Западните Балкани по пътя към ЕС

Смяната на режима на Груевски в Скопие доведе до разместване на пластовете в Западните Балкани, което провокира нови движения и дипломатическа активност в Белград и Атина – два отколешни центъра на анти-българска дейност и проблеми в Македония. Сръбския външен министър и бивш премиер, а по-рано и говорител на Слободан Милошевич, Ивица Дачич заяви в прав текст, че Сърбия е сбъркала като е признала Македония под името и. Дачич преди време се изказа заплашително и за българското малцинство в Сърбия и заяви в прав текст, че “ЕС трябва да обуздае по-малките си членки” явно визирайки България и Хърватия. Новият президент Вучич, известен с фашизоидните си изказвания по времето на Милошевич, когато беше министър на информацията, направи нечувано по нахалството си изказване – Сърбия нямала териториални претенции към…Гърция. Можем да добавим, че в най-близкото място между сръбските и гръцките граници има 200 километра и това всъщност означава пряко заплашване на териториалната цялост, независимост и интегритет на Република Македония.

По отношение на Сърбия, България следва да заеме по-твърда и ясна позиция по всички въпроси, в които Сърбия явно не е научила уроците си от миналото – през 2019г. следва да се постави въпросът за правата на българското малцинство в Западните покрайнини по ясен и недвусмислен начин. Наследниците на Милошевич в Белград трябва да бъдат осветени като про-руски марионетки, които вредят на отношенията на Сърбия със съседите и в угода на Москва. В Брюксел в момента са склонни да притискат Белград само по въпросите за Косово и да притискат България, Унгария и Хърватска да не налагат своите интереси на сърбите, с цел да не ги отблъснат от членство в ЕС. На това следва да се сложи край и на Белград и Атина (като най-голям адвокат на сърбите) да се заяви, че Сърбия ще стане член на ЕС след Македония – когато и да е това. На бюрократите в Брюксел следва да се обясни, че това е изцяло в полза на стабилността на Балканите и сърбите трябва да бъдат наказани за своята неискрена политика и лицемерие в посока Русия. Сърбия желае членство в ЕС преди Македония, Косово и Босна и Херцеговина главно за да може да има лостове за влияние – да блокира присъединямането на съседните си страни, и да възстанови старата проруска и антиевропейска ос Атина-Белград. Това трябва да стане ясно в Брюксел и на Гърция и Сърбия да бъде ясно показано, че България няма да го допусне – с цената на всякакви политически, дипломатически, икономически и дори военни мерки.

Македония трябва да се присъедини към НАТО и ЕС в сегашния си вид (без антибългарските истерии и налудния македонизъм) преди Сърбия. Ако Македония не може да се запази като държава, то България следва да работи за българо-албанска граница западно от линията Скопие-Струга. На отговорните фактори в Тирана следва да се покаже, че Албания няма шансове да се присъедини към ЕС преди Македония, а българската подкрепа за Косово не е безкрайна или необратима. Въобще, Косово следва да се използва като разменна монета в българската политика със Сърбия и Албания много по-активно – казусът има голям потенциал. България следва да работи и активно с Хърватска и Унгария по спорните въпроси с властите в Белград. Поставянето на Сърбия в дипломатическа и политическа изолация би следвало да охлади про-руския им ентусиазъм.

По отношение на Гърция България следва да покаже, че исканията им за промяна на името на Македония са прекалени. България може да послужи като гарант, че Македония ще се откаже от всякакви претенции спрямо гръцката история, население и територии и ще подпише договор за добросъседство и приятелство с Атина, както и със София. На гърците следва да бъде показано и, че въпросът с водите на Струма и Места не е окончателно решен, а гръцко-турския спор за Кипър има потенциал да се използва от България. Тук следва да напомним, че Кипър се присъедини в сегашния си вид към ЕС през 2004г. главно защото Атина безсрамно заплаши да наложи вето върху присъединяването на други девет (9) страни от Централна и Източна Европа за да вкара Кипър в ЕС. Де факто, Кипър има проблем, който се изтъква като пречка пред Грузия и Украйна да станат членки на ЕС и НАТО. Българската дипломация в Берлин (където гърците са омръзнали отдавна), Брюксел, Париж и Вашингтон следва да покаже и да разкрие факта, че гръцкото блокиране на Македония заради името всъщност дестабилизира Балканите и работи в полза на Москва. Въобще, в момента България има силни политически и дипломатически козове срещу остта Атина-Белград и следва да ги използва сега, когато е време.

България може да използва и връзките си с Румъния като съюзник в ЕС и НАТО, доколкото румънските стремежи към Молдова до голяма степен са подобни на българските към Македония. София и Букурещ могат да си гарантират взаимна подкрепа по пътя на Молдова и Македония към ЕС.

Има и интересни текстове на Иван Костов и Огнян Минчев по темата.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Милениълите

Милениълите (Millenials) са хората, родени след 20000г. – едно изцяло ново поколение. Догодина, през 2018-та, хората родени през 2000г. стават пълнолетни и формално излизат на пазара на труда след завършване на училище. В действителност, част от тях ще продължат да учат още една година в 12 клас и след матури ще се класират за университети в България и в чужбина. Така или иначе, периодът 2018-2020 ще се оформи като ключов за трудовия пазар и реализацията на младите хора – във или извън България.

Днес, голяма част от родените след 90-та година, които познавам, активно търсят работа и реализация в чужбина, ако вече не са я намерили там. Този процес е вероятно да се засили и за родените след 2000-та, и това ще обуславя икономическото и социално развитие в бъдещите десетилетия, а оттук и политическото и всякакво друго.

Вчера излезе проучване, което показва, че 1.5 млн. от българите в икономически активна възраст не работят, от тях 400 хиляди трайно не търсят работа. Според публични данни на ЦРУ за България броят работещи за 2016г. е 2.5 млн. души и тенденцията е към намаляване. Като се има в предвид и раздутия държавен апарат, ниските заплати (на фона на другите страни в ЕС), то икономическите перспективи не изглеждат радостни – в сектори като туризъм и земеделие няма да достигат работници с ниска квалификация, в сектори като индустрия, ИТ и комуникации няма да достигат работници с висока квалификация. Проблемът е, че заплащането за ниско-квалифициран (строителни работници, градинари, гледачки и т.н.), средно-квалифициран (медицински сестри,майстори, шофьори и т.н.) и високо-квалифициран (лекари, ИТ-специалисти, инженери, финансисти) в рамките на ЕС е средно 2-3 пъти по-високо, отколкото в България за еднаква работа и производителност. Това на практика прави решението за заминаване изключително лесно и липсата на пречки като визи и формалности де факто правят така, че езиковите гимназии всъщност произвеждат хора, които от първия си ден сравняват условията за работните си умения в България, Австрия, Германия, Англия и Франция. Така, броят на работната сила е много вероятно да намалее до под 2 млн., с всички последици за икомическия ръст и социалната активност.

Какво следва да се направи – запазване на тренда на вдигане на заплатите в реалния сектор, за да догонват тези в Западна Европа и разликата да не е така драстична. Това е свързано с инвестиции в частния сектор, и осигуряване на благоприятна бизнес среда – благоприятна бизнес среда не са основно ниските данъци и разходи за труд. Основното са предвидимост, некорумпираност на администрацията и адекватна правна рамка. Ниски разходи за труд при липса на работна ръка всъщност са нулево предимство и това фирмите го разбират отлично, а ниски данъци при висока корупция и непредвидимост също не са предимство. В този ред на мисли умерено повишаване на преките данъци може би е оправдано, и дори леко разслоение на данъчната ставка – 5, 10,15%.

Ако цената за ниско и средно-квалифициран труд в България и Западна е в рамките до 1.5 пъти по-висока от България, а на високо-квалифициран до 2 пъти по-висока, мотивацията за заминаване ще е доста по-ниска, още повече ако тези заплащания позволяват покриване на минималните условия за живот. В момента с ниско-квалифициран труд не се покриват минимални стандарти за живот в България, което не може да се каже за Германия и Западна Европа като цяло. Тук е социалната роля на държавата и тя трябва да се грижи за това – ниско-квалифицирани работници ще има и те са нужни за икономиката и имат своето място в нея.

Що се отнася до високо-квалифицираните специалисти, особено тези, които получават високи заплати, за тях причината за емиграция е съвсем друга – липса на перпективи за развитие, търсене на по-добра жилищна среда и по-добри условия за учене, здравеопазване и живот като цяло. Много от тези хора, отиващи в Австрия, Германия и САЩ, съзнателно избират да плащат по-високи данъци, които да гарантират това.

Да се върнем към милениълите и тяхното предстоящо излизане на труда – те са с все по-намаляващ брой като раждания (между 55 000 и 65 000 годишно в различните години) и така е вероятно в близките 10-15 години работната сила в България да спадне под 2 млн. души, при население от около 6.5 млн. Раждаемостта е единствения вариант това да се промени, но в краткосрочен план, спасението е в трудовата миграция. България трябва да привлече за работа поне половин милион души от съседните ни страни – Македония, Гърция, Сърбия, Турция и Румъния. В идеалния случай, това са по 100 хиляди македонци, турци, сърби, гърци и румънци, които ще дойдат, ще работят в България и за българското БВП, ще плащат данъци и осигуровки тук. В идеалния случай, това са висококвалифицирани специалисти – лекари, архитекти и инженери, компютърни специалисти и предприемачи, които освен своите умения, могат да инвестират и собствени капитали, за да започнат пример тук. Ако тези хора отворят 100 хиляди фирми, които наемат средно по 2-3 души на договор, това са между 200 и 300 хиляди работни места. България трябва да се позиционира като сигурно и добро място за живот с перспектива, стабилна администрация и приятелска бизнес среда. За привличането на млади специалисти от съседните страни роля могат да играят и университетите, доколкото те са първото стъпало, в което един човек е склонен да прави промени в живота си. Следващата стъпка е след завършване на университет и България трябва да подпомогне хедхънтърите на българските компании да “ловят” кадърни млади специалисти в съседните страни. Те ще създават интернационална културна среда в компаниите, което е добре за конкурентността и предприемаческия дух.

За самите тези хора плюсът да дойдат в България е видим – те са близо до родните си страни, имаме сродна култура, религии, близки езици с някои от съседите. Най-големия плюс е, че те се намират близо до родните си страни – нещо, което спира много хора от местене в чужбина по принцип.

Следващата цел за привличане са всички страни от ЕС и европейски страни извън ЕС – Русия, Украйна, Молдова, Грузия, Армения. За всички хора, които нямат европейски паспорти, могат да се издават разрешителни за работа по облекчени процедури, които да важат само за България. Те не дават право за придобиване на гражданство и не могат да са по-дълги от 20 или 30 години примерно, като на всеки 10 се подновяват, задължително в посолство на България в страната, чийто гражданин е дадения човек. Целта е България да приввлича работници, които обаче да не могат да остават и да се заселват да живеят тук след изтичане на договорите – така ще се избегне масово заселване на компактни групи чужденци, което е неизбежно при либерален режим на внос на работници. Важно е законодателно да няма вратички в които разрешителното за работа се превръща лесно в право на жителство и гражданство – за тези неща режима трябва да остане затегнат – в интерес на България и българите е.

Целта на всичко това е докъм 2025-2030г. броят на работната сила да е двоен на сегашния – около 5 млн. души. От тези хора около половината или 2/5 може да са българи, а останалите чужденци. Всички те плащат данъци и осигуровки в България, които на чужденците след това се изплащат в страните им – така както Германия плаща на българи, работили там, и България плаща пенсии на турци изселници в Турция. Добрата новина е, че те ще работят за българската икономика, но и ще харчат голяма част от парите си тук, където ще живеят в икономически активната част от живота си. Така, ако приемем, че днес един човек изработва и получава на месец средно 1000 евро заплата бруто, от които близо 400 отиват за данъци и осигуровки, то той в продължение на 20 години ще е получил близо 150 000 евро чисто (от които харчи за живот поне 80%), и ще е внесъл данъци и осигуровки за близо 100 000 хиляди евро в държавната хазна. Сега умножете това по 1 000 000 милион и ще видите резултата като мащаб. С работна сила от над пет милиона души, и ръст на икономиката от 5-7% годишно, до 2030г. България съвсем спокойно може да надмине 100 млрд. евро номинален БВП.

Какво ще стане с българите, когато чужденци заемат работните им места? Добрата новина е, че на кадърните и образовани българи никой чужденец не може да вземе работните места в определени сектори – например държавна администрация, армия и полиция. В момента армията и полицията имат около 10 000 незаети щатни бройки, за които липсват желаещи поради ниско запалащане. Има и незаети бройки в структури на НАП и НОИ, както и други в столицата и в провинцията, които са непривлекателни заради ниското заплащане в момента. С голям брой данъкоплатци работещи в реалния сектор, държавната администрация, армия и полиция могат да назначат повее българи при по-високи работни заплати. Икономиката ще го понесе съвсем спокойно. И още една добра новина – щом българи успяват да работят и да конкурират за високи позиции в Лондон, Берлин, Ню-Йорк и Париж с местните, едва ли ще е проблем за повечето да се преборят и в София.

Това е работен модел, възприет в ОАЕ, Катар и другите петролни монархии в Залива и той работи отлично, вярно – подпомаган от петролните долари. Но ръста на търговията и туризма в Дубай отдавна е изместил петрола като източник на приходи и основната част от работещите там са чужденци – европейци, азиатци и американци, всеки от които знае, че един ден ще се прибере в собствената си страна. Броят на натурализиралите се и получили паспорт на ОАЕ и Катар вероятно се брои на пръстите на едната ръка. Това е модел, който трябва да се приложи и в Европа и ЕС. Работници да, но гражданство и жителство – не. Ако това беше приложено от Германия, Белгия, Холандия и Франция преди 40 години, сега проблема с радикализираните “граждани второ поколение” нямаше да съществува, или поне не в такъв мащаб.

Нужна е и спешна смяна на осигурителния модел в посока индивидуални партиди и 2018-20 е добра година за старт – всеки от милениълите трябва да трупа пари по собствена сметка, да знае колко има в нея и колко пари ще получи при навършване на пенсионна възраст и стаж. Това е единствения справедлив модел, който ще налага тогава държавата докъм 2065-та да отделя все повече пари за сегашните работещи при намаляващи вноски от фондовете на НОИ, а през 2065-та ще се пенсионират първите милениъли и тогава вноските на държавата във фондовете на НОИ рязко ще секнат. При добър ръст на икономиката, захранван от трудови имигранти, за държавата няма да е трудно да отделя повече пари за пенсии без това да товари бюджета.

Трябва да се въведе ясна схема на осигуряване и да се изравни тежестта на осигурителните вноски между работодатели и работници поравно. Така, ако заплатата на даден работник е условно 1000 евро, за пенсия да се удържат от него 150 и от работодателя 150 (общо 30%), за здравеопазване между 10 и 15% (отново поравно), което заедно с данъка общ доход (ДОД) – 10% прави общо между 30-32.5% от дохода на работещия да отива в негови лични унаследяеми партиди за пенсия и здраве. Отделните проценти могат да варират, но принципа е ясен и за двете страни в правоотношението – работодател и работник. Наличието на лична здравна партида с реални пари в нея ще накара хората да внимават повече при опити за фалшиви хоспитализации и скъпи изследвания и лекарства, които в момента се изписват с единствена цел – източване на НЗОК. Хората трябва да бъдат стимулирани да имат по-активно отношение към парите си за здраве и пенсия. Пенсионните партиди могат да се инвестират само в сигурни фондове, но пък би трябвало да се разреши на хората в да използват парите си за пенсия за покупка на жилище, например. Недвижимите имоти запазват добре стойността на парите, инвестирана в тях, и едно семейство или човек може на 30 години да купи жилище, а на 65 да го продаде и да върне парите в пенсионния си фонд. Има много успешни модели, които могат да се приложат и да направят милениълите по-отговорни за бъдещето им. Ние определено не бяхме такива.

Погледнато в друг аспект, децата и пенсионерите са най-трудните елементи във всяко едно общество. В тесен икономически смисъл, децата и пенсионерите само потребяват икономически блага, и не произвеждат нищо. Разбира се, нито едно общество не се е отказало да смята децата за своя най-голяма ценност и пенсионерите за заслужаващи достойни старини, след като са отработили своя дял икономически блага. Не са много държавите, които го постигат на практика. В момента, много деца в България получават образование и базови умения, за които обществото и държавата харчат икономически ресурси, след което тези деца отиват и произвеждат подобни ресурси другаде – за други деца и други пенсионери. Целта на вноса на работна сила е да замести недостига на отгледани и обучени в страната работници. Целта е разбира се, стандарта на живот да е такъв, че дори и ниско-платените и неквалифицирани работни позиции да представляват интерес за определени групи хора, за да може държавата просто да регулира притока на нови работници. Важно е хората, които са завършили договорите си за работа в България да бъдат стимулирани да се върнат в страните си – било чрез изплащане на част от осигуровките накуп, при връщане в страната, с което този човек може да стартира бизнес или да купи жилище в страната си, което да е от полза и за местните общества. Разбира се, нужда от нови работници би имало само при едно условие – ръст на икономиката, който да увеличава потребностите от нова работна сила. За целта има нужда от конкурентна и прозрачна работна среда и стабилна правна рамка. Нищо повече.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment

Футболната война

Тук няма да пиша за футбол – никога не съм писал, няма да започна и сега за “магията на коженото кълбо”. Тук ще говорим за две държави, които през 1969-та година водят война със самолети от Втората Световна Война. Държавите са Хондурас и Салвадор, а самолетите с които воюват – FU4 Corsair и P-51 Mustang. Четвърт век след края на ВСВ две латиноамерикански държави използват във войната помежду си американски витлови самолети, закупени от САЩ втора ръка. Хондурас като територия е колкото България, а Салвадор е малко по-малък от Македония – и в двете страни населението е съставено почти изцяло от испаноговорящи метиси, а причините за войната са дълбоки противоречия между двете страни, които ескалират избухват по време на квалификационен мач за Световното първенство през 1970г. Нека припомним, че по същото време американската авиация воюва във Виетнам с реактивните F-4 Phantom, а Израел по време на Шестдневната война на практика пренаписва учебниците за въздушни боеве в реактивната ера.

F-4 Phantom over Vietnam

Дотук приликите между Балканите и Централна Америка изглеждат повече външни и повърхностни, но по отношение на авиацията комичната ситуация се повтаря – ако днес България трябва да води бойни действия с някой, то авиацията ни ще е също толкова адекватна на реалността, колкото и тези на Хондурас и Салвадор. В същото време, авиациите на нашите съседи и съюзници в НАТО Гърция и Турция са напълно съвременни и боеспособни, а Румъния също отделя значителни ресурси за превъоръжаване. Този хроничен дисбаланс продължава твърде дълго време и сегашната ситуация, в която САЩ се опитват да пробутат на съюзника си България самолети в края на експлоатационния им цикъл е показателен главно като това как във администрацията на Тръмп разглежда НАТО – главно като търговско дружество за дистрибуция на американско оръжие. Доколкото отношенията на България с Вашингтон са комплексни и част от тях ще е трансфера на оръжие и военни технологии от свръхмощен съюзник към такъв с незначителни възможности. В това от гледна точка на САЩ няма нищо лошо, въпросът е доколко интересът на България е да бъде Хондурас в 21 век на място като Балканите. Всякакво оръжие, което се купува за България трябва да бъде ново и модерно, с максимално възможности да се поддържа и ремонтира в България. За това България трябва да се насочи към сътрудничество с държави, които нямат такъв явен превес над нас и възможности да притискат държавата и обществото по всевъзможни начини. Швеция е такава държава, с която може да се сключи междудържавен договор за покупка не само на изтребители, а и на друг тип въоръжение за българската армия.

Последните новини са окуражаваща стъпка в тази посока. И ни отдалечават от бъдещи футболни войни. Все пак отзивите и начинът, по който премиерът Бойко Борисов коментира нещастния случай с хеликоптера Panther на ВМС, не дават оптимизъм за това, че той е разбрал функциите и смисъла на едни пълноценни ВВС като компонент от боеспособна армия. Но като се има в предвид, че военния министър и коалиционен партньор сериозно си мисли за връщането на наборната служба, може би Борисов не е единствения, който не е в час. Може би и нивото на Хондурас е твърде високо и армията ще придобие основно парадни и церемониални функции.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Формулата 2+2

Македония и Молдова до голяма степен си приличат. И двете са независими държави от началото на 90-те години на ХХ век, имат горе-долу еднаква територия и население, и в двете за сравнително кратката им история са преживели военни конфликти – Молдова с Приднестровието 1991-1992г., Македония с албанците през 2001-ва година. И двете страни формално се стремят към членство в ЕС, имат проблеми с върховенството на закона и засилващото се влияние на Русия, уморени са от дългото чакане на неясна европейска перспектива.

И двете страни имат по един по-голям близък съсед, член на НАТО и ЕС, с който поддържат сложни и противоречиви, но близки отношения. За Македония това е България, а за Молдова – Румъния. И молдовците и македонците имат възможност да станат граждани на ЕС, като се признаят за румънци и българи. За много хора в Румъния и в България, Молдова и Македония са исторически, географски и етнически части от техните страни, които са били откъснати от тях в миналото и в бъдеще ще се обединят. Доколкото присъединяването на гореизброените четири страни към ЕС е най-добрият и удачен вариант за обединение не само помежду им, но и с всички европейски страни, то София и Букурещ имат обща цел и интерес.

  1. На първо място – откъсване на двете страни от проруската орбита (в Македония и просръбска) и обръщането им на Запад. За това е нужна подкрепата на целия ЕС, а в случая с Македония и преодоляване на гръцките обструкции. Подкрепа на Румъния ще е важна, доколкото гръцките претенции за изключителност в ЕС са и доста прекалени. Същевременно Румъния, която се чувства свързана с малцинството от власи, арумъни и др. би могла да окаже и положително влияние върху македонските антични блянове, а България да окаже положително влияние върху гагаузкото и българското малцинство в Молдова, като положи усилия да ги откъсне от русификацията и да успокои страховете им от румънизация.
  2. Четирите страни могат да формират един по-тесен съюз в политическата, икономическата и военната област, който да приобщи Македония и Молдова към Европа преди те още да станат формално членове на ЕС. Подобно нещо в ЕС е Бенелюкс, съюза между Белгия, Холандия и Люксембург. Такъв четворен съюз би успокоил и страховете на Македония и Молдова от това, че ще бъдат “погълнати” от България и Румъния, ако се подходи към двустранно сближаване, а не четиристранно. В ЕС вече има и подобен прецедент – ГДР стана член на ЕИО след като се обедини със Западна Германия.
  3. Подобен сценарий разбира се поставя големи изисквания към Румъния и най-вече България за постигнат по-висок икономически растеж, институционално укрепване и върховенство на закона, за да престанат да бъдат “черните овци” на ЕС и да предложат привлекателен политически, социален и икономически модел, който явно и безапелационно да ги отличи от страните на Балканите, които не са в ЕС. В момента тази разлика не е особено добре видима.
Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Македония към НАТО и ЕС – втори опит

След приключилата благополучно (засега) смяна на режима на Груевски в Скопие станаха публично известни и два факта, които си бяха явни и досега – Русия и Сърбия правят целенасочени опити да дестабилизират Македония и Балканите чрез нея, а Москва се опитва да върне Скопие в орбитата на Белград и буквално да възстанови Вардарската бановина. Това e и възраждане на старата ос Атина-Белград, от която България няма никаква полза, а всъщност има вреда и следователно трябва да предотврати с всички възможни средства.

Новото правителство на Заев направи няколко окуражителни малки стъпки за нормализация на отношенията с България, но трябва да видим и реалния тест за това – подписването на дълго отлагания Договор за добросъседство и приятелство, който трябваше да е факт преди повече от десетилетие. Македония следва да покаже и на дело, че счита България за най-близкия си съсед и приятел, като се откаже от държавно дирижираната кампания на омраза и отричане на българите и българския характер на много събития и личности от общата история. Отказ от комичния антички идентитет също е стъпка в правилната посока, доколкото ще доведе и до подобряване на отношенията с Гърция и в крайна сметка ще доведе и до осъзнаване на простия факт – в България и Македония живеят хора, които имат еднакви корени и история, както и общо бъдеще в НАТО и ЕС.

Бързо приемане в НАТО под името БЮРМ/FYROM ще е напълно полезен политически ход и ще изпрати ясен сигнал към Белград и Москва, че с тяхното вмешателство в делата на Скопие е приключено. Следва обаче приемането в ЕС, което е дълъг процес и не трябва да се тръгва по популярната напоследък мантра, че Македония трябва да бъде приета без да прави отстъпки, защото така или иначе вече е чакала десет години. За България е важно подписването на Договора за добросъседство и приятелство, което може да стане и след отваряне на първата преговорна глава, но задължително преди затварянето на последната. В течението на преговорите по всички чувствителни въпроси в преговорните глави София трябва ясно и точно да огласява и отстоява интересите си – това е в полза и на българите в Македония. Отстъпките не следва да се правят само и единствено от България, защото чиновниците в Брюксел, които просто не са наясно със спецификата на Балканите, са решили така. Една от причините за сегашната балканска каша е вмешателството на т.нар. “велики сили” в последните сто години в дела, за които те не са много наясно. Затова българската гледна точка не бива да се измества от желанието Скопие или Белград да се присъеднят по-бързо към ЕС – ако те бъдат приети там, без да са реално готови, това всъщност е по-вредно за ЕС и за самите страни от Западните Балкани. В Белград и в Атина (като най-големия адвокат на сърбите за ЕС) трябва ясно да бъдат уведомени, че Сърбия ще стане член на ЕС задължително след Македония и заедно с Косово, Албания и Босна и Херцеговина. Това може доста да ускори процеса на присъединявае, доколкото ако Белград стане член на ЕС преди горе изброените държави, процесът на разширение де факто ще зацикли отново. Изявлението на сръбския министър Дачич отпреди няколко месеца, че Брюксел трябва да притисне “по-малките си членки” да бъдат по-отстъпчиви към Сърбия (Мали Слобо визираше Хърватска и България), трябваше да получи ясен и категоричен отговор от МВнР, който за съжаление не се случи. Сърбия трябва да разбере, че не е фактор, от който България зависи, а точно обратното – Белград зависи от София за много неща в икономически, политически и военен аспект. Сърбия може да влезе в ЕС като държава в сегашните си граници, но това не е задължително условие и наследниците на Милошевич следва да го знаят.

Posted in ПЕЧАТни грешки | Tagged , , , , , , | Leave a comment

НАТО в ерата Тръмп – времето на Германия дойде

Резултатите от последната засега задгранична визита на Доналд Тръмп очертават доста ясно “визията” му за един свят, който той малко разбира, а и очевидно няма желание да разбере. Два ключови момента от визитата му са – нелепия “танц със саби”, който той изигра в Саудитска Арабия в компанията на домакините си, и безпардонното му поведение на срещата на НАТО в Брюксел няколко дни по-късно. Комичните случки с папата ще оставим настрани като детайл, който може и да бъде важен в друг контекст.

Доналд Тръмп превърна своето посещение в страната на Мека и Медина в нагледен пример за това как си представя международните отношения на САЩ с останалия свят. Саудитците сключиха сделки за американско въоръжение за над 120 млрд. долара (подробности тепърва ще се изясняват) и така де факто си откупиха индулгенцията (каквато Тръмп неуспешно се опита да получи по-късно в Рим под формата на похвала и одобрение от папата) и в бъдеще да разпространяват уахабизъм и примитивен ислям навсякъде по света – най-вече в Близкия Изток и Европа. Рияд получи подкрепа от Вашингтон срещу засилващото се влияние на Иран в Залива, което може да означава и ще означава – повече кървави битки в Йемен и Сирия. Нека припомним, че българското оръжие попада в Сирия главно през Саудитска Арабия – малка хибридна война на “камиларите” в глобалния конфликт между ЕС и Русия, дребно наливане на масло в огъня. Саудитска Арабия финансира скрито доста религиозни проекти на Балканите и се опитва да измести Турция, зад което прозират прозрачни намерения. Посещението на Тръмп и очевидната му подкрепа за този ислямски теократичен режим, изразена по всякакъв начин, не са добър сигнал за Европа. Доналд Тръмп нагледно показа как вижда съюзниците си – ако плащат щедро за американското оръжие и подкрепа, могат да правят каквото си поискат.

Следващата знакова визита на Доналд Тръмп беше в Брюксел, където той в прав текст заяви на съюзниците си от НАТО, че очаква повече пари от тях. Принципно американския президент е прав – САЩ отделят по 3.5% от БВП за отбрана, а 22 държави от НАТО отделят под 2% за сигурност. На САЩ се падат 70% от военните разходи на Алианса и в това отношение Тръмп е напълно прав да иска Европа да поеме своя дял от военните разходи, особено пред лицето на заплахи като Русия и ИДИЛ. Проблемът е обаче, че явно американския президент не е наясно с ролята на НАТО и го възприема като търговска фирма, която трябва да “продава” сигурност на съюзниците, които да бъдат заставени да плащат директно на САЩ за това. В тази светлина, явно и натиска върху София да плати милиард и половина лева за амортизирани 30-годишни изтребители идва по тази линия – “плащайте, за да ви пазим”. Това, което Тръмп явно не съзнава, че американското лидерство не се основава на рекет и поведението му отслабва влиянието на САЩ в Европа и не само. America first ще стане America alone, точно по този начин. Президентът на САЩ дръпна назидателна реч пред държавни глави на страни съюзници на Вашингтон от десетилетия (Великобритания, Франция, Белгия, Канада, Дания, Норвегия и т.н.), някои от които са ядрени сили (Великобритания и Франция), държави с огромен икономически и технологичен потенциал (Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания), и страни, които споделиха доста от американските авантюри в последните 15 години (Полша, Румъния, България), въпреки, че не бяха убедени в здравия им смисъл. Сега тези страни (особено от Източна Европа) просто се чудят какво би угодило до такава степен на вашингтонския султан, за да не се събуди кисел и да разпусне НАТО с един туит. Проблемът с Доналд Тръмп е, че вместо да опровергава нелепостите, той просто ги прави реалност пред невярващите очи на останалия свят.

Жестът, с който Тръмп избута премиера на Черна гора от мястото му беше показателен за всичко, което е той – като бизнесмен и като държавник. Избутвал е хора от пътя си в много от съмнителните си сделки, отнасял се е брутално и унизително към всеки, който не може да му отговори подобаващо (чудя се дали Орбан не би реагирал някак, той беше от другата страна на Тръмп). Хора като него виждаме навсякъде – и Тръмп подобно на Киро Японеца е събарял исторически сгради в Ню Йорк, за да построи безвкусицата, наречена Тръмп Тауър. Изблъсква мъжете и хваща жените за п*тките – ако имаш пари, можеш да си го позволиш, казва Тръмп, преди да стане обитател на Белия дом. След като се нанася на Пенсилвания Авеню, той явно не е променил вижданията си и на йота и това отношение очаква всички, с изключение на руснаците, с които Тръмп явно държи да има топли връзки. Колко топли – вероятно уволнения шеф на ФБР знае най-добре.

В тази ситуация е очевидно едно – Европа и по-специално ЕС не могат да се надяват на САЩ за своята сигурност – не и 72 години след края на последната голяма европейска война. Крайно време е Германия да заеме своето естествено лидерско място в ЕС и да застане начело на един общ отбранителен съюз. Заедно с Франция, а защо не и с Великобритания, Германия трябва да изгради гръбнака на една обща европейска армия, в която всички страни, членки на ЕС, да дават своя справедлив принос и тя да бъде реален фактор във външната политика на съюза, с който да се съобразяват и диктатори като Путин и Ердоган и съюзници като Тръмп.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

F като фиаско

Сагата с новия изтребител за ВВС щеше да е комична буря в чаша вода, ако резултата от нея не бъде окончателно погребване на този род войски и способността на България да пази небето си, да има свой сектор отговорност на Балканите (примерно Македония и Албания, а заедно с Хърватска и Черна гора и Босна) и в Черноморския регион. Отчетливата кампания “да купим F-16 на 30 години, защото са американски” е жалка и унизителна. За военните, за данъкоплатците, за мислещите хора. Досега като рупори на тази кампания са се откроили Илиян Василев (който ме блокира във Фейсбук, след като споделих един от нелепите му статуси по темата), Алекс Алексиев, който заяви, че “покупката на Грипен обслужва Путин”, медията на Ивет Добромирова Терминал3, където в прав текст беше спусната опорката-лъжа, че “Грипен не били съвместими с НАТО и нямали бойна история”, както и бившият президент Росен Плевнелиев, който също компилира горните мисли в свое интервю, за да атакува избора на нов изтребител. Илиян Василев и Алекс Алексиев получават финансиране за НПО-проекта си БългарияАналитика от Америка за България и понякога според мен просто се престарават в желанието си да са полезни. Иначе анализите им за Русия и отношенията и със Запада и НАТО в голямата си част са абсолютно точни.

  1. Конкурс за изтребители няма. Изборът между много стари португалски F-16 MLU (30-годишни), по-малко стари италиански Eurofighter Typhoon Tranche 1 (на около 10-12 години) и новопроизведени шведски Gripen всъщност не е избор. Само НОВИ самолети си заслужават да бъдат обсъждани като перспектива. С Ф-16 след точно десет години ВВС ще са в позиция, в каквато са и днес с МиГ-29. Според мен Еврофайтър отговаря най-много на изискванията, ако беше от новите Tranche 2, но там цената очевидно е непосилна и затова опцията нов самолет се изпълва само от Грипен – изтребител с ниски експлоатационни разходи, лесна поддръжка (в сравнение с изключително капризните откъм наземно обслужване F-16, които изискват цялостна замяна на наземната инфраструктура) и дори намален брой нужни техници на щат в сравнение със сегашното положение с руските машини. Най-важното – Грипен дава хоризонт на експлоатация от 30-40 години.
  2. “Грипен не е съвместим с НАТО”. Това е поредната безсрамна лъжа, която има за цел да оправдае пропиляването на 1.5 млрд. лева, като просто се закупи нещо, а за употребата му после никой не мисли. Чехия и Унгария са пълноценни членки на НАТО и експлоатират Грипен успешно вече близо десетилетие. Швеция е страна от ЕС, която има дългогогодишни успешни проекти с НАТО и подобни изявления, освен обидни за шведите, са и откровено малоумни. Тезата, че нашите съседи Румъния, Турция и Гърция експлоатират Ф-16 и затова трябва и България да застане в редичката ползватели също не е особено аргументирана – румънците в областта на отбраната и ВВС често имат екзотични решения – пример е парите, които похарчиха, за да превърнат старите си МиГ-21 в проекта LANCER.
  3. Ако идеята за покупка на изтребител не е ВВС да водят пълноценна подготовка, армията да може да пази небето и да допринася за общата европейска сигурност, а просто да се плати рекет на най-големия пазач-пъдар, тогава може просто да преведем 1.5 млрд. лева/евро в посока Федералния Резерв на САЩ, срещу гаранции и присъствие на американски изтребители на Балканите. Доколкото външната политика на САЩ е непредвидима напоследък, ще следим развитието в Туитър. Там можем да научим, че Тръмп е аутсорснал южния фланг на НАТО на Ердоган, например.
  4. Понякога си мисля, че с подобни лобисти на САЩ, Путин и Кремъл могат само да са доволни – те усърдно работят да превърнат НАТО в очите на българите в организация-посмешище, а имиджа на Вашингтон като надежден партньор сериозно страда от кампанията “вземете скрап вместо самолети”. Да се каже, че покупката на Грипен е в полза на Путин е пример за подобно малоумие, което освен всичко друго е и обидно за интелекта на читателите. Най-малкото, Швеция (страна от ЕС) предлага опции като офсет, лизинг и междудържавен договор, докато вариантът със янките според запознати е – парите веднага – “кеш, брой и на ръка”. Всичко това разбира се е неофициално – цени, опции на придобиване и т.н.

България следва да започне преговори за покупка или десетгодишен лизинг на 8 машини Грипен веднага, доколкото времето за мотаене е приключило. Едновременно с това трябва да бъде обявен конкурс за една изтребителна ескадрила от 18 многоцелеви самолети (14 едноместни + 4 двуместни), на който да избере между най-добрите оферти за НОВИ машини. Срокът на доставка на новите машини следва да е около 2022-25г.

България следва да заяви желание и да демонстрира капацитет да поддържа активно сътрудничество със останалите страни-членки на НАТО, както и усилия в изграждането на армия на ЕС. Поемане на air-policing над Македония (с твърда и последователна подкрепа за прием и интеграция на Скопие в НАТО и ЕС) и Албания, съвместни оперативни съединения с техните армии, плюс служба на техни пилоти в българските ВВС е идея за сътрудничество, която следва да се осмисли. Може да се помисли и за възстановяне на авиобазите Балчик, Равнец и Добрич, които да се ползват заедно с други съюзници от НАТО и да покажат надежден принос на България в Черноморския басейн, както и например засилване на сътрудничеството с Грузия. Действия в тази посока могат да убедят съюзниците, че София е надежден, а не формален член на Алианса, и биха дали основания да се търси междудържавен договор за покупка на самолети на политическа цена. А и не само самолети – армията има нужда от нови машини на пехотата, танкове, системи за ПВО и други проекти, които също чакат реализацията си.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Русия се опитва да подари Македония на Сърбия

Събитията в Македония се развиват по сценарий, който отвреме-навреме изглежда хаотичен, но всъщност отразява една тенденция на прекрояване на зоните на влияние и на границите на Балканите. Тук на първо място трябва да се отбележат действията на Русия, която преследва ясни и точно формулирани цели в региона – 1. спиране на разширяването на ЕС и НАТО и 2. Изваждане на страни членки от тези два съюза (на първо място България). Това би представлявало огромен военнополитически успех за Кремъл, доколкото ще успее да покаже на гражданите си, че може не само да окупира съседни страни, но и да влияе на събитията в такива, които макар и формално, се намират в лагера на врага. Русия не е в състояние да предложи никакъв привлекателен социално-икономически и културен  модел и всъщност е обикновен потребител на стоки, услуги, технологии и идеи от Запада, въпреки всичките си напъни да се покаже като уникален цивилизационен център и лидер на половината свят. Точно затова, формално излизане на държава от ЕС и НАТО и заявено намерение да влезе в някакви съюзни отношения с Москва е основна външнополитическа цел, при това с кратък хоризонт. Кратък, защото парите на режима на Путин свършват и крепостните започват да се бунтуват. Затова и всякакви силови действия във и по периферията на Балканите, които биха дестабилизирали България, са добре дошли.

Руските разведки добре знаят, че Македония е пресечна точка на интересите и потенциална конфликтна зона за всичките си съседи – България, Албания, Гърция и Сърбия. На първо място – гръцкото вето за НАТО и ЕС, макар и наложено след спор за името на държавата, идеално устройва Москва и съм сигурен, че Атина получава дипломатическа подкрепа и натиск да не вдига ветото. Това вкарва Македония в задънена политическа улица, резултатът от която е видим ясно – де факто циментиране на един режим, който гротескно прилича на този в Кремъл. Вътрешно-политическите и етнически сблъсъци в Македония са широко желани в Москва, доколкото биха вкарали в нов потенциален конфликт Албания срещу останалите съседи на Македония, ако албанците решат да федерализират страната или да обявят някаква паралелна, трета албанска държава в районите с тяхно мнозинство. Ако в конфликта се намесят от една страна Сърбия и Гърция, то би се случил идеален вариант на конфликт между страни членки на НАТО, което ще вкара автоматично в него и Турция, като провъзгласил се защитник на мюсюлманите на Балканите.  Намеса на България изглежда неизбежна – ако не на държавно, то на ниво доброволци, които биха отишли в Македония да бранят главно идеите си за нея – както и в началото на ХХ век. В България почти никой не симпатизира на нито едното от двете крила на УДБА, които доминират в парламента в Скопие – ДПМНЕ и СДСМ, но и никой няма да приеме лесно идеята държавата да се парцелира и Охрид да попадне в  чужди ръце. За България идеален остава вариантът Македония да се запази като единна и независима унитарна държава на живеещите в нея българи и албанци. За целта е нужно обаче тотално прочистване на сегашния удбашки “елит” – главно групировките около Груевски и Заев. Албанските престъпни кланове също трябва да понесат отговорност за престъпленията си – цели райони например не плащат данъци на хазната в Скопие, протежирани явно от албанските групировки в Собранието на РМ.

Русия разчита на Сърбия и негласно поддържа териториално разширение на юг като компенсация за Косово, за да бъде установена обща граница между Сърбия и Гърция и да бъде съживена старата православна проруска и антибългарска ос Атина-Белград. За България подобен сценарий е възможно най-негативния, доколкото логично всеки съюз на Гърция и Сърбия е анти-български. Всички сръбски аспирации към Вардар следва да се стопират незабавно и Белград да получи ясно послание, че след Косово, може да загуби и Войводина и Поморавието, ако не усмири шовинизма си. Гърция следва да бъде осветена като проруска и анти-европейска държава на Балканите, което би извадило Атина от удобното гнездо на европейски храненик, за който всичко е позволено. Силните страни в ЕС и НАТО следва да са наясно с деструктивните действия на гърците и българската гледна точка да получи повече отзвук. На първо място – Македония няма никаква причина да отстъпва пред Гърция за името си, поради факта, че Гърция няма никакви исторически, политически и други права над този етноним и топоним. Това, че Гърция владее Егейска Македония не е основание да претендира за името на цялата област.

Интересът на България е Македония да се присъедини към НАТО и ЕС след като подпише дълго отлагания Договор за добросъседство и приятелство с България и се откаже от античкия шовинизъм, който ще отпадне неминуемо с края на сегашната влада. Ако Македония не може да се запази като независима страна, България следва да работи за обща граница с Албания западно от линията Скопие – Струга. Албанския шовинизъм не е толкова страшен за българските интереси, доколкото албанците нямат сила да постигнат целите си (военна, политическа и икономическа) и  повече като проводници на влиянието на САЩ и/или Турция. В този ред на мисли ролята на България е да прекъсне подкрепата на САЩ за бъдеща Велика Албания като контрапродуктивна. Статута на Косово може успешно да се използва като фактор в отношенията на София с Тирана и Белград и да се покаже на албанците, че с аспирациите си към Скопие може да загубят Прищина. Сръбските аспирации към Босна могат да получат негласна подкрепа от София само при ясно заявен отказ на сърбите от повторна окупация на Македония и признаване на доминиращ български интерес там. По отношение на Гърция може да се ревизира подкрепата за гръцкия въпрос в Кипър, ако Атина продължава да стопира Скопие към НАТО и ЕС.  Ролята на Турция на Балканите следва да се неутрализира чрез активизиране на кюрдския фактор и засилване на двустранното сътрудничество, при активизиране на ролята на ЕС в диалога София-Анкара. Хората около Ердоган трябва да разберат и да усетят, че всяка тяхна намеса на Блаканите ще среща силен отговор от Брюксел, който най-лесно и болезнено ще бъде усетен на икономическо ниво. България трябва да изисква създаване на европейска армия, като противовес на турските и руски аспирации към Балканите.

От съществено значение е да се извади Сърбия от коловоза на руските имперски амбиции, които виждат около Белград някаква нова мини-Сърбославия, която да бъде изградена в бъдеще и която да е в противовес на разширяването на ЕС и НАТО. На това България трябва да се противопостави с всички средства. Действията на Русия на Балканите могат да се характеризират само като държавен тероризъм и един от белезите за това е несполучилия опит за преврат в Черна Гора. Подкрепата за режима на Груевски, който е на практика несменяем, може да се характеризира само като поклаждане на етническото и политическото напрежение с цел ескалиране на конфликт. Сирия и режимът на Башар Асад е явен пример докъде може да стигне Москва в преследването на интересите си – нито едно военно действие и дестабилизация не са изключени.

 

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment

За маркетинга на армията и новия изтребител

Сагата “нов изтребител за българската армия” влезе в пореден рунд след като комисия на МО избра от предложените варианти за изтребители офертата за единствения де факто новопроизведен самолет – шведския Gripen. Вариантите бяха – втора ръка F-16MLU от Португалия с логистичен пакет от САЩ, Eurofighter Typhoon Tranche 1 втора ръка от Италия с предложени модернизации и нови шведски Gripen.

Дежурните форумни разбирачи, журналисти на военна тема, фейсбук лидери на мнение започнаха ожесточени спорове по въпроси, за които много от тях разполагат с оскъдна информация, а някои и с оскъдни възможности да осмислят и разберат тази информация.

– първи въпрос – не е ли твърде много 8 изтребителя за 1.5 млрд. лева? Много е, но не се знае дали това е цената, която ще се плати (това е рамков бюджет), както и не се знае какво точно влиза в пакета 8 самолета, наземно оборудване, въоръжение, гаранционна поддръжка и обучение на летателен и технически състав, както и предоставяне на оборудване за поддръжка и ремонти в авиобазите. Доколкото не е ясно колко и какво идва с всеки самолет, всякакви сравнения са неточни и произволни. Дори и Чехия и Унгария, които експлоатират Gripen вече десет години (Чехия на лизинг срещу гарантиран брой летателни часове на самолет, а Унгария е закупила изтребители) са ги придобили при различни от България условия. Напълно е възможно да се договори “политическа” цена и в замяна на гаранции, че България ще поеме еър-полисинг над Македония и/или Албания (например) или други ангажименти за активно присъствие в Черноморската зона, може да получи много по-добри условия за тези 1.5 млрд. лева. Но ако София се държи като руско троянско магаре и излъчва към Брюксел примиренчески сигнали за сваляне на санкции, естествено е, че българската оферта ще получи и съответно (пренебрежително) отношение.

– втори въпрос – не може ли да купим руски самолети, руснаците дават добри оферти за Су-30МКИ и МиГ-35 (модернизирана версия на МиГ-29). Не може, поне докато сме в НАТО. Текат опити за изваждане на България от НАТО и ЕС и смяна на геополитическата ориентация на страната и конкурса за нов изтребител е добър повод руското лоби да покаже мускули, да обяви на местните си поддръжници, че правителството в София избира най-лошата оферта (априори руските оферти са най-добри) и да раздуха малко истерия. Но никоя държава не купува оръжие от своя потенциален противник, а Русия е обявила България (като част от НАТО) за такъв. Освен това, руските оферти като първоналачална цена са ниски главно с рекламна цел – руски самолети не са купувани в Европа вече близо 25 години и за Москва евентуална продажба би се отчела не само като геополитически, но и като чисто рекламен и търговски успех. Проблемите с руските компании идват в процеса за експлоатация и основните ремонти, които са на цена, която определи Росвооружение, концерна МАПО МиГ или пък Кремъл. За сведение – Сърбия получава “подарък” от 6 изтребителя МиГ-29 втора ръка (консервирани руски или беларуски машини), за чиято модернизация ще плати около 250 милиона евро – средно по 40 млн. на машина. Нови западни изтребители идват с гарантиран жизнен цикъл от 8000 часа и се експлоатират по състояние, повечето инспекции се правят на място в базата, докато руските самолети се нуждаят от инспекции в завода-производител на всеки 500 часа и основен ремонт на планер и двигател на всеки 1500 часа нальот, които не са включени в цената. Това са само два от многото детайли, когато се говори за цена на самолет. Съвсем малък детайл е, че нито един руски самолет няма интегрирани системи за опознаване “свой-чужд”, авиониката и въоръжението не са съвместими с НАТО-вските стандарти и това е причина българските ВВС 13 години след приемането на България в пакта да не са изцяло оперативно съвместими с тези на съюзниците. Изявленията на руснаците, че ще интегрират всички системи в руските самолети са смехотворни – никоя западна компания няма да им даде достъп до секретни радари, авионика, въоръжение и системи свой-чужд, а ако тези системи се интегрират извън Русия, руснаците ще свалят гаранциите и сертификата за годност от самолетите – казуса Полша. Казано накратко – България не може да купи руски самолети, просто защото няма полза от тях.

– трети въпрос – тия 8 машини са малко и без друго, няма смисъл да се харчат толкова пари за тях, ако с тези пари могат да се оборудват две или три бригади на сухопътни войски, или пък да се купят корвети за ВМС или нещо трето (транспортни самолети или щурмови хеликоптери например). Служители на МВР пък сериозно поставят въпроса за какво е въобще оръжие за армията, след като “няма да воюваме с никой”, а МВР има нужда от пари, за да “пази границата”. Подобно виждане е късогледо и не бих го коментирал, ако не беше широко разпространена заблуда. Една от причините да се поддържа силна армия е за да не се воюва – армията е силен стопиращ фактор, както знае Швейцария и както научи и Украйна, която трябваше да изгражда армия де факто от нула след руската агресия през 2014г. Желанията на отделни видове войски да се докопат до ограничения финансов ресурс са разбираеми, но не следва да се толерират на ниво държавно управление – армията се състои от ВВС, ВМС и СВ и всеки от тези компоненти е важен за сигурността на страната. България е по-голяма като население и територия от половината си съюзници в НАТО и няма да е логичен отказът на държава на източния фланг на пакта да се откаже от морски или въздушен компонент и да започне да развива само сухопътни сили, които изглеждат най-евтини за изграждане и поддръжка. Невъзможността на Литва, Латвия и Естония да извършват самостоятелно патрулиране и охрана на въздушното си пространство поставя другите членки в затруднена ситуация да ротират ескадрили за тяхната защита, подобен казус в Черноморския район би поставил въпроса (за радост на московското лоби) – а какво търси всъщност България в НАТО? Всяка страна в пакта има задължение да гарантира като минимум изцяло или в по-голяма степен своята защита и да придава стойност за общите отбранителни усилия – България е очевидно, че не се справя с това, главно заради неефективно харчене на парите за отбрана, както и заради недофинансиране – прословутите 2% от БВП за отбрана. Ако България започне да купува по 8-12 машини на десетилетие (в последните близо 30 години не е купен нито един изтребител), то след 2030г. страната може да има напълно адекватен авиационен компонент от около 36-40 машини и 60-80 пилоти, които летят редовно и ритмично по около 250 часа годишно. Това е правилна и разумна инвестиция в отбрана.

– четвърти въпрос – нямаме ли по-важни разходи от това да наливаме пари за оръжие? Да, имаме. И винаги ще имаме, особено ако гледната точка е различна – лекарите логично искат повече пари за здравеопазване. учителите – за образование, артисти и художници – за култура. Тук е ролята на на държавата и институциите да направят информационна, разяснителна, ПР или дори маркетингова кампания, която да разясни на обществото каква е ролята на армията в ХХI век. Армията е била и си остава аргумент и инструмент във външната политика и дипломацията, дори и когато не воюва. Дори само с наличието на силна армия, дипломатическите и политическите ходове на една държава стават по-сериозни и заслужаващи внимание. Това са базови истини, които са непознати за 80% от населението, попадащо в категорията електорат. Една държава, която бива нападната и окупирана от чужда сила (както България през 1944г., Кипър през 1974г. и Украйна през 2014г.) бива лишена освен от право да взима решения за бъдещото си развитие, но и от право да се разпорежда с парите в бюджета си. Гражданите на Крим, които възторжено се поддадоха на руската пропаганда и поискаха по-високи пенсии, заплати и т.н., бяха информирани лично от премиера на окупаторската държава, че “пари няма”. Цената на окупацията и разрушенията в Северен Кипър и Източна Украйна са несравнимо по-големи от това съответната държава да поддържа адекватни въоръжени сили, които ако не стопират изцяло външна агресия, то поне вдигат неимоверно цената за агресора.

Окупацията на България от СССР през 1944г. излиза напълно безнаказано за агресора, чиято пропаганда е успяла да проникне в обществото и да разложи съпротивителните сили на голяма част от него, в добавка към това, че Англия и САЩ де факто предават българите на Сталин. Нещо повече, България е принудена да плати за окупацията си – в жито, злато и долари, които са де факто ограбени от руските войски, нападнали България. За разлика от случая в България, СССР претърпява огромни щети в опита си да окупира Финландия и макар и да анексира около 1/3 от страната, не успява да сломи съпротивата и да я окупира изцяло. Разликата между Финландия и България като резултат от окупация и липса на окупация е видима с просто око и днес. При Финландия има липса на чужда окупация през втората половина на 20 век, което е причина тя да е една от най-богатите европейски страни. Финландия нито за момент не е спирала да развива и финансира армията си, в момента се обсъжда и вариант за членство в НАТО.

Давам примери с Русия и Турция, защото това са двете авторитарни диктатури, които пряко застрашават геополитическата ориентация, териториалната цялост и независимостта на България в ХХI век. Дори и ако се абстрахираме от миналото (макар, че историята трябва да се знае, за да не се повтаря) то е повече от очевидно, че Анкара и Москва имат спрямо София амбиции за влияние, които надминават всички граници и изискват и силен военен компонент на дипломацията и политиката на София срещу подобни диктатури. Дори и да не сме в състояние да победим и отблъснем самостоятелно руска или турска агресия в близко или средно бъдеще, фактът, че има съпротива и противодействие ще е силен аргумент за това да искаме помощ от съюзниците си. В противен случай ще научим урока на Украйна, която след като предаде без бой Крим на окупаторите, получи нова агресия в Донецк и Луганск. Ако не бяха спряни там, днес руските окупатори вероятно щяха да “освобождават” Лвов и да стоят на полската граница. Това са уроци от историята, които украинците научиха по трудния начин. През цялото това време, руската пропаганда не е спряла да твърди, че всъщност Русия е жертва на агресия и предстоящо нападение от страна на НАТО. Тази пропаганда, под формата на миротворчески послания и вопли “ама срещу кого ще воюваме” си пробива път и в България от платена агентура и полезни идиоти (термина е на В.И.Ленин), които целенасочено стопират и провалят превъоръжаването на армията. Това просто не бива да се допуска.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

За либертарианците

Напоследък често ми попадат разни хора, които кръщават екстремистките си възгледи либертарианство и подобно на комунистите, обявяват вижданията си за крайна точка и върхово постижение на цивилизацията. Ключов белег на тия убеждения е, че Н.В. Пазарът (и неговата невидима ръка) знае всичко за човешките нужди, потребности, желания и как те да бъдат удовлетворени в максимална степен. Ако за нещо няма търсене на пазара, или пък търсенето е малко, то това нещо не следва да се произвежда. Държавната намеса и регулации трябва да изчезнат като вредни за пазара и неговата всемогъща сила

Последния повод на либертарианците да надигнат вой и плач са плановете на някакви неясни руско-грузински инвеститори да построят небостъргач до Южния парк с главния мотив “София има нужда от нови сгради”. Това, както и обвинения към хората, които защитават правото на останалите жители на Хладилника да живеят в непретоварена и замърсена среда са основните аргументи да се подкрепя това крещящо нарушение на регулациите за проектиране и строеж. София има нужда на първо място да поддържа в нормален вид досега построените си сгради и особено тези от тях, които са архитектурни паметници. София има нужда да опази парковата си среда и горския фонд непокътнати и дори да ги увеличи. Ако София има нужда от нови и високи сгради, то логично място за тях е остта Изток-Запад или Цариградско шосе – бул. Тодор Александров. София не е Хонкконг, Токио или Ню-Йорк и разположението и в котловина между две планини следва да се отчита от архитекти, урбанисти, инвестититори и всеки човек, който има повече съзнание за това, което се случва около него.

В случая със строителството и регулациите най-ярко проличават и слабостите на модела “пазара се саморегулира и няма нужда от външна намеса”. Ако пазара беше движен само от парите на българите, това може би щеше да е вярно. Но когато има натиск от пари на външни сили (дори не става въпрос за спекулативни инвестиции, а за външни и враждебни сили), които изкупуват земи и инфраструктура с цел да установят господстващи позиции и да влияят на вътрешната и външната политика на България, тогава уравнението с Пазара просто не работи. В либертарианската идеология принципно не се взима под внимание нищо друго, освен желанието на даден човек и на обществото като цяло да забогатява. Тук не се отчитат геополитически стремежи и желания на диктатури, от типа на Турция или Русия, при които нито един от принципите, които пораждат едно либертарианско общество не е налице. Нуждата от сигурност, която да гарантира някаква макроикономическа рамка, в която отделните индивиди да реализират своите желания за печалба, се постига с големи инвестиции на държавата в отбрана – нито един либертарианец не е в състояние да отговори как държавата не трябва да се меси в нищо и да може да се организира качествена отбрана.

По подобен на отбраната начин стоят и нещата с образованието и здравеопазването – принципът “ако искаш да си здрав и образован, плащай си” е валиден, но в определени рамки. Всеки човек трябва да е ангажиран (финансово и всякак) със собственото си и на близките си здраве и образование. Но ролята на обществото и държавата е все пак да се изградят такива системи на здравеопазване и образование (системи значи цяла взаимносвързана верига, а не отделни лекари, болници и/или училища), които да дават максимален достъп на хората до тях при оптимална и за двете страни цена. Смисълът на това нещо е прост – за да може един човек да е максимално пълноценен в това, което прави, трябва да има базова сигурност, че нещата с него и с близките му ще са ок. Не парите и пазарът са единствен измерител на това кой трябва и може да получи качествено образование и лечение – последните 30 години дават достатъчно примери за обратното.

Дори, ако подходим с либертарианска логика, гражданите на една страна са нейния единствен и най-голям капитал – това е и причината Тайван да е по-богат от Китай, Северна Корея да е по-бедна от Южна Корея и руснаци да създават в САЩ неща, които не могат да създадат в Русия. Оттук следва, че грижата за създаване на здраво и образовано население и поддържането му в добра форма максимално дълго време всъщност е грижа за единствения значим капитал на всяка една държава. Инвестиция в бъдещето.

Ако се върнем на казуса с небостъргачите и строежите, теоретично погледнато, винаги ще има паричен (пазарен) натиск за застрояване на всяко останало зелено петно в града, с мотива – една сграда повече или по-малко не е толкова важна. С този мотив, цял квартал като Лозенец се раздели с малките къщи и се сдоби с блокове на 7-8 етажа – при непроменен размер на улици, водопровод и канализация, и при увеличено натоварване за електропреносната мрежа. Дори и да приемем, че пазарът решава, то регулация по отношение на урбанизацията трябва да има и да не се допуска промяна на ПУП и вкарване на терени в регулация с корупционни схеми. Регулациите трябва да гарантират, че пари от мръсни сделки няма да се препират в строителство и недвижими имоти.

И последно – защо са нужни регулациите? Защото регулациите, които определят докъде се простира пазара, определят и до каква степен е защитен обществения интерес. Какво е обществен интерес? Друг път.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment