Един месец без Фейсбук

Преди около месец, след поредния “бан” (забрана за публикуване, споделяне, комуникиране) за поредни 30 дни, заради картинка-колаж, публикувана преди повече от година, реших, че това е достатъчно. Деактивирах си и двата официални профила, въпреки воплите от страна на софтуера-шпионин, наречен Facebook. Настройките на сайта ме попитаха около десетина пъти дали наистина съм склонен да извърша подобно “самоубийствено” (според тях) действие, и аз потвърдих – още повече, че е нагло от тяхна страна да те вкарат виртуално зад решетките (на каквото реално се приравнява забраната) и да те питат – защо все пак искате да изтриете/деактивирате акаунта си?

Малко след това набра скорост скандала със следенето, послушването и продажбата на лични данни на различни фирми, една от които изплува главно заради това, че е използвала това за намеса в изборите за президент на САЩ. Нямам съмнение, че още много други фирми са купували данни за мен и други потребители, и са ги използвали по различни начини – за профилиране, психо-портрети, издирване и други вредителски действия. Просто действията на “Кеймбридж аналитика” престъпиха закона в САЩ (а янките имат особено лошо отношение към чужденци, престъпили законите им), но вероятно подобни престъпления са вършени в последните пет години на всички избори в България. Така излизането на “печелившата” кандидатура на генерал-летец-русофил от ръкавите на РИСИ вероятно е било подплатено с активни действия и мониторинг на българския сегмент на Фейсбук.

Кампанията #DeleteFacebook, в рамките на която много известни личности като Елън Мъск, а днес и Стив Уозняк изтриха профилите си последва моето действие от началото на миналия месец, с което мога да се гордея, че леко съм “повлякъл крак”. За мен това е втори път, когато закривам профил – предишния път беше през 2012г., когато установих, че достъпът на едни мои “приятели” до контактите ми и снимките ми във профила ми ми носи негативи в личен план и реших да го прекратя. Казвам “приятели”, защото в тази мрежа свързването на профили е породено от всичко друго, но не и от приятелство – повече е желание за следене, контрол и т.н. Историята вече помни доста случаи на домашно насилие и дори убийства, породени от действия (реални или мними) във Фейсбук.
Активирах отново профила си близо година и половина след това (лятото на 2013г., разгара на протестите срещу Орешарски), когато се наложи да поддържам няколко страници в тази социална мрежа и бях изненадан колко е напреднала ситуацията в посока това човек да споделя данни за себе си, действията си, поведението и местоположението си. Имаше възможности да се появиш на снимки, отбелязан (тагнат) от други хора, дори и без да искаш това. Слава Богу, скоро след това се появи опцията да не позволяваш подобни действия на тагване, или да ги одобряваш, преди да ги видят други потребители. Това ми е спестило няколко конфуза, в които да обяснявам защо на присъствам на тъпи фотоси и маскаради. Навлизането на смартфоните и мобилните приложения още по-широко, доведе до там, че те ровят в телефонните номера, сравняват ги с база данни и ви предлагат да добавите произволен брой хора като “приятели”. В моя случай – роднини, на които меко казано не държа особено, или пък не желая да четат какво пиша всекидневно, хора с които съм имал конфликт за пари и други подобни – бивша наемателка, собственик на авто-сервиз, който ме измами и т.н. Предполагам и моя профил е излязъл в техните листи за предложени “хора, които може би познавате” и вероятно някои от тях са се изкушили да ровят в снимки и споделени текстове.

Поради факта, че аз съм един от 3-5% потребители на Фейсбук, които не го възприемат като телевизор (не скролват лентата с новости, ами активно пишат, споделят и добавят снимки и видео) всъщност моя профил беше доста информативен за тези, които го отваряха. Подозирам, че е бил интересен и за доста събирачи на данни за хора, които не харесват диктаторски режими като тези в Москва и Анкара, макар че и този блог дава достатъчно материал за мислене в тази посока. Просто обаче момента в който споделяш снимки на детето си, жена си, посочваш къде си (или пък друг те отбелязва на това място и събитие) и заедно с това пишеш за политика и чувствителни теми като корупцията и мафиотизирането (тук не визирам само себе си) просто дава твърде много информация на незнайни хора. Като се има в предвид, че МВР и ДАНС могат да добиват данни от Фейсбук в почти оперативен порядък, а имат и удобни съдии под ръка, ако е нужно, а после тази информация изключително лесно и евтино попада в трети ръце, човек трябва да се замисли дали и в каква степен контролира всичко това.

Един сигнал за преминаването на границите от страна на Фейсбук беше служебното спиране на първия ми профил, защото беше с име, което не било като “това с което съм известен в обществото”, което било изискване на Общите им правила. С други думи, една частна фирма искаше от мен да представя снимка на официален документ, за могат да ме свържат с точно определен човек с име и ЕГН. Това, след като тази фирма знае (с 99% вероятност и точност) адреса ми, телефона ми, е-мейла ми и това къде и как прекарвам времето си. Отказах да предоставя тези данни и профилът ми е затворен, което не пречи същата тази фирма (чийто собственик днес дава показания пред Конгреса на САЩ) да ми праща покани по мейла да видя какво се случва с профила ми и приятелите в него. Един вид – затворен си, но можеш да дойдеш пак, само бъди добричък и ни дай данни за себе си. Ние тези данни ще ги предоставим на всеки, който ни плати за тях под формата на маркетингова информация и ни излъже, че няма да злоупотрябва или да прави лоши неща. Срещу пари Facebook вярва на всички лъжи. Подозирам, че всички диктаторски режими (които са безумно изобреателни да правят мизерии) от Москва до Пхенян и от Пекин до Анкара имат няколко скрити, регистрирани в ЕС и САЩ рекламно-маркетингови фирми, които купуват бази данни за потребители, които данни след това служат за преследване, тормоз и убийства. Ако още не го правят, то много скоро ще започнат да го правят. Това важи и за всички други социални мрежи – Туитър, Снапчат, Инстаграм и т.н.

Аз разбира се още отначало постъпвам с презумпцията, че всичко, споделено и качено от мен в интернет (не само във Фейсбук и не само във социалките) може и вероятно се пази и копира – мейли, чатове, обаждания, снимки и видео и вероятно в някой момент някой много добър софтуер (или жив човек) ще е в състояние да извади всичките ми постъпки, споделяние, писания, тагвания и прочее действия онлайн от 1997-ма насам – по дати и по места, където са правени. Всички малки и големи тайни, всичко ще бъде на показ – за всеки, който иска да плати за това. В момента това вероятно е никой, или пък диктаторите от Кремъл и Анкара са ме отбелязали като критикуващ ги потребител, но не се знае, каква ще е ситуацията след 10 години. Не се знае дали факти от биографията ми няма да се използват мръснишки срещу жена ми, или 7-годишното ми дете след време. Понеже съм наясно, че не мога да се скрия от всички камери и начини за проследяване и да остана социално жив (в противен случай означава да не комуникирам с никой, което е социална смърт), аз съм възприел тактиката да давам максимална гласност на вижданията и убежденията си и да споделям максимално малко информация за графици, адреси, местопребиваване и бъдещи планове, просто за да не може непознати хора да ми подогтвят каквито и да е изненади.

Омръзна ми да се съобразявам с малоумните правила на политкоректния Цукербърг, написани за да “подобрят преживяването ми във Фейсбук” и да получавам наказания за смехории, а явно тролски профили, които явно не са против алгоритмите, да продължават да бълват фалшиви новини и глупости. И преди Facebook знаех, че широки скотски маси развиват теории на конспирациите, не четат, но пишат глупости, обаче социалното зло ме сблъска директно с много от тях. Понеже в продължение на години съм свикнал да изкарвам пари от създаденото от мен съдържание (най-вече с писане на текстове), малко много ми идва факта, че Фейсбук изкарва пари от мен – и косвено, като ме продава като аудитория и ме облъчва с реклами и пряко, като продава данните ми на маркетолози и диктатори, а аз не съм спечелил един цент от това. Затова и реших – Delete Facebook!. Поне докато Европейската комисия не ги принуди да държат данните за граждани на ЕС в рамките на ЕС, да не ги дават на диктатори и фирми извън ЕС, и не принудят Вашингтон (американските посолства) да спрат да искат достъп до профилите в социални мрежи под различни предлози, като издаване на визи, например.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Wizz Air се държат странно, дори и за low-cost

Преди време смятах, че лоу-костът на ниско-тарифните авиокомпании е RyanAir, но след последия месец съм склонен да премисля и да поставя Райънер едно ниво по-високо, или поне над Wizz Air.

В последния месец, имахме (аз и семейството ми) общо три полета с Ryanair, а само аз имах четири полета с Wizz Air. Полетите с ирландците протекоха според очакванията ми и без изненади (много важно условие, особено когато си с малко дете), докато полетите с унгарците бяха съпроводени с нерви и неизвестност до последния момент. До момента в който не се качих в самолета, не знаех дали тази компания ще лети.

Ето и детайли:

Три от общо четирите ми полета бяха с променени дати и/или часове на излитане и кацане – прекалено дори и за лоу-кост. Когато човек купува билет за даден ден и час, той очаква, че поне тази договорка ще бъде спазена, дори и от ниско-тарифна компания. Всъщност, тук аргумента за ниско-тарифна не важи – в същия самолет е имало продадени места за суми от доста над сто евро на седалка, които по същия начин са засегнати от тези промени, както и седалките продадени по 10 евро. Накратко – ако някоя компания не може да поддържа разписанието си и го оправдава с ниски цени, мястото и не е в небето.

Първият променен полет беше Варшава-Братислава, който от 30-март беше изместен на 31-ви март с три опции – да приема, да откажа и да избера друг полет или да ми върнат парите. Моят проблем в случая беше, че имах полет за София на 30 март, а на 31-ви е рожден ден на дъщеря ми Мина, който не исках да пропускам. Единствената възможност беше да летя на 29-ти, което съкрати престоя ми във Варшава с един ден и добави едни излишни 24 часа в Братислава. Кореспонденцията ми с представители на Уиз Еър беше изключително трудна – принципно те са възприели политика на едностранна комуникация и намиране на нормален мейл или неимпулсен телефон на сайта им е мисия (почти) невъзможна. Оттам получих униформен отговор, че всичко е по правилата, надлежно съм уведомен за всички опции, имам време да реша и не ги интересуват връзките с останалите ми полети, пък макар и с тяхната компания. Проклех всички маджарски “меринджеи” и си казах – добре, че поне не съм платил повече пари за това.

Известно време след първата промяна (и по-малко от месец преди датата на пътуване) пак с подобен мейл Уизер ме уведомиха, че има друга промяна на полета от Кутаиси до Варшава на 27-март. Тук е момента да отбележа, че датите на полетите, отбелязани в мобилното приложение, не отговаряха на датите по разписание, отбелязани на бордните карти и дълго се чудих това каква точно информация е. Накрая реших, че е обикновена немарливост, както и се оказа. Имам скрийн-шоти на горните факти. Имам и отбелязан полет  Братислава-Варшава, какъвто никога не съм имал. Всички тези недоразумения вкарват нерви и несигурност в комуникацията с авиокомпания, която се очаква да поддържа съдържанието на сайтовете си в точен и акуратен вид.

Промяната на полета Кутаиси – Варшава беше с няколко часа, така че да кацна след 23 часа и да се чудя какво да обяснявам на хората в квартирата, наета от AirBNB. В крайна сметка, разреших и този проблем, въпреки Уизер.

Следващата промяна беше за полета Братислава-София и точно когато си мислех, че вече Wizz Air ще провалят цялото ми пътуване, всъщност се оказа, че промяната е с двадесетина минути. Полетът така или иначе закъсня с повече от час, така че да не търсим кусури повече от нужното. Тук обаче идва най-изнервящия момент, когато със sms бях уведомен, че има промяна в полета ми (не беше уточнено кой полет), че Уизер съжаляват и ми благодарят за разбирането ми, както и че са ми изпратили мейл. В този момент бях в Братислава късно вечерта, с резервация само за една вечер и ограничен бюджет за непредвидени ситуации. Нямах никакъв мейл въпреки непрестанните рефрешвания на пощата (трафика в роуминг не го броим) и нямаше към кого да са обърна, за да попитам за кой полет става въпрос, защото смс-а не уточняваше. Много дразнещ е подхода, в който ти казват че ти благодарят за разбиране, което не си проявил и дори не си имал възможност да проявиш, защото си поставен пред свършен факт. В крайна сметка, след няколко часа нерви, в които реших да отида на летището и ако полета ми е отменен, да вдигам скандали там и да остана да живея в залата за Заминаващи докато не ме приберат в София, пристигна втори смс, в който имаше извинение за първия и молба да го игнорирам. Т.е. някаква тъпа техническа грешка ме е вкарала в няколкочасови нерви и чудене какво да правя. Уизер стъпиха на калното дъно.

В добавка, приложението на Wizz Air има нужда от сериозно обновяване в частта за бордните карти – някои летища не ги приемат, но не може да изтеглите PDF-файл от приложението, а е необходимо да отворите сайта на уизер през браузър, което на мобилен телефон е меко казано неудобно. Няма никаква нотификация по мейл или през приложението, че онлайн-чекирането е отворено, докато те заливат с мейли и подканяния да заплатиш повече пари за приоритетно качване или повече чекиран багаж. Поради факта, че съм купил и билети за румънско летище, в мейла ми в последния месец се изливат някакви съобщения на влашки, макар да не съм дал нито един знак, че владея този език и профилът ми е настроен на английски. В добавка, получавам и покани за участие в анкети, които показват, че проблемът на Wizz Air е дори още по-голям – не съзнават реално слабостите си и причините, поради които биха губили и губят клиенти, а търсят мнението ми по въпроси за сервиране на храна и продажба на безмитни стоки на борда.

Казано накратко – ако не можете да осигурите услуга с билети по 10 евро, не го правете. Продавайте на цена, която не ви принуждава да променяте часове и дати на полети, които вече са продадени, и не пращайте лъжливи и подвеждащи съобщения на клиентите си – чрез мейл, смс или както дойде. Погрижете се информацията в приложението ви да не е подвеждаща и противоречива. Само това е шансът да избегнете съдбата на Sky Europe и Air Polonia.

Posted in Летене и пътешествия | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Ръководство по история за руски “освободители”

Ехото от злополучната визита на Кирил Гундяев, иженарицаем и московски патриарх, в България вече отеква повече от седмица, след като “светиня” МУ си замина по-живо по-здраво, съпроводен от калимявката със сгъваемо кръстче-антенка и охраната му от главорезите на КГБ-ФСБ и изпроводен от местната русофилска рая. За местните рупори на Кремъл остана не особено благодарната задача да спуснат на оредяващите руски симпатизанти последните опорни точки със желанията и огорченията на “цигарения митрополит” и “второразрядно съветско ченге” (по В. Симеонов). Тук самоотвержено пред амбразурата се подредиха дежурните – Волен Сидеров, Илияна Йотова и Светлана Шаренкова, които разпънаха пред зрителите целия спектър от челобитие пред московския хаганат.

След изявления на дежурните кремълски пропагандисти в държавни руски медии, пълни с обиди и нападки към България и българите (дори не отбелязваме нападките към Радев, защото с наивитета си, той си ги заслужи), днес излиза и изявление на назначения от КГБ руски българофил, бивш шеф на РИСИ – Леонид Решетников. В него се преповтарят стари и известни лъжи, една от най-големите от които е – българите много обичат Русия, но “натрапения” от Запада елит им пречи да изразят тези свои чувства. Не е пръв и няма да е последен този опит на Кремъл да се изявява като говорител от последна инстанция на интересите на българския народ и да се опитва да противопоставя народ и държава, но заради малкия процент мислещи руснаци си заслужава да се изброят фактите в отношенията на България и Русия от 1878г. насам. В последното интервю на Радев пред руския пропагандистки канал Россия 24, то беше накъсано от пропагандистки клипчета против ЕС и неверни факти – като например – “войната от 1877-78г. донесла независимост на България, или България е нападнала Русия през Първата Световна Война. Фактите, каквито са:

– Русия обявява война на Турция не веднага след разгрома на Априлското въстание, а близо година след това. Повод за обявяването на война са и въстанието в Босна и Херцеговина от 1875г. и Сръбско-турската война от юни-септември 1876г. Т.е. поводите за обявяване на войната са няколко.

– Руската империя води преди 1877г. девет войни с Османската империя, водена единствено и само от целите си за завладяване на нови земи (Крим, Бесарабия, Кавказ) и няма никакво основание да се счита, че десетата война е различна. За народите в Кавказ (грузинци и арменци) нито една руско-турска война не е донесла “освобождение” каквото на българите – те просто сменяли една империя с друга. Няма логично обяснение защо при предишни руско-турски войни – 1806-1812г, и 1828-29г., когато освобождение получават Сърбия и Гърция, това не се е случило най-напред с България. При всички войни, които Русия води на Балканите, руската армия стъпва първо на българска земя и води основната част от бойните действия на българска земя, подкрепяна активно от българите – и пред 1806-12, и през 1828-29г. Нещо повече – и при двете войни руската армия де факто не стъпва в земите на сърбите и гърците, но според мирните договори от Букурещ (1812) и Адрианопол (1829) свобода получават именно тези страни, и то под форма на автономия. Русия е заета със своите териториални придобивки и подкрепя въстанията на българите само когато са и от полза, но когато след Одринския мирен договор, капитан Георги Мамарчев се опитва да вдигне ново въстание, руския генерал Дибич заявява: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“

Руско-турските войни от началото на 19 век са известни и с опустошението на българските земи и особено Източна Тракия и Добруджа, откъдето много българи, често пъти насила, са преселвани в Бесарабия и Южна Украйна, с цели обслужващи само руското великоимперско самодържавие. Известни са думите на Г.С. Раковски по този случай. Известен факт, който няма никаква военна необходимост и оправдание, е опожаряването на Свищов през 1810г.

Помня, как в училище тази поредност и хронология в “освобождаването” на Сърбия, Гърция и България се обясняваше с някакъв “голям план” на Русия за всички християнски народи и затова и трябвало да чакаме “своя” ред. Всъщност от момента на Петър I, Русия се бори на излаз на Черно море, а след като го получава – за завладяване на Проливите и излаз на Средиземно море. Това са били всички цели на Русия и тя воюва за тях и срещу България през 1916г. Идея на Екатерина Велика е възстановяване на дуалистична Руско-Гръцка империя, в която гръцки крал да стане неинния син и тази империя да наследи Византия. Затова е и “освобождението” на Гърция, а Сърбия се появява на политическата карта като резултат от протиборството от между Австрия и Русия, а не като голям план за освобождение на сърбите, които през 19 век още не са изяснени особено като народност.  По подобен начин България се появява като държава резултат от противоборството между Русия и Турция – просто Русия среща съпротива да присъедини тези земи към себе си – от Англия и Австро-Унгария най-вече. Българския народ чрез обявената Екзархия вече е обявил ясно на света кой е той и къде живее – 220 хиляди квадратни километра е българското землище на Балканите. Русия е поела голям брой ангажименти по Райхсщадското съглашение и Цариградската конференция от 1876г., които до голяма степен ограничават резултата от победите и (постигнати изключително с българска, украинска, полска, литовска и финландска кръв и храброст) и подписания Сан-стефански мирен договор. Неслучайно този договор се нарича още при подписването му “прелиминарен” – т.е. предварителен и подлежащ на ревизия.

– България не получава независимост като подарък от Русия, нито по силата на Сан-стефанския мирен договор, нито по Берлинския мирен договор. България сама обявява своята независимост 30 години по-късно, Русия е против това (заради подозрения за съгласуваност с Австро-Унгария, която по същото време анексира Босна и Херцеговина), а руският цар остава особено огорчен (подобно на Гундяев 110 години по-късно) от факта, че българския княз Фердинанд е приел титлата Цар на българите.

Русия всячески работи за да подчини България в периода 1878-85г. Напълно прав е Антим I, който пита княз Дондуков – “Вие ни освободихте от турците, кой ще ни освободи от вас?”. Русия пряко инспирира “режима на пълномощията” с цел да премахне Търновската конституция и да постави княз Батенберг под контрол, преди да го отстрани и да премине към пряко управление и окупация. Двама от премиерите на Княжество България в този период са руски генерали, пряко подчинени на своя император и действащи като губернатори. Това са финландеца Казимир Ернрот и Леонид Соболев. В правителството без премиер от 1 юли 1881г. до 23 юни 1882г. основна роля играят двама руски военни – Владимир Крилов на войната, и Арнолд Ремлинген – на вътрешните работи. Ремлинген е де факто премиер в сянка, ръководещ смазването на опозицията и провеждането на “честни избори” по руски образец. Практически всички военни министри и висши военни чинове в българската армия от 1878 до 1885г. се заемат от руски офицери – за българите кариерния ръст е достигал до чин майор. Явно българската армия е била замисляна да бъде просто експедиционен корпус под руско командване, подобно на финландските полкове, използвани от Русия за войни срещу Турция – така се получава факта, че финландци леят своята кръв за руски интерес и българска свобода. (дано не се огорчи пак светиня МУ).

Съединението на България с Източна Румелия и защитата му в Сръбско-Българската война е първия случай, в който Русия показва своето истинско лице на българите. След като не одобрява този акт и иска неговото прекратяване, плюс незабавна абдикация на княз Александър Батемберг, Русия подстрекава Турция да “възстанови статуквото” и да нападне България. Когато султана не се поддава на руските искания, друга руска марионетка – Сърбия, показва истинското си лице и напада в гръб. Българската армия е отслабена от изтеглените предварително руски офицери, а руския пълномощен министър в България тогава вдига тостове за предстоящото влизане на сръбския крал Милан в София.

Следващия факт за враждебната политика на Русия към България е превратът и детронацията на княз Александър Батенберг през 1886г. извършени с прякото участие на руски офицери и инспирирано от Петербург. През следващата година Русия подстрекава бунтове на военни части в Русе и Силистра срещу правителството в София и отново заличава всички свои заслуги – реални и измислени, за свободата на България.

Ако следва да се резюмира, с всички свои действия е периода 1880-1887г. Русия показва, че иска да смаже и подчини по всякакъв начин младата българска държава – военно, държавно и икономически. Съвсем правилни се оказват наблюденията на Г.С. Раковски, Захарий Стоянов, Екзарх Антим I за истинските цели на Русия спрямо България и Балканите.

– Следващият момент на истината е образуването на т.нар. Балкански съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, който Русия подкрепя на думи главно с цел да вкара България под сръбско-гръцка опека (по онова време българската армия превъзхожда сръбската и гръцката взети заедно) и да използва като свой стратегически резерв в задаващата се Първа Световна Война, която е можела да избухне още при Италианско-Турската война 1911г. Затова факта, че през есента на 1912г. балканските страни обявяват война на Турция и българската армия я разгромява в следващите 6 месеца, не се посреща с радост в Петербург. Там, по стар имперски обичай, разглеждат всяко тържество на България като смърт за Русия. Българския цар Фердинанд получава много остра нота от руския цар Николай II, че е категорично против влизане на българска армия в Константинопол. В този момент българската армия е пред Чаталджа и падането на Цариград в български ръце изглежда напълно вероятно. Руснаците просто считат Константинопол и Проливите за своя плячка и в типичен имперски стил раздават заповеди.

– Най-големия момент на истината идва през 1916г. Тогава, през септември, българската армия напада румънската и си връща цяла Добруджа до устието на Дунав, след едномесечни кръвопролитни боеве. В тези боеве освен румънската, българите сломяват и руската армия, дошла на помощ на своя нов съюзник от Антантата (Румъния се включва в ПСВ последна, през 1916г.) Този епизод се използва много от руски пропагандисти, за да илюстрират някакво мнимо “предателство” на България спрямо Русия. Тук е редно да се обясни защо предателство няма, а по-скоро има предателство от страна на Русия към България.

По силата на историческите факти, българската държава е съществувала далеч преди създаването на Киевската Рус (чийто наследник е днешна Украйна) и Московските княжества, чийто наследник се явява Русия. От България към дивите степи тръгват християнски проповедници, които дават и на безписмените диваци писменост. Т.е. България е дала на Русия вяра и азбука (потвърдено за последно от Гундяев през март 2018-та в София) и последната е имала задължение да помага за освобождението на своя духовен създател. Т.е. не може българите да са благодарни на руснаците за нещо, което последните са били длъжни да направят, ако твърдят че са православни християни, пишещи на кирилица. Предателство е факта, че водят още девет войни през 18-19 век, преди да освободят духовните си създатели.

Няма и не може да има предателство от страна на България към Русия, или на българите към народите на Руската федерация (чеченци, черкези, дагестанци, татари, ненци, якути, буряти, руснаци, коми, чуваши и още хиляда народности) просто защото България и българите не дължат абсолютно нищо на Русия и руснаците. Точно обратното. Българите не могат и не поставят друга страна над своята и този урок е бил преподаден на всички руски окупатори – в Добруджа и в Македония. Кавалерията на генерал Колев буквално е отсякла всяка подобна мисъл в руските глави. Така, че предателство има, но то е от Русия към България. Това предателство е наказано подобаващо на 3 март 1918г. с подписването на Брест-Литовския мирен договор.

Продължаваме и през 20-те години на 20 век, когато СССР, верен на терористичната си същност, белязала го от началото до края, финансира и обучава терористи от БРП(к), които извършват в България множество убийства и най-големия терористичен акт – атентата в Света Неделя. Септемврийския метеж от 1923г. и призивите на лицата Георги Димитров, Васил Коларов и т.н. към Югославия да извърши инвазия срещу България също са безусловно на сметката на Кремъл.

Тук е момента да се отбележи и един факт, за който никой не се замисля – 500 години турско робство не успяха да унищожат българското население в Тракия и Македония, но само за 50 години след “освобождението” руските съюзници – Гърция и Сърбия успяха да изкоренят всичко българско във вековни български земи. Добре е да се помни и това, когато говорим за поробители и освободители.

Стигаме и до една друга дата, много  любима на всички съветофили, русофили и техните присъдружни българофоби. 22 юни 1941г. В този ден Хитлер напада Сталин. Хитлеристка Германия напада Съветска Русия. Един главорез и кръволок напада друг главорез и кръволок, след като преди това в мир и сговор са си поделили Полша. България в този момент е съюзник на Германия и част от Тройната ост, което става факт няколко месеца преди това – през март 1941г. малко преди Германия да окупира Югославия и Гърция. Към 1 март 1941г. СССР няма никакви възражения за присъединяването на България към Остта, освен желанието на Сталин да получи едно-две пристанища като отстъпка. Сталин и Хитлер са съюзници. НКВД предава евреи на ГЕСТАПО, в името на добрите връзки. СССР изнася суровини за Германия, която в този момент е окупирала Франция и бомбардира Великобритания.

След 22 юни 1941г. СССР бомбардира неколкократно български градове – водени от завоевателните си планове за война, описани от Суворов, армиите на Сталин в първите дни са неспособни да водят отбранителни бойни действия и търпят поражения на основните направления. Но на второстепенните направления, какъвто е фронта срещу Румъния в онзи момент руските войски преминават в настъпление (което бързо е спряно от немците) а съветската авиация започва да нанася удари срещу набелязани предварително цели в дълбочина. Една такава цел на 22 юни 1941г. се оказва Добрич – на повече от 500 километра от границите на СССР тогава.

СССР нанася терористични военни удари срещу България, напада с подводници и потапя кораби с бежанци, спуска с парашути и подводници терористи в подкрепа на шумкарите, води информационна война срещу България и….. поддържа посолство в София. България единствена от страните на Тройната ост не само не скъсва дипломатически отношения със СССР (въпреки настояванията на Германия), но и позволява на руснаците да запазят посолство и дипломати в София, което посолство развива активна подривна и шпионска дейност срещу България. Този маскарад приключва на 5 септември 1944г., когато СССР вече няма нужда от никакви маски за благоприличие и скъсва дипломатически отношения със България, часове преди да я нападне. Така и последните илюзии на България, че поведението и от ВСВ ще бъде оценено от големия московски брат, остават попарени. В следващите месеци са избити над 100 хиляди българи – по фронтовете като подчинен на СССР “съюзник” и директно без съд и присъда от завзелите властта шумкари и комунисти. В този момент, с окупацията на България, приключват и всички имагинерни заслуги на Русия за Освобождението на България. Казано просто – крепостни селяни и съветски роби не могат да носят свобода. Те носят робство.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

След иконописеца и доктора, кой?

Злополучната история с пловдивския лекар, застрелял крадец в или пред гаража си ще се повтаря и занапред. Това е същата история на иконописеца Йордан Опиц, който застреля 25-годишен рецидивист с около 20 криминални регистрации, висящи дела и присъди. Същата история от многобройни села, градове и места, където хора са подложени на безкрайни грабежи и тормоз от страна на местни банди и отделни криминални лица. Опиц получи присъда от 5 години затвор за деяние, чиято обществена опасност е нулева. Много е вероятно доктора да получи условна присъда, ако не на първа, то на последна инстанция.

Тук има няколко важни момента, които следва да се повтарят, докато бъдат осъзнати от всички – юристи, защитници на човешките права (които често застават в позиция да бранят цигани, извършители на престъпления) и всякакви други полезни идиоти.  На първо място – обществената опасност на деянието, извършено от доктора и иконописеца и още други хора е нулева. Обществото просто не чувства застрашеност от това, че отделни негови членове са предотвратили кражба на имуществото си с цената на отнемане на живота на извършителя. Обществото явно и категорично не счита животът на тия рецидивисти за особено ценен и досега го е показало многократно. Защо и как се е стигнало до там, е ясно – неспособността на правосъдната система да наложи закона с цялата му строгост. Това би включвало и засилване на присъдите и налагане на присъди в максимален размер на деяния, извършени в условията на рецидив, както и вариантът да се прилагат кумулативни накзания за поредица от деяния, а не да се съди само най-тежкото от тях. Обществото желае тези хора да са изолирани от него и ако те не бъдат изолирани, то не би имало против евтаназията им. Това, че хора като Радан Кънев нарекоха подобно отношение “нямащо общо с християнската цивилизация” показва само едно – колко малко знаят подобни хора за цивилизацията въобще. Една цивилизация трябва да има съпротивителни сили срещу атаките срещу нея и ако ги е загубила, явно е на път да последва съдбата на Римската цивилизация. Комичен и трагичен пример е унищожаването на античната Рациария от циганите от Арчар под бездейния поглед на всички институции – ромите разкостват римляните под бездейния поглед на едни “християни”.

Посегателството срещу имоти може да има и характер на посегателство срещу живота на потърпевшия. Ако му бъдат откраднати земеделските сечива, реколтата, или дори дървата за зимата или пенсията, за този човек възниква осезателно затруднение как ще оцелее и обществото съзнава това. Няма никакво значение, дали стойността на откраднатото е 5 или 50 лева, ако това е начинът за един човек да преживее в следващия месец. Кражбата и грабежа често са равни на убийство и следва да се разглеждат и в този контекст.

Още по-опасно става, когато подобни деяния не са изолирани, а станат системни – цели села в Монтанско, Плевенско и Врачанско са подложени на набези на банди, които ги оглозгват до арматура. Доказан факт е, че между 5-10% от жителите на една община или гето могат да тормозят с противо-обществените си прояви всички останали жители, особено ако го правят организирано и ако законът не прави разлика между престъпник и жертва, както в горните случаи. Точно така – между 250 и 500 души са напълно достатъчни да тормозят една община от 5000 хиляди, а понякога стигат и стотина, добре организирани и нямащи страх от правосъдието. За подобен тип хора, влизането и излизането от затвора не е някакво събитие с голяма важност, а просто междинен етап докато не приключат житейския си път. Именно такива хора са и убитите от иконописеца Опиц и д-р Димитров. Именно такива хора обществото не желае около себе си.

Една промяна в НК и изменение на параметрите на неизбежна отбрана и крайна необходимост ще изпрати правилен сигнал и към обществото и към престъпниците – към първите, че ако полицията не е в състояние да бъде навсякъде, то те са свободни да защитят имота, живота и здравето си със всички средства. Към вторите – че докато крадат и безчинстват, живота и здравето им не са защитени от никой закон. Това може и да доведе до първоначален ръст в убийствата на крадци и престъпници, който ще продължи докато тези хора не осъзнаят, че заниманията им са силно смъртоносни и след това цялата картина на престъпността би намаляла. Полицията ще продължи да играе роля на регистратор на престъпления, прокуратурата ще повдига обвинения, а съда ще издава присъди на оцелелите бандити. Хора като Опиц и Димитров ще са свободни и уважавани членове на обществото.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Съветска наглост, или защо Гундяев лъже?

Посещението на лицето Кирил Гундяев, известен и като Московски патриарх, приключи подобаващо за човек с подобна биография – скандално. Вече от Москва, ченгетата от Кремълския синод използват едно западно технологично изобретение – Youtube, за да разпространят видео, с което освен лъжи и манипулации, е показателно унизителното им отношение към техния домакин – българския президент.

Парадоксално, но ченгетата с калимявки и зле прикрити чекистки маниери не разбират, че унижавайки Радев, всъщност унижават своята пионка в очите на все по-намаляващите му поддръжници. Визита на руски патриарх или президент през 2018г. в България е нежелана, нелогична и ненужна според повечето българи, които не виждат в Русия никакъв освободител и знаят, че Руско-турската война от 1878г. е просто поредната война между две азиатски империи за територии и влияние.

Визитата на Кирил Гундяев и театралното му поведение пред камери е режисиран подход, в който Кремъл иска да каже ясно, това, което Аксаков е казал малко след 1878г. – “България не трябва да има нищо свое, всяко тържество на България е смърт за Русия”. Гледайки Гундяев, лесно си представяме и граф Игнатиев – наречен от българите Лъжко паша, чиято роля за обесването на Левски вече не подлежи на съмнение. Кремълския режим внушава на българите чувство за малоценност, маскирано като благодарност. Кремълския режим отрича всякакво участие на други народи в Освобождението на България, защото всички чужди народи в тази империя са били обект на чудовищна русификация. Същестуването на отделни полска и украинска нации днес московските фашисти възприемат като обида, и точно това беше и посланието на т.нар. “патриарх”. Забравя се, че Румъния участва във войната от 1877-78г. като отделна страна и макар под руско командване, румънската армия си е отделна армия. За Гундяев се говори и пише в определени среди, запознати с църковните въпроси, че е заплашил Вселенския патриарх Вартоломей с убийство през 2015г., ако Вселенската патриаршия признае автокефална Украинска Православна Църква. Като се има предвид биографията му в КГБ и склонността на тази организация към “остри мероприятия”, тази заплаха не е била безпочвена.

Добрата новина е, че изпод калимявката с антенките на Гундяев ясно личи истинското лице на т.нар. “Руска патриаршия” и Кремълския режим – вместо благодарност към България, откъдето са получили писменост и религия, московските антихристи идват в Европа със заплахи и обиди. Нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

След фиаското, наречено Пьонгчанг

Българския отбор отбеляза поредното си слабо участие на зимна Олимпиада и вече става традиция да се завръщат без медали. Нормално, след като спортистите отиват с амбиция за добро класиране, в рамките на призовата десетка. Подобна нагласа няма да доведе до медали и за в бъдеще и проблема не е в парите. На последната Зимна олимпиада в някои дисциплини България беше задмината от африкански състезатели – със сигурност идващи от страни с по-малко възможности и база за зимни спортове. Понеже проблемът на зимните спортове се прехвърля и към летните спортове поне по отношение на Олимпийските игри, то явно е нужна кардинална промяна.

Фокусът в развитието на спортовете – зимни, летни, водни, сухоземни, въздушни, моторни, екипни, индивидуални и т.н. трябва да е създаване на условия максимален брой хора, особено в училищна и студентска възраст да могат да се занимават с тях – според интересите си и за да се развиват физически и психически. От тази широка база спортуващи хора може да се селектира на клубно и национално ниво една представителна извадка, която да не практикува спортен туризъм, особено на Олимпиади и Световни купи. Всяко участие на голям спортен форум следва да бъде с цел златен медал и всичко друго да се приема за неуспех – само това е истината и другото са оправдания. Същевременно, държавата следва да се откаже от идеята да си отглежда професионални спортисти, които не могат нищо друго – примерът на борческите бригади от 90-те, съставени от възпитаници на “Олимпийски надежди”, които вършееха като кърджалии из България трябва да е пример за всички. Професионални спортисти от типа на тенисисти и футболисти, които имат реализация на свободния пазар за трансфери и рекламни договори и печелят или губят в зависимост от таланта и усилията си е ок, но кохорти от недоучили спортисти с претенции за пари от държавата – в никакъв случай. Всеки, който е избрал да се развива в областта на спорта, трябва да е наясно и със рисковете от контузии и ранно отпадане и за варианта да не постигне особени успехи да се наложи да работи като обикновен треньор (напълно достойна професия, впрочем) или дори да се преквалифицира в друга област.

Държавата следва да подпомогне освен развитието на масовите спортове и определен вид немасови, скъпи спортове, които дават основа за развитие в други области – например въздушните спортове, като моторно и безмоторно летене, парашутизъм и парапланеризъм и т.н., които изискват голяма инвестиция в екипировка, а със закупуването на комплекти през спортни клубове, училища и университети, цената за отделния човек спада значително. От тези спортове в последствие излизат кадри за специалните части на МО и МВР, за бойната и транспортната авиация, при цена доста по-ниска от тази, тепърва да бъдат обучавани за тази дейност в по-зряла възраст. По подобен начин следва да се развиват водолазен спорт, ветроходство и т.н. спортове и да се даде възможност на младежи от вътрешността на страната да ги практикуват също толкова лесно, колкото и тези от крайморските градове, например.

Създаването на асоциация от типа на бившето ОСО, но без идеологическите му постановки, а просото да подготвя кадри в областта на около 20-тина въздушни, водни, моторни и др. военно-приложни дисциплини ще иска начална инвестиция от около 10-15 милиона лева, и после не повече от 5-6 милиона годишен бюджет, което може да гарантира обучение на средно между 2-3 хиляди младежи годишно в дисциплини, които принципно имат нужда и приложение в МВР и МО и ползата (и спестените разходи от обучение на късен етап) от това обучение ще проличат след 5-10 години. Тук попадат и дисциплини като биатлона, за които липсват полигони и условия за тренировки и това пролича и в Пьонгчанг.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Западни Балкани

България е председател на Съвета на Европа за шест месеца и е посветила цялото си председателстване на това, да приближи шест държави към членството в ЕС. Тези шест държави са – Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Сърбия. Изброявам ги в поредност на това, какъв е българския национален интерес за присъединяването им – на първо място Македония, на последно Сърбия. България има пряк интерес от запазването на Република Македония като втора българска държава под настоящото си име и следва да заяви на Гърция, че Македония е исторически е българска, а не гръцка – това на ниво премиер, външно министерство и президент. Гръцкия натиск всъщност е стремеж за унищожаване на държавата Македония и установяване на обща граница със Сърбия – нещо, което България не бива да допуска на всяка цена. Смяна на името, особено по унизителен начин, ще засили дезинтреграционните процеси в РМ, които набраха скорост покрай признаването на албанския за втори език. Членството в НАТО и ЕС е ключово за Македония, и поради тази причина гърците имат за цел да не го допуснат, или да руинират държавността на Скопие до степен, в която подобно членство ще стане несъстоятелно. Тези стремежи съвпадат и със стремежите на Сърбия да вкара Македония в орбитата си и да компенсира поне отчасти загубата на Косово, както и със стремежите на Москва да дестабилизира изцяло региона на Югоизточна Европа. Точно поради тази причина, България трябва да предприеме ходове, които да бъдат разчетени недвусмислено в Атина и Белград. Засилване на контактите със Северен Кипър (може и консулство да се отвори в турската част на Никозия) и засилване на контактите и лобирането за членство на Косово в ЕС са подобни стъпки, в посока отрезвяване на сърби и гърци. Може и директно да се обяви в Белград, че Сърбия ще се присъедини към ЕС само заедно с Косово и след Македония, което да накара сърбите да лобират пред Атина за членство на Македония в НАТО и Европейския съюз. Не е сигурно коя точно мярка би имала ефект, но е време да се приложат всички.
Разрушителния ефект на руската и турската намеси в региона има тепърва да проличава, като може да се каже, че Анкара и Москва всъщност само привидно действат като конкуренти за влиянието си на Балканите, а всъщност умело използват еднакви по същността си местни агенти, които разпалват ненавист и страхове, и опортюнистично си сътрудничат в общата си цел – разделяне на сфери на влияние и изтласкване на Запада и ЕС от Югоизточна Европа. Турция се стреми да изгради ислямска дъга, която стига до Босна, а Русия цели подобна дъга, която стига до Сърбия, Черна гора, Македония и Гърция. Пресечните точки на тези два полумесеца – ислямски и православен, се намират на Запад от България – в Македония, Косово и Санджак и затова е вероятно там да има противопоставяне и дори прокси конфликт между Турция и Русия, подобно на конфликта в Сирия. В България е вероятно подялбата на сферите да бъде – на юг от Стара Планина – Турция, на север – Русия, и в някакъв удобен момент тази подялба и да бъде официализирана. Това което става в Сирия в момента е бъдещ сценарий и за Балканите и България в частност.

От гледна точка на България, това трябва да бъде спряно и то със силите на ЕС и НАТО – т.е. санкциите срещу режима в Кремъл да се засилят и дипломатическата и политическата изолация срещу режима на Ердоган също трябва да се ожесточат. България трябва ясно да заяви позициите си по всички отворени въпроси и да превърне намесата на тези два режима във вътрешните ни работи от вътрешен в общоевропейски проблем.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

СТРАХ

Точно така – страх! Това е, което разтресе банките в България в последните месеци по повод биткойн, етериум и останалите крипто-валути. Гонени от атавистичен страх за светлото си бъдеще и спадащи приходи, те предприеха първосигнален ход – да спрат всякакви плащания от и към борси и компании, опериращи и търгуващи с крипто-валути. Личния ми опит с ОББ, които се явяват моя лична банка (не задълго, надявам се) е следния – получих отказ да наредя през електронното си банкиране превод към крипто-борса. Съобщено с нагъл тон, тип “какво си мислиш ти бе”. Попитах незаконно ли е да си купувам крипто, и получих назидателен отговор с досаден тон “още не е, ама е много рисково”. Отбелязах, че това са моите пари и съм достатъчно голям да ги рискувам, особено малки суми като отказаната. Тогава същия досаден тон ме извести, че било против “общите условия на банката” да използвам парите си както намеря за добре. Попитах откога е против и дежурния отговор е “ама винаги е било, бе господине”. Това е дебела опашата лъжа – общите условия на банките са онези дълги и нечетими файлове, които могат да се променят колкото пъти пожелаят и никой да не разбере, че ги нарушава, преди да му поискат запор на сметките по бързата процедура. Едно от предимствата на блокчейн технологията е, която стои зад биткойн и етериум, че примерно подобни договори, наречени смарт-контрактс, няма да могат да се променят едностранно от едната страна, която се е присетила за нещо. В случая – банките изцяло нехаеха за биткойна и производните му до началото на ноември, когато и таксиметровите шофьори вече започнаха да го обсъждат. Обзалагам се, че промяната в общите условия е налице от най-рано началото на декември, когато бяха и първите сигнали за това.

В случая ПИБ, ОББ и останалите български банки, просто губят банковите такси от преводи, и тези такси не са никак малки, като се има предвид, че те умишлено не прилагат SEPA-тарифите за плащания от и към ЕС, което са задължени да правят по закон още отпреди една година. За дадена българска компания или отделен крипто-играч, или собственик на копачки, който иска да кешира парите си, ще е логично да отиде в Македония или Сърбия и там да си отвори сметка в местна банка. Оттук и логичен извод е, че сметката и таксите към нея ще са в полза на други, а не български банки. Ситуацията доста напомня на тази, при която БТК преди 15 години се опитваше да препятства и да пречи на навлизането на широколентовия интернет и достъпа му до крайни клиенти. Сегашното положение, при което в България има най-добро съотношение цена/качество на интернет в Европа, а и в света, определено е достижение на тогавашните квартални интернет-доставчици, които бяха също такава ерес за праволинейните телекомци, каквато са и криптовалутите днес. По подобен начин и телефонията между два апарата с медна жица или между два мобифона на безбожни цени беше подкопана от VoIP-технологията, която заедно със Skype донесе безкрайни плюсове за потребителите.

Заслужава си да се види и индексът Doing Business на Световната банка – в него Грузия е на 9-то място, Македония е на 11-то, а България е на 50-то. Красноречив пример за страна, която в последните години забрани услуга като UBER, сега насърчава банковия картел да забрани сделки с крипто-активи, и обсъжда да забрани AIRBNB в полза на някакви набедени хотелиери.

На фона на българското безхаберие, Беларус легализира сделките с криптовалути и ги освобождава от данъци за 5 години напред. Докато всички се присмиват на “хитреца” Лукашенко, който щял да лови риби в мътни води, съседната Русия предвижда регулации на криптопазара, които са рестриктивни и могат да отблъснат инвеститори. Беларус има ИТ-индустрия, чийто потенциал даде игра като World of Tanks и приложение като Viber и чиито програмисти явно са търсени. Само като детайл можем да припомним, че през 1990г. Естония е бедна република в състава на СССР, а днес е два пъти по-богата от България като БВП на глава от населението. Румъния преди 10 години беше по-бедна от България, а днес е видимо по-богата. След 15 години вероятно положението в Беларус спрямо България ще е подобно, но тук ще има стабилност. И страх. От всичко.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Северна България е поне на 20 години след Южна

Това е факт, който е очевиден дори и за бившия министър на финансите в първия кабинет на Борисов Симеон Дянков, който в интервю за Нова ТВ, изрича някои истини, които явно наскоро е осъзнал. Ако в един регион няма хора, то няма и смисъл от пътища за тях. Ако болницата в Белоградчик бъде закрита, защото няма пари, това означава, че държавата не е в състояние да функционира на една обширна част от територията си. Така в последните години са закрити болницата в Кула (останал е само спешен център) и отделения от болницата във Видин, и за определени диагнози и лечения на пациентите е нужно да пътуват до Лом, Враца или София. Ако държавата не може да осигурява една от трите базови услуги на населението си – сигурност, образование и здравеопазване, тя автоматично губи правото да събира и данъци от това население. И да поясним – изпращането на хора на 150 километра не е осигуряване на тази услуга.

Резултата от липсата на тези услуги е видим с просто око – България губи по около 50 хиляди души годишно от населението си. В резултат на некачествено лечение годишно умират голям брой пациенти, които могат да живеят, показва проучване на ЕС, а в резултат на некачествено и често формално образование, хиляди ученици отпадат от училище, или още по-зле – завършват с нулеви знания зад дипломите си. Това де факто произвежда безработни и бедни хора, с което цикъла се затваря. Цели градове се напускат от млади и кадърни хора поради липса на перспектива за развитие в тях и те отиват основно в София или директно отиват в чужбина – дори и да не считаме ЕС за чужбина, това си е така. София не е загубила нищо от населението си, докато за последния четвърт век България се стопи с 2 млн. души. Държавата може и трябва да се намеси не само да задържа хора в Северна България, но и да стимулира заселването там на други хора, които в София не намират нужната им реализация и биха сменили мястото си.

И оправданията за закриване на фундаментални услуги като болници, училища и детски градини в цели общини и области водят след себе си нови оправдания, но не и реални резултати. Държавното управление не винаги е свързано и не се отчита с пазарни показатели – в противен случай имаме приеми на пациенти и ученици на хартия, просто защото трябва да се излъже системата.

Ето комплекс от необходими комплексни мерки, които да докарат повече хора в Северна България.

– бързо завършване на магистрала Хемус. Бързо означава до 2020г. да е готова.

– бързо завършване на магистрала Черно море – до 2022г.

– бързо завършване на магистрален път Ботевград-Враца-Монтана-Видин – до 2022г.

– бързо завършване на магистрала Янтра

– начало на строеж на жп и автомобилни тунели Петрохан, Троян-Кърнаре и Шипка

– начало на строеж на мостове над река Дунав при Силистра, Русе, Никопол, Свищов и Оряхово.

– връзка на жп-мрежата при Видин със сръбската жп-мрежа при Неготин или Зайчар.

– изграждане на жп-линия Варна – Бургас

– начало на проектиране на магистрала Видин-Брегово/Кула и натиск към Сърбия да изгради скоростна връзка до Белград.

– отваряне на пристанище Видин като пълноценна речна гара – с митница и администрация.

– отваряне на летище Видин за граждански полети.

– отваряне на военни поделения във Видин и Монтана и дислокация на военни части там. Дислокация на поделения (дори в състав на рота) в Кула, Брегово, Белоградчик, Берковица. Западната граница остава единствената, която не е със страна от НАТО, Сърбия декларира, че ще остане извън НАТО, логично е да има по-засилено военно присъствие там. При наличие на малки опорни военни пунктове ще е по-лесно и увеличаване на военните контингенти в тях при нужда. В малки градове наличието на военни части има и благотворен ефект върху сигурноста и социалната обстановка.

– възстановяване на Дунавската речна флотилия, с основни бази за катери в Тутракан и Силистра и Видин и Лом в Източно и Западно направление.

– оптимизация на влаковете и маршрутите им в Северна България с цел по-чести спирки дори и в малки населени места.

– висши училища във Видин и Монтана. Може (и трябва) ВСУ Л. Каравелов и ВТУ Тодор Каблешков да се изведат от София и да намерят ново място.

– болниците в Северна, а после и в Южна България трябва да се разпределят на географски принцип и така да получават приоритетно финансиране. НЗОК трябва да сключва договори по целесъобразност и да не се допуска концентрация на 50 болници в едно населено място, както и припокриващи се специалности в пъти над нуждите. МЗ трябва да изработи здравна карта не само за болници, но и за лекари и медицински сестри  и те да се назначават по договор с НЗОК и да не зависят за заплатите си от болниците. Огромния брой казуси с общински здравни заведения и болници в малки градове, затънали в дългове е заради неизплатени заплати. Така, може да се въведе принцип, че НЗОК наема лекарите, които след това работят в съответната болница по договор между нея и НЗОК. По подобен начин, НЗОК може да прави централизирани покупки на лекарства, които след това да се доставят на болниците. Въобще експеримента с болници-търговски дружества е нещо, което трябва да се прекрати. Като за начало, това може да стане в Северна България.

– да се договори с Румъния, коли от граничните области да не плащат такси за преминаване през Дунав мост 1 и 2, а области, съседни на граничните, да плащат по редуцирана тарифа. Това би подпомогнало хората от Видин, Монтана и Враца, да се възползват по-пълноценно от съществуващата инфраструктура. В момента броят преминаващи местни коли през Дунав мост 2 е минимален заради високите такси, т.е. дори и да отпаднат таксите за тях, отрицателния финансов ефект ще е незабележим. Като цялостна политика, България може да договори със съседните си държави български коли да не плащат винетки и магистрални такси в Румъния, Гърция, Сърбия и Македония, а техни коли да не плащат винетки в България – това ще е определена стъпка в полза на туризма и краткосрочните пътувания през граница.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Време е за европейска регулация за Фейсбук и социалните мрежи

Чета този текст, имам един блокиран акаунт във Фейсбук за 30 дни и още един, деактивиран още през 2015 след докладвания, и си мисля, че това нещо, наречено социална мрежа трябва да влезе в някаква регулаторна рамка. Всички мантри, че това е частен бизнес, че всеки е влязал там доброволно и се е съгласил с правилата за употреба (дълги, неясни и превратно написани) се разбиват в аргумента, че всяко нещо със значително социално значение и влияние не може да се остави на единствен регулатор – парите. Опустошителната роля на тролските акаунти, линкове към фалшиви новини и медии-еднодневки, подплатени с мръсни пари от Русия или други тъмни дестинации оказаха тежко влияние върху много политически процеси в Европа и САЩ и на това трябва да бъде сложен край.

В момента Фейсбук прави още един тежък експеримент със свободата на словото в избрани страни, сред които Сърбия и Словакия, и макар универсалното оправдание да е, че това е заради приходите и печалбите, и че това е частна компания, която спазва законите и ако не ви харесва, да не я ползвате, това нещо трябва да спре. ЕС трябва да наложи регулации на Фейсбук не само по отношение на данъците, както направи с Гугъл, а и по отношение на начините на предоставяне на съдържание на потребителите и да гарантира равен и неутрален достъп до всички източници, а платените постове да бъдат по-явно означени като такива. Платените постове следва и да преминават предварителна селекция, за да се гарантира, че съдържанието им не е манипулативни фалшиви новини.

В момента системата за докладване на профили и постове е явно непрозрачна и разчита на брой доклади в кратък период от време, които довеждат до машинно блокиране на даден профил, без проверка от жив човек. Няма друго обяснение факта, че има блокирани хора за постове отпреди 7-8 години, или за изказвания, които са просто критични към управлението в България или диктатурите в Москва и Анкара. Очевидно е, че системата на Цукърбърг е слаба и той трябва да бъде принуден да инвестира в подобряването и, включително и с отваряне на офиси във всяка страна от ЕС, в които да има хора, отговарящи за действията си. Трансграничното влияние в социалните мрежи също трябва да бъде овладяно – ако даден профил публикува на английски или български, това не означава, че той не е всъщност базиран в Москва или Истанбул и това трябва да се знае.

Подозрителния трафик и профили от страни като Китай, Русия, Турция, Саудитска Арабия трябва да бъде следен по-отблизо и да има регулаторни механизми за спирането му. Страни, които ползват дезинформацията като оръжие, нямат място в европейското информационно пространство по начина, по който го правят сега.

Тук разбира се е и възможността и ролята на Мария Габриел като еврокомисар да инициира, предложи и защити подобни мерки в ЕК и Европейския парламент, които да регулират пропагандата и дезинформацията, както и да гарантират, че Фейсбук, Туитър, Инстаграм и другите социални мрежи няма да станат проводник на недемократични идеологии като фашизъм, нацизъм, ислямизъм, комунизъм, уахабизъм, рашизъм и други подобни.

 

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment