Мантрата “загуба на суверенитет”

Наскоро чух Ивайло Пенчев (собственик на Уолтопия и бивш производител на найлонови торбички) да изказва “мъдри” мисли на тема евро и приемането му в България. В типичния си стил този човек обвини сънародниците си в липса на самочувствие и в чакане на “Брюксел да ги оправи”, вместо да разчитат на собствените си сили. Именно самочувствието е основната причина Пенчев да получава телевизионно време, в което да ръси не особено премерени приказки, но опорката “губим суверенитет с приемането на еврото” е част от хибридната война срещу ЕС, водена от външни сили.

България е загубила част от своя суверенитет и го е предала на Брюксел още с факта на подписването на Договора за присъединяване към ЕС. Освен това обаче, по силата на този Договор, България разпростира своя суверенитет (или част от него) и върху останалите членки на ЕС – голяма част от тях по-силни, по-богати и по-демократични от нас. Това става чрез простия факт на правото на глас при решения, които изискват единодушие – България би могла теоретично и на практика да блокира всяко такова решение. Суверенитетът на България се простира и върху други страни, които допреди 20 години не се съобраяваха и в най-малка степен с интересите на София и причина за това е членството в ЕС и НАТО. Справка – политиката на Албания, Македония и Сърбия, които в последно време много внимават да не подразнят българските власти, а често търсят и предварително мнението на София по различни въпроси. Геополитическата тежест на България на Балканите след 2007г се е увеличила неимоверно, а това не е точно загуба на суверенитет, нали?

Относно това, че българите разчитали на Брюксел да ги оправи, вместо да вземат нещата в свои ръце – обяснението е просто. В сегашното си състояние държавата е пленена от управляващата групировка, и единствено ЕС има инструментите да показва кое е правилно и кое не – включително и финансови, ако мониторинговите доклади не вършат работа. В случая с Еврозоната и банковия съюз – българите са напълно прави да не вярват на БНБ, която проспа казуса КТБ. Откакто на БНБ и е отнето правото да печата безконтролно пари с въвеждането на валутния борд, благосъстоянието на българите се увеличи многократно и приемането на еврото ще продължи тази тенденция.

Далеч по-големи и мощни страни като икономика, политика, военна мощ и т.н. като Германия и Франция са приели еврото и са обвързали банковите и платежните си системи с ЕЦБ и съответно са предали част от своя най-важен суверенитет – финансовия. Дори Гърция направи невъзможни (според тях) икономии и прие реформи, само и само да запази еврото и да не напусне Еврозоната. Може би гърците не знаят какво е суверенитет, а Пенчев?

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Здравеопазване извън лекари и болници

Последните протести на лекари от болниците във Враца и Ловеч, разрешени както винаги в последния момент от самия премиер Бойко Борисов, показват хроничната слабост на досегашния модел на финансиране на здравеопазването през НЗОК.

Моделът залага на псевдопазарния принцип, че здравето е вид благо за което обществото е готово да плаща на принципа – Х брой пациенти, лекувани в У брой лечебни заведния е равно на определена сума пари, събирана от месечни вноски и доплащания от бюджета. Този подход може и да е изглеждал смислен в някоя канцелария, но на практика е неработещ и превръща лекарите в чиновници, болниците в места за обработка на клинични пътеки, а пациентите – в жертви. Буквално.

За да се промени това, е нужна цялостна промяна в подхода на държавата към проблема. За да се превърне здравеопазването от проблем в решение е необходимо държавата да се сети, че не може да абдикира от три свои области – сигурност, образование и здравеопазване и там всеки гражданин (особено тези, които си плащат осигуровките), следва да получава навременна и достатъчна помощ.

Започва се със здравната карта – на територия и население като българското са предостатъчни 150-180 болници с около 30-35 хиляди легла. Точните цифри разбира се могат да варират, но в случая е важно разпределението на здравните заведения в страната, така че в поне 5-6 града извън София да могат да се правят операции и да се провежда лечение, равно по качество и обем на това в София. Това са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. Във всички областни градове следва болниците да могат да лекуват успешно онкологични, сърдечно-съдови и други заболявания с голяма социална значимост, за да не се налага пациенти да пътуват по над 150 километра за рутинни процедури и изследвания. Всеки град над 3-4 хиляди души се нуждае от болница, особено ако е отдалечен от областен център – каквито са Малко Търново, Кула, Брегово, Белоградчик, Шабла и т.н. Наличието на добра болница и училище (основно и гимназия) е предпоставка за промяна в отрицателния тренд на обезлюдяване и дори би стимулирало заселването на нови хора в малки градове. В момента заселването далеч от областен град е де факто съзнателен отказ от медицински грижи и образование, което е спирачка пред икономически активни млади хора и семейства, освен ако не са отчаяни авантюристи.

Следващото нещо в подкрепа на здравната карта е броят лекари и медицински сетри, нужни за тези болници. Приема се, че този брой е Х за всяка клиника, област и специалисти и този брой специалисти се назначават в болниците от НЗОК, и получават заплатите си от НЗОК. Така лекарите не зависят от мениджмънта и корупцията в местни болници като тези във Враца и Ловеч, както и не се поддават на натиск от местни политически фигури. Лекарите имат задължения само към пациентите си и е недопустимо да не получават заплати заради лоши решения на местно ниво. Също така, ортопед, кардиолог, уролог, медицинска сестра и т.н. в София, Варна, Петрич, Свиленград или Тутракан следва да получават ако не еднакви, то поне сравними възнаграждения за еднакъв труд, независимо къде е положен. Това би накарало повече лекари да избират кариера и в малки населени места, не само защото са принудени. Също така, лекари назначени от НЗОК, могат да бъдат по-лесно командировани в болници, където има недостиг на специалисти. Единна държавна политика и назначаване на специалисти към НЗОК ще позволи и преодоляване на недостига на специалисти като  патоанатоми и анестезиолози, които специалности не са престижни от гледна точка на заплащане. Така ще може и на национално ниво по-лесно да се съгласува броя специалисти, нужни за обучение в мединските ВУЗ-ове.

На следващо място – купуването на лекарства и консумативи, както и апаратура да се извършва пак от НЗОК, която после да ги разпределя между различните болници в зависимост от нуждите им. Така ще се избегне ситуацията, в която различни болници купуват едни и същи лекарства, импланти и апаратура на различни цени, включително и заради корупция на местно ниво. От подобен ход могат да се спестят поне 20-30% от разходите за лекарства, консумативи, импланти и апаратура, от което ще са доволни всички, с изключение на вносителите на подобни стоки. НЗОК с държавна подкрепа може да финансира и производство на определени изделия в България, ако се прецени като перспективно.

Тези две действия ще доведат до две неща – намаляване на разходите и безконтролното източване на здравните фондове, и повече време в което лекарите и болниците ще се занимават с основните си задължения – да лекуват хората. В момента НЗОК е просто огромен резервоар, в който всеки гледа да забие тръбичка и да точи оттам пари по завишени фактури за доставка на лекарства и консумативи, незаети щатове на персонал и фалшиви клинични пътеки. В добавка и самите пациенти си купуват лекарства, консумативи и импланти, защото “няма и защото касата не ги покрива”. Лично проверен и изстрадан факт. Пациентът и близките му нямат време, знания, а често и желание да проверяват кой точно е виновен да плащат два пъти за едно и също нещо – един път под форма на осигуровки и втори път – директно, кеш и без касов бон.

Тук идва и най-голямата промяна – плащаните от гражданите здравни осигуровки, които в момента са процент от заплатата му, трябва да станат твърда месечна сума с различни прагове, която да се гласува от правителството когато се променя и размера на минималната работна заплата. Т.е. здравните вноски да бъдат 20, 50 и 100 лева месечно, като човек избира каква вноска да прави и тя да се трупа в негова лична сметка в НЗОК. Срещу всеки от тези прагове човек знае какви медицински услуги може да получи веднага и за кои ще трябва да доплати – законно и срещу касов бон. Това незабавно ще доведе до изсветляване на плащанията в сектора, които в момента са сиви. Цените на тези услуги ще спаднат и ще подлежат на контрол. На монопола на здравната каса също трябва да се сложи край и да се допуснат и частни медицински застраховки и каси – оттам контрола върху лекари и болници ще се засили автоматично.

За да се стимулират хората да плащат по-високи вноски в личните си сметки (които не могат да се харчат за друго), държавата може да отдели част от субсидията за здравеопазване (в момента около 5 млрд. годишно) за да предоставя безлихвени кредити за лечение в размер до сумата от сметката на всеки човек. Могат да се правят и семейни сметки, както и други варианти за засилване на контрола – от страна на каси и на пациенти, които ще искат да знаят какво получават срещу парите си и кой за какво ги харчи. В момента на човек се удържат по около 8% от заплатата автоматично, които потъват в общата каца(каса), която няма дъно. Независимо дали получава 500 или 5000 лева заплата, човек знае, че отиде ли на лекар и в болница, последното, което има значение, е неговото здраве, а първото – парите му – неговите и на близките му. Това трябва да се промени.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Вие защо биете негрите?

Наскоро излезе поредния годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права, в който за пореден път България е подложена на пресилени и трудно аргументирани критики. Добрата новина е, че този доклад не е насочен срещу България, а е една американска традиция за отразяване на състоянието на човешките права във всички страни по света, лошата новина е, че в него има много верни констатации. В частност за България верни са изводите за липса на независимост на съда и че корупцията обхваща всички нива на управлението.

В случая обаче си заслужава да се обърне внимание на критиките срещу България по отношение на правата на циганите и турците, които се разглеждат като малцинства, явно третирани дискриминационно от България и българите. Това отразява едно дълбоко неразбиране на от страна на Вашингтон на процесите и историята на Балканите, както и на съвременните социално-икономически реалности.

На първо място – отчита се като негативен факт липсата на нещо като циганска партия в парламента и се отчита като позитивен факт, че турците “държат” около 8% от местата. Това е явно незачитане на факта, че Конституцията забранява партии и организации на етническа и верска основа и ДПС, макар и явно турска партия, се е декларирала като българска такава, освен това в нея са намерили място доста българи. Фактът, че тази партия е основна причина за срастването на политическата система и съдебната власт и в основата на всеразяждащата корупция, е удобно пренебрегнат от янките. Имало е депутати цигани от практически всички партии в парламента и основния проблем всъщност е невъзможността да се излъчат качествени и образовани кандидати за държавни и общински длъжности от тези партии. Примерите с Александър Методиев – Бат Сали (ДПС), Илия Илиев (ГЕРБ, партия ДРОМ), общинския съветник Айри Мурад (Реформаторски блок) в Пловдив от Столипиново са пример, че тези хора носят повече негативи за партиите, които ги издигат, отколкото позитиви за ромската общност. В голямата си част те са тартори и използват властовите ресурси за лично облагодетелстване, а не за провеждане на смислени интеграционни политики. Говоренето им винаги е с негативна конотация към българите, които априори са виновни за всички проблеми на циганите и винаги се набляга на разделението по етническа линия.  Говорил съм с партийни функционери и от тях зная, че намирането на кандидат за изборна длъжност циганин, който да е образован, неосъждан, лидер на общността (без да е тартор) и с достатъчно смислена биография е изключително трудно. Често пъти след избирането им властта развращава тези хора по-бързо отколкото това става с колегите им българи. Не на последно място, местата в българския парламент, общински съвети и други изборни длъжности са отворени за всички български граждани без разлика на етнос и религия, т.е. самата идея за квотно представителство на турци, цигани може да се разглежда и като намеса във вътрешните работи и недопустим натиск. Всеки гражданин на Република България може да бъде избиран да представлява интересите на други граждани и да се издига според уменията и заслугите си, независимо дали се определя като българин, евреин или арменец, турчин или циганин. Това се нарича меритокрация. Всички други подходи може и да изглеждат много мъдри от Вашингтон, но на Балканите резултата е провалени държави като Косово и Босна и Херцеговина. В тази връзка опасно е и заиграването с т.нар. помашки етнос, който се представя като отделен от българите. Друг факт който янките тотално са забравили, е че България не признава наличието на чужди малцинства на своя територия и не гарантира колективни права.

Прави впечатление, че Държавния департамент често използва заключения и формулировки на БХК, една организация, чиято полза за тези, които защитава е спорна, а пристрастието и е безспорно. Анти-циганските протести в Асеновград са споменати като форма на потискане на ромите, което е напълно извадено от реалния контекст – всеки подобен протест е свързан с конкретно престъпление, чиито извършители са цигани, а държавата се е провалила в това да наложи правосъдие, да залови и накаже извършителите. Тук следва да се отбележи, че циганската общност като цяло зачита законите България в по-малка степен, не признава българското правосъдие, а само своите цигански съдилища – мешерето, и като цяло превенцията при тях почти не работи. За ромите попадането в затвора като цяло не е особена трагедия, а просто факт в биографията, за който са виновни българите. Докладът на Държавния департамент пренебрегва факта на широко практикуваните ромски сватби и секс с малолетни лица, както и умишлени действия с цел източване на публични фондове и ресурси, които използват пропуски в законодателството.

Особено недоумение буди пасажа, в който българите биват обвинявани, че изтеглят децата си от училища, в които има много ромски деца. Хората, които са написали това, явно нямат деца, или пък са в категорията социални дебили. Ако човек действа само въз основа на расови стереотипи, то той е расист, но ако не си вади изводи от житейския си опит и познание, явно е социален дебил. Всеки човек търси най-доброто училище за наследника си, и ако учителите не са в състояние да принудят циганите да учат, то никой не би искал детето му да е в клас с ниска успеваемост, където в повечето време от часа учителя се надвиква със слаби ученици, били те роми или други. Доказан факт е, че ако една трета от учениците не разбира материала и изостават с уроците, те отнемат две трети от времето на учителя, а целия клас изостава. Много от циганчетата в първи клас де факто не знаят български език, което е бариера за приобщаването им към обществото. Образователния проблем с ромите действително е тежък, но подхода на Държавния департамент е погрешен – предложението на янките по същество се нарича сваляне на нивото и критериите в училищата, за да паснат те на циганските културни особености. Държавата следва да принуди тези хора да пращат децата си в училище не само като присъствие, но и да изисква резултати в образованието им, за да имат основание хората от други общности да не изтеглят децата си от подобни училища. Български деца съжителстват в клас успешно с деца от турския, арменския, еврейския етнос и единственото разделение от ромските деца е проблема с деградацията на подобни училища.

Проблемът с българските затвори е широко известен, но държава, която е световен шампион по брой затворници на 1 млн. души население и чиито затвори са известни с ужасните си условия и бандитските групи в тях, просто не би трябвало да се вглежда в затворите по света. Както се казва – а вие защо биете негрите?

Posted in Некои съображения | Tagged , , | Leave a comment

Турция необратимо върви към хаос

Още от нощта на опита за преврат срещу Ердоган стана ясно, че в Турция събитията взимат обрат, който е и трудно, и лесно предвидим. Трудно предвидим е, защото всеки ход на управляващата ислямистка Партия на благоденствието често е изненадващ за наблюдателите, но гледан в общата ситуация на всепоглъщащия стремеж на турския президент за повече и повече власт, е лесно предвидим. Поведението на Реджеп Таийп Ердоган (който по произход е лаз, което е грузинска народност) много напомня на това на неговия сънародник Сосо Джугашвили (известен и като Йосиф Висарионович Сталин) в периода на 30-те години на 20-ти век. Внезапно обявените за след два месеца избори за президент и парламент имат за цел да циментират властта му и имат твърде малко общо с демокрацията. Човек, който използва изборите както пожелае (проведе избори два пъти в една и съща година, просто защото не му харесаха изборните резултати), оказва натиск срещу политически опоненти и използва правосъдието като бухалка, явно е преминал границата между демокрация и диктатура.

Основния момент в политическия живот на Турция днес е борбата на Ердоган срещу неговия ментор и сподвижник, а понастоящем съперник и враг Фетуллах Гюлен. Не е ясно в кой точно момент двамата от братя ислямисти стават кръвни врагове, но повратът в поведението на Ердоган става съвсем явен след като от премиер става президент и пожелава да концентрира цялата власт в ръцете си. От този момент натам Гюлен и мрежат му от ислямски училища, институции и прочее става пречка за човека, дошъл на власт с нейна помощ. Особено силно параноята на турския президент се проявява след опитът на армията да направи преврат през юли 2016г., който послужи като сигнал за разправа с всички инакомислещи и хиляди журналисти, съдии, военни, полицаи, преподаватели и хора от всякакви професии бяха вкарани в затвора с единственото обвинение – гюленист. Това напомня много на репресиите на Сталин срещу стотици хиляди хора в СССР, обвинени в това, че са симпатизнати на неговия съперник Троцки. Въобще, за да се разбере войната на Ердоган с Гюлен, ще е добре да се види историята на взаимоотношенията на Сталин с Троцки. В кратката си републиканска история, Турция е била удържана в прозападни и цивилизовани релси единствено от своята армия, която е извършила пет преврата след ВСВ, и принуди предшественика на Ердоган, Неджметин Ербакан да слезе от политическата сцена. Единствено армията обаче не е в състояние да предотврати цялостната ислямизация на обществото и де факто след опита за преврат от 2016г. (неуспешен вероятно заради големия брой ислямисти в самата войска) тя вече е обезглавена и просто инструмент в ръцете на Ердоган.

Във външно-политически план реториката на Ердоган стана отявлено войнствена и нападателна, той залепи квалификации като “нацистки останки” на Меркел и Рюте, “терорист” на Нетаняху и дори заплаши САЩ и Тръмп с военен удар в Сирия, а охраната му преби кюрдски демонстранти срещу него в самото сърце на САЩ – столицата Вашингтон. При единственото от десетилетия посещение на турски държавен глава в Гърция той де факто нападна словесно и обиди домакините си от Атина, а дейностите на Турция на Балканите предизвикват подозрение и отхвърляне (намеса в изборите в България, отвличане на хора от Косово и т.н.). Погледнато на картата, в момента Турция има изключително лоши отношения с всичките си съседи. Единствено с Грузия и България отношенията могат да се нарекат хладно-неутрални, и то след като териториалната цялост на двете страни беше подложена на словесни нападки от турския президент – от Тбилиси Ердоган поиска Батуми, а от България – Кърджали. Всъщност, с България отношенията се крепят единствено на опитите на Бойко Борисов да поддържа някакъв личен диалог с авторитарния турски владетел. Коалиционните партньори на Борисов имат еднозначно отрицателно мнение за Турция и политиката и, подобно е мнението и на президента Румен Радев, подобно на тях е и мнението на автентичната десница в лицето на “Демократична България”, дори в турската партия ДПС отношението към Ердоган е нееднозначно.

От останалите съседи на Турция – с Армения имат тежки и нерешени проблеми, датиращи още от непризнаването на геноцида от 1915г, както и затворена граница с Ереван, заради анексирания от арменците Нагорни Карабах. С Иран имат геополитическо съперничество в Близкия Изток, което в момента се маскира под формата на донякъде общи интереси и действия срещу кюрдите и ИДИЛ в Сирия, както и противопоставяне на САЩ, но противоречията между Анкара и Техеран са повече от допирните им точки и те редовно излизат на повърхността. С Иракски Кюрдистан проблемите са неприемане на обявената независимост и заплаха за нова война, в добавка към гражданската война в самия Турски Кюрдистан. Със Сирия проблемите са повече от видими – Турция де факто е окупирала част от територията и и има явни претенции за още по-голямо парче, в добавка към всеобщия хаос там. Кипър остава и до сега непризнат като държава от Турция и част от територията му е окупирана повече от 40 години от страна на турската армия, в добавка Кипър е част от ЕС, с който Анкара преговаря за членство. Преди време Ердоган заплаши, че ще анексира официално Северен Кипър, който в момента формално е отделна държава, призната само от Турция. Действията на Русия по отношение на Крим и Източна Украйна имат един внимателен наблюдател и ученик в лицето на Анкара, която внимателно следи какво се случва и изглежда много склонна да повтори тази авантюра. С Гърция отношенията (които никога не са били особено добри) в момента са под нулата, след последните сблъсъци в Егейско море и десетилетния спор за териториалните води и няколко острова. Ердоган вече официално оспори Лозанския мирен договор и вероятно само чака удобен момент, за да реализира стремежите си за окупация на територии на съседни страни, за които счита, че му принадлежат.

Пресечната точка между диктаторския подход и параноята на тема Гюлен във вътрешната политика и агресивната външна политика е убеждението в обкръжението на Ердоган, че Гюлен всъщност е маша на Запада, САЩ и Израел, която трябва да подкопае и осуети неизбежното превръщане на Турция в световна велика сила. Икономическия ръст на турската икономика, която в последните 15 години на практика се удвои, подхрани и политическите амбиции и шовинизма на османското лоби, което започна да мечтае на глас за постоянно място в Съвета за Сигурност на ООН и ядрено оръжие. Всъщност, широко рекламираната руско-турска атомна централа Акую всъщност отразява амбициите на Ердоган да сложи ръка на ядрена технология. Не е случаен фактът, че Турция не желае да предава отработеното ядрено гориво на Русия, а желае да го съхранява сама.

Всички тези агресивни действия във вътрешен и външно политически план имат някаква времева рамка и тя е ясно посочена – 2023г. – сто години от обявяването на Турция за република Тогава Ердоган ще е в края на първия си, “пълноценен” (според новата конституция) президентски мандат и ще иска явни и видими резултати, които да представи като успех на своите поддръжници. В момента турската икономика буксува, финансите отслабват, инфлацията се засилва, лирата девалвира. Ердоган пренебрегва тези предупреждения и предпочита да отправя нападки срещу МВФ, които не му отпускат кредити, както и срещу рейтинговите агенции, които поставиха турския дълг в категорията “боклук”. Тези икономически проблеми, войната с кюрдите, военната авантюра в Сирия, обвиненията в корупция и облагодетелстване на роднини могат да се “решат” по изпитана руска рецепта – с окупация и присъединяване на част от съседна държава. В контекста на лошите отношения с ЕС, най-вероятно изглежда предизвикателство към Кипър и/или Гърция, която би имало негласна подкрепа и от Русия и Иран, които имат свои сметки за разчистване със Запада и биха желали да видят ЕС разделен и унизен. Така, Русия може на глас да подкрепи Гърция и да изтъкне слабостта на НАТО и ЕС да я защитят, докато на практика продава оръжие на Турция и подстрекава амбициите на султана за реваншизъм. Сценарият е познат и изпитан в случая със Сърбия и Косово. 2023г. е и в общи линии краят на жизнения хоризонт на Ердоган, който вече изглежда остарял и уморен и вероятно се замисля как ще бъде запомнен в историята – вероятно сънува все по-често Сюлейман Великолепния. В обърканата му представа за света, която той многократно е демонстрирал, една мащабна военна авантюра е точно това, от което Турция има нужда за да блесне като световна сила. Сирия е твърде слаб противник, а и там важат ограничения, поставени от другите участници като Русия, Иран и САЩ. Ердоган болезнено преживя провалите с това да укрепи Хамас срещу Израел и да наложи в Египет управление на Мюсюлмански братя, и сега търси сценарий, в който да натрие носа на омразния Християнски Запад. Още по-унизително е отношението на ЕС към режима в Анкара и практически това погребва всички надежди на Турция за членство в ЕС, което реално и определя основната ос на противопоставяне, доколкото ЕС остава мечта за най-образованата част от турското население и Брюксел редовно критикува режима на Ердоган за нарушения на човешките права.

Това развитие на ситуацията трябва да бъде спряно и от сегашния дипломатически и политически натиск ЕС да премине към подготовка за икономически санкции, подобни на тези към Русия, и да се подготви за неизбежен военен отговор на всяко турско предизвикателство. България следва да укрепи максимално бързо армията и да засили икономическите, политическите и военните си връзки със своите съюзници в ЕС. Ревизия на турските действия и присъствието на турски компании в България също следва да се извърши, доколкото много от тези компании са просто параван за политическо проникване и намеса във вътрешните работи на България. Следва да се постави под наблюдение Главното Мюфтийство, да се прекрати финансирането му от турския Диянет и всички турски граждани да се изпратят обратно в Турция. Следва да се активизира цялостната работа на всички български служби сред притежателите на български паспорти в Турция и да се определи каква част от тях биха били склонни на лоялност и сътрудничество с България и ЕС и за останилите да се предприемат съответни мерки за недопускане на възможност да влияят на двустранните отношения. Засилено сътрудничество е наложително с Грузия, Армения, Израел, Гърция и Кипър, доколкото те са държави, пряко заплашени от всички досегашни и бъдещи военни авантюри на Турция. Следва да се активизират и контактите с кюрдските представители, доколкото появата на кюрдска държава върху части от Сирия и Ирак изглежда все по-вероятна, а реакцията на Турция е предвидима. Една подобна война има потенциал да изсмуче много турски ресурси и ЕС трябва да се възползва от подобен сценарий, без да позволи на Турция да разшири и изнесе конфликта на Запад, каквито опити тя прави непрекъснато.

В момента вътрешно и външно политическата ситуация във и около Турция е в процес на трупащо се напрежение, което неизбежно предстои да избухне, доколкото историята не помни много случаи подобни диктатури мирно да са рухвали под собствената си тежест. Единия от вариантите е мащабно избухване на война в Кюрдистан-Сирия-Ирак, което да се превърне в мащабно фиаско за турската армия и това поражение да доведе до смяна на режима. Другият (по-малко вероятен) вариант е вътрешната нестабилност и икономически проблеми да доведат до протести и бунтове, подобни на тези от 2013г., които да доведат да сваляне на Ердоган и хората му, но след 2016г. подобно нещо изглежда невероятно. По-скоро е възможно комбинация от вътрешни и външни поражения да докара Турция до положението на една уголемена Сирия, който вариант ще наводни Европа с бежанци и има потенциала да я вкара във вътрешен турски хаос. Този сценарий като най-неблагоприятен изглежда и най-вероятен, и това е, за което Европа трябва да се готви. България трябваше да е вече подготвена.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

Тази пародия, наречена българско правосъдие

Вчерашният арест на кмета на район Младост Десислава Иванчева беше очакван и неочакван едновременно. Ето и причините:

– Очакван беше, защото Иванчева се появи в Младост сякаш от нищото, след като предишния кмет Цвета Авджиева (верен кадър на ГЕРБ) беше принудена да подаде оставка през 2016г. Иванчева ненадейно за всички победи на предсрочните избори следващия кандидат на ГЕРБ и се превърна във външно тяло в една община, известна със своята йерархия и субординация във всичко – премиерът решава, спуска за изпълнение към кмета на София, Общинския съвет гласува и районните кметове изпълняват. Самите районни кметове имат изключително малко правомощия и те са по-скоро буфер между гражданите и кмета на Московска. От тях се очаква да играят в отбора, а не да пречат и в това отношение Иванчева определено не пасна в ГЕРБ. Сигурно са и правени оферти да се смири, да спре да саботира бизнес-начинания и строежи на na6i, 4itavi hora, по модела, по който ГЕРБ засмуква всякакви хора в матрицата си (справка – засмукването на Реформаторския Блок). Иванчева (която дава вид на вироглава), вероятно е отказвала да се вслуша в съветите да “слуша и да папка” и е бил активиран този сценарий по отстраняването и.

– неочакван беше, защото все пак тази схема вече беше отработвана от шайката на ГЕРБ още при първия им мандат и честно казано се поизтърка – показни полицейски акции срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, срещу лекари от болницата в Горна Оряховица бяха позабравени вече и сега отново лъснаха от миналото. Иванчева не беше просната на асфалта, “защото е абсолютен престъпник”, но не и беше спестено нищо – държана повече от четири часа права, без вода, без достъп до тоалетна, без адвокат, пред очите на цяла София. Това на човешки език се нарича омаскаряване и внушаване, че даден човек е виновен априори, а в правото се използва термина “набеждаване”. Изключително лошо впечатление прави и факта, че разни цивилни лица, както и лица от някаква Комисия против корупцията, която е политически орган, имат полицейски функции и дори ходят маскирани. Скоро вероятно и инспекторите от ХЕИ ще започнат да се маскират, защото отбраняват националната сигурност.

Намирането на наркотици, оръжие, пари и дори ядрена бомба в дадена кола, която често стои паркирана на улицата и едва ли е под контрола и наблюдението на собственика и ползвателя си 24 часа на ден повдига въпрос, който прокуратурата ще трябва тепърва да доказва. Въпросът е – кой и с каква цел е сложил тези пари там? Нека не се лъжем – в София има доста хора, които са готови да дадат доста повече от 70-80 хиляди евро, за да не бъде Иванчева кмет на Младост. Дори го наричат инвестиция в бъдещето, според публикации във Фейсбук и Туитър.

Не мога да твърдя, че Иванчева е поискала този подкуп или че не го е поискала – това трябва да прецени съда. Не мога да твърдя дали тя става или не става за кмет на Младост, както обясняваше известния политически парашутист и бивш депутат от БСП Георги Кадиев. Мога да видя обаче, че след подобен комедиен екшън целта не е Иванчева да бъде осъдена. Целта е просто да бъде махната от район Младост, по начина по който Ценко Чоков беше махнат от Галиче. Не защитавам Чоков, но засега резултатите от всички действия срещу него още не са завършили с осъдителна присъда. Целта е в район Младост да има нов, по-сговорчив кмет.

За всички комисии, служби, специални и обикновени прокурори и останалите комедийни герои, “борци с корупцията” може да се каже – когато нахълтате по подобен начин в МС и натръшкате на жълтите павета премиера и 3-4 министри, хората ще повярват, че наистина се борите с корупцията, а не изпълнявате поръчки. Когато видим подобна атака в хотел Берлин или Сараите и #КОЙ да стои с часове на улицата, по очи на асфалта, без адвокат и сниман от десетки камери – тогава обществото ще повярва, че има правосъдие, а не фарс и комедии.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

СДС умря

Дами и господа, днес, на 28-годишна възраст се спомина Съюзът на Демократичните Сили, с последен известен адрес ул. Раковски 134 в София. Бог да прости!

С днешния фарс в Дом на културата – Красно село, при който свикания Национален Съвет прерасна в побой между делегати, може да се каже, че след периода си на будна кома (от 2013г. насам) пациентът почина, без да дойде в съзнание. Де факто заболяването на СДС започна отдавна – още след 2001г., когато не можаха да преодолеят изборната загуба и малко след това се случи най-сериозното разцепление в партията – бившия премиер Иван Костов се отцепи и основа ДСБ, което много хора припознаха като автентична десница. След това СДС многократно търсеше дъното, почти го напипа с избора на Пламен Юруков за председател и уверено се превърна в казионна клиентелистка партийка с маргинално значение. Светъл момент мимолетно се оказа изборът на Мартин Димитров за председател, но той се показа като човек лишен от харизма (обща болест за десните лидери днес) и спадът продължи до изпадането в клинична смърт след невлизането в парламента през 2013г. Създаването на Реформаторски блок превърна СДС в една от организациите (заедно с БЗНС на Ненчев и ДБГ на Кунева), които при нулева идейна база като десни партии се пришиха към едно мнозинсвто, олицетворявано в най-голяма степен от ДСБ и Радан Кънев към онзи момент. Твърдя, че между 80 – 90% от резултата на РБ през 2014 година е резултат на ДСБ. Приставането на Лукарски в правителство на Бойко Борисов и действията му като икономически министър показаха, че тази организация напълно се е изчерпала от политически смисъл и действа като бюро по труда за членовете си. Последните гърчове в посока фашизиране и действия заедно с НФСБ на Валери Симеонов (които станаха новите стопани на Раковска 134) могат да се приемат като последни гърчове преди логичния exitus letalis, който настъпи днес.

Чудесна новина отпреди няколко дни е, че партия ДЕОС, която не стана известна с нищо друго, освен че защитава гейовете в България, е взела мъдрото решение да се саморазпусне. Не зная дали НДСВ (стартирало като партията на царА) още съществува юридически, или официално прекрати мижитурстването си, но крайно време е и партийките като АБВ (на Гоце Първанов), ДБГ (Кунева) и многобройните БЗНС-та (на Ненчев, както и другите издънки) да последват примера и. Това се отнася и за турските мафиотски организации ДПС и ДОСТ – втората вече е в кома, но първата ще изпадне от файтона едва след смъртта на Доган – неслучайно неговите епизодични речи са по-важни от всички други изявления на турци в България.

За нас е важно да не позволим СДС и другите мъртъвци да вампирясат под нова форма. Нека ги погребем и да изгният в мир.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , , , | Leave a comment

След последните удари в Сирия

Въздушните и ракетни удари в Сирия на САЩ, Великобритания и Франция срещу режима на Башар Асад, подкрепян от режима в Кремъл, за пореден път се превърнаха във фарс. Те позволиха на всички страни да “запазят лице” и да прогласят победа, след вероятно старателно договорени по дипломатически канали цели и време за удрянето им. Така режима на Асад може да премести самолети и оборудване в зони и бази под руска протекция и контрол, триумвиратът САЩ, Великобритания и Франция нанесе удари и показа снимки и видео от изстреляните ракети, като обяви, че всички цели са поразени, няма цивилни жертви и граждански щети. Армията на Асад обяви, че с остарялата си, доставена от СССР ПВО, е свалила 3/4 от всички изстреляни ракети и те не са нанесли никакви щети, което е и косвен комплимент към “големия сирйски брат” Москва, чиято кампания убеждава крепостните мужици, че никакви американски оръжия и ракети (в т.ч. и ПРО) не са проблем дори и за старите, а камо ли за новите руски разработки. Русия можа да запази лице и да каже, че нито една ракета не е изстреляна срещу руски бази и части, т.е. не е имало нужда да се “свалят” ракети и да се унищожават корабите, откъдето са изстреляни, както театрално заплашиха руските посланици в Ливан и ООН.

Тръмп, в ограниченото си тщеславие и откровена глупост, направи гигантски подарък на Путин и щедро наля вода в мелницата на рашизма. Вместо да нанесат удари незабавно, или без предупреждение и публични туитове и закани и да обявят безсрочна операция по бомбардиране (т.е. може да изстрелват по една ракета седмично, или 100 ракети дневно, но когато и както те решат) Западните съюзници с облекчение обявиха край и си измиха ръцете, като оставиха Асад да вилнее в Сирия.

Голям проблем в случая с бомбардировките се явява факта, че в Сирия отдавна няма какво ценно да се бомбардира – всичко е унищожено или разпиляно. В хилядите километри пустиня просто няма достатъчно ценни военни съоръжения и обекти, които да си струват да се хаби дори една тъпа авиобомба, да не говорим за ракета Томахоук. Тук не се включват руските бази и обекти, които априори не са цел на Запада, а вероятно там се планират и дори реализират операциите за използване на химическо оръжие. Няма как диктатор като Асад, 100% зависим от Русия, самостоятелно да реши и да употреби каквото и да е оръжие, по-голямо от картечница. Причините, поради които Русия използва химикали са прости – демонстрират превъзходство и пренебрежение спрямо Запада, докато на думи искат мир и спиране на огъня. Излиза, че никой няма нищо против докато с конвенционални бомби руските самолети сриват цели квартали и болници и избиват хората в тях (освен беззъби декларации), но когато постигат същия ефект с варелни бомби с химикали, реакциите са една идея по-силни. Това помага изпосталялото руско самочувствие да се напомпа с мантрата “правим си каквото искаме”. Изпосталяло, защото след разгрома на наемниците от ЧВК Вагнер руските военни имаха нужда от нещо, което да повдигне самочувствието им на победители – по начин, по който те го разбират. Какъв по-добър начин от обгазяването на някакви хора, които рашистката пропаганда е обявила за терористи? Случая Скрипал е сходен – Путин е казал, че най-много мрази предатели, следователно те трябва да се убиват – с полоний, с новичок или както още се случи. Поначало тези действия се разгласяват в тесни среди и имат роля за стягане на редиците и предупреждение – от тези тесни среди информация тече по канали и към други потенциални мишени, които да бъдат сплашени. На официално ниво, разбира се, всичко се отрича.

Жалко е, че българските медии и най-вече телевизиите попадат в капана “да покажем и двете гледни точки” под формата на друго мнение, всъщност бълват опорки от самообявили се за експерти (част от тях араби) руски агенти. На Балканите ситуацията е достатъчно сложна, за да се чудим и кой бандит в Близкия Изток е наш и кой е чужд кучи син. Повече от ясно е, че режима на фамилията Асад в последните 50 години е избил повече хора, отколкото всички разклонения на Ал Каеда и ИДИЛ. Официален съюзник на “президента” на Сирия е Хизбулла – организация също толкова зловеща, колкото и ИД. Самия Асад и съюзниците му в Москва и Техеран никога не са били законно избрани правителства – те са деспотични азиатски режими. Добре е т.нар. журналисти да напомнят този факт на разните анализатори, фенове на Путин, Асад и Рохани. Подобно е и положението с противниците на Асад – разните проксита на саудитските уахабити, катарските фундаменталисти, наемници от всички ислямски и европейски страни, разклонения на Ал Нусра, Ал Каеда, Ал-незнам-си-какво-си и ИДИЛ – разликите между тях са често незабележими, освен желанието им да се изтребват взаимно, повече отколкото да воюват с Асад. Единствените с ясна кауза и разбираема цел са кюрдите, които рано или късно ще имат собствена държава върху (части от) териториите си в Сирия, Ирак, Турция и (вероятно) Иран. Всичко друго е покрито с плътна пясъчна пушилка от близкоизточен тип, в която ние имаме един-единствен интерес – бежанци да не идват в Европа. Иначе всички т.нар. наблюдатели и анализатори на местна почва като се почне от Дахер Ламот, Руслан Трад, Алгафари, Албамарви, Мохамед Фатих (или както там му беше името) всъщност прокарват една или друга теза, в полза на един или друг участник във войната. Балканите през целия 20-ти век са били в ролята на Сирия и сега основната цел трябва да е изолиране на чуждото влияние тук (главно азиатско – руско и турско) и интеграция към НАТО и ЕС.

По отношение на Близкия Изток единствения печеливш подход е на Израел – де факто по-европейска, цивилизована и демократична държава отколкото доста балкански страни. И със сигурност по-демократична и цивилизована от Русия, Иран, Турция и Саудитска Арабия, които са главните заподозрени за всички злодеяния в Сирия.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , , , , | Leave a comment

Прозрачният сценарий на изЧЕЗването

Последният рунд на словесни престрелки по линията КЕВР-цени-ЧЕЗ отново очертава и контурите на сделката, в която Гинка от Пазарджик купува най-голямото електроразпределително дружество, а далеч по-големи играчи стоят отстрани.

ЧЕЗ поискаха увеличение на цената с 16.3%, а от дружеството отговориха, че това няма да увеличи сметките на гражданите с повече от 3 стотинки на киловатчас. Това е сценарий от последните години, който се повтаря поне два пъти годишно – ЕРП-тата искат увеличения със стъпки над 15%, като реално получават от КЕВР под 5% и така на практика се получава максимата – искай много, за да получиш нещо. Ако поискат малко увеличение, вероятно КЕВР ще отговори – няма нужда от това, щом е толкова малко, заради което мениджърите са усвоили друг подход – изтъкват нужда от големите инвестиции, споменават възможността от аварии (и оттам спиране на тока) и винаги не забравят и своите големи загуби от кражби и т.н. За да тушират общественото недеоволство, обикновено изтъкват колко малко е реално това увеличение (3 ст. в случая) независимо от двуцифрения процент.

Ако погледнем ситуацията от друг ъгъл, една компания, която се намира в процес на продажба и купувачът и взима банков кредит (колкото и съмнително да е това като схема) за около 300 милиона евро, по този начин гарантира увеличение на приходите си на годишна база с определен процент – в случая с 16.3%, ако КЕВР одобри. При равни други условия, и намаляващо производство и потребление на ток, това поне гарантира че приходите няма да спадат, а нормата на печалба ще се вдигне, което е отлична новина за кредитор, който има обещанията за бъдещите приходи като обезпечение по кредита си.

Тук излиза и въпроса коя е Гинка и Инерком, и #КОЙ стои зад тях. Бивол извадиха доста факти около възможността това да е самият премиер Борисов, които потънаха във всеобщо мълчание по темата. Безспорно е, че дружество с големи обороти дава големи възможности за пране на пари, придобити по други способи, освен и възможостта да бъде източвано по модела на Кремиковци, Булгартабак, Полимери и други знакови предприятия, попаднали в ръцете на известни имена от (полу)подземния свят. Няма как хора като Пеевски, Румен Гайтански, Васил Божков или Николай Банев да купят директно ЧЕЗ – обществената нетърпимост ще помете сделката и правителството заедно с нея. Затова в ролята на бушон беше поставена Гинка и дружеството Инерком, което да издържи поне първоначална проверка за надеждност. При благоприятно (за кукловода на Гинка) развитие, Инерком се сдобива с ЧЕЗ след “успешно” финансирана сделка (задължително от българска банка, чужда банка не би участвала в подобна схема), след което КЕВР попада под лек натиск да започне да увеличава цените на тока със средно 5-10% годишно, което в рамките на 5-6 години може да доведе до практически двойно поскъпване на електричеството за битови и промишлени нужди. #КОЙ е доказал способността си да прилага комбиниран медиен, прокурорски и парламентарен натиск за постигане на бизнес цели и едно последващо изменение на Закона за енергетиката (през преходни и заключителни разпоредби на други закони), гласувано от плаващо мнозинство може рязко да промени правомощията на КЕВР, да смени председателя му или трето действие, в добавка с предварително производство на Прокуратурата на РБ и лека медийна истерия, раздухана в подходящ момент. Правителството на Борисов, поставено пред вариант протести и сваляне, първоначално се съпротивлява, но в последствие се предава и отговаря на исканията за промени в закона, като се опитва да използва буфери, за да тушира социалното недоволство. Тези буфери са временни и трупат дефицит в други дружества от веригата производство-пренос-продажба на ток, което активизира мощни лобита на различни проекти. На хоризонта се задава дефицит на ток, започва да се споменава еретичната дума “режим” и “внос”, което активизира никога не заспиващите мафиотски групировки с московски корен, работещи в полза на проекта АЕЦ Белене. Докато тече цялата тази дандания, офшорни компании от Дубай и Кипър (с формални собственици трима бедняка и две камили) купуват Инерком и съдията свири край на първото полувреме. След края на еврофондовете и изтърбушването на ЗОП, #КОЙ е намерил нов начин за финансиране на медиите и политическото си влияние.

Този сценарий изглежда повърхностен и налудничав, но както е известно от практиката, това са най-вероятните за сбъдване варианти.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Един месец без Фейсбук

Преди около месец, след поредния “бан” (забрана за публикуване, споделяне, комуникиране) за поредни 30 дни, заради картинка-колаж, публикувана преди повече от година, реших, че това е достатъчно. Деактивирах си и двата официални профила, въпреки воплите от страна на софтуера-шпионин, наречен Facebook. Настройките на сайта ме попитаха около десетина пъти дали наистина съм склонен да извърша подобно “самоубийствено” (според тях) действие, и аз потвърдих – още повече, че е нагло от тяхна страна да те вкарат виртуално зад решетките (на каквото реално се приравнява забраната) и да те питат – защо все пак искате да изтриете/деактивирате акаунта си?

Малко след това набра скорост скандала със следенето, послушването и продажбата на лични данни на различни фирми, една от които изплува главно заради това, че е използвала това за намеса в изборите за президент на САЩ. Нямам съмнение, че още много други фирми са купували данни за мен и други потребители, и са ги използвали по различни начини – за профилиране, психо-портрети, издирване и други вредителски действия. Просто действията на “Кеймбридж аналитика” престъпиха закона в САЩ (а янките имат особено лошо отношение към чужденци, престъпили законите им), но вероятно подобни престъпления са вършени в последните пет години на всички избори в България. Така излизането на “печелившата” кандидатура на генерал-летец-русофил от ръкавите на РИСИ вероятно е било подплатено с активни действия и мониторинг на българския сегмент на Фейсбук.

Кампанията #DeleteFacebook, в рамките на която много известни личности като Елън Мъск, а днес и Стив Уозняк изтриха профилите си последва моето действие от началото на миналия месец, с което мога да се гордея, че леко съм “повлякъл крак”. За мен това е втори път, когато закривам профил – предишния път беше през 2012г., когато установих, че достъпът на едни мои “приятели” до контактите ми и снимките ми във профила ми ми носи негативи в личен план и реших да го прекратя. Казвам “приятели”, защото в тази мрежа свързването на профили е породено от всичко друго, но не и от приятелство – повече е желание за следене, контрол и т.н. Историята вече помни доста случаи на домашно насилие и дори убийства, породени от действия (реални или мними) във Фейсбук.
Активирах отново профила си близо година и половина след това (лятото на 2013г., разгара на протестите срещу Орешарски), когато се наложи да поддържам няколко страници в тази социална мрежа и бях изненадан колко е напреднала ситуацията в посока това човек да споделя данни за себе си, действията си, поведението и местоположението си. Имаше възможности да се появиш на снимки, отбелязан (тагнат) от други хора, дори и без да искаш това. Слава Богу, скоро след това се появи опцията да не позволяваш подобни действия на тагване, или да ги одобряваш, преди да ги видят други потребители. Това ми е спестило няколко конфуза, в които да обяснявам защо на присъствам на тъпи фотоси и маскаради. Навлизането на смартфоните и мобилните приложения още по-широко, доведе до там, че те ровят в телефонните номера, сравняват ги с база данни и ви предлагат да добавите произволен брой хора като “приятели”. В моя случай – роднини, на които меко казано не държа особено, или пък не желая да четат какво пиша всекидневно, хора с които съм имал конфликт за пари и други подобни – бивша наемателка, собственик на авто-сервиз, който ме измами и т.н. Предполагам и моя профил е излязъл в техните листи за предложени “хора, които може би познавате” и вероятно някои от тях са се изкушили да ровят в снимки и споделени текстове.

Поради факта, че аз съм един от 3-5% потребители на Фейсбук, които не го възприемат като телевизор (не скролват лентата с новости, ами активно пишат, споделят и добавят снимки и видео) всъщност моя профил беше доста информативен за тези, които го отваряха. Подозирам, че е бил интересен и за доста събирачи на данни за хора, които не харесват диктаторски режими като тези в Москва и Анкара, макар че и този блог дава достатъчно материал за мислене в тази посока. Просто обаче момента в който споделяш снимки на детето си, жена си, посочваш къде си (или пък друг те отбелязва на това място и събитие) и заедно с това пишеш за политика и чувствителни теми като корупцията и мафиотизирането (тук не визирам само себе си) просто дава твърде много информация на незнайни хора. Като се има в предвид, че МВР и ДАНС могат да добиват данни от Фейсбук в почти оперативен порядък, а имат и удобни съдии под ръка, ако е нужно, а после тази информация изключително лесно и евтино попада в трети ръце, човек трябва да се замисли дали и в каква степен контролира всичко това.

Един сигнал за преминаването на границите от страна на Фейсбук беше служебното спиране на първия ми профил, защото беше с име, което не било като “това с което съм известен в обществото”, което било изискване на Общите им правила. С други думи, една частна фирма искаше от мен да представя снимка на официален документ, за могат да ме свържат с точно определен човек с име и ЕГН. Това, след като тази фирма знае (с 99% вероятност и точност) адреса ми, телефона ми, е-мейла ми и това къде и как прекарвам времето си. Отказах да предоставя тези данни и профилът ми е затворен, което не пречи същата тази фирма (чийто собственик днес дава показания пред Конгреса на САЩ) да ми праща покани по мейла да видя какво се случва с профила ми и приятелите в него. Един вид – затворен си, но можеш да дойдеш пак, само бъди добричък и ни дай данни за себе си. Ние тези данни ще ги предоставим на всеки, който ни плати за тях под формата на маркетингова информация и ни излъже, че няма да злоупотрябва или да прави лоши неща. Срещу пари Facebook вярва на всички лъжи. Подозирам, че всички диктаторски режими (които са безумно изобреателни да правят мизерии) от Москва до Пхенян и от Пекин до Анкара имат няколко скрити, регистрирани в ЕС и САЩ рекламно-маркетингови фирми, които купуват бази данни за потребители, които данни след това служат за преследване, тормоз и убийства. Ако още не го правят, то много скоро ще започнат да го правят. Това важи и за всички други социални мрежи – Туитър, Снапчат, Инстаграм и т.н.

Аз разбира се още отначало постъпвам с презумпцията, че всичко, споделено и качено от мен в интернет (не само във Фейсбук и не само във социалките) може и вероятно се пази и копира – мейли, чатове, обаждания, снимки и видео и вероятно в някой момент някой много добър софтуер (или жив човек) ще е в състояние да извади всичките ми постъпки, споделяние, писания, тагвания и прочее действия онлайн от 1997-ма насам – по дати и по места, където са правени. Всички малки и големи тайни, всичко ще бъде на показ – за всеки, който иска да плати за това. В момента това вероятно е никой, или пък диктаторите от Кремъл и Анкара са ме отбелязали като критикуващ ги потребител, но не се знае, каква ще е ситуацията след 10 години. Не се знае дали факти от биографията ми няма да се използват мръснишки срещу жена ми, или 7-годишното ми дете след време. Понеже съм наясно, че не мога да се скрия от всички камери и начини за проследяване и да остана социално жив (в противен случай означава да не комуникирам с никой, което е социална смърт), аз съм възприел тактиката да давам максимална гласност на вижданията и убежденията си и да споделям максимално малко информация за графици, адреси, местопребиваване и бъдещи планове, просто за да не може непознати хора да ми подогтвят каквито и да е изненади.

Омръзна ми да се съобразявам с малоумните правила на политкоректния Цукербърг, написани за да “подобрят преживяването ми във Фейсбук” и да получавам наказания за смехории, а явно тролски профили, които явно не са против алгоритмите, да продължават да бълват фалшиви новини и глупости. И преди Facebook знаех, че широки скотски маси развиват теории на конспирациите, не четат, но пишат глупости, обаче социалното зло ме сблъска директно с много от тях. Понеже в продължение на години съм свикнал да изкарвам пари от създаденото от мен съдържание (най-вече с писане на текстове), малко много ми идва факта, че Фейсбук изкарва пари от мен – и косвено, като ме продава като аудитория и ме облъчва с реклами и пряко, като продава данните ми на маркетолози и диктатори, а аз не съм спечелил един цент от това. Затова и реших – Delete Facebook!. Поне докато Европейската комисия не ги принуди да държат данните за граждани на ЕС в рамките на ЕС, да не ги дават на диктатори и фирми извън ЕС, и не принудят Вашингтон (американските посолства) да спрат да искат достъп до профилите в социални мрежи под различни предлози, като издаване на визи, например.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Wizz Air се държат странно, дори и за low-cost

Преди време смятах, че лоу-костът на ниско-тарифните авиокомпании е RyanAir, но след последия месец съм склонен да премисля и да поставя Райънер едно ниво по-високо, или поне над Wizz Air.

В последния месец, имахме (аз и семейството ми) общо три полета с Ryanair, а само аз имах четири полета с Wizz Air. Полетите с ирландците протекоха според очакванията ми и без изненади (много важно условие, особено когато си с малко дете), докато полетите с унгарците бяха съпроводени с нерви и неизвестност до последния момент. До момента в който не се качих в самолета, не знаех дали тази компания ще лети.

Ето и детайли:

Три от общо четирите ми полета бяха с променени дати и/или часове на излитане и кацане – прекалено дори и за лоу-кост. Когато човек купува билет за даден ден и час, той очаква, че поне тази договорка ще бъде спазена, дори и от ниско-тарифна компания. Всъщност, тук аргумента за ниско-тарифна не важи – в същия самолет е имало продадени места за суми от доста над сто евро на седалка, които по същия начин са засегнати от тези промени, както и седалките продадени по 10 евро. Накратко – ако някоя компания не може да поддържа разписанието си и го оправдава с ниски цени, мястото и не е в небето.

Първият променен полет беше Варшава-Братислава, който от 30-март беше изместен на 31-ви март с три опции – да приема, да откажа и да избера друг полет или да ми върнат парите. Моят проблем в случая беше, че имах полет за София на 30 март, а на 31-ви е рожден ден на дъщеря ми Мина, който не исках да пропускам. Единствената възможност беше да летя на 29-ти, което съкрати престоя ми във Варшава с един ден и добави едни излишни 24 часа в Братислава. Кореспонденцията ми с представители на Уиз Еър беше изключително трудна – принципно те са възприели политика на едностранна комуникация и намиране на нормален мейл или неимпулсен телефон на сайта им е мисия (почти) невъзможна. Оттам получих униформен отговор, че всичко е по правилата, надлежно съм уведомен за всички опции, имам време да реша и не ги интересуват връзките с останалите ми полети, пък макар и с тяхната компания. Проклех всички маджарски “меринджеи” и си казах – добре, че поне не съм платил повече пари за това.

Известно време след първата промяна (и по-малко от месец преди датата на пътуване) пак с подобен мейл Уизер ме уведомиха, че има друга промяна на полета от Кутаиси до Варшава на 27-март. Тук е момента да отбележа, че датите на полетите, отбелязани в мобилното приложение, не отговаряха на датите по разписание, отбелязани на бордните карти и дълго се чудих това каква точно информация е. Накрая реших, че е обикновена немарливост, както и се оказа. Имам скрийн-шоти на горните факти. Имам и отбелязан полет  Братислава-Варшава, какъвто никога не съм имал. Всички тези недоразумения вкарват нерви и несигурност в комуникацията с авиокомпания, която се очаква да поддържа съдържанието на сайтовете си в точен и акуратен вид.

Промяната на полета Кутаиси – Варшава беше с няколко часа, така че да кацна след 23 часа и да се чудя какво да обяснявам на хората в квартирата, наета от AirBNB. В крайна сметка, разреших и този проблем, въпреки Уизер.

Следващата промяна беше за полета Братислава-София и точно когато си мислех, че вече Wizz Air ще провалят цялото ми пътуване, всъщност се оказа, че промяната е с двадесетина минути. Полетът така или иначе закъсня с повече от час, така че да не търсим кусури повече от нужното. Тук обаче идва най-изнервящия момент, когато със sms бях уведомен, че има промяна в полета ми (не беше уточнено кой полет), че Уизер съжаляват и ми благодарят за разбирането ми, както и че са ми изпратили мейл. В този момент бях в Братислава късно вечерта, с резервация само за една вечер и ограничен бюджет за непредвидени ситуации. Нямах никакъв мейл въпреки непрестанните рефрешвания на пощата (трафика в роуминг не го броим) и нямаше към кого да са обърна, за да попитам за кой полет става въпрос, защото смс-а не уточняваше. Много дразнещ е подхода, в който ти казват че ти благодарят за разбиране, което не си проявил и дори не си имал възможност да проявиш, защото си поставен пред свършен факт. В крайна сметка, след няколко часа нерви, в които реших да отида на летището и ако полета ми е отменен, да вдигам скандали там и да остана да живея в залата за Заминаващи докато не ме приберат в София, пристигна втори смс, в който имаше извинение за първия и молба да го игнорирам. Т.е. някаква тъпа техническа грешка ме е вкарала в няколкочасови нерви и чудене какво да правя. Уизер стъпиха на калното дъно.

В добавка, приложението на Wizz Air има нужда от сериозно обновяване в частта за бордните карти – някои летища не ги приемат, но не може да изтеглите PDF-файл от приложението, а е необходимо да отворите сайта на уизер през браузър, което на мобилен телефон е меко казано неудобно. Няма никаква нотификация по мейл или през приложението, че онлайн-чекирането е отворено, докато те заливат с мейли и подканяния да заплатиш повече пари за приоритетно качване или повече чекиран багаж. Поради факта, че съм купил и билети за румънско летище, в мейла ми в последния месец се изливат някакви съобщения на влашки, макар да не съм дал нито един знак, че владея този език и профилът ми е настроен на английски. В добавка, получавам и покани за участие в анкети, които показват, че проблемът на Wizz Air е дори още по-голям – не съзнават реално слабостите си и причините, поради които биха губили и губят клиенти, а търсят мнението ми по въпроси за сервиране на храна и продажба на безмитни стоки на борда.

Казано накратко – ако не можете да осигурите услуга с билети по 10 евро, не го правете. Продавайте на цена, която не ви принуждава да променяте часове и дати на полети, които вече са продадени, и не пращайте лъжливи и подвеждащи съобщения на клиентите си – чрез мейл, смс или както дойде. Погрижете се информацията в приложението ви да не е подвеждаща и противоречива. Само това е шансът да избегнете съдбата на Sky Europe и Air Polonia.

Posted in Летене и пътешествия | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment