Защо правителството чак сега гони руски шпиони?

Признавам си, новината, че България е заловила двама руски разведчици и ги е обявила за нежелани, ме изненада. Това идва твърде скоро след предишния случай, при който Борисов, в типичния си стил, се похвали, че вече е изпълнил нормата на изгонени дипломати и съюзническите си задължения към НАТО, макар и с година и половина закъснение. Преди по-малко от месец премиерът сричаше на неловък руски език, докато се опитваше да покаже на руския президент Путин докъде е стигнал строежа на тръбата му в България. Едва ли сегашното действие помага особено на тези планове на Борисов да е приятел с Русия и да вижда в Черно море само “туристи и платноходки”.

За да не бъда разбран погрешно, аз не считам, че заловените двама шпиони са невинни – напротив, вероятно освен тях, целият състав на руската амбасада се състои от разведки, които всекидневно шпионират и си заслужават изгонването във всеки един момент. Защо точно тези и защо точно сега – това е въпросът, който ме тревожи.

Изправен пред мащабни протести за водата на Перник, кризата с боклука и всеобщото усещане за корупция и безперспективност, както и пред намаляваща международна подкрепа за управлението си главно сред “партньорите” от ЕНП, Борисов може би е решил да задейства един ход, който да му даде време и да го (пре)позиционира като пръв натовец и евроатлантик, с минимални щети за отношенията му с господаря на Кремъл.

След този ход, умело започнат от независимата прокуртура, всеки протест срещу кабинета Борисов 3 може да бъде етикиран като проруски и платен от Москва, за да свали стожера на българския стабилитет. Удобен детайл е и вресливата намеса на фюрера лидера на партия Възраждане Костадин Костадинов, известен сред широките народни маси като Костя Копейкин. Неговата организация се опитва за измести Атака на Волен Сидеров като най-русофилска и обявения от него митинг за сваляне на правителството пред МРРБ на 27 януари 2020 г., със сигурност ще се впише в подобен “московски сценарий”. Добре е да се види какво отразяване ще получат тези действия на Копейкин от пропагандистките рупори на Кремъл, за да се разбере дали хората, които са се подвели по призивите му, влизат в този сценарий.

Ако и властта извади картата “стабилността се клати от Москва”, то изгонването на никому неизвестните Ярошенко и Хватов ще е просто част от спектакъл за вътрешна употреба, което няма нищо общо с реалното гонене на шпиони и руски убийци.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Макрон руши ЕС

Това мое наблюдение не е ново и за пореден път ще го повторя – опитите на Еманюел Макрон да “реформира” Европейския съюз по френска рецепта ще доведат до разпадането му като логичен финал. Просто Германия няма да допусне френска хегемония след излизането на Великобритания, а Париж очевидно се опитва да превърне (и подчини) Берлин в изпълнител на бъдещите си планове. Неособено тайната идея на Макрон е немската икономика да е двигател на френския възход, особено след провала му да реформира френския пенсионен и социален модел. Става ясно, че целите на френския президент, с които той спечели изборите през 2017-та, ще останат неизпълнени, и той може бързо да последва съдбата на предшественика си Оланд, който не се кандидатира за втори мандат заради убийствено ниския си рейтинг.

Това обаче не отговаря на болезнените амбиции и самолюбие на Макрон (който в личен план има доста тежки емоционални дефицити), което го кара да напада вербално други европейски държави. Това е за да угоди на избирателите си от Африка, много от които трудно го разпознават като адресат на желанията си на новоизлюпени френски граждани.

Идеите на Макрон в пакета “Мобилност” са олицетворение на обикновен френски шовинизъм и протекционизъм, с който се цели затваряне на френския и околните му пазари за компании от Източна Европа. Логичният отговор на Източна Европа за това следва да е пълен бойкот на френски стоки, особено коли и селскостопански изделия – това ще ги удари болезнено.

Поредна анти-европейска идея на Париж набира скорост в последните месеци и е явно насочена срещу България и Румъния, след политическите му нападки срещу страните от Вишеградската група в последните месеци. Става въпрос за предложението ЕС да спира пари на държави с нисък жизнен стандарт. Според извратената френска логика, това ще накара правителствата на тези страни да отделят повече пари за доходи. Тук обаче не се отчитат обективни фактори като размер на БВП и икономическо развитие, както и че целта на фондовете е именно изравняване на жизнения стандарт между Източна и Западна Европа в бъдеще. Не се отчита и, че за разлика от стагниращата френска икономика, българската расте, макар и със скромните 3.5% годишно. Темата за несправедливостта и бедността в България не е нова и има резонни въпроси към управляващите, но целта на Макрон с горното предложение е просто да има лост за влияние върху всяка една страна от Източна Европа – било срещу Полша и Унгария със заплахи за лишаване от право на глас в ЕС, било срещу Румъния и България с орязване на парите, ако не слушат. В Париж са гневни на съпротивата срещу пакета “Мобилност”, а това е само прелюдия към главния френски план – Европа на няколко скорости, в който България да се озове до Украйна, а (скъпата на Макрон) Сърбия да влезе в по-вътрешен кръг на държави-съюзници, очертан още през 1918 г. Точно така, френската политика през 21 век почива на точно същите колониални принципи, както и през по-голямата част от 20-ти. Този път ролята на Африка малкият Наполеон Макронов е отделил на Източна Европа и това е видимо за всички, които имат и бегло понятие от Realpolitik. Колаборациите и призивите за разбирателство с Кремъл и Путин са плашещи като увертюра за бъдеща руска експанзия, подкрепена дипломатически от една залязваща западна сила. Време е да му се противопоставим.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Защо България е на 111-то място по медийна свобода, и защо скоро ще е на 151-во

След няколкомесечен престой в една от “медиите” на групировката Химимпорт (известна и като ТИМ), с абсолютна убеденост мога да твърдя, че 111-то място по медийна свобода в България е само временно по пътя надолу. Примери за цензура, автоцензура и пълно предаване на съдържанието в полза на рекламодатели и ПР-и бяха ежедневие. Пребивавах в т.нар. “бизнес телевизия” Bloomberg TV Bulgaria като “редактор” в сайта, а длъжностната характеристика беше по-скоро за преводач-бързописец и копи-пейстър – мисъл и анализи не се изискваха. Подобна е и ситуацията в съседния (като разположение в нюзрума) сайт Investor.bg.

Бизнес-моделът беше ясен – купува се франчайз на една утвърдена световна марка, в случая Bloomberg, и после започва напън да се избият вложените около 6 млн. евро годишно. Целта е цялото съдържание, което идва наготово – видео и текстове, да се излее в няколкото български сайта на Химимпорт, като за целта се грижи армия от клети преводачи. Качеството няма никакво значение, важна е скоростта.

В целия блок на телевизията има няколко местни включвания – сутрин, обед и вечер, които след това надлежно се стенографират под формата на текстове и се завъртат в няколко сайта с различни заглавия, като единствената цел е трупане на трафик в интернет. Точно така – всеки текст се оценява според кликовете му, а не според неговата стойност като смислено писание. Т.е. преводен текст от Wall Street Journal или от вътрешната система на Bloomberg има по-голяма стойност от авторска тема по наболял обществен проблем. Ако случайно от предаванията по телевизията (които в реално време се гледат от дузина зрители) в сайта се появи опасна тема, като например изборът на нов главен прокурор, то тази тема се сваля след сигнал от началството – с половинчато обяснение от назначената набързо главна редакторка. От всеки се иска да качва по един текст на всеки час, и този текст да е оптимизиран за бързо четене – по телефона най-често. И за журналист в първи курс е ясно, че това не е модел за смислена и успешна медия.

Подобен “кликбейт” бизнес модел, който превръща медиите в машини, бълващи откровени полуистини, лъжи и заблуди, с цел да държат аудиторията “пленена” между няколко уж независими един от друг сайта, е в основата на днешната медийна несвобода. Бизнес-сайт, спортен сайт, новинарски сайт, няколко жълти и клюкарски сайтове и комбинации от горните категории в общо 10-15 домейна, въртящи едно и също съдържание, дава възможност рекламодателите да се облъчват с послания за “над един милион уникални потребители месечно” и други подобни глупости.
Подобна е ситуацията във всички други медийни (и криминални) групировки, като например тази, която бърза да интервюрира шефа си по важни теми, и прави от журналистите шофьори на таксита. Свободата на словото остава във Фейсбук и Туитър, както и няколко блога.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

За македонцките работи

След като вчера лекомислено (или обмислено) влетях в една туитър-дискусия, в която крайно леви либерали се изказват за наличието на македонски език (наравно с българския) и в последните седмици чета и във Фейсбук подобни, става ясно, че интифадата, поета от правителството на Зоран Заев и президентa Пендаровски, явно има по-широк отзвук от желаното. На първо място – скопските политичари редовно повдигат въпроса за признаването от страна на България на отделен македонски език, нация и малцинство в България, като прелюдия за явни или прикрити териториални претенции. Точно така – тази държава, която в по-голямата част от последните 25 години е на границата на разпада, има въжделения в стил 19 век за национално обединение на “сите македонци”. В последните години им се наложи леко да отстъпят от тази теория и след унизителния (според тях) договор с Гърция за името (втора поред отстъпка, след като промениха знамето си преди повече от 20 години) сега считат, че могат да отбележат точки за сметка на България. В това си действие скопските политичари неизменно са подкрепяни от Атина и Белград, за които е важно да възстановят своята ос и да вкарат Македония в нея. Изказването на теорията, че “непризнаването на отделен македонски език в 21 век е отживелица и неевропейско” явно се очертава като лайтмотив в пропагандата срещу България, в която идеята е да се привлекат други страни от ЕС. Може да се зададе въпросът на Гърция дали признава отделна кипърска нация и език, на Испания дали признава чилийски, аржентински и боливийски езици, на Румъния – дали признава молдовския език и нация, след като има отделна държава Молдова. По тази линия България може да се сдобие с много неочаквани съюзници срещу попълзновенията от Скопие и Белград, който несъмнено дирижира много от процесите в скопската влада. Може да се подчертае, че Корсика, Сардиния и Сицилия не винаги са се считали за интегрални части от Франция и Италия, или че Австрия и Швейцария нямат “свои” австрийски и швейцарски езици.

Всички тези примери следва да се изтъкват на всички наши съюзници в НАТО и ЕС, които повярват в една или друга част от югославските лъжи, разпространени от Скопие. Всички връзки между УДБА и комунистическото минало на сегашните македонски политичари и партии следва да бъдят осветени и разнищени. България е признала достатъчно, когато първа през 1992г. призна независимостта на едно държавно образувание, което в продължение на години се подвизаваше под временното име FYROM. София призна Скопие под името, което те си избраха – Македония. София положи усилия да запази Македония от сръбска и гръцка агресия и окупация в първите им десет години, както и от териториална дезинтеграция през 2001-ва. През 1999-та Иван Костов и Люпчо Георгиевски подписаха Декларация на езиците на двете страни, определени от техните конституции и тази декларация стана основа за Междудържавен договор през 2017-та. Не е нужно да се прави нищо повече. Не е и нужно да се отговаря на провокациите откъм Вардарот, нека стоят без отговор. Тишина срещу крясъци действа отрезвително. Даването на дата за начало на преговори с ЕС трябва да се подкрепя от България, а след това, преди отварянето и затварянето на всяка преговорна глава може да се привикват целокупните македонски политичари на килимчето в София, за да дават отчет какво са свършили в името на добросъседството.

Следва да се засили натискът към Белград на принципа “бий самара, да се сеща магарето”. На Сърбия трябва ясно да се заяви, че ще стане член на ЕС само след Македония (независимо от напъните на Макрон да ги вкара набързо по заслуги от ПСВ), и само след като стане член на НАТО. България не може да търпи руско прокси на западната си граница и трябва да засили взаимодействието с останалите страни-членки на НАТО в региона. Белград трябва да се откаже от идеите си за нова Югославия и да намали до минимум присъствието си в Скопие.

Крайно време е да се покаже и на Атина, че ако искат подкрепа от България в караниците с Турция по каквито и да е въпроси, следва да окаже подобна в Македония на София, а не на Белград.

София трябва да засили и работата с Албания и с албанските партии в самата Македония, за които е ясно какво желаят да постигнат и с какви методи. Към Скопие трябва да се поставят изисквания активно да инвестира или поне да не пречи на магистрална и жп-свързаност между София, Тирана и Дуръс. Може да се предложат и общи инфраструктурни проекти, военни проекти между двете армии, общи спортни първенства и дори и пенсионни и здравни системи – това са въпроси, които надхвърлят един политически мандат и следва да се поставят днес, за да се реализират след десетилетия. България следва да започне да приема граждани на Македония в своите ВУЗ-ове при условията за граждани на България, без дори да доказват, че са българи.

Вместо да им се издават лични карти по неясни критерии, може македонците да кандидатстват за Български карти (по подобие на Karta Polaka) с които да могат да живеят и работят в България и след примерно 5 години да получават българско гражданство? Всеки нов български гражданин трябва пред камера да може да заяви че е такъв, да каже/изпее химна на страната си и да не се срамува от това. Досега издадените паспорти следва да се ревизират и да се обяви кои скопски политичари са български граждани и не заслужават това. Подобни мерки биха имали отрезвителен ефект върху т.нар. македонски естаблишмънт, който дирижира антибългарските кампании в момента.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Трябва ли да се ограничат авиокомпаниите с данъци?

Наскоро стана ясно, че България и други осем страни са поискали от ЕК въвеждането на “зелен данък” за авиокомпаниите, което вероятно значи, че самолетните билети ще поскъпнат. Няма да коментирам за страните от Западна Европа, но за България подобно действие е абсолютно неприемливо, поради следните причини:

  • Въздушният транспорт е основният между България и Германия, Англия, Франция, Италия и Испания, където живее, учи и работи основната част от българската диаспора и ако той поскъпне, ударът ще е по джоба на тези хора. Подобни данъци може да се обсъждат за Западна Европа, но за Изтока това още е рано. Подобна дискусия обаче може да се използва, за да се повдигне въпросът за високоскоростна влакова връзка по маршрута Виена-Будапеща-Белград-София-Истанбул, както и друга бъдеща подобна ос Киев-Кишинев-Букурещ-София-Солун/Скопие. Всеки разговор за ограничаване на въздушния транспорт трябва да се води в контекста на мащабни инвестиции в железопътен транспорт. За високоскоростни линии в 21 век се считат такива със средна скорост 200+ километра и скорости на движение от 300+ километра.
  • Броят превозени пътници със самолети и автомобилен/автобусен транспорт вероятно има съпоставими нива на замърсване, при многократно по-висока сигурност за придвижването. Ако в България и в Европа по пътищата годишно умират хиляди хора, то при въздушния транспорт в последните 3-4 години няма нито една жертва в Европа.
  • Следва да се развива и водният (морски и речен) транспорт. България следва да поддържа силни транспортни връзки с останалите черноморски страни, с които да може да привлича и трафик от хора и товари по направлението Азия – Европа.
  • Не е вярно, че кратките линии (под 1000 километра) замърсяват повече и затова следва да се ограничават. На Балканите всъщност всички линии са кратки, но това е причина те да са развиват повече, а не да се ограничават, като се има в предвид лошата транспортна свързаност в региона и жертвите и щетите от автомобилния транспорт. С наличието на малки витлови самолети полети на дистанции до 500 километра могат да са изгодни и при по-малка натовареност на маршрутите и успешно да конкурират автобусните линии по дистанции като София-Солун, София-Скопие, София-Охрид, Пловдив-Белград, Варна-Ниш и други.
Posted in Некои съображения | Leave a comment

Да си дойдем на думата

Случи се точно това, което очаквах – едва минаха изборите и един от вероятните наследници на Борисов в ГЕРБ, финансовият министър Владислав Горанов извади голямата секира. В прав текст той заяви на всички общини да не се надяват на субсидии от държавата и ако искат пари за нещо – било то улици, тротоари, градинки, ВиК или болници, да увеличават данъците.

Много малко време му трябваше на този човек, за да изплюе камъчето. Иска увеличение на данъчните ставки и данъчните оценки, за да може повече пари да се преразпределят през бюджетите и по-малко да остават в джобовете на хората, които се борят със житейската си стагнация. Човекът, който удобно живее в чуждо жилище без да плаща наем, явно е видял (или са му подсказали) нова възможност за скубане на пари от лековерния електорат на партията си, която още държи смокиновото листо “дясна”. Няма начин партия, пълна с доносници на ДС и бивши комунисти и комсомолци (като самият Борисов) да се нарича дясна, още повече, че хората гласуващи за нея, нямат нищо общо с дясното. Общински и държавни чиновници, както и служители в монополи и държавни фирми, назначени по роднинска линия или по друг полов път, не са дясно мислещи и дясно ориентирани хора и това е азбучна истина. Няма начин държава, в която поне 50% от дохода отива за плащане на преки и косвени данъци, общински и държавни, както и данъци под форма на осигуровки, да се нарича държава с дясно управление.

Човекът, който е известен като “момчето на Пеевски” във правителството, същият този, който не можел да стои за 2000 лв., в парламента (сума, за която 80% от избирателите на ГЕРБ и БСП могат само да мечтаят) ще направи така, че демграфската криза ще се засили още и обезлюдяването на градове и села ще се покачи стремглаво. Едно механично увеличение на данъците от корумпирани местни власти, без наличие на добри практики за управление, ще доведе до там, че жители на места като Брегово, Кула, Ивайловград, Генерал Тошево и Шабла, Мадан и Рудозем, ще предпочетат да се изселят в чужбина, вместо да търпят сегашните “дерибеи” (да цитираме самия премиер) на държавно и общинско ниво.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Макрон разрушава Европа

Ако някой е имал илюзии относно сегашния френски президент, то време е да се раздели с тях. Имаме работа с истински, убеден анти-европеец. Може да се види по неговите думи и най-вече по делата му.

Макрон няма против имигранти от бившите френски колонии да напъплят Европа и открито ги окуражава към това. В същото време Париж, както и останалите лицемерни гнезда на “демокрацията” западно от Триест, не желае да си прибере терористите от Сирия, нищо че те са горди приносители на френски паспорти.

Днес, 100 години след договорите от Ной, Версай, Сен-Жермен и Трианон, Париж отново води политиката, която водеше и тогава и която доведе до раждането на нацистка Германия и Втората Световна Война. Макрон открито фаворизира Сърбия при последното си посещение там и явно се опитва да подпомогне възраждането на чудовището Югославия, като тика и Македония в обятията на Белград.

Сговарянето на Макрон с Путин и подозрителния синхрон в действията им на Балканите също рушат европейския ред и стабилност и ще доведат до повторение на Балканските войни от края 20-ти век – в които сърбите показаха истинското си лице на убийци и престъпници. Москва желае да се завърне в Източна Европа, а Франция няма против това – при яловата външна политика на Германия, която се интересува само от руски газ и при напускащата и дезинтересирана като цяло Великобритания, сценарият с разпад не е далечен. Така Макрон ще осъществи мечтите на Митеран, Де Гол и Петен – дълбоки френски шовинисти, използващи Европа като маскарад за лицемерието си.

Идеята на Макрон е след разпад на ЕС в сегашния му вид, той да се преоснове във вариант на ЗЕС (Западно-европейски съюз), който да включва 6 до 9 страни от Западна Европа (без Великобритания), признаващи френското лидерство. Ключово за успеха на подобно начинание е дали Германия ще се съгласи да е икономическия мотор на това обединение и дали Берлин ще иска да финансира безумията на Париж.

Всичко на изток от този ЗЕС ще бъде в сивата зона на ничията земя, където франсетата се надяват да приложат най-доброто (и най-лошото) от своите прийоми, научени във френските колонии. Франция няма намерение да се бори с руското влияние никъде, тя по-скоро се стреми да извлича краткосрочни ползи от страни, които са под руска окупация (спомнете си посланията и посещението на Митеран през 1988 г. в България) без да поема дългосрочни ангажименти.

Достатъчно е да си спомним и как реагира френският президент Жак Ширак през 2003 г., когато поучаваше страните от Източна Европа дали и как да участват в американските авантюри в Близкия изток – аргументите му бяха близки до тези на Макрон.

Крайно време е по отношение на доста страни от ЕС да се възприеме принципът на Realpolitik и да се действа спрямо краткосрочните изгоди на България, а те са ясни:

  1. Македония и Албания да станат членки на ЕС преди Сърбия.
  2. Сърбия може да стане член на ЕС само след като се присъедини към НАТО.
  3. Изолация на всякви инициативи, които целят възраждане на старата анти-българска ос Белград-Атина.

Иначе – заслужава си френският президент (и сръбския му колега също) да бъде поздравен по случай 85-тата годишнина от този акт. Това е било и остава най-успешния отговор на всякакви сръбско-френски заговори срещу единството на Европа. Всичко друго няма особено значение.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Роми направиха нещо си

След психозата, при която цялата циганска махала в Сливен прибра децата си от училище, за всички става ясно, че България се намира в състояние на информационна война. В тази война, неясни за сега за широката общественост субекти успяха да накарат цяла една общност да направи нещо, което от гледна точка на рационалното мислене е напълно необяснимо.

Следващата атака почти сигурно ще е да се насочат една обществена група срещу друга и да се разпали конфликт на етническа основа. С постинг в някоя от многобройните фейсбук групи на “патреоди” и любители на конспирацията ще бъде посочена информация, че роми/цигани/манг*** са изнасилили/убили/изяли православно българско момиче/дете и това ще е достатъчно за тълпа озверели примати (предварително подходящо злоупотребили с алкохол и опиати) да нахлуе в най-близката махала с роми и да направи там погром. След тази първоначална искра, конфликтът ще бъде запален, както няколко пъти беше на ръба да се случи при други конфликти между българи и цигани. Сценарият е отработен и има желащи да греят ръцете си на този огън. За съжаление т.нар. служби действат по-скоро в угода на Москва и силно нехаят за сигурността на собствената си държава.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Бенатова, едно такси от bTV до NOVA и после до жълтите…павета

Много глупости и жлъч се изписаха по повод факта, че Миролюба Бенатова е сменила микрофона с волан. С други думи – станала е от журналист таксиметров шофьор. Често съм бил критичен към работата и, но в случая мога да кажа – шапки долу. Да бъдеш изгонен от телевизията на Домусчиев-Пеевски е далеч по-достойно, отколкото да останеш там. За каквато и да е сума.

От друга страна, карането на такси е занимание, което е обречено на изчезване с идването на автономните коли, така както преди повече от сто години двигателя с вътрешно горене направи кочияшите излишни, преди те самите да го разберат. В България това ще се случи след не по-малко от 10-15 години, което означава, че може би в залеза си, тази професия е малко по-интересна. Особено за човек като мен, който обича зад волана да се озовава на необичайни места в необичайно време.

От висотата на сегашния си житейски опит усещам, че Бенатова ще има повече успех в новото си поприще, отколкото бившите и работодатели в обслужването на властта. Все пак, предстои да видим.

Бенатова, ако имаш нужда от ортак във въртенето на геврека, потърси ме. Може и аз да се нуждая от смяна. Поне за известно време.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

За хиляда милиарда долара

Днес, човекът, който се е възкачил на премиерския пост в България (по волята на скодоумния избирател и изборните машинации) заяви в прав текст, че постът шеф на МВФ му бил по-важен отколкото Върховен представител по външната политика на ЕС. Разликата била едни “хиляда милиарда долара”, затова и изборът бил ясен – при хилядите милиарди, естествено. Човекът говореше така, сякаш и двата поста са били предложени лично на него, като на голям държавник, международник, учен и полиглот. Няма какво повече да добавя.

Posted in Некои съображения | Leave a comment