под 2 млн., с всички последици за икомическия ръст и социалната активност.

Какво следва да се направи – запазване на тренда на вдигане на заплатите в реалния сектор, за да догонват тези в Западна Европа и разликата да не е така драстична. Това е свързано с инвестиции в частния сектор, и осигуряване на благоприятна бизнес среда – благоприятна бизнес среда не са основно ниските данъци и разходи за труд. Основното са предвидимост, некорумпираност на администрацията и адекватна правна рамка. Ниски разходи за труд при липса на работна ръка всъщност са нулево предимство и това фирмите го разбират отлично, а ниски данъци при висока корупция и непредвидимост също не са предимство. В този ред на мисли умерено повишаване на преките данъци може би е оправдано, и дори леко разслоение на данъчната ставка – 5, 10,15%.

Ако цената за ниско и средно-квалифициран труд в България и Западна е в рамките до 1.5 пъти по-висока от България, а на високо-квалифициран до 2 пъти по-висока, мотивацията за заминаване ще е доста по-ниска, още повече ако тези заплащания позволяват покриване на минималните условия за живот. В момента с ниско-квалифициран труд не се покриват минимални стандарти за живот в България, което не може да се каже за Германия и Западна Европа като цяло. Тук е социалната роля на държавата и тя трябва да се грижи за това – ниско-квалифицирани работници ще има и те са нужни за икономиката и имат своето място в нея.

Що се отнася до високо-квалифицираните специалисти, особено тези, които получават високи заплати, за тях причината за емиграция е съвсем друга – липса на перпективи за развитие, търсене на по-добра жилищна среда и по-добри условия за учене, здравеопазване и живот като цяло. Много от тези хора, отиващи в Австрия, Германия и САЩ, съзнателно избират да плащат по-високи данъци, които да гарантират това.

Да се върнем към милениълите и тяхното предстоящо излизане на труда – те са с все по-намаляващ брой като раждания (между 55 000 и 65 000 годишно в различните години) и така е вероятно в близките 10-15 години работната сила в България да спадне под 2 млн. души, при население от около 6.5 млн. Раждаемостта е единствения вариант това да се промени, но в краткосрочен план, спасението е в трудовата миграция. България трябва да привлече за работа поне половин милион души от съседните ни страни – Македония, Гърция, Сърбия, Турция и Румъния. В идеалния случай, това са по 100 хиляди македонци, турци, сърби, гърци и румънци, които ще дойдат, ще работят в България и за българското БВП, ще плащат данъци и осигуровки тук. В идеалния случай, това са висококвалифицирани специалисти – лекари, архитекти и инженери, компютърни специалисти и предприемачи, които освен своите умения, могат да инвестират и собствени капитали, за да започнат пример тук. Ако тези хора отворят 100 хиляди фирми, които наемат средно по 2-3 души на договор, това са между 200 и 300 хиляди работни места. България трябва да се позиционира като сигурно и добро място за живот с перспектива, стабилна администрация и приятелска бизнес среда. За привличането на млади специалисти от съседните страни роля могат да играят и университетите, доколкото те са първото стъпало, в което един човек е склонен да прави промени в живота си. Следващата стъпка е след завършване на университет и България трябва да подпомогне хедхънтърите на българските компании да “ловят” кадърни млади специалисти в съседните страни. Те ще създават интернационална културна среда в компаниите, което е добре за конкурентността и предприемаческия дух.

За самите тези хора плюсът да дойдат в България е видим – те са близо до родните си страни, имаме сродна култура, религии, близки езици с някои от съседите. Най-големия плюс е, че те се намират близо до родните си страни – нещо, което спира много хора от местене в чужбина по принцип.

Следващата цел за привличане са всички страни от ЕС и европейски страни извън ЕС – Русия, Украйна, Молдова, Грузия, Армения. За всички хора, които нямат европейски паспорти, могат да се издават разрешителни за работа по облекчени процедури, които да важат само за България. Те не дават право за придобиване на гражданство и не могат да са по-дълги от 20 или 30 години примерно, като на всеки 10 се подновяват, задължително в посолство на България в страната, чийто гражданин е дадения човек. Целта е България да приввлича работници, които обаче да не могат да остават и да се заселват да живеят тук след изтичане на договорите – така ще се избегне масово заселване на компактни групи чужденци, което е неизбежно при либерален режим на внос на работници. Важно е законодателно да няма вратички в които разрешителното за работа се превръща лесно в право на жителство и гражданство – за тези неща режима трябва да остане затегнат – в интерес на България и българите е.

Целта на всичко това е докъм 2025-2030г. броят на работната сила да е двоен на сегашния – около 5 млн. души. От тези хора около половината или 2/5 може да са българи, а останалите чужденци. Всички те плащат данъци и осигуровки в България, които на чужденците след това се изплащат в страните им – така както Германия плаща на българи, работили там, и България плаща пенсии на турци изселници в Турция. Добрата новина е, че те ще работят за българската икономика, но и ще харчат голяма част от парите си тук, където ще живеят в икономически активната част от живота си. Така, ако приемем, че днес един човек изработва и получава на месец средно 1000 евро заплата бруто, от които близо 400 отиват за данъци и осигуровки, то той в продължение на 20 години ще е получил близо 150 000 евро чисто (от които харчи за живот поне 80%), и ще е внесъл данъци и осигуровки за близо 100 000 хиляди евро в държавната хазна. Сега умножете това по 1 000 000 милион и ще видите резултата като мащаб. С работна сила от над пет милиона души, и ръст на икономиката от 5-7% годишно, до 2030г. България съвсем спокойно може да надмине 100 млрд. евро номинален БВП.

Какво ще стане с българите, когато чужденци заемат работните им места? Добрата новина е, че на кадърните и образовани българи никой чужденец не може да вземе работните места в определени сектори – например държавна администрация, армия и полиция. В момента армията и полицията имат около 10 000 незаети щатни бройки, за които липсват желаещи поради ниско запалащане. Има и незаети бройки в структури на НАП и НОИ, както и други в столицата и в провинцията, които са непривлекателни заради ниското заплащане в момента. С голям брой данъкоплатци работещи в реалния сектор, държавната администрация, армия и полиция могат да назначат повее българи при по-високи работни заплати. Икономиката ще го понесе съвсем спокойно. И още една добра новина – щом българи успяват да работят и да конкурират за високи позиции в Лондон, Берлин, Ню-Йорк и Париж с местните, едва ли ще е проблем за повечето да се преборят и в София.

Това е работен модел, възприет в ОАЕ, Катар и другите петролни монархии в Залива и той работи отлично, вярно – подпомаган от петролните долари. Но ръста на търговията и туризма в Дубай отдавна е изместил петрола като източник на приходи и основната част от работещите там са чужденци – европейци, азиатци и американци, всеки от които знае, че един ден ще се прибере в собствената си страна. Броят на натурализиралите се и получили паспорт на ОАЕ и Катар вероятно се брои на пръстите на едната ръка. Това е модел, който трябва да се приложи и в Европа и ЕС. Работници да, но гражданство и жителство – не. Ако това беше приложено от Германия, Белгия, Холандия и Франция преди 40 години, сега проблема с радикализираните “граждани второ поколение” нямаше да съществува, или поне не в такъв мащаб.

Нужна е и спешна смяна на осигурителния модел в посока индивидуални партиди и 2018-20 е добра година за старт – всеки от милениълите трябва да трупа пари по собствена сметка, да знае колко има в нея и колко пари ще получи при навършване на пенсионна възраст и стаж. Това е единствения справедлив модел, който ще налага тогава държавата докъм 2065-та да отделя все повече пари за сегашните работещи при намаляващи вноски от фондовете на НОИ, а през 2065-та ще се пенсионират първите милениъли и тогава вноските на държавата във фондовете на НОИ рязко ще секнат. При добър ръст на икономиката, захранван от трудови имигранти, за държавата няма да е трудно да отделя повече пари за пенсии без това да товари бюджета.

Трябва да се въведе ясна схема на осигуряване и да се изравни тежестта на осигурителните вноски между работодатели и работници поравно. Така, ако заплатата на даден работник е условно 1000 евро, за пенсия да се удържат от него 150 и от работодателя 150 (общо 30%), за здравеопазване между 10 и 15% (отново поравно), което заедно с данъка общ доход (ДОД) – 10% прави общо между 30-32.5% от дохода на работещия да отива в негови лични унаследяеми партиди за пенсия и здраве. Отделните проценти могат да варират, но принципа е ясен и за двете страни в правоотношението – работодател и работник. Наличието на лична здравна партида с реални пари в нея ще накара хората да внимават повече при опити за фалшиви хоспитализации и скъпи изследвания и лекарства, които в момента се изписват с единствена цел – източване на НЗОК. Хората трябва да бъдат стимулирани да имат по-активно отношение към парите си за здраве и пенсия. Пенсионните партиди могат да се инвестират само в сигурни фондове, но пък би трябвало да се разреши на хората в да използват парите си за пенсия за покупка на жилище, например. Недвижимите имоти запазват добре стойността на парите, инвестирана в тях, и едно семейство или човек може на 30 години да купи жилище, а на 65 да го продаде и да върне парите в пенсионния си фонд. Има много успешни модели, които могат да се приложат и да направят милениълите по-отговорни за бъдещето им. Ние определено не бяхме такива.

Погледнато в друг аспект, децата и пенсионерите са най-трудните елементи във всяко едно общество. В тесен икономически смисъл, децата и пенсионерите само потребяват икономически блага, и не произвеждат нищо. Разбира се, нито едно общество не се е отказало да смята децата за своя най-голяма ценност и пенсионерите за заслужаващи достойни старини, след като са отработили своя дял икономически блага. Не са много държавите, които го постигат на практика. В момента, много деца в България получават образование и базови умения, за които обществото и държавата харчат икономически ресурси, след което тези деца отиват и произвеждат подобни ресурси другаде – за други деца и други пенсионери. Целта на вноса на работна сила е да замести недостига на отгледани и обучени в страната работници. Целта е разбира се, стандарта на живот да е такъв, че дори и ниско-платените и неквалифицирани работни позиции да представляват интерес за определени групи хора, за да може държавата просто да регулира притока на нови работници. Важно е хората, които са завършили договорите си за работа в България да бъдат стимулирани да се върнат в страните си – било чрез изплащане на част от осигуровките накуп, при връщане в страната, с което този човек може да стартира бизнес или да купи жилище в страната си, което да е от полза и за местните общества. Разбира се, нужда от нови работници би имало само при едно условие – ръст на икономиката, който да увеличава потребностите от нова работна сила. За целта има нужда от конкурентна и прозрачна работна среда и стабилна правна рамка. Нищо повече.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment

Футболната война

Тук няма да пиша за футбол – никога не съм писал, няма да започна и сега за “магията на коженото кълбо”. Тук ще говорим за две държави, които през 1969-та година водят война със самолети от Втората Световна Война. Държавите са Хондурас и Салвадор, а самолетите с които воюват – FU4 Corsair и P-51 Mustang. Четвърт век след края на ВСВ две латиноамерикански държави използват във войната помежду си американски витлови самолети, закупени от САЩ втора ръка. Хондурас като територия е колкото България, а Салвадор е малко по-малък от Македония – и в двете страни населението е съставено почти изцяло от испаноговорящи метиси, а причините за войната са дълбоки противоречия между двете страни, които ескалират избухват по време на квалификационен мач за Световното първенство през 1970г. Нека припомним, че по същото време американската авиация воюва във Виетнам с реактивните F-4 Phantom, а Израел по време на Шестдневната война на практика пренаписва учебниците за въздушни боеве в реактивната ера.

F-4 Phantom over Vietnam

Дотук приликите между Балканите и Централна Америка изглеждат повече външни и повърхностни, но по отношение на авиацията комичната ситуация се повтаря – ако днес България трябва да води бойни действия с някой, то авиацията ни ще е също толкова адекватна на реалността, колкото и тези на Хондурас и Салвадор. В същото време, авиациите на нашите съседи и съюзници в НАТО Гърция и Турция са напълно съвременни и боеспособни, а Румъния също отделя значителни ресурси за превъоръжаване. Този хроничен дисбаланс продължава твърде дълго време и сегашната ситуация, в която САЩ се опитват да пробутат на съюзника си България самолети в края на експлоатационния им цикъл е показателен главно като това как във администрацията на Тръмп разглежда НАТО – главно като търговско дружество за дистрибуция на американско оръжие. Доколкото отношенията на България с Вашингтон са комплексни и част от тях ще е трансфера на оръжие и военни технологии от свръхмощен съюзник към такъв с незначителни възможности. В това от гледна точка на САЩ няма нищо лошо, въпросът е доколко интересът на България е да бъде Хондурас в 21 век на място като Балканите. Всякакво оръжие, което се купува за България трябва да бъде ново и модерно, с максимално възможности да се поддържа и ремонтира в България. За това България трябва да се насочи към сътрудничество с държави, които нямат такъв явен превес над нас и възможности да притискат държавата и обществото по всевъзможни начини. Швеция е такава държава, с която може да се сключи междудържавен договор за покупка не само на изтребители, а и на друг тип въоръжение за българската армия.

Последните новини са окуражаваща стъпка в тази посока. И ни отдалечават от бъдещи футболни войни. Все пак отзивите и начинът, по който премиерът Бойко Борисов коментира нещастния случай с хеликоптера Panther на ВМС, не дават оптимизъм за това, че той е разбрал функциите и смисъла на едни пълноценни ВВС като компонент от боеспособна армия. Но като се има в предвид, че военния министър и коалиционен партньор сериозно си мисли за връщането на наборната служба, може би Борисов не е единствения, който не е в час. Може би и нивото на Хондурас е твърде високо и армията ще придобие основно парадни и церемониални функции.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Формулата 2+2

Македония и Молдова до голяма степен си приличат. И двете са независими държави от началото на 90-те години на ХХ век, имат горе-долу еднаква територия и население, и в двете за сравнително кратката им история са преживели военни конфликти – Молдова с Приднестровието 1991-1992г., Македония с албанците през 2001-ва година. И двете страни формално се стремят към членство в ЕС, имат проблеми с върховенството на закона и засилващото се влияние на Русия, уморени са от дългото чакане на неясна европейска перспектива.

И двете страни имат по един по-голям близък съсед, член на НАТО и ЕС, с който поддържат сложни и противоречиви, но близки отношения. За Македония това е България, а за Молдова – Румъния. И молдовците и македонците имат възможност да станат граждани на ЕС, като се признаят за румънци и българи. За много хора в Румъния и в България, Молдова и Македония са исторически, географски и етнически части от техните страни, които са били откъснати от тях в миналото и в бъдеще ще се обединят. Доколкото присъединяването на гореизброените четири страни към ЕС е най-добрият и удачен вариант за обединение не само помежду им, но и с всички европейски страни, то София и Букурещ имат обща цел и интерес.

  1. На първо място – откъсване на двете страни от проруската орбита (в Македония и просръбска) и обръщането им на Запад. За това е нужна подкрепата на целия ЕС, а в случая с Македония и преодоляване на гръцките обструкции. Подкрепа на Румъния ще е важна, доколкото гръцките претенции за изключителност в ЕС са и доста прекалени. Същевременно Румъния, която се чувства свързана с малцинството от власи, арумъни и др. би могла да окаже и положително влияние върху македонските антични блянове, а България да окаже положително влияние върху гагаузкото и българското малцинство в Молдова, като положи усилия да ги откъсне от русификацията и да успокои страховете им от румънизация.
  2. Четирите страни могат да формират един по-тесен съюз в политическата, икономическата и военната област, който да приобщи Македония и Молдова към Европа преди те още да станат формално членове на ЕС. Подобно нещо в ЕС е Бенелюкс, съюза между Белгия, Холандия и Люксембург. Такъв четворен съюз би успокоил и страховете на Македония и Молдова от това, че ще бъдат “погълнати” от България и Румъния, ако се подходи към двустранно сближаване, а не четиристранно. В ЕС вече има и подобен прецедент – ГДР стана член на ЕИО след като се обедини със Западна Германия.
  3. Подобен сценарий разбира се поставя големи изисквания към Румъния и най-вече България за постигнат по-висок икономически растеж, институционално укрепване и върховенство на закона, за да престанат да бъдат “черните овци” на ЕС и да предложат привлекателен политически, социален и икономически модел, който явно и безапелационно да ги отличи от страните на Балканите, които не са в ЕС. В момента тази разлика не е особено добре видима.
Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment