Шо ке я правиме Македонията?

В последните дни стана известен един факт, който може да се нарече очакван – т.нар. Съвместна историческа комисия между София и Скопие не работи. Нещо повече – всеобщото усещане е, че властите край Вардарот явно са усетили силен положителен тренд след Договора с Гърция от Преспа и считат, че вече са де факто членове на ЕС и отправят нагли и подигравателни искания към България. Това следва да се прекрати и Република Македония да бъде оставена да ври в собствен сос. Докато уврат и най-дебелите югославски кратуни там.

Ето и времева рамка и насоки на една продуктивна и смислена българска политика към Република Македония.

Интеграцията на Скопие в НАТО трябва да бъде завършена без отлагане – българския парламент трябва да ратифицира приемането на Македония, това би сложило надеждна преграда пред всякакви сръбско-руски попълзновения. Нещо повече – трябва да се работи за интеграция на македонската в българската армия, македонски офицери да служат във ВВС и ВМС, а ВВС да поемат охраната на небето над Македония и (евентуално) Албания. Една такава инициатива, подходящо обявена и промотирана, ще покаже, че България дава и позитивни сигнали за интеграция и сътрудничество. Срещу подобни регионални ангажименти, в които може да се включи и Хърватия, може да се иска американско оръжие и оборудване на политическа цена. Например четири ескадрили от по 18 самолета и батареи Пейтриът за България и Хърватска, които да създадат стабилна зона за сигурност между Черно и Адриатическо море и да изолират ефективно руския троянски кон Сърбия. Изцяло превъоръжени с американско или по натовски стандарт оръжие българска, македонска, хърватска и албанска армии до 2025г.

На официално ниво България трябва да нарича Македония с това име, или Република Македония. Ние сме я признали под това име, не сме страна по договора с Гърция, затова не сме и длъжни да приемаме палячовщините със “Северна”-та приставка.

България следва да работи и да търси финансиране за общи нфраструктурни проекти с Македония, които да свържат Охрид, Битоля и Скопие по-добре с останалите части от България. България следва да изгради приоритетно планираните КПП-та с Македония, да изисква завършване на жп-линията от Деве баир до границата с Албания и оттам до Дуръс и дори да участва финансово и със строители ако е нужно. Да се работи за магистрала между Петрич и Струмица, както и за втора жп-връзка пак там. Подобна инфраструктура и изграждане на ефективен и работещ коридор между Черно море и Адриатика би имало огромен икономически ефект за България, Македония и Албания, Може да се обяви и обща цел – удвояване на БВП-то на трите страни до 2030-та година, и да се търсят общи икономически проекти и инициативи.

България следва да се изтегли мълчаливо от Съвместната историческа комисия със Скопие и да участва в нея само проформа, а всякакви идеи от Република Македония за някаква македонска нация, език и прочее да се връщат за доработка и редактиране. Докато тече тази доработка и редактиране, не се отварят нови и не се затварят стари преговорни глави, колкото и време да е необходимо – все пак Македония се стреми към ЕС, а България и помага в нейната евро-интеграция. Всичките действия на София следва да са точни и премерени, без бързане и припряност. София и Скопие могат да приемат като общ държавен празник 28 февруари, когато е създадена Българската Екзархия. Всякакви намеци и идеи за югославия, Коминтерн и Тито следва да се отхвърлят без обяснения.

Така, след около десет години безплодни опити за напредък, в Скопие ще приемат безболезнено идеята за един народ с обща история в две държави. След леко подсказване ще приемат и да очистят кирилицата от сръбските вметки в нея и ще приемат и изучават буквите Ю, Я, Ъ, както и нормалните граматически правила, които се изучават в България. Ако не желаят да приемат това, в нов договор за добросъседство ще се запише (и ще се изучава в училищата), че македонската история, език и нация водят началото си от решение на Коминтерна и датират от 1945-та година.

България следва да обяви, че граждани на Македония ще могат да ползват здравеопазване и образование при условията за български граждани – т.е. ако плащат здравни осигуровки в НЗОК. Университетите биха имали полза от увеличение на студентите си.

За всички граждани на Република Македония (а и за тези на Гърция, Сърбия, Украйна, Румъния, Молдова) които публично и ясно заявят български произход и самосъзнание, могат да получават Българска Карта (по аналогия с Karta Polaka), която да им дава право да живеят и работят в България, а след период от 10 години да получат и българско гражданство.

За целия период в който Македония върви към членство в ЕС, Сърбия трябва да бъде поставена на опашката зад нея. По отношение на Белград може да се поддържа тезата, че е добре първо да стане членка на НАТО и едва след това на ЕС.

Може да се помисли и за съвместни действия с Румъния (която да интегрира Молдова), а двете страни да предложат помощ на Гърция в Кипър (обединение на острова под гръцка власт), ако Атина заеме конструктивна позиция и се откаже от подкрепата за Сърбия. Ако Албания се откаже от иредентистки претенции в Македония, може да се говори и действа в подкрепа на някаква федерация с Косово, която да затвори тази язва на 100 километра от София. Това са действия до 2030г., които следва да очертаят нови, стабилни граници и държави в Югоизточна Европа.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Връзката между Чернобил и сегашна Русия

Гледах сериала на НВО Чернобил и честно казано, освен от качеството на декорите и детайлите съм поразен и от реакцията, която един сериал, гледан основно в Интернет, предизвика. В България реакциите са общо взето полярни и очаквани – от “заговор на Запада да очерни Русия” до “щом американци са го правили, всичко е така”. В Русия се надига политическо и медийно цунами от типа “как тия америкоси смеят да филмират нашите събития, особено тези, които се опитваме да забравим”. Между другото – не искам и да си представям как ще избухне Пекин, ако НВО направи сериал за Тянянмън с реализма, с който направи това за Чернобил.

Поразен съм от документалната точност на разни детайли от социалистическия (до голяма степен еднакъв в целия соц лагер) бит на 80-те години на 20-ти век. Евтините и ерзац дрехи, обувки, цигари дори и за членове на ЦК и ядрени физици-академици (елитът на СССР), олющени и бедно мебелирани квартири, офиси и учреждения – всеки, който има бегъл спомен от онези години, помни това усещане на сивота, влажност и мизерия, на което дъхаше всеки ден в социалистическия рай. Сериалът го пресъздава отлично.

Чернобил ме накара да се замисля отново до каква степен ядрената авария (според тогавашната трактовка така се наричаше тази катастрофа) е допринесла за развала на СССР и дали сегашна Русия се различава от маразматичния режим в Кремъл тогава? Дали подобна авария е способна да донесе повторен разпад на Русия, така както рухна и СССР? Отговорът е да. Реакцията на много руски официални лица на припомнянето на тази авария е доказателство за това.

Чернобилската катастрофа показва, че кремълския елит (останал си като цяло ментално непроменен от 1986-та насам) е тотално неподготвен за това, което се случва и първоначалната реакция е просто отрицание на действителността дори и на най-високо ниво. Близо един милион “ликвидатори” и местни жители обаче усещат на гърба си буквално до какво водят некомпетентните и панически действия в първите часове след взрива на 4-ти реактор. Тези хора умират и боледуват и до ден днешен, те и техните семейства могат да усетят от първо лице провалът на цялата система, наречена комунизъм. В добавка – за изпадналата в дълбока криза през това време съветска икономика, Чернобил е огромен удар – разходите за справяне с аварията по някои оценки са над 4-6% от целия БВП на СССР. Разбира се, официални данни няма. Но стотиците и хиляди трактори, камиони, булдозери, хеликоптери и друга техника стоят и днес и излъчват силна радиоактивност, след като са били бракувани в ядреното сметище до Припят. Стотици хиляди тонове пясък, бор, олово, цимент и т.н. са изсипани и изляти, за да се изгради саркофагът над взривения реактор.

Чернобилската катастрофа идва в добавка към една друга рана, която източва кръвта на СССР (буквално) от седем години към онзи момент. Войната в Афганистан. И там Кремъл изпраща гражданите си да мрат, харчи пари и ресурси, а резултата е обратен на това, което са очаквали, когато през 1979г. убиват президента и слагат собствена марионетка. И ако войната и жертвите в Афганистан са добре подплатени идеологически и пропагандно и успяват да бъдат пробутани на населението в опаковката “интернационален дълг”, то Чернобил заварва пропагандния апарат на режима неподготвен. Просто няма какво да измислят, което да звучи достоверно, а започналата “гласност и перестройка” допринася за това, че много журналисти без всякаква цензура снимат и публикуват случващото се. В резултат, и последния гражданин на СССР разбира, че системата е блокирала, че социалистическата държава е по-голяма заплаха за гражданите си, отколкото митичните врагове от НАТО и Запада. През 1989г. потъва и атомната подводница Комсомолец, което дава сигнал, че разрухата е обхванала и най-добрите подразделения на съветската армия – атомния подводен флот. Репутацията на режима спада критично и всички започват да мислят за собственото си спасение. В Кавказ вече се чуват първите изстрели на войната в Карабах между азери и арменци, в добавка идва и земетресението от 1988г., което показва на арменците, че помощ от Москва няма и следваа сами да се справят. Подобни конфликти тлеят по цялата територия на СССР и към 1990-та, когато комунизма в Източна Европа рухва, положението е неудържимо. За всички е безразлично какво ще стане със СССР, по-важна задача е собственото оцеляване. В резултат, след напълно безсмислен (като непостижимост на целите) преврат, СССР тихо умира като Ленин – от политическия вариант на сифилис в последна фаза.

Днешна Русия изключително бързо попадна в положението на СССР от последните му години. След кратък икономически възход, продължил до 2008-ма, дойде ерата на застоя при управлението на Медведев (де факто на Путин) и след 2012г. Федерацията навлезе в своя терминален стадий. Колко ще трае той и какъв точно ще е изходът (мирен или военен, бурен или тих) все още е рано да се прогнозира, но до голяма степен може да се каже, че ще бъде предизвикан от катастрофа от типа на Чернобилската. Не се знае в колко от атомните централи и до днес стоят инженери от типа на Дятлов, но системата на управление на големите промишлени обекти в Русия си остава непроменена от времената на СССР. Буквално преди дни избухна експлозия в град Дзерджинск, за която властите в Кремъл и до сега крият броя на убитите и ранените. Подобна беше реакцията на Кремъл и когато съвсем в началото на първия мандат на Путин, през 2000г., потъна атомната подводница Курск (и за нея имаше филм, който вбеси Кремъл). Тогава властите криеха, отказваха международна помощ, лъгаха, че няма оцелели и за целия свят стана ясна несъстоятелността на наследника на Елцин. Това е първият неуспех на Путин да изглежда като нормален лидер на нормална страна и всичките му следващи стъпки са потвърждение на това.

Друг показателен случай е аварията на Саяно-Шушенската ВЕЦ, при която загиват по официални данни 75, а по други данни – над 130 души. Огромна електрическа централа, в която немарливост и некадърност (подобно на Чернобил) водят до огромна катастрофа. Властите отново първоначално крият за аварията, което води до паника в околните населени места, където смятат, че се е скъсала стената на язовира. Това се случва на територията на Република Хакасия, така както Чернобил е на територията на Украйна – и отново в Кремъл неглижират инцидента. Изявленията на Медведев са, че “нищо чак толкова драматично не се е случило”.

Изводът от всичко това е следния – за последните 33 години в Русия е останал на власт все същия маразматичен съветски манталитет, благодарение на който Чернобил стана възможен. Следващата техногенна катастрофа е просто въпрос на време – в ръцете на този режим има ядрени, химически и биологични оръжия, големи промишлени и други обекти, (в т.ч. и ядрени централи), които искат компетентен и обучен персонал, какъвто в Русия той става все по-малко. Очаквайте Чернобил-2 и СССР-2.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Развитието на Северна България минава през конкретни мерки

След завършека на Европейските и в навечерието на местните избори през есента, става ясно, че огромен брой хора просто не намериха за нужно да гласуват – защото не смятат, че има смисъл да пускат гласа си за някой. Този нисък вот би помогнал много на партии с купен и контролиран вот да спечелят доста общини – и в момента компактни маси избиратели се регистрират в някои общини, които следва да бъдат овладяни от майсторите на изборни машинации – традиционно това са ГЕРБ и ДПС. БСП също участва в подобни схеми, но с по-малък успех и затова изостават след първите две.

Благодарение на всичко това днес България прилича на човек, който диша само с единия си дроб – Южния. Северна България и особено Северозапада западат стремително. Би могло да се каже, че всъщност територията на България е около 90 хиляди кв. километра и населението е около и под 6 милиона, ако се махнат от картата областите Видин, Монтана, Враца и донякъде Плевен, които икономически не допринасят за развитието на страната.

За да се промени този факт, са необходими следните ускорени мерки:

  • бърз ремонт и рехабилитация на пътища в тези области – в момента близо 80% от пътната мрежа е непригодна и опасна за шофиране. Строежа на магистрала от АМ Хемус до Враца, Монтана и Видин е належащ, както и жп и автомобилен тунел под прохода Петрохан. Срок до 2023г.
  • Отваряне на КПП-та със Сърбия при Ново Корито-Салаш (планирано преди повече от 10 години), както и Бориловец-Шипиково.
  • Стартиране (на концесия или с държавна инвестиция) на редовна фериботна и пътническа линия по река Дунав от Лом и Видин до Белград, Нови Сад, Вуковар (Хърватска), както и до пристанища в Босна и Хърватска по река Сава. За този проект може и трябва да се търси евро-финансиране с цел подобряване на регионалната свързаност. Може да се предложи и пряка връзка с Австрия и Германия на пътуващите всяко лято с коли гастарбайтери – вместо 1500-2000 километра и няколко граници извън ЕС, могат да се натоварят на шлепове с колите си и за 24-36 часа да слязат на някое от българските пристанища по Дунав – Видин, Лом, Свищов, Русе, което отново повдига въпроса за ускорено изграждане и рехабилитиране на пътища и магистрали. Подобен проект може да превозва и ТИР-ове и контейнери между пристанищата на Бургас и Варна и Ротердам и Хамбург с комбиниран жп и воден транспорт.
  • Изграждане с държавна инвестиция или концесия и отваряне отново на Летище Видин, което да стане част от голям транспортен хъб във Видин, с изградена логистична зона и индустриален парк около него.
  • Изграждане на жп-линия до Кула или Брегово, където тя да се свърже със сръбската жп-мрежа там при Зайчар или при Неготин.
  • Проектиране и планиране до 2030 на магистрала до Брегово или Кула, която да се свърже с бъдеща сръбска магистрала от границата до Белград.
  • Система за целогодишни областни и регионални винетки с цена 1/3 и 1/2 от тази на националните винетки. Преговори със Сърбия и Румъния (в бъдеще и с Македония и Гърция) за обща винетно-тол система, която да позволява коли с платени винетки и регистрация в една страна да не плащат подобни или тол-такси в съседните страни за период до 30 дни първоначално, или целогодишно. Също така, може да се обсъди и редуциране и/или премахване на таксите на Дунав-мост II за коли с регистрация от Видин, Монтана и Враца и съответните румънски области.

Подобна инвестиционна програма с държавна подкрепа ще свърже Северозапада с останалата част от страната и същевременно ще улесни и връзките със съседните страни, и ще постави основата на засилен частен интерес към инвестиции в региона. Особено ако се планира и преместване на ВТУ или отваряне на ново Политехническо училище от София във Видин, където да се обучават бъдещи локомотивни машинисти и жп-персонал, речни капитани и екипажи и пилоти и самолетни екипажи.


Posted in Некои съображения | Leave a comment

СИК не плаща

Това е реплика от преди 20 години, когато един приятел отива в тогавашната СИК да търси обезщетение за открадната кола. Там му предложили друга подобна кола, от същата марка и модел, но с друг цвят. Когато човекът все пак настоял да получи парично обезщетение, “застрахователя” му отговорил – Забрави! Ние пари не даваме.

Тази история се повтаря в още по-гротескна форма и днес, в 2019г., когато наследника на СИК – БулИнс, се изгаври нечовешки с хората, загубили близки в катастрофата край Своге. Като се позовава на абсолютно измислени пречки (липса на документи и “това не е обществен превоз”) компанията, в лицето на изпълнителния си директор Стоян Проданов, превежда проформа по 10 лв. на сметките на няколко човека, и то само за да изпълни формално изискване на КФН, което обжалва в съда. Стоян Проданов е добре известен в Свищов като доцент във факултет Финанси и едно от доверените лица на бившия ректор на Стопанската Академия Величко Адамов. Именно и тази Академия е мястото, където доста кадри на СИК, известна с имената на братя Маргини, Милчо Бонев – бай Миле, Дмитрий Минев – Димата Руснака, Румен Николов – Пашата, са завършили там бакалавърски и магистърски степени през годините. Личният ми опит сочи, че за целта не е нужно дори да се ходи до Свищов повече от два пъти годишно, а срещу заплащане съответната диплома може и сама да намери адресата си. Нямам идея в кой точно момент от научната си кариера гл. ас. Проданов е срещнал и/или изпитал някой виден сикаджия, но е факт, че към днешна дата той се титулува изпълнителен директор на БулИнс. Връзките на премиера Бойко Борисов със предшественика на БулИнс също са публично известни и това вероятно дава смелост на сикаджиите да се подиграват с човешката болка и нещастие. Единствения въпрос без отговор засега е – защо тези мутри още имат лиценз за застраховане.

Този казус разбира се повдига за пореден път и друг въпрос – Кодекса за застраховането трябва да бъде променен така, че в рамките от три дни след настъпване на събитието ПТП застраховетеля да е длъжен да извърши предварително частично плащане по полица за ГО, застрасховка на места в превозно средство или други, когато в това ПТП има загинали и ранени. Това ще позволи близките на тези хора да посрещнат адекватно нужите от лечение или погребение, без това да ги кара да теглят бързи заеми от лихвари и да се свързват със съмнителни адвокати, за да потърсят правата си в съда. Първоначално плащане от между 10 и 20 хиляди лева за случай не е натоварващо за никой застраховател, но ще позволи на много хора да получат адекватни грижи в първите и най-важни дни след катастрофата.

Заслужава си да се помисли и за завишаване на обезщетенията – без горна граница, но долна граница от поне 1 млн. лева за загинал на пътя и 500-800 хиляди за трайно увреждане, и между 300-500 хиляди за средна по тежест травма. Подобна система на обезщетения заедно с бонус-малус ще доведе до известно завишаване на застрахователните полици, особено за рискови шофьори, както и до повишени изисквания към техническите прегледи, шофьорските курсове и изпити и контрола по пътищата. Ще има и завишени изисквания към самите пътища и както в случая от Своге – застрахователя да може да заведе иск срещу АПИ за лоши пътни условия.

Може да се създаде и презастрахователен пул, в който участват всички застрахователи, и който поема всички случаи с обезщетения над 10 милиона, както в случая с катастрофата в Своге. Това са част от правилните решения и стъпки, които ще доведат до там, че жертвите на катастрофи няма да получават смешни “обезщетения”, а бивши мутри да си играят на бизнесмени.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Краят на мантрата еврофондове

След поредната сага с “къщи за гости на наши хора” става безпощадно ясно, че злоупотребата с еврофондове е системна и е част от начините за обогатяване на хора от управляващата в последните 10 години партия ГЕРБ. Независимо от всичко сторено след това – проверки, оставки и разследвания, впечатлението е, че всичко това е постфактум и прилича на замазване на следите. Набива се в очи, че повечето мерки по ПРСР са довели до имотно обогатяване на на хора близки до ГЕРБ, ДПС и БСП, които очевидно и играят ролята на удобна опозиция и поддържат омерта по въпроса с източването на еврофондове.

По-важен е следния извод – плащанията по тези мерки не носят добавена стойност, вредят на конкуренцията (дават предимство на едни субекти, избирани по политическо-корупционни критерии от местните власти и ДФЗ) и в крайна сметка ползата от тях не е за икономиката и държавата като цяло, а на определени хора. Има и доста свидетелства за некачествени или грозни ремонти на обекти от културното наследство, направени без реставрация от строители, които не разбират от начина на работа със старо строителство, но избрани на принципа – “да усвоим парите”. Друг подобен казус е станалият печално известен “ремонт на Графа”, където тоалетни плочки, перки от акули, надгробни плочи и пейки и кошчета на цени от хиляда до десет хиляди лева показват и мащаба на грабежа, наречен евроремонт.

По въпроса с къщите за гости бях наясно още в далечната 2010-та, когато се свързах с консултант по европроекти (има и такива проводници на корупция) и ми беше казано ясно, че начинът да спечеля е да си намеря съдружник с име (който не влага нищо, но получава 50% от фирмата), или да гарантирам връщане под масата (cash back) на пари получени по мярка 312 на човек в ДФЗ, посредством консултанта. Т.е. получавам 200 хиляди евро, връщам назад между 40 и 60 хиляди, като тази сума я осчетоводявам като получена и изразходвана. Е, бяха нужни девет години, за да може схемата (която беше публична тайна) да стигне официално до Брюксел и до виновниците за нея.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Yavas, yavas – проблемите с Турция се трупат и нарастват.

След последните изказвания на турския посланик Хасан Улусой в България, при това пред самия премиер Бойко Борисов и пред председателя на НС Цвета Караянчева, става ясно едно. Турция не е добър съсед за България, Турция не е европейска държава (в смисъл като спазване на европейски норми за поведение и политика) и от Анкара може да се очакват само проблеми и за в бъдеще. Това не би било толкова лоша новина, ако България беше силна и консолидирана в себе си държава, но това не е така. В България от близо 30 години в парламента има партия, която в определени случаи е била под тесен турски контрол, а като цяло – прокарва дългосрочно турски и антибългарски интереси. Тази партия е абсолютно имунизирана от политически спадове, поради факта, че мобилизира гласоподавателите си по верски и етнически принцип, освен другите икономически и властови лостове, с които е подчинила цели региони в страната. Тази власт тя неохотно споделя с държавата и използва похвати от мафиотския инструментариум за да си гарантира влияние и неприкосновеност от правосъдието. Тази партия е ДПС. Доколкото в последните години тя излезе леко от контрола на Анкара (главно заради неумение и желание на Ердоган и фактори около него пряко да курират политиката на Доган, което едва ли е посрещнато с радост), оттам активираха План Б през Лютви Местан и създадоха нова турска партия, поставяща откровено сепаратитски искания.

Желанията на всички турски партии, които те неизменно повдигат във всеки парламент и които неизбежно са поддържани от Анкара (което е абсолютна намеса във вътрешните работи) за последните 30 години са постоянни – задължително изучаване на турски език в България в определени райони и дори в цяла България (както заяви в прав текст Улусой), признаване на турско малцинство и бъдеща негова автономия, отделяне на мюфтийството от контрола на държавата и подчиняването му на турския Дианет. Доколктото подобни планове и идеи се реализират (и дори по-успешно отколкото в България) в Босна, Косово и Македония, то става ясно, че Анкара е активирала плана “Зелена дъга”, който има за цел да възстанови контрола им върху Балканския полуостров. Част от този план беше опитът да бъдат приети в ЕС без по никакъв начин да отоговарят на критериите за членство – политически, икономически и като права на човека. В Анкара заблудата, че може да е окупирала територия на ЕС (Кипър) и да стане член на този ЕС беше явна допреди 4-5 години, но след опита за преврат и жестоката разправа на Ердоган с противниците му стана безпощадно ясно, че демокрация в Турция няма. Опитите за брутална намеса във Холандия, Германия и Австрия бяха парирани от тамошните власти, което за съжаление не може да се каже за България. Френският парламент призна геноцида над арменците, извършен от Османската империя, което докара ислямистите в Анкара до ярост. САЩ наложиха санкции и сринаха турската лира заради арестувания пастор, а вероятността от още по-тежки санкции срещу Турция заради ракетите С-400 е налице. Въпросът “Турция ще бъде ли изгонена от НАТО?” не е ДАЛИ, а КОГА. Вашингтон съвсем явно укрепва връзките си с кюрдите в Ирак и Сирия, което прави и Израел. Ноторно известен факт е, че до голяма степен израелската политика предопределя и американските намеси в Близкия Изток и в последните години Турция не изглежда да е на печелившата страна.

Всички тези външнополитически и икономически загуби и поражения, съчетани с дипломатическата изолция в която изпада, карат режима в Анкара да предприема агресивни ходове спрямо съседни страни, които могат да бъдат “продадени” на избирателите като големи успехи. Ердоган губи големите градове, и дори изборните машинации вече не помагат и в отчаянието си, подобно и на диктатора в Кремъл, опитва резки политически ходове, които да го извадят от изолацията.

Какво трябва да направи България?

Властите в София трябва да използват този случай и да не позволят на Турция да и се размине, както и предишни пъти. Поведението на Анкара следва да се осъди на най-високо ниво в Брюксел и да се подчертае, че ЕС стои зад София. Ако Анкара откаже официални извинения и не поеме твърд ангажимент да спре намесата във вътрешните работи, отзоваване на българския посланик от Анкара и ескалиране на ситуацията. Това следва да е подкрепено и от декларация на парламента, която да демонстрира политическо единство за подобни действия, плюс официално признаване от страна на София на арменския геноцид (нещо, което Борисов досега еднолично е стопирал в името на приятелството си с Ердоган – реалполитик по банкянски). Това може да е съпроводено с дипломатическа подкрепа от страна на Армения и признаване на геонцида върху тракийските българи, плюс подобни дипломатически инициативи с Атина за взаимно признаване на геноцида от страна на турците върху гърци и българи в Мала Азия и Одринска Тракия. Политическия натиск и изолация може да се подкрепи и с икономически мерки като пречки за турски камиони и турските гастарбайтери в България, отмяна на правото на работа и пребиваване на разни турски мениджъри и инвеститори, както и препоръка към български граждани да не посещават Турция. Още по-болезнено ще бъде, ако ЕС въведе подобни мерки спрямо Анкара и де факто срине туристическия и транспортния им бранш. Това трябва да е съпроводено със силна информационна кампания към турците, които да адресират директно към Ердоган недоволството си от спадащия жизнен стандарт – средния Мехмед, Ахмед и Реджеп следва да знаят, че имперското величие значи по-малко лук на трапезата и все повече лишения.

България следва да работи с български мюсюлмани и да ги откъсне от идеите на ислямисткия режим в Анкара. Те следва да оценят факта, че са свободни граждани на България и Европа и като такива имат и задължения. Дори и да говорят турски и цигански в бита си, това не ги освобождава от задължението да знаят и учат български език. България следва да постави пред Анкара въпроса за изучаване на български език в училищата в Турция (главно в Истанбул, Одрин, Чорлу и Бурса), както и възстановяване на имуществото на българските гимназии в Одрин, Лозенград и другаде. За тези, които не знаят и не учат български език, може да се обмисли замяна на гражданството им с документи за неграждани, по примера на Естония. Редно е да се разбере, че в отношенията с Турция ерата на либерализма свърши и със сегашния ислямистки режим има два начина – или контакти от позиция на силата (т.е. от позиция на ЕС), или никакви контакти. Това е реалността на 21 век.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Катастрофата с Местан отива отвъд неговата персона

Следя драматач с катастрофата, причинена (или съпричинена) от Лютви Местан и наистина оставам с впечатлението, че в този случай той няма вина, а просто е попаднал на грешното място в грешното време – нещо, което може да се случи с всеки шофьор. Нямам никакви причини да адвокатствам на Местан, ни най-малко не му симпатизирам, но зле проектирани кръстовища в България дал Господ (или в случая, Аллах). Кръстовище, в което заради липса на видимост се налага да излизаш на път с предимство като се молиш в този момент някой да не лети със 200, аз поне преминавам три-четири пъти месечно. Толкова пъти ми се е случва и да се движа по път с предимство и да се чудя, дали колата излизаща от път без предимство, има намерение да спре и да ме изчака. Има ограничения на скоростта, разбира се, но на прав път малко са хората, намаляващи от 90-100 на под 60 км/ч ако там няма и друго (патрул с радар) освен пътен знак.

Време е за радикална смяна на модела на строеж на подобни кръстовища – ако не може да е от “магистрален” тип с вливане и отливане и лента за ускорение, а ляв завой да става само чрез надлез или подлез, то следва да се изграждат кръгови кръстовища, които да принуждават всички да намаляват скоростта. По този начин и движещия се с предимство и този без предимство ще видят кръговото и ще трябва да намалят скоростта, за да го преминат. В противен случай, “казусът Местан” може да се повтори с всеки от нас.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Стратегическата дълбочина на Турция

През изминалите седмици България получи нов шамар от страна на управляващия в Турция ислямистки режим на Реджеб Тайп Ердоган. На предизборен митинг външния министър Чавушоглу в прав текст заяви, че Турция е упражнила натиск, за да бъде изменен в нейна полза Законът за вероизповеданията в България. Факт е, че след намесата на ДПС и задкулисните им договорки с ГЕРБ, основното нещо, което трябваше да се прекрати (външното финансиране), остана ненакърнено. В добавка главното мюфтийство получи подарък от 8 млн. лева, който само общественото недоволство смекчи в дългосрочен безлихвен заем. Подозренията за натиск и намеса от Анкара, освен вербалните претенции на Ердоган витаят отдавна, и думите на Чавушоглу принудиха дори външния министър Захариева да се размърда, за огромно нейно неудобство. Още по-голямо неудобство изпита Борисов, за когото стана ясно, че отношението на Ердоган към България е като към Босна и Косово – в никакъв случай не като към европейска страна, член на ЕС и съюзник в НАТО. Отказът на турците да се извинят за нахалството на външния си министър и вицепрезидента си затвърди убеждениято на всички, които до този момент имаха съмнения за ролята на Турция на Балканите – тя е деструктивна и антиевропейска. Анкара е загубила всякаква илюзия, че ще стане модерна европейска страна, членка на ЕС, затъва в икономически проблеми и затова и ислямисткото и управление се обръща към “славното османско минало”, когато турския ятаган се е размахвал над половин Европа. За народите и държавите на Балканите (и в Кавказ) това османско минало е съпоставимо с Холокоста срещу евреите, поне в националната памет, и в никой случай никой на запад от Одрин не желае никакво османско бъдеще. Турция явно се изолира от Запада и модерността и се опитва да откъсне и завлече със себе си голяма част от Балканите обратно в дебрите на азиатските диктатури. За тази цел основно оръжие се явява турския Дианет, религиозна организация на подчинение на Ердоган, която има бюджет, по-голям от този на разузнаването МИТ и задачи, които далеч надхвърлят тези на турската разведка. А тези задачи са – със смесица от пари, пропаганда, ислямизъм и т.н. да въздейства на мюсюлманите в Европа и главно на Балканите, така че те да не се интегрират в обществата, в които живеят, а да служат като лост за разделение и влияние. В България това е особено силно видно от изявленията на Лютви Местан и неговата организация ДОСТ, чиято връзка с Анкара е повече от явна. В подозрителен синхрон със скандала “Чавушоглу” Местан издигна искания за признаване на турците за национално малцинство, което има и точно определен адресат – електората на ДПС в Турция, за който предстои да гласува в изборите за Европейски парламент през месец май.

По въпроса с НАТО и това дали Турция е съюзник там – в последните три години режима в Анкара полага усилия да се изпокара с все повече европейски страни, членки на НАТО, а покрай историята с ракетите С-400 (които иска да закупи от Русия) отношенията и със САЩ се опънаха до краен предел. Турция отдавна счита членството на България в НАТО за единствено своя заслуга и всякакво сътрудничество с други страни предизвиква ревност в Анкара. Оттам сериозно постъпиха предложения турските ВВС да поемат охраната на българското небе, въпреки че едва ли някой от турския естаблишмънт има илюзии за това, как би се приело подобно предложение в България. Огнян Минчев пише в свои статии за недоволство на турски официални лица от разполагането на американски бази в България и на Балканите. До голяма степен, турската политика наподобява тази на Кремъл като методи и деструктивност, просто векторът е различен – той е ислямистки. В това дори няма особена оригиналност – двете източни азиатски империи използват религията (православие и ислям) за да налагат и задържат Югоизточна Европа в сферите си на влияние. Нещо повече – поради слабостта си поотделно да се противопоставят на европейския път на развитие, Русия и Турция често си сътрудничат и посланията им са подозрително добре стиковани като време и насоченост. Русия разпалва страховете от исляма в Сърбия и Босна, а Турция безсрамно експлоатира страховете на босненци и косовари с цел скарване на държавите от Западните Балкани. И двете деспотии са наясно, че това е най-сигурната рецепта Сърбия, Босна, Косово и Македония да не влязат в ЕС и да бъдат управлявани от клиентелистки и корумпирани режими като този на Вучич, Додик, Тачи, Изетбегович, Харадинай, Джуканович, Груевски (Заев не дава индикации за разграждане на това, а по-скоро за смяна) и Рама, които бяха и са окупирали бъдещето на страните си. Затова и индивидуалното членство за граждани на тези страни в ЕС (т.е. право да живеят и да работят в ЕС) би било добра противоотрова.

Като цяло, отговорът на България на поредната (но не и последна) турска провокация трябва да е максимално твърд и да цели изостряне на европейската позиция спрямо режима на Ердоган, който напоследък провокира много други страни от ЕС. София трябва да търси единна позиция в Брюксел и да формира съюз от регионални страни, членки и кандидат-членки на ЕС, заплашени от турските действия – Кипър, Гърция, Сърбия, Босна, Косово и др. България следва да повдигне и постави знак за равенство между турския Дианет и организацията на Фетуллах Гюлен в една европейска информационна кампания. Ако действията на Турция продължават, може да се повдигне и въпросът за признаване на ПКК от страна на ЕС за национално-освободителна организация, представител на законните интереси на кюрдския народ – за това би имало и подкрепа от Израел и САЩ на настоящия етап. От едно изостряне на отношенията Турция би загубила много в политически и дипломатически план, особено като се има предвид и влошената репутация на Анкара по въпроса с правата на човека – това може и трябва да се използва от България на всички нива. На първо място обаче следва да се изтегли българския посланик от Анкара и да се засили военно-политическото и дипломатическо сътрудничество в НАТО със съюзници като САЩ, Великобритания, Канада и Германия. Възраждането на базите в Равнец, Балчик и Добрич, плюс военноморска база Атия и база Варна като пълноценни НАТО-вски бази ще е отличен отговор в стил 21 век и към двете азиатски империи, живеещи в 19-тото столетие.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Какво научихме за етническия мир в последните дни

Преди по-малко от седмица управляващите от ГЕРБ под явното давление на ДПС приеха законови промени, с които се опрощават дългове на Главното Мюфтийство за над 8 млн. лева, натрупани от неплатени данъци, такси и осигуровки. Това безпрецедентно действие в угода само на една религиозна общност е явно незаконно (макар и облечено в проекто-закон в НС) и е просто един от белезите на управленската немощ на Бойко Борисов, който има непрекъсната нужда от гласовете на ДПС, за което им се отплаща подобаващо. Делян Пеевски ползва депутатски имунитет за всичките си деяния, които прокуратурата се прави, че не вижда, и от своя страна осигурява медиен комофорт на ГЕРБ и правителството, което се кълне, че в България няма цензура. Ахмед Доган най-накрая осребри 25-годишното си пребиваване в и около политиката и си “купи” ТЕЦ-Варна, който макар и неработещ, е по-печеливш от много работещи – особености на българския държавен енергиен модел. После дойде ред официално да си купи Сараите в Бояна, и вероятно скоро ще си купи и Морските сараи в Росенец, берекет версин. Всичко това беше след години наред, в които Доган лично и чрез пълномощници заплашваше с разрушаване на етническия мир и “уникалния етнически модел”, в който той и още няколко лица еднолично източваха държавата и бюджета в собствена полза, докато държаха оскотелия си електорат беден и необразован.

Явно след Доган и Пеевски е дошъл и момента мюфтийството (по пътя на ДПС) да капитализира етническия мир и “приноса си” за запазването му. В прав текст това значи – дайте ни пари, за да няма терористични актове и клетки на Ислямска държава в България. Мюфтийството притежава огромни имоти, парите от които отиват незнайно къде, има апетити за 2/3 от територията на страната, която била тяхна според някакви си вакъфи (които в 21 век имат нулева правна стойност, поне в Европа). Освен това получават пари от турския Диянет (реално подразделение на турската МИТ) и разлни ислямистки фондации като Мюсюлмански братя, за да развиват в България дейност, за която всички служби са наясно какво точно представлява. И вместо да получат обвинения пред съда, подобно на циганите-талибани в Пазарджик, те получиха държавна индулгенция в лицето на премиера башбакана Бойко Борисов, който издекламира неграмотната си милиционерска мантра за етническия мир, преди да плати етническия рекет.

За нас данъкоплатците стана ясно едно – в момента т.нар. “етнически мир” струва 8 млн. лева, но както знаем апетита идва с яденето и догодина този “диш-хакъ” може да стане и 80 милиона, а към 2025г. да стане 800 милиона ежегодно. Ако едната страна е склонна да дава, то явно ще има и кой да си поиска. Добър бизнес в държавата се очертат религиозни секти с екстремистки уклон, които да сдържат башибозука, докато раята си плаща. Националната сигурност го налага.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Какво получаваш, когато каниш руснаци

Става някаква неприятна традиция да се канят високопоставени емисари на режима на Путин в България всеки март месец. Още по-неприятно е и поведението им, демонстрация и смесица от наглост и азиатщина, пред което унизителното мънкане и хилене на Тодор Живков Бойко Борисов и Андрей Луканов Румен Радев изпъква още повече. След миналогодишната гневна тирада на патриарха Гундяев (станал известен с калимявка със сгъваема антенка-кръст), предшествана от колениченето на Илияна Йотова, тази година ролята на главен шут беше поета от самия башбакан премиер Бойко Борисов. Преди визитата на Медведев, по време на пресконференция заедно с шефа на НАТО Столтенберг в София, в типичния си словесен стил той нападна критиците си, отново се самозаяви като най-голям натовец и европеец и навърза в едно изречение измислени и реални факти. Както правилно отбелязаха експерти, ако се налага сам да се (само)убеждаваш в това какъв си, явно съмненията за ориентацията на Борисов към Русия не са само в България. И ако тирадата му пред Столтенберг за малко е замазала нечии очи, то последващата пресконференция с Медведев просто даде яснота и на последните, които се съмняваха в това, че Борисов просто се опитва да измести Радев като руски актив. Хихикане, фамилиарничене и потупвания по ръката “нема да се плашите, сме голема сила” е нивото на клуба на пенсионирания пожарникар, но не и ниво на разговор на български премиер с премиера враждебна на България чужда сила. Ако не знае, Русия е обявила НАТО за враг, което автоматично значи, че е обявила и България за враг, от което Борисов се опитва да се сниши, подобно на своя правешки ментор. Затова получава и презрителното отношение не като към враг, а като към пудела на врага, който може да стане и свой пудел, както вече е бил. Това е същността на троленето от страна на Медведев по отношение на декларациите на Борисов за изтребителите и членството в НАТО. Високия (като длъжност) гост заяви в прав текст “изтребители винаги ще дойдат, важно е да има газ”. Това може да се тълкува и като заплаха, че руските изтребители са готови за поредно “освобождение” на България и Европа. След което троленето продължи и на следващия ден с “оригиналния отговор” на заявлението на Борисов, че през лятото България ще влезе в чакалнята на Еврозоната. Медведев заяви в прав текст, че българския лев може да се привърже към китайския юан – явно осъзнал комичността на предложението котва да бъде руската рубла (поради нулевата икономическа сила на Москва), той реши да намеси в играта 1-вата в света икономика по размер на БВП. Когато подобни шутовски изявления се правят от човека, изпратен от Путин да наглежда губерниите (Медведев отива в страни, смятани от Кремъл за неважни или незначителни, а Путин отива в страни, където гарантирано получава нещо, или пък смятани за важни в Москва, като Сърбия и Гърция), това явно показва и отношението на руския режим към България. Въпросът е – кое налага тия хора да бъдат канени в България, за да си разиграват коня и тук. Особено в светлината на факта, че руското разузнаване очевидно ползва България като база за операции срещу Македония (явно незачитайки българските интереси и в угода на сръбските) и дори изпраща убийци, които да тровят български граждани в България. Като бивш служител на СИК, Борисов добре схваща йерархията в подобни мутренски отношения и това пролича в угодническото му хилене спрямо Медведев, нескопосаните му реплики на завален руски и прочее глупости и унижения. Ред е на Путин да пристигне през 2020г.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment