За отношенията с Кремъл. Най-чести грешки.

След предложението на НАТО за разполагане на войски в България, както и се очакваше, в средите на руската агентура и присъдружните и “анализатори”. Пример за това е бившият служител на ДС Боян Чуков, чиято свързаност с комунизма и настоящия кремълски режим е видна за всички. В няколко изяви той открито говори за доброволно излизане от НАТО, за да не бъде България цел на руското отмъщение. Подобни публикации и изяви от страна на руската агентура са чист вид информационна и психологическа война, водена от чужди сили срещу България и нейните интереси. Целта е да се посее съмнение и неувереност във външнополитическата ориентация на страната в навечерието на очевидни приготовления за война от страна на Москва. За всеки, който е запознат с историята, е ясно, че това е повторение на ситуацията непосредсвено преди ВСВ, в която СССР окупира първо Източна Полша и Прибалтика, а в крайна сметка идва и до България и всякакви опити да се спасим от нашествието на Сталин се оказват неуспешни. Това явно не е известно на Мартин Карбовски, в чиято интелигентност винаги съм се съмнявал – ето и защо. Той или съзнателно прави това за пари, или просто е полезен идиот – трети вариант няма. В този хор влиза и Явор Дачков със сайта си Гласове.ком, както и друга персона с фамилия Дачкова, превела ето този пасквил от разположена по на запад руска агентурна единица. Всички приказки за снишаване, недразнене на руската мечка и прочее глупости издават едно – елементарно непознаване на историята и манталитета на средния руски мужик, облъчен от руска имперска пропаганда. За интелекта и заблудите на масово зомбирания рашист може да видите и следното видео. В него се говори за три български “предателства”, които рашизмът е измислил и постоянно опитва да натяква на българите, които не са се оказали достатъчно удобни за имперските стремежи на Москва/Петербург в посока проливите. Подобни тези могат да се видят и в далеч по-сериозни “научни” публикации, но тук са компилирани по удобен за представяне начин и затова ще ги ползвам за разобличение.

  1. Видеото е пълно с фактологични грешки и пропуски. Няма да ги изброяваме нарочно, но всички руски публицисти и историци единствено отбелязват факта на Руско-турската война от 1877-78г., без да споменават нищо за дейностите на Руския азиатски департамент в Османската империя, руските консули на Балканите и хора като граф Игнатиев, наречен от съвременниците Лъжко Паша и на който за наш срам има кръстена централна улица в София. Не се споменава и нищо за дипломатическата подготовка на войната и сключеното още преди нея споразумение с Австро-Унгария, което лимитира бъдещите руски успехи политически и дипломатически. За средния руснак остава впечатлението, че Русия води тази война единствено и само загрижена за клетите българи и съдбата им. Не е ясно, че това е 12-тата от общо тринадесет войни, които две империи водят помежду си за постигане на чисто имперски цели, основната от които за руския двор е овладяване на проливите и Константинопол. За руснаците са непознати книги като “Писма от България” на Евгений Утин, която дава съвсем точна картина за поведението на “освободителите” и отношението на местното население към тях. За руския мужик, опиянен от имперска пропаганда, не става ясно, че към онзи момент българите имат институции като собствена (призната от султана) църква, образование на роден език, интелигенция и стандарт на живот, който надминава този на средния крепостен в Русия в пъти. Това може да се прочете и в книгата на Утин. За средния жител на Москва, Петербург, Челябинск, Мурманск, Хабаровск, Владивосток Петропавловск-Камчатски или Комсомолск на Амур остават неясни и действията на руската империя и нейните чиновници (дипломати и военни) в освободеното Княжество България в периода 1878-1896г., и особено в периода на Съединението и Сръбско-българската война. Това де факто са опити за унищожаване на българската държава като такава и окупирането или подялбата ѝ между Руската и Османската империи. Средния руски мужик не слуша, не гледа и не чете за детронирането на княз Александър Батенберг и офицерските бунтове в Русе и Силистра, подтикнати директно от Русия. Не става ясна и двуличната роля на Русия в Балканските войни, в които България губи изконни свои земи, рана, която е жива и до днес и която до голяма степен предопределя поведението на София оттогава до днес.
  2. За сметка на това, руският мужик чете, че българите били предатели, защото се били срещу Русия в Първата Световна Война. Няма и секунда обяснение за причините за това, а просто декларативно – България е длъжна да е с Русия, ако не е – предатели. Средният, оскотял от пиене на одеколони мужик не си задава въпроса както търсят на хиляди километри от Русия имперските солдати в Македония и Добруджа, но е много гневен, че настъплението им било спряно и те понесли големи жертви от българите. Не знае и, че по заповед на руския цар кораби обстрелват мирните градове Балчик и Варна. По същия начин както и до днес не си задава въпроса – какво търсят руски войски в Украйна и Сирия?
  3. Основният лайтмотив е “предателството” на България срещу СССР през Втората Световна Война и това, че “българите са воювали заедно с Хитлер срещу Русия”. Тук малко “изследователи” знаят, че България не изпраща войски на Източния фронт, запазва дипломатически отношения със СССР до 06.09.1944г., и не отговаря на провокациите във вид на подводни атаки срещу цивилни български кораби (корабът Струма) и изпратените на наша територия терористи-диверсанти с подводници и самолети. Като “награда” България е нападната и окупирана за срок от 45 години, ограбена (златния резерв и архивите все още не са върнати от Москва) и елитът на нацията е избит от развилнелите се комунистически шайки. Никой от руските “учени” и “историци” не обръща внимание на простия факт, че СССР и Нацистка Германия са съюзници от август 1939г. до юни 1941г. и когато България влиза в Тройния пакт през месец март 1941г. Москва не възразява, а БКП (която е де факто подразделение на Коминтерна) издава окръжно да не се пречи на немските войски, които са съюзнически на Червената армия и ще громят буржоата англичани и американци.
  4. Последното “предателство” е свободният избор на България да се откъсне от влиянието на Москва след 1989г. и нечуваното нахалство да стане член на НАТО и ЕС. За това нахалство Киев заплати с окупация на територии и гражданска война, и ако някой полезен идиот (по Ленин) или агент на влияние се опитва да ви убеди, че Русия не ни заплашва, то той е просто идиот или платен агент. Друг вариант няма. Това, че военният министър Янев и ‘резидентът Радев се държат като такива е в ущърб само на хората, които гласуваха за “харвардските момчета”, а получиха Корнелия Нинова, доносниците във Външно и вся остальная советская сволоч.

На този фон, “свободните” писания на военния министър Янев в личния му профил във Фейсбук, съчетани с оглушителното мълчание на ‘резидента Радев по това явно несъответствие с външно-политическата ориентация на България, са повече от притеснителни. Това прилича на умишлено саботиране от страна на руската агентура на правителството на Кирил Петков и на опитите му да се бори с кризите в страната и ЕС, до голяма степен предизвикани пак от действията на Русия. Добре е да се припомни на тези хора, че не всички имат късмета на Кимон Георгиев, а някои ги постига участта на Трайчо Костов. Пак по приказ от Москва. Защото както знаем, там “слезам не верит”.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Защо българите трябва да са во македонскиот Устав. Обяснение за лаици.

В последните дни спорът между София и Скопие ескалира, а поводът е искането на България българите да бъдат поставени като народ в македонската Конституция, известна и като Устав. Това моментално предизвика вой от местни, български анализатори, които с различни “аргументи” заявиха защо това не трябва да се случва. Ето и техните опорки:

  • С искането за вписване на българите в Уставот България приемала и признавала, че македонците са отделен етнос и народ. – Нищо подобно. България иска българите да се впишат в скопскиот устав като съществуваща от векове народност на цялата територия на Македония. Това означава, че днес, през 2021г. там все още има хора, които се считат за българи и говорят на български език. След близо столетие на геноцид и репресии, в Повардарието са оцелели българи, и поне 120 хиляди от тях са заявили това ясно и категорично, и са го подкрепили с декларации и документи. Това не означава признание на древен македонски народ или език или всички югославски измислици. Приемаме реалността – след половин век югославски комунизъм и около 30 години античко-скопски македонизъм, там са се появили хора, които считат, че са произлезли директно от Буцефал или от звездния прах на вселената. Ние считаме това за антинаучно и малоумно, но нямаме намерение да оспорваме на вардарските джедаи правото им да са уникални. Просто отнемаме историческата основа за това – ако са югофолк херои, това е от 1945-та насам и историята знае с какви престъпления е постигнат този ефект. Сегашната скопска делюзия и отричане на българските корени са класически “стокхолмски синдром”, който се наблюдава и в някои либерални представители на стари македонски родове в България. Ние нямаме намерение да се занимаваме с медицински казуси и приемаме реалността – днес в РСМ има българи и България се грижи за техните права. Нито повече, нито по-малко. Това започва с вписването им в Уставот.
  • Македония щяла да поиска вписване на македонци във българската Конституция – това, какво биха поискали от Скопие, няма никакво значение – те зависят от София за влизане в ЕС, а не обратното. Техните опити да фабрикуват партийки и югославски малцинства датират още от 1945-та година, когато предателите от БКП с Гошо Тарабата Димитров начело измислиха “македонски” етнос по модела на Коминтерна и започнаха да подготвят предаване на Пиринска Македония на Югославия. Всички опити на Скопие да се опира и да черпи морални аргументи от времената на Тито и Димитров трябва жестоко да бъдат наказвани по политически и дипломатически начин. България не признава никакви измислени нации, а иска вписване на своя народ в Уставот на съседната държава. В този спор България е силната страна и правото на ЕС е на наша страна (както и международното право) и нямаме нито нужда, нито причина да отстъпваме.

България няма нужда от одобрението на Скопие за нищо и натискът от страна на други страни от ЕС и САЩ трябва да получи адекватен отговор. А адекватният отговор е, че всичко е в ръцете на скопската влада.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Разширяване на присъствието на НАТО в България

В светлината на изострените отношения между НАТО и Русия и засилената военна подготовка за евентуална инвазия от страна на Москва е постъпило предложение от ген. Тод Уолтърс за засилване на натовското военно присъствие в по югоизточния фланг на НАТО, а именно – в България и Румъния. Това предложение не е изненадващо предвид милитаризацията на Черно море и окупираният полу остров Крим от страна на Русия, която се опитва да прилага спрямо Запада тактиката А2АD (anti access, area denial) и с провокативни мерки на ръба на откровената война да разубеди страните в Алианса от активно ангажиране на Източния фланг. Какво следва да направи България?

Повече от сигурно е, че тази новина ще предизвика силен вой и крясъци у цялата родна русофилска и псевдопатриотична дружина и руска агентура, начело с новоизлюпените парламентаристи около Костя Копейкин и шпионинът Малинов. Руската амбасада също ще засили активните мероприятия и това ще е първото изпитание пред кабинета Петков – дали службите ще си свършат работата да разкрият, а МВнР да изгони десетина руски “дипломата”? Като се има в предвид, че назначенията в службите са на Радев, а политическия кабинет на министърката е съставен от доносници и дърти разведки – едва ли, но пък може и “харвардските момчета” приятно да ни изненадат, особено ако получат данни от западни служби и силна подкрепа от Козяк и Вашингтон.

България обаче може и трябва да използва това предложение на съюзниците в НАТО за да заяви и прокара силна и проактивна позиция, а не да се опитва да се сниши и да лавира между недоволството на Москва, която вече 15 години не спира да заплашва с ядрена война всички, в това число и нас.

  • Предложение за възстановяване и съвместно опериране на бившите авиобази Равнец, Добрич и/или Балчик, както и на Габровница до Монтана. Съюзници като Канада, Германия, Дания, Норвегия, Холандия, Франция, Италия и Белгия могат да инвестират в тези бази и да пребазират част от своите самолети в тях (по една-две ескадрили на ротационен принцип е достатъчно) и те се ползват паралелно с нашите ВВС. Първите три бази са разположени де факто покрай морето, а Габровница е отлична опорна точка за контрол на руско-китайското прокси Сърбия. Тези четири военни бази са били активни по времето на социализма и Варшавския договор, когато България е имала 150-хилядна армия, така че днес това може да се използва от ПР-гледна точка като “възстановяване на миналата мощ на българската авиация”. В добавка, България може да договори втората партида от 8-10 машини F-16 Block70, както и да започне преговори за още една пълноценна ескадрила от 18-20 изтребителя, които да поемат бойни дежурства покрай морето. Заедно с Румъния, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония, България може да формира цялостна зона на контрол между Черно и Адриатическо море, като участието на Тирана, Подгорица и Скопие (които де факто нямат собствени ВВС) може да е с авиобази и наземни екипи, и/или техни офицери да служат и като пилоти в съюзните авиации след нужното обучение.
  • Възстановяване на Дунавската флотилия като противовес на сръбската такава, и като начин България да заяви силно присъствие в региона – достатъчно е във Видин, Белене и Козлодуй да се базират няколко бързи ракетни катера и бронирани десантни съдове като шведските CB90 или украинските клас Гюрза – с дължина до 18-20 метра, ширина 4-5 и газене около метър. С въоръжение от едно бързо стрелящо оръдие, 3-4 картечници и екипаж от около 15-20 пехотинци, тези водни шурмови лодки могат да изиграят отлична роля и в охраната и отбраната на планираните от премиера Петков мостове с отбранително-военно предназначение.
  • Прехвърляне на съюзнически съдове на НАТО под български и/или румънски флаг, като техните екипажи се командироват за времето на службата, а на самият кораб има един или няколко български офицери. Така в Черно море могат да присъстват за по-дълго време кораби от по-мощни натовски флотилии, без да попадат под ограниченията на Конвенцията от Монтрьо. България и Румъния следва да се замислят и за сериозно увеличение на своите военноморски сили, за да постигнат макар и относителен паритет с руския флот. Отново, по линия на НАТО, македонски офицери могат да служат във ВМФ след съответно обучение.
  • България да изгради, оборудва и сертифицира по стандартите на НАТО 6-8 ББГ (батальонни бойни групи), както и да е готова да посрещне поне още толкова от съюзниците, които да бъдат постоянно или ротационно дислоцирани в страната.
  • Всички тези действия, дори и само заявени като политическа воля, биха извадили София от положението на пасивен и съзерцателен полу-член на НАТО.

Разбира се, старт на подобни действия и политическа воля в тази посока трудно може да се очаква, докато Президентството, МО и МВнР са пълни с бивши ченгета от ДС, клели се във вечна дружба на СССР и чакащи и до сега червената армия да ги освободи. Докато президентът в прав текст казва, че “Крим е руски, какъв да е” е трудно да накараме който и да е от съюзниците да гледа сериозно на България като държава-членка на Източния фланг на НАТО.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Пет важни проекта, с които това управление да се запомни. Плюс още един-два

Всяко управление оставя след себе си следи и нещо “построено” реално от него, по което наследниците да съдят за качествата му. Така от социализма “артисаха” АЕЦ Козлодуй и НДК (има и други, но тези са най-знакови). Управлението на Станишев и Тройната коалиция ще се запомни с неща като язовир Цанков камък и недовършената АМ Струма. Управлението на Борисов ще се запомни със (скандалите около) магистралите и други проекти, като злополучния Турски/Южен Поток и недовършената десет години газова връзка с Гърция.

За идващото управление на тандема Петков§Василев има няколко реални проекта, които ако бъдат построени, или поне започнати необратимо, биха оставили отлични спомени за това управление.

  1. ВЕЦ Яденица. Сегашното положение и ефективност на ПАВЕЦ Чаира е недостатъчно заради малкия обем на долния изравнител ВЕЦ Чаира, което ограничава полезния ефект от ПАВЕЦ като акумулираща мощност на пикове в електропроизводството, които да се ползват при пикове в потреблението. Има достатъчно сведения и обосновки за този проект, който трябва да се завърши в спешен порядък. От други проекти с язовири си заслужава да се довършат/построят каскадата Средна Арда, язовир Раянци до Перник (за да няма повторения на сушата Студена) и язовир Тунджа на едноименната река. Идващото столетие се задава сушаво от климатична гледна точка, затова управлението на водите на наша територия ще е важно.
  2. Два нови затвора с общ капацитет над 4000 души. Построени по съвсем модерна концепция (може да се взаимства от Норвегия, Финландия, Дания), те ще решат един проблем, който от години стои на дневен ред. Проблемът се нарича пренаселени затвори с лоши условия, заради което България от години губи (напълно основателно) присъди в Страсбург заради лошо и унизително третиране на затворници. Новите затвори биха позволили да се намали натоварването на другите и дори някои от тях да се закрият, като например древният Софийски централен затвор. Подобно е и положението със следствените арести, които реално са място за изтезания и принуждаване на заподозрени да извършват действия, угодни на обвинението. Всички политици имат непосредствен и личен интерес този въпрос да се реши.
  3. Новата детска болница. Тук е изговорено и изписано много, но е добре да се каже пак. Добре е да се обсъдят всички аргументи и да се построи изцяло ново съоръжение, което да отговаря на критериите, а не да се правят опити да се пришие към Правителствена болница и прочее.
  4. Нов мост/мостове над Дунав. Добре е да се осъзнае, че България е свързана със своята съседка и съюзничка в НАТО и ЕС Румъния само с два моста, което е крайно недостатъчно. Пределно ясно е, че оптималния брой мостове е между 8 и 10, но нека да се направи пълно проучване на ползите от всеки един, да се набележат локации и да се пристъпи към паралелното им изграждане, или към изграждане на първите два-три най-необходими приоритетно – Силистра-Кълъраш, Свищов-Зимнич, подводен тунел (втора връзка) при Русе.
  5. Има предвидени за изграждане поне десетина нови КПП-та със Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Особено важно е да се започнат/завършат тези при Белоградчик, Трън, Берово-Симитли, както и да се отвори едно при Резово, дори и само за пешеходен трафик в началото.
  6. За завършването на жп-линията до Скопие няма да повтарям, но една нова жп-линия Видин-Зайчар/Неготин е повече от необходима и би превърнала града в пълноценен транспортен хъб. Завършване на жп-линията Кърджали-Александруполис също е важен проект.
  7. Тунелите под Стара планина – във връзка с горната точка за превръщане на Видин в хъб е изграждането на тунел под Петрохан, който да е автомобилен и жп (или поне да се проектира като такъв). Освен това е важен тунелът под Шипка (който също трябва да е жп и автомобилен) и да се довърши започнатият под Източна Стара планина тунел за пряка жп-линия Бургас-Варна, която да е паралелна на планираната магистрала Черно море.

Това са 5+ проекта, от които и само половината да бъдат започнати, резултатите към 2030г. ще са видими с просто око – като подобрение на живота в регионите и животът на всички живеещи в България изобщо.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Един милиард дневно

Това е работното заглавие на проект, който от доста време проучвам – как икономическото сближаване на България и Македония да доведе до такова нарастване на икономиките им, че те да произвеждат БВП в размер на един милиард евро на ден. Икономическото развитие и модернизацията са в основата на посланията на новото българско правителство и старата македонска влада, така че ето няколко идеи, които да доведат до това, сумарния БВП на България и Македония да стане равен или по-голям от един милиард евро дневно. Това значи поне 365 милиарда евро годишно, или увеличение от 4-5 пъти спрямо настоящите нива на БВП в двете страни.

В основата на този проект стои убеждението ми, че Z (общият БВП на България (X) и Македония(Y)) може да е доста повече от обикновено сумиране на двете величини, ако има ниво на сътрудничество и соработка от двете страни на границата, което да надхвърля качествено сегашните реалности.

Стъпките към това са ясни – на първо място политическа воля да се работи по въпроси, по които няма разминавания – това очевидно са транспортната и инфраструктурна свързаност, общи икономически политики и цели. Македония ще трябва да преразгледа участието си в мини-югославския проект, иницииран от Белград, дотолкова, доколкото той е повторение на едни стари наративи, нямащи място в 21 век. За това е нужна политическа воля в Скопие да осъзнаят, че като действителен член на НАТО не могат да се интегрират в структури, които са лидирани от враждебни към НАТО субекти.

  1. Транспортна свързаност – в рамките на 4-5 години да е напълно завършен Коридор Номер 8 – Варна/Бургас – София – Скопие – Тирана – Дуръс/Вльора. Този коридор трябва да е с магистрален габарит открай докрай (в България това значи Хемус и Тракия плюс магистрала до Гюешево). Освен това, трябва да се изгради скоростна жп-линия по този коридор с проектни скорости 250-300 км/ч. Летищата по трасето – Варна, Бургас, Горна Оряховица, Пловдив, София, Скопие, Охрид, Тирана също трябва да станат част от този логистичен коридор. Трябва да се помисли и за редовни (всекидневни) фериботни връзки в двата края на този коридор – Варна и Бургас към Грузия, Турция, Русия и Украйна, Дуръс и Вльора към Италия, Франция, Испания, Тунис и Египет.
  2. Отваряне в рамките на две години на всички планирани КПП-та с Македония, построяване на жп-линия и скоростен път (магистрала) Петрич-Струмица, откъдето да има връзка с македонската магистрална и жп-мрежа.
  3. Освобождаване на коли с македонска регистрация от винетки в България при реципрочно неплащане от български коли на магистрални такси.
  4. Свързване на електроенергийните и газопреносните системи на двете страни.
  5. Стъпки за взаимно признаване на здравните застраховки и осигуровки на граждани на България и Македония.
  6. Свързване на борсите на двете страни и възможност банките на България свободно да оперират в Македония, а при покриване на одитните критерии на ЕЦБ и македонски банки да оперират в България.
  7. Премахване на роуминга между България и Македония и възможност операторите на двете страни да предлагат услуги свободно през границата.
  8. Възможност на македонски граждани да учат в български ВУЗ-ове без квоти и обратното. Пълноценен образователен обмен от гимназии и ВУЗ-ове по правилата на Еразъм.
  9. По-пълна интеграция на македонската и българската армия, възможност за македонски офицери да служат в българските ВВС и ВМС при желание, България поема защитата на македонското небе в рамките на НАТО-вският air policing.
  10. Общи посолства и консулства (като сгради първоначално, а в някакъв етап и като персонал) в държави и райони, в които и двете страни нямат присъствие.
  11. Предлагане и рекламиране на общ туристически продукт между България и Македония, както и поставяне на цел вътрешния туризъм да се засили – с поне един милион български граждани годишно в Македония и поне 500 хиляди македонски граждани в България.
  12. Стартиране на общ проект и конкурси за изграждане на модерни трамвайни линии в Скопие, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе. Изграждане на тролейбусни линии във всички български областни градове и големите македонски като Щип, Тетово, Битоля, Велес, Куманово и Струмица.
  13. Насърчаване на вътрешните полети в двете страни. Не само между София и Скопие, но и между Пловдив и Охрид, Варна, Бургас във всевъзможни конфигурации. Едва ли ще има пътници за да напълнят всекидневно голяма машина от 190-200 места, но за малки 30-40 местни самолети ще има ежедневен пътникопоток.
  14. Стартиране на регионална инициатива с Румъния и Молдова и Албания и Косово във формат (2+2+2) в които всяка двойка е съответно България и Македония, Албания и Косово, Румъния и Молдова. Така България ще подкрепя интензификацията на връзките между Кишинеу и Букурещ и прекъсване на руското влияние там, Румъния ще подкрепя сближаването между София и Скопие и ще може да се постигне и развитие по въпроса с непризнаването на Косово от страна на Румъния. Целта е изолиране на Сърбия като руско прокси на Балканите и спиране на сръбските сантименти в румънската външна политика. За целта може да се работи и за по-интензивно развитие на Инициативата Три морета на Балканите – проект от който България категорично има ползи.
  15. В рамките на тази регионална инициатива може да се развият и вертикалните транспортни оси Видин-Солун, Букурещ-Русе-Велико Търново-Стара Загора-Кърджали-Александруполис, Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул, които да интегрират и Гърция към Три морета чрез северната ѝ (по-неразвита) част.

Очевидно е, че спорните въпроси трябва да се оставят на заден план и да не се упорства с югославските наративи от страна на Скопие. Политическото сътрудничество трябва да стъпва върху ясни приоритети, и в това отношение политичарите кай Вардарот ще трябва да се разделят с античките илюзии и да приемат реалността.

В рамките на горните инициативи е вероятно да изникнат още и други добри идеи за сътрудничество и соработка, свободното движение на български и македонски граждани и създаването на де факто общ пазар от близо 9 милиона души може да засили икономическата динамика и да доведе до икономически ръст от 6-8% годишно, който за десетгодишен период да доведе и до резултат – един милиард евро на ден съвкупен БВП за България и Македония.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Бъдещото управление

След като преговорите за управление влязоха в някакъв коловоз, може да се потвърди и нещо, което се забелязва отдавна. Движението Продължаваме Промяната очевидно е президентски политически проект и явно е, че на Дондуков 2 се определят кои са начело на силовите министерства. Също така явно е, че Демократична България повтаря пътя на Реформаторския блок и участието им в това правителство вероятно ще е лебедовата песен на формацията. Злед злополучната кандидатура на Лозан Панов и де факто разделението по повод фигурата на Румен Радев, явно е, че тази коалиция е в неустойчив вид и едва ли участието във властта ще я стабилизира. В ДСБ назрява конфликт и фигурата на зам.председателят Атанас Атанасов се очертава като по-голям пасив, отколкото партията може да понесе.

Кредити: bTV
Тази снимка предизвика много иронични коментари за това, кой на масата е излишен.

Наблюдават се и интересни моменти в преговорите, които поставят под въпрос заявките за прозрачност и предвидимост в управлението. Планираните нови министерства приличат точно на това, което всички дружно отричат – търсене на постове за нашите хора. Напълно ненужни са повече от двама вицепремиери, например. Многобройните упражнения в трите икономически министерства (икономика, туризъм и енергетика) трябваше да приключат с обособяване на две – Министерство на индустрията и енергетиката и Министерство на търговията и туризма. Първото обхваща всички големи предприятия и енергетиката (очевидно силно свързани), а второто се заема със сектора услугите и туризма. Министерство на иновациите е някакъв държавно организиран старт-ъп, чиято роля не е много ясна, освен, че ще има чиновници и ведомости за заплати. Успехът на бъдещото дигитално министерство на електронното управление зависи много от фигурата на министъра в него и екипът, който ще работи по поставените цели. Единственото сигурно е, че България е много далеч от добрите критерии за електронна администрация и ниво на киберзащита на инфраструктура и данни. Може би е дошъл и момента за ясна държавна политика за блокчейн технологията и криптовалути и активи. Добре е да се помисли и за евентуално сливане на министерството на здравеопазването със социалните грижи, доколкото тези две дейности често са в едно и също направление на администриране. Преместването на горите в посока МОСВ също ще е добра стъпка, доколкото водите и горите са в основата на една устойчива система на биоравновесие, а досегашното им присъствие във Министерство на земеделието беше сигнал, че на тях се гледа основно като дървесина.

Може би е добре да се помисли и за една нова структура, която да замени и/или изземе съществуващи функции от други държавни органи – Агенция за отбранителни придобивания (или друго подобно име). Идеята на подобна структура е да координира, планира и осъществява покупки на въоръжение, екипировка и имущество за МО, МВР и други ведомства в сектора сигурност и защита (примерно пожарна и гражданска защита). Идеята на подобна агенция е, че увеличение на отбранителните разходи в бъдещите 10 години е неизбежно, ако България иска да е адекватен член на източния фланг на НАТО. Няма смисъл всяка по-голяма покупка на оборудване да става през парламентарни комисии и неизбижното политизиране на този процес, както това се случи с покупката на новите изтребители, разговорите за нови кораби за ВМС и бронирани машини за пехотата. Това трябва да се прекрати и на покупките на оръжие да се гледа като дългосрочна инвсетиция в сигурността и независимостта на страната.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , | Leave a comment

След изборния провал

Представянето на Демократична България на последните парламентарни избори надмина и най-лошите ми очаквания – коалицията записа чувствително по-слаб резултат, загуби битката с новата формация Продължаваме Промяната в считани за ключови избирателни райони, беше де факто натикана в ъгъла, а от някои нейни действия директно спечели ДПС.

  1. Първа грешка на ДБ очевидно беше кандидатурата на Лозан Панов, която беше издигната от Инициативен комитет в последния момент и припозната набързо като обща за т.нар. “градска десница”. Това очевидно не беше така, кампанията на Панов беше катастрофална, за което той реши предварително да обвини тези, които недостатъчно го подкрепят. Спорно е доколко Лозан Панов и Мария Касимова биха донесли допълнителни гласове за ДБ и без изявите от последната седмица, но токсичната фигура на Ивет Добромирова (токсична за всяка кауза, която докосне) и “семейния ПР” доведоха дотам, че вместо да има синергия, злополучният кандидат всъщност разцепи и без това неголямата демократична общност. Липсата на ясна дясна кандидатура, издигната поне шест месеца преди изборите, (по едно и също време с тази на Румен Радев) доведе до този резултат. Лозан Панов очевидно има други, свои цели, които не са ясни извън неговия тесен кръг.
  2. Подкрепата за премахването на секции извън ЕС, което доведе до четирикратно увеличение на секциите в Турция. Какво е Турция днес и как се меси в българските вътрешни работи е нещо, което много хора предпочитат да премълчат, но за далеч по-маловажни действия Вашингтон наложи санкции на Москва. При това положение, Демократична България подкрепи премахването на ограниченията за откриване на изборни секции в Турция, от което пряк и единствен печеливш е ДПС. Беше повече от ясно, че при кампания на турски медии на турски език сред “избиратели”, които не знаят български, този резултат е предвидим и без очевидния факт, че турците гласуват не по политически пристрастия, а според народностни и религиозни съображения – това е от години, а сега ДПС даде и друга заявка с участието на Карадайъ в президентската надпревара – вдигане на мизата, консолидация и противопоставяне срещу другите избиратели (които все още се делят по политически признак) и реализиране на ливански сценарий в обозримо бъдеще. Заявката на турската партия в последната година изкристализира като – ако не ни пускате до властта на национално ниво, то ние ще работим за овладяването ѝ в отделни региони и оттам и бъдещи действия. ДПС отдавна поставя едни и същи искания – даване на гражданство по право на всички изселници и техните наследници от 1878г. насам (около 3-4 милиона души), както и превръщането на турския език във втори официален. Бъдеща цел е превръщане на България от еднонационална в многонационална държава. Това са реалностите и няма какво да се сърдим на турците, които работят за своите цели, описани и в книгата на Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. Въпросът е защо под демократични предлози ДБ де факто помага на ДПС да постига целите си. Това е все едно Израел да даде право на всички араби, изселили се в съседните страни, както и на жителите на Газа и на Западния бряг да гласуват на изборите за Кнесет – резултатът ще е изтриване на всички постижения на еврейската държава и краят и като такава. Сигналът с изборната мобилизация на ДПС е твърде силен, за да се пренебрегне, а като допълнителен сигнал идва и скачения съд – Възраждане. Партията на Костадинов, известен и като Копейкин, играе за ДПС по същия начин, по който и Атака на Сидеров преди 15 години – удобно плашило. Копейкин яхна анти-ваксърския вот и няма съмнение, че ще използва целия арсенал на предсшествениците си, за да разшири присъствието си – заплахи към ЛГБТ, турци, цигани и др., както и към всички, които счита за неправоверни. И в момента може да се прочетат техни изявления, в които те говорят за “народен съд”, в който явно съдиите ще са те, а присъдите са ясни отсега.
  3. В областта на външната политика ДБ не успя да излъчи ясно послание, освен обтекаемите формулировки, които целят да не ги скарат с никой. Най-парливия въпрос от година насам е ветото за преговорите с Македония и от плахите изяви на лидерите им хората научиха, че в ДБ повече ги е страх да не разсърдят някой посланик, отколкото да заявят ясно каква е българската позиция, основана на националния интерес. Националния интерес на България е Македония да стане член на ЕС без анти-българската реторика и югославските илюзии и наративи, както и да не бъде в сферата на сръбските интереси. Едностранно вдигане на ветото ще е триумф на античкия югославизъм, ще бъде представено от просръбските кръгове в Скопие като едностранна капитулация на “бугарските фашисти” и всъщност ще подхрани езика на омразата. България няма да спечели нито влияние, нито уважение в Скопие или Белград, а в Брюксел ще стане ясно и че освен най-бедната, очевидно сме и най-слабата държава членка. Подобен факт ще бъде мащабно използван от анти-европейските сили в България и следващия ход на антиваксъра Копейкин ще е да иска излизане от ЕС – той и в момента едва се сдържа да не го направи. Единственият правилен ход на ДБ беше да заяви, че политиката на България е в унисон с всички искания на ЕС за добросъседство, Договорът от 2017г. да се спазва и ветото, макар и неприятно, е факт и причините за него са кай Вардарот. Всички лостове за вдигане на ветото са в изпълнението на сключените договори и са изцяло в ръцете на Скопие. Това щеше да се чуе и оцени.
  4. Липсата на послания към избирателите от цяла България извън емигрантите в ЕС и САЩ, жителите на София, Пловдив и Варна, доведоха до това, броят на избирателите на ДБ да е това, което имаме като резултат (да цитираме Цветанов). Антикорупционните послания и призивите за законност са чудесни за избиратели като мен, но хора, които очакват реални политики по места и присъствие на държавата, а не на отделни партии, които я заместват (ГЕРБ и ДПС) в отделни градове и области, не видяха нищо, освен няколко бравурни обиколки месец преди изборите. Дори Радан Кънев, усетил дъха на поражението във врата си, се върна от Брюксел и направи прощална обиколка в Северозапада. Докато хората в ДБ не осъзнаят, че България е страна със 111 хиляди кв. километра територия и 6.9 млн. жители и не се борят непрекъснато за всички тях, резултатите им ще се влияят основно от трите софийски МИР-а.
  5. Демократична България загуби и етикета дясна коалиция и движение и позволи да ѝ се пришие този на леви либерали. Десни останаха КОД на Москов и СДС на Румен Христов – смешни, пародийни, но десни. Добавете и Републиканците на Цветанов и това е. ГЕРБ от милиционерска партия успешно мимикрира в дясна, ДСБ без бой сдаде всичко дясно в полза на зелени и леви идеи.
  6. Добрите новини – опортюнисти като Мая Манолова и нейната кохорта остават извън парламента, а подкрепата за партията на Слави очевидно се свива до малко над тази на ДБ и трендът е ясен. БСП също уверено пропада. Новата партия/движение ПП засега дава надежди за отпушване на политики в области, където дефицитите са от десетилетия – правосъдие, регионална политика, енергетика. Остава да се види дали ще успеят да съставят мнозинство и да доведат идеите си до управленски решения.
Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Тежката заблуда, която ще доведе до провал в СевМак

През уикенда слушах интервю на Лозан Панов (за когото смятам принципно да гласувам), в което той за пореден път артикулира една удобна опорка, ширеща се в т.нар. дясна демократична общност. Опорката е, че българският национален интерес изисквал Македония да бъде в ЕС, защото това премахвало границите между нас. Сега ще посочим и обясним точка по точка защо това няма общо с българския национален интерес, ако гледаме на него като българи, а не като интербригадисти.

  • Македония ефективно е член на НАТО, това е военно-политическият съюз, чрез който Русия и нейното прокси на Балканите – Сърбия, са в максимална степен изолирани. Ако разглеждаме политиката като морков и тояга, то НАТО определено е тояга, т.е. може да не се бърза с моркова. Всякакви намеквания на Скопие, че ако ЕС не побърза да ги вземе, увеличава руско-китайското влияние в региона са обикновена югославска пропаганда, която не е и нова – това говорят и в Белград (с Москва сме, защото Брюксел не ни дава това, което искаме) и в Прищина (свалете ни визите, защото иначе косоварите се нервират и радикализират). На Северна Македония следва да се припомня при всеки удобен повод и залитане към газдите в Белград, че те са съюзници с България, а не със Сърбия.
  • Македония беше призната от България първа, когато имаше блокада от страна на Гърция пристанище Бургас е работело за техното оцеляване и по време на конфликтите в бивша Югославия Скопие е получило от от София всевъзможна дипломатическа, политическа, икономическа и военна подкрепа – без нищо насреща. За цялото това време, в което Македония оцеля благодарение на България като държава, говорът на омраза спрямо българите не е спирал. Наративът на българи татари, фашисти и прочее, заложен още с АСНОМ и Тито, не е прекратен и до днес. Т.е. – всички действия на България до момента се приемат в Скопие като даденост и с насмешка (признахте ни, защото нямахте друг избор; танковете ви бяха стари и не струваха и т.н.) и се пречупват през просръбска и югославска гледна точка. Време е в София да се разбере, че и сега ще се случи така – ако ветото бъде вдигнато, това ще доведе до победоносен вой на просръбските медии в Скопие “ние победихме бугарите татари”. Няма да има възстановяване на отношенията към нормалност, а ще последват искания за югославско (македонско) малцинство, автономия и прочее. В БЮРМ продължават да ползват старите сръбски планове срещу България като свои.

Българският национален интерес изисква на западните ни граници да няма враждебни към нас държави и режими, и още по-малко тези режими да са в ЕС. Границите между България и Македония може да паднат и без Скопие да става член на ЕС – по модела, по който Швейцария и Норвегия са в Шенген, например. Въобще, за гражданите на Западните Балкани може успешно да се приложи моделът на “индивидуално членство” – те да могат свободно да пътуват, живеят и работят в ЕС (от което и ЕС ще спечели) без да се налага корумпираните правителства на Скопие, Тирана, Белград, Прищина, Подгорица и Сараево да имат право на глас в ЕС. Всички знаят заканата на Вучич, че Сърбия ще наложи вето на санкциите срещу Русия в момента, в който стане член. ЕС не може да си позволи лукса да вкарва и да дава права на вражески държави в своя съюз.

Българският национален интерес изисква да няма обща граница между Сърбия и Гърция и да не се възстанови анти-българската ос Атина-Белград, от която идват всички злини през 20-ти век. Разпадът на Югославия беше неочакван подарък за нас и е време да се възползваме от него. Ако БЮРМ/Северна Македония не може да се запази като интегрална държава, то следва да се работи за обща българо-албанска граница и да не се допуска сръбско-гръцка. Сърбия се е запътила натам, че в 21-ви век ще се свие до границите си от 19-ти и ние не следва да пречим на този естествен процес, а да се възползваме от него. Това е българският национален интерес, формулиран като за кандидат-президенти, чиито познания за външна политика и национална сигурност са грубо казано епизодични.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Как ДБ да си остане около 10% на идващите избори

След като споделих предишния си пост с няколко човека, получих напълно справедливия коментар – “Ако ДБ се съобразят с тези препоръки, те ще престанат да са ДБ.” Напълно вярно – ако ДБ заяви нещо по-различно от сегашната си обтекаема позиция за мигрантите и Северна Македония, ще загуби подкрепата на важни евро-атлантически партьори, за които не е добре България да формира национална позиция по важни въпроси. Защо това е така, е тема на друг пост, но е факт – слабата си електорална база ДБ компенсира с явна подкрепа на либерални кръгове в Брюксел и Демократическата партия във Вашингтон и се чувства напълно ок с това. Гласът на милениалите жълтопаветници, експатите в десетина държави и още останки от “автентичното дясно” (което вече не е дясно) са напълно достатъчни за хората в Демократична България, или поне за тези на избираеми позиции. Те си имат имена – Христо Иванов, Владислав Панев, Антоанета Цонева, Васил Мирчев, Атанас Атанасов, Борислав Сандов и другите депутати от партиите Зелено движение, Да България и ДСБ. Тяхното желание да се борят за гласовете на хората в провинцията (която дума повечето произнасят пренебрежително и презрително) е реално нулево – за тях са важни трите софийски МИР-а, плюс Пловдив и Варна за цвят. Останалата част от страната реално бива “ухажвана” с общовойскови послания за справедливост и законност. Справедливост и законност са важни неща, но ако се сравни това с регионалната политика на ГЕРБ и ДПС, ще се види и къде се препъва автентичното дясно, демократично и про-западно управление в България. То отказва да приеме, че България е държава от 111 000 кв. км. с диаспора в съседни страни и необходимосто от изграждане на национална политика върху устойчиви позиции. Приемането априори, че про-западната политика неизбежно е либерална и лява, с отказ от отстояване на собствени позиции и ценности дори и в отношенията с неевропейски съседи, е изначална слабост на хората, обиращи милениалския протестен вот. Затова и изборните им резултати са такива, констатирам и аз като един от клетите им избиратели.

Комфортният сценарий на 10% участие и в следващите парламенти и дори достигане до позиция на балансьор, ако БСП продължи низходящия си тренд, а ДПС изпадне в изолация, може да бъде помрачен от един друг развой, който изглежда все по-вероятен. Сценарият е – Кирил Петков и Асен Василев стартират политически проект, който се ползва с одобрението на президента Радев, който междувременно се е сдобил с втори мандат и окончателно е прекратил всички зависимости към БСП. Зад това има и подкрепа на Козяк (както презрително се изразяват социалистите) и този нов проект има ефекта на появяването на самия Радев на политическата сцена преди пет години – ШОК, БОНБА! Проектът ще е прозападен без токсичната сянка на Прокопиев (заради по-силната фигура на Радев зад него) и отворен към левицата, без обвиненията за криптокомунизъм – това заради подкрепата на янките и биографиите на Петков и Василев. Старото противопоставяне по линията комунисти-антикомунисти от 90-те има шанс да остане в миналото заедно с отломките на БСП, СДС, ГЕРБ и дори ДПС.

Подобен проект би взел електорална подкрепа от всички партии и да не се лъжем – най-много от милениълите на ДБ, които в момента са и основната маса гласуващи там. В такъв случай за Христо Иванов естествен и логичен ход ще е (ако прецени за удачно), да развали коалицията със Зелените и ДСБ, които много хора от редовете на ДаБГ разглеждат като баласт и ненужно бреме. В новото си старо амплоа на безспорен протестен лидер и борец срещу корупцията, Иванов може да вземе завоя с 200 и да се коалира с партията на Петков-Василев, като обяви например, че това е естествено продължение на ДаБГ, доколкото Петков е и неин съосновател. След още пет години тази партия може да има дори един успешен управленски мандат под благосклонния поглед на Румен Радев и през 2026г. Кирил Петков да е кандидат-президент мечта. Тогава от Демократична България (такава каквато е днес) ще е останал спомен, какъвто и от Реформаторския блок.

Това е, което имам като прогноза днес, ако цитираме и друг американски любимец и виден евро-атлантик – вездесъщият Цветан на мисълта.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Как ДБ да премине границата от 20% на идващите избори?

Тук ще набележа няколко крачки, които (от моя гледна точка) могат да повишат видимостта на коалицията Демократична България и да ги направят по-разпознаваеми на идващите през ноември избори.

  1. Това ще бъдат избори 2в1, затова е важно и коалицията да издигне ясна и категорична дясна фигура за кандидат-президент. Важно е да не повтарят грешките от кметските избори 2019г. в София, когато срещу познаваемия Бонев издигнаха абсолютно отчаяният Игнатов. Ако си представим, че сега Радев е в ролята на Бонев, срещу него трябва да стои ясна и категорична фигура, която да донесе и повече гласове на парламентарния вот. Особено и ако ГЕРБ издигнат силна фигура за кандидат, като например Андрей Ковачев или Томислав Дончев.
  2. Сегашните лидери на ДБ са всичко друго, но не и харизматични фигури, освен може би Христо Иванов (с доста уговорки). За мен като категоричен симпатизант на ДСБ фигурата на Атанас Атанасов е по-скоро пасив, както и предишният лидер Радан Кънев. Владислав Панев го познавам лично по стечение на обстоятелствата и затова няма да го коментирам, а и Зелените са ми твърде леви и либерални като ориентиация, затова ги приемам с резерви. Темата за екологията е изключително важна, тя е въпрос на национална сигурност, и затова не може да се смесва с други леви идеи. Може би е добре напред да излязат фигури с по-ясни послания и визия.
  3. Посланията. Това е ключово. Важно е какви послания ще отправи ДБ към хората, за да мотивира тези, които не са гласували на последните 2-3-4 избори, да изберат тях. На първо място – ясна позиция по въпроси като мигрантите и Северна Македония. За мигрантите – 70-80% от хората в България (независимо от политически пристрастия) са против масов прием на мигранти, които носят чужда култура, едва ли имат желание да се интегрират и претопят в европейската цивилизация и за които е ясно в какво ще се превърнат в бъдеще – етническите гета в Белгия, Нидерландия, Франция и Германия са показателни. Едва ли някой в България иска афганско Столипиново или сирийски квартал Изток (в Пазарджик). Позицията на ДБ без уговорки трябва да е в посока – България не приема мигранти (с изключение на такива, работили за нас и застрашени заради това, и малки, уязвими групи). Хората трябва да знаят, че ако ДБ излъчи правителство, това ще е политиката му, без значение какъв ще е натискът от Вашингтон и Брюксел. В момента ДБ изглежда, че формира външно политическата си позиция изключително по опорки от Демократическата партия във Вашинтон и крайно-леви фракции в ЕП. Това впечатление трябва да се разсее категорично. По въпроса със Северна Македония – очевидно режимът в Скопие е възприел конфронтационен курс спрямо България, която се възприема като изначално зло, за разлика от Сърбия, която явно е приятел на БЮРМ. България трябва да нагоди външната си политика към тази реалност и да работи за разбиването на задаващата се мини-Югославия, като същевременно ефективно блокира и Белград по пътя към ЕС. Посланията на ДБ следва да са ясни – никаква подкрепа за просръбския режим на Заев или откровено българофобския Мицковски от ДПМНЕ-Вальево. Няма да е лошо да привлекат Виктор Канзуров (човек с ясен профил) за съветник или дори да го издигнат за изборен пост (това може да помогне и в казуса с двойното гражданство, който трябва да се реши окончателно и тази пречка да отпадне). ДБ може да постави ясно въпроса за смисъла от присъединяването на Сърбия към ЕС, доколкото досега Борисов беше по-скоро сервилен към Вучич. 80% от избирателите са твърдо против отстъпки спрямо бившите югославски републики Сърбия и Македония и посланието трябва да е ясно. Ако ДБ успее да формулира позиция, че Белград може да стане член на ЕС само след като стане член на НАТО, това ще бъде забелязано на много нива по категоричен начин. Тогава и Москва ще усили кресчендото си против България, което допълнително ще демаскира агентурата и в БСП, ГЕРБ и ДПС, която сега се крие зад маловажни теми. В момента ДБ стои по-скоро като младши партньор на ГЕРБ по темата евро-атлантическа сигурност. Необходимо е това да се промени със съвсем ясни послания.
  4. Политика за национална сигурност. Необходими са ясно осъзнаване на рисковете на национално, регионално и международно ниво и правилното им адресиране. В тази връзка – нашествие от мигранти е и се възприема от избирателите като 100% заплаха за националната сигурност. Затова, България заедно с Гърция и други страни трябва да иска засилване на ролята на Фронтекс, както и повече средства за гранична охрана и съоръжения. Необходимо е ясно послание, че България ще отделя поне 2%, а по-добре и 2.5% от БВП за отбрана и сигурност. При това не само за покупка на въоръжение (което трябва да се поддържа като разход с по-ясни послания), но и за обучение на хора, както и инвестиции в умна отбрана. Ето една идея, която досега никой в България не е повдигал – изграждане и развитие на пълноценна кибер-отбрана като отделен род войски. Така както имаме Сухопътни войски, ВМФ и ВВС, киберпространството е нова област на военни действия, към която трябва да се подходи отговорно, още повече, че враждебните дейности и атаките там са всекидневие. Една нова войскова част и род войски ще означава смяна на концепцията и осъзнаване на новите реалности. САЩ наляха трилиони в безнадеждната афганска армия, абсолютно сигурно е, че при ясен ангажимент и послания от страна на София, Вашинтон ще подпомогне и изграждането на кибер-войски, и модернизацията на ВМФ и ВВС. Това в ДБ трябва да го разберат и артикулират ясно. Може да бъдат поканени и Северна Македония и Албания да се включат в новата войскова кибер-част, като част от ангажимента им към НАТО. Към Скопие може да има и по-активна политика за участие в съюзнически инициативи, както и въпрос, доколко бъдещият мини-югославски шенген е в съзвучие с техните ангажименти към Алианса. Интегрирана ПВО с Македония, Албания и Румъния също може да повлияе стабилизиращо на целия регион между Черно и Адриатическо море и ефективно да изолира Сърбия. Въобще с посланията си към Скопие, Тирана, Подгорица и Прищина България може да оформи една истинска натовска дъга около руското прокси Белград, която в случай на нужда да добие и реални измерения – справка 1999г. Не трябва да се допуска изграждане на анти-българска ос Белград-Скопие-Атина.
  5. България може да предложи на съюзници в НАТО като Канада, Нидерландия, Белгия, Дания, Германия и др. западни страни активно да предислоцират свои съединения у нас и с тяхна финансова помощ да бъдат възстановени примерно някои авиобази (Добрич, Равнец, Габровница), които да се ползват съвместно. Така България би дала ясен сигнал на Русия, че Черно море не е нейно езеро и би получила ефективна помощ от съюзници, които ще могат да се задействат по-бързо при негативни събития на Източния фланг на Алианса. В подобни съвместни инициативи могат да се включат и Украйна и Грузия. Подобна идея, развита от ДБ, ще е ефективен отговор на идеите на Борисов за “яхти и платноходки в Черно море” на фона на руската агресия.
  6. Черно море и ВМФ – Един от основните проблеми на влизането на натовски кораби в Черно море са ограниченията на Конвенцията от Монтрьо за кораби на държави, които не са черноморски. Това оставя Русия и Турция в удобната позиция да диктуват правилата от позиция на силата в това затворено водно пространство. Българи и Румъния могат да предложат на останалите съюзници да им предоставят кораби, които да подсилят техните флотове, които да бъдат със смесени екипажи – подобно на самолетите АУАКС, работещи от Унгария. Така 10-15 фрегати и разрушители под български и румънски флагове с екипажи от 15-20 натовски страни ще променят значително стратегическия баланс в Черно море, ще подкрепят амбициите на Грузия и Украйна за членство в Алианса и ще са отличен пример за наднационално сътрудничество. Това ще позволи на България да покани и офицери от македонската армия да покажат на дело ангажираността си с регионалната сигурност.
  7. Вътрешна и регионална политика – това са промени, които биха направили управлението на страната по-ефективно и добро за хората. На първо време – ново административно деление, в което сегашните региони за планиране да станат области (шест на брой), областите да станат окръзи, а броят на общините да се намали и оптимизира. Доколкото някои общини са и основен работодател на населението в тях, трябва да се гарантира, че парите ще останат при хората и оптимизацията на тези общини няма да ги ощети финансово.
  8. Предложение за прехвърляне на Агенцията по горите от Министерство на земеделието и храните към Министерство на околната среда и водите. Сегашното управление на горите е подчинено на тяхната експлоатация за дървен материал и това е факт от години. С прехвърлянето им към МОСВ ще се постави начало на нова концепция, в която горите са ресурс сами по себе си, с важна връзка с качеството на въздуха и горите, с биоразнообразието, с контрола на наводнения и природни бедствия. Подобна идея от страна на ДБ ще даде основа на стабилно управление на екосистемата гори-води-въздух.
  9. Нови мостове над река Дунав – България и Румъния имат нужда от поне 6-8 моста, за да бъдат свързани ефективно помежду си. Това ще е от полза за гражданите на двете страни, на НАТО и ЕС, както и на инициативата “Три морета”. Строежът на тези мостове може да се стартира паралелно, за да се избегне сегашното надлъгване между София и Букурещ кое да е първо – Силистра-Кълъраш или Свищов-Зимнич. Финансиране може да се търси по много начини – от частно финансиране през заеми и облигации, до фондове в Брюксел и дори от Вашингтон по линия на укрепване на Източния фланг на НАТО.
  10. Външна политика. От страна на ДБ може да се артикулира и идея за Западните Балкани, която е реалност за Норвегия и Швейцария. Това е тези страни (Албания, Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово) да бъдят активно икономически интегрирани в ЕС и гражданите им да получат право да живеят и работят в ЕС – нещо като индивидуално членство. Обикновените сърби, македонци, босненци и косовари не трябва да са заложници на корумпираните си елити, защото е определено ясно, че Сърбия, Македония и Косово още поне 20 години ще са извън ЕС. Така България може да приложи един про-европейски ход, който да подкопае сръбската антибългарска пропаганда в бивша Югославия и да отвори трудовия пазар на ЕС за още около 10 милиона граждани. Изброените по-горе държави може и да бъдат напъло интегрирани икономически в Европа и дори да получават структурни фондове за развитие и инфраструктура, без да имат депутати в Брюксел и без да имат право на глас по важни за ЕС въпроси. Това е полезно, доколкото Сърбия е заявила, че ще наложи вето на санкции срещу Русия веднага щом може. Това просто не бива да се допуска и вариантът Белград да няма глас е удачно решение. ДБ следва да инициират и по-активна про-българска позиция на съседите ни и съюзници в НАТО и ЕС по въпроса с Македония. Румъния би могла да разчита на българска подкрепа за Молдова, а Гърция и Кипър по въпросите със Източното Средиземноморие и деокупацията на Кипър при съответно тяхно отношение в полза на София по македонските дела. Това е нещо, което трябва да се комуникира и налага неотклонно, независимо кое правителство е на власт.
  11. Нови жп-линии – България на запад е свързана само със Сърбия през Калотина. Ето идея, която никой никога досега не е обявявал публично, но която ще има безспорен ефект върху Северозападния регион – свързване на българската жп-мрежа със сръбската при Кула или Брегово. В допълнение на жп-линията София-Скопие (която трябва да разглежда като част от Бургас-Дуръс и да се включи активно и Тирана в този въпрос) може да се изгради и друга жп-връзка между Петрич и Струмица.
  12. Нови и рехабилитация на стари летища – за да бъде едно летище международно, то не е нужно да е огромно – справка може да е летище Ниш, което е по-скоро междуселски аеродром. България трябва да възстанови летищата във Видин, Русе, Силистра, както и още няколко при необходимост и да стимулира възраждането на въздушните превози между тях – с малки турбовитлови самолети до 50 места това може да е доста ефективна и екологична бърза алтернатива на автобусния транспорт и по-евтино от изграждане на бързи жп-линии. Въздушният транспорт в България определено е подценен, за разлика от съседните страни и това е причината Турция, Румъния и Гърция да привличат български трафик, от което България губи. ДБ може и трябва да повдигне въпроса защо линията София-Истанбул се обслужва само от Търкиш Еърлайнс и да иска назначаване на втори превозвач по нея, което да създаде реална конкуренция. Подобно може да е и за линии до Анталия и Измир, по които биха пътували доста български граждани.
  13. Винетките. В момента цената на винетките е изключително несправедлива, независимо дали човек кара колата си само в една област или по цяла България, дали изминава 10 хиляди или над 100 хиляди километра годишно. Ето още една идея, която би помогнала на ДБ да привлече гласове от хора, които биха искали коригиране на това. Да има регионални годишни винетки на цена 1/3 от сегашната, за хора, които не излизат с колите си извън областта в която живеят, или не ходят на по-далеч от 50 км от адреса си, ако пресичат в друга област. Често това са хора, които карат колите си по маршрут от дома си до село/вилата и това става в общини, в които няма (почти) никакъв градски и междуградски транспорт. Т.е. за тези хора, живеещи например в области като Смолян, Кърджали, Разград, Добрич, Видин и Монтана, наличието на собствен автомобил е жизнено необходимо, а не лукс, както може да се каже, че е в София или Пловдив. За хора, които пътуват по пътищата в страната повече от 180 дни в годината, може да се въведе и допълнителна такса към сегашната цена на винетките, която да компенсира по-ниските цени на горната категория хора, пътуващи само в рамките на областта си. В допълнение, може да се повдигне и регионална инициатива със съседните страни – коли с техни регистрации да не плащат винетки в България при аналогично неплащане на от български коли на магистрални такси в Сърбия, Гърция и Македония и винтетки в Румъния. Добре е от страна на ДБ да излизат предложения за диалог и сътрудничество по конкретни теми със съседите, независимо дали са в или извън ЕС и НАТО. Това е такава тема.
  14. Здравеопазване – сегашната система на финансиране през НЗОК и клинични пътеки има изключително тежки дефицити и способства за затваряне на болници в малки градове и населени места и концентрация в София, Пловдив и Бургас на лекари и болнични легла. Това категорично е неправилно и пандемията го доказа. Необходимо е да съществува гръбнак от държавно финансирани болници във всички областни градове, а в седемте най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, Плевен и Русе – да съществуват болнични комплекси с възможности да лекуват, трансплантират и оперират всякакви случаи. Казано накратко – ако в София може да се прави една операция или трансплантация, то тя трябва да може да се извършва и в останалите републикански центрове, изброени по-горе. Болниците в областните градове да придобият завършен вид с всички нужни отделения и лекари, за разлика от сегашното положение, при което много болниици са с по 1-2 работещи отделения и лекари на пенсионна възраст. Затова е необходимо НЗОК да разработи здравна карта, в която финансирането на здравеопазването да следва географска и регионална логика, а не да се концентрира в няколко столични и областни болници. Лекарите в тези медицински центрове следва да бъдат на трудов договор към НЗОК и оттам да се регулира разпределението на специалисти на национално, областно и общинско ниво. Лекарите не трябва да са обвързани с финансови резултати и заплашени от санкции от мениджмънта на болницата, заради това, че си вършат работата. Системата с направленията и клинични пътеки се е доказала като неработеща и неефективна и трябва да се замени с електронно досие и диагностични групи за лечение. Санаториумите и центрове за рехабилитация от различни заболявания следва да се възстановят в пълен капацитет и при нужда да поемат и лечение на болни при пандемии, долекуване на леки случаи и други междинни медицински случаи, включително и карантиниране при по-тежки епидемии и пандемии. Следва да се помисли и за буфер (резерв) от легла в определени хотели, които при нужда да бъдат мобилизирани от държавата (срещу компенсация за собствениците) за карантинни, болнични и/или санаториални легла. Като цяло, ДБ следва да се откаже от либертарианския подход в общественото здравеопазване (ако имаш пари, си плащаш, ако нямаш – оправяй се) и да наложи силна държавна регулация с сектор здравеопазване. Частните болници, лекари и медицински услуги са чудесна инициатива, но това не трябва да става с източване и неправилно насочване на публичния ресурс от НЗОК, лобизъм и изкривени методики в полза на определени дейности.
Posted in Некои съображения | Leave a comment