Билет за 9 евро

През изминалия месец имах възможност да пътувам по линиите на германските железници с прословутия вече билет за 9 евро. Какво дава той?

С билета за 9 евро един човек може да пътува по всички видове градски и междуградски транспорт в Германия за срок от един месец. Единственото изключение са интерсити влаковете, което прави пътуването от край до край леко неудобно. За сметка на това, регионалетата (регионалните влакове) са точни и начесто, което прави възможно с няколко прекачвания да се покриват големи разстояния в горе-долу разумни срокове. Разбира се, ако човек е с дете/деца и/или много багаж, повече от 2-3 прекачвания стават непоносими. Ако уцелите пълен влак, също е тегаво. Но минусите дотук. Трябва да кажем, че 9-евровият билет е отличен начин да се насочи общественото внимание към влаковете и публичния транспорт, което във времена на енергийна криза е отличен начин човек да не се отказва от пътувания, да не замърсява повече от нужното и да го прави икономично. За държава като Германия това е добър начин да види колко още инвестиции във влакове ще са нужни, за да посрещне подобно търсене на постоянна база. Няма съмнение, че ако този социален експеримент се окаже успешен, то и необходимата субсидия ще дойде от увеличени данъци и такси върху горивата и автомобилния транспорт. Самолетния транспорт също ще бъде “разтоварен” от пътници, особено по вътрешните линии и тези със съседни страни като Австрия, Холандия, Дания, ако инициативата стане общоевропейска. Отдавна е известно, че влаковете са по-бързи и по-удобни, ако се касае за пътуване от “врата до врата”, което отчита и висенето по летища и терминали. В последните дни пък Луфтханза прави всичко възможно да откаже и останалите пътници от самолети в Германия. Проблемите с багажите и произволното начисляване на такси в самолетите също не са в полза на летища и авиокомпании, които тъпчат пътниците като сардели. Допълнителен плюс е възможността да си вземеш спален вагон във влака на цената на хотелска стая и да пристигнеш отпочинал, а за зареждането на телефона/лаптопа във влака и интернета може и да не говорим. Де факто човек може да има пътуващ офис/хотел на доста приемлива цена.

Къде е България тук?

За твърдо автомобилизираща се страна като България експериментът с билет на символична цена може да се окаже успешен скок в бъдещето, особено ако успее да го съчетае с речния и морския транспорт като даденост на местоположението си. Прехвърлянето на поне 60-70% от товарите и поне 50-60% от пътниците на влак би донесло успехи и ползи, които ще стават все по-видими в бъдеще. За целта обаче е нужна визия, която не всички в сегашното управление имат. Малка добра новина е, че за последните шест месеца БДЖ излиза на малка, но стабилна печалба от 13 милиона лева. Остава да видим до какво ще доведе това.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.