УБО – Управление на Бъдещите Облаци

В последните седмици и месеци наблюдаваме тежките дефицити в българската дипломация, донесли големи щети за българския национален интерес на Балканите, в Европа и по света. Причините за това са комплексни и ще се опитам да ги изброя по-долу.

На първо място – България показва неувереност и дори страх да се заяви реално като член на НАТО и ЕС. Само когато правителството бъде директно предизвикано от някаква руска изцепка, то излиза със слаби декларации в които повтаря неща, които му се иска да са факт. Тези дефицити и плахост са известни като прословутото българско снишаване, въведено от цар Борис III (винаги с Германия, никога срещу Русия), доведено до съвършенство от диктатора Живков, а през 21 век от телохранителя на Живков и злополучен премиер – Бойко Борисов. В сегашния си вид това снишаване има своя ярък пример в отсъстващата фигура на външния министър Генчовска, поведението на военния министър Янев (който не е ясно дали се подчинява на София или Москва) както и противоречивия профил на президента Радев, чиито реверанси към руския хегемонизъм не са един и два. Днес, след срещата в Брюксел, премиерът Петков в типичния вече леко безхаберен стил заяви, че България ще приеме украински бежанци-програмисти, които са по-добри от арабските и афгански терористи. Освен това, премиерът повтори думите на покойния сенатор Джон Макейн, че Русия е една бензиностанция с ракети, както и предрече скорошен крах на украинската армия и вероятна смърт на президента Володимир Зеленски.

На фона на бруталната руска агресия и действията на съседните държави поведението на България изглежда страхливо, президентът явно е иззел функции във външната политика и отбраната от своя доскорошен дрийм тим, с който вече прехвърчаха първи искри. Военният министър много внимава да не разгневи Москва, като нарече руската агресия с истинското и име, а Кирил Петков очевидно внимава да не му противоречи – поне не публично. Историческата реминисценция е с военния министър Иван Маринов от правителството на Константин Муравиев, който посреща преврата от 9 септември като сътрудник на Кимон Георгиев.

Какво е нужно да направи България в условията на тази нова реалност, в която Русия разпали пълномащабна война срещу Украйна и заплашва с Трета световна ядрена война:

1. Като активен член на НАТО и ЕС България следва да предложи и дори да приложи на практика мерки, които ефективно осъждат и ограничават последиците от руската агресия. Отзоваване на българския посланик от Москва, което може да бъде координирано действие с останалите страни от Източна Европа, трябва да покаже непримиримост към режима в Кремъл. Руският посланик трябва също да бъде изгонен, а състава на руското посолство сведен до 0. Ако това ви се струва прекалено действие, вижте дали дипломатическите връзки със СССР през ВСВ спасяват България от окупация след 9.09.1944г., както и дали това, че не воюваме с руснаците, както през ПСВ, спасява над 40 хиляди българи от терор и убийства.
2. След като бъде изгонена от Съвета на Европа, Русия трябва да бъде лишена и от членство в ООН и това трябва да се предложи и поддържа от България.
3. Всестранна помощ и подкрепа за Украйна – дипломатическа, политическа, икономическа и военна. Всеки ден в който Украйна устоява на агресията на Москва е спечелен ден за Европа и това трябва да се помни от всички. Всеки руски груз 200 е един агресор по-малко срещу Европа и България в частност. Ако не вярвате, че Русия е способна да нападне страна-членка на НАТО, честито – вие сте от все по-намаляващия отбор на блажените вярващи или полезните идиоти. След като приключи с Украйна и инсталира там марионетно правителство, Путин ще обърне поглед на запад – към Прибалтика и/или Балканите.

Прибалтика изглежда по-монолитно като член на НАТО и ЕС – там дори Финландия и Швеция изглеждат по-стабилни от България във военно-политическо отношение. Една руска агресия срещу Литва, Латвия и Естония ще срещне яростна съпротива, а във войната със сигурност ще се включат веднага и без колебание Полша, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия, които имат ясно усещане за заплахата. Руско нападение там ще донесе много щети и никакви плюсове за Москва, освен ако Кремъл не реши да изпробва срещу Полша концепцията си за ограничен ядрен удар. Тази налудна идея е известна още и като “ядрена деескалация” – с ядрен удар срещу “маловажна” източно-европейска страна Путин вярва, че ще успее да раздели НАТО и ЕС на Изток и Запад. Така както Англия и Франция не защитиха Полша от Хитлер и Сталин през 1939г., така и през 21 век Германия, Франция и Италия ще отстъпят, стъписани от руската решимост и злост. Все пак, Кремъл ще им каже – “оставете Варшава да догаря в ядрен пепел и запазете красивите си градове”. Така, ако не е САЩ, Русия отново лесно ще постигне целите си. Не вярвате ли? А вярвахте ли, ще Путин ще нападне Украйна през 2022г., както Сталин нападна Финландия през 1939г?

На този фон Балканите и особено България изглеждат като мека цел за руската политика – Сърбия е твърд руски съюзник, а в България хибридната пропаганда и липса на демократична традиция непоправимо е увредило публичната среда. В добавка, публична тайна е, че в армията, МВР и службите е пълно с хора, чиято лоялност към Кремъл превишава техния измислен или реален български патриотизъм. Призивът на Путин към украинската армия да направи преврат срещу правителството в Киев може би ще срещне далеч повече поддръжници сред българските военни, ако бъдат оставени още няколко години да бъдат облъчвани от руската информационна война.

България трябва твърдо да подходи спрямо руското прокси Сърбия, която за пореден път не въведе санкции срещу Русия и явно разчита на двуличен подход в пътя си към ЕС. Целта на Сърбия е да влезе в ЕС преди Албания, за да попречи на Косово да се обедини с нея. Устремена към обединение с Босна, аншлус на Черна гора и повторен албански геноцид, Сърбия е осъдена в края на ХХI век да се свие до границите си от началото на XIX-ти. България не трябва да пропуска историческия си шанс да възмезди сръбските злодеяния и да върне шумадийския шовинизъм там, където му е мястото. Като начало, София трябва да наложи вето на Белград за ЕС и да заяви ясно, че страни от Източна Европа ще станат членки на съюза само след като станат членове на НАТО. Политиката на сръбския естаблишмънт не се е променила от времето, когато силния човек в Белград се казваше Милошевич, и това ясно се вижда в Брюксел. Сърбия няма шанс да дочака отмяна на санкциите преди да стане член на ЕС и така да бъде руско-китайски троянски кон в съюза и да налага вето на решения, които са в ущърб на Москва и Пекин.

Националният интерес на България винаги е бил нарушаван от остта Атина-Белград и София не трябва никога да допуска възраждането ѝ, както и нова сръбско-гръцка граница, която би била факт, ако Сърбия стане член на ЕС преди Македония. Едно вето и маргинализиране на Белград ще доведе до много добър ефект за преговорите на България със скопските политичари. Разпадът на Югославия беше геополитически подарък за нас и не трябва да допускаме възраждането и под формата на регионален съюз – във или извън ЕС.

България трябва да изрази ясна подкрепа за сближаване и дори обединение на Румъния и Молдова, както и за подобен съюз между Албания и Косово. Гърция и Кипър могат да получат подкрепа срещу турските аспирации, само ако всички по-горе изброени страни ясно признават и зачитат българския интерес като първостепенен в Македония.

Всички тези регионални ходове изискват обаче България да стои стабилно в ЕС и НАТО и да ги “използва” за активна защита и противопоставяне на руското проникване и влияние. Санкциите срещу Русия ще останат задълго и ние можем да имаме пряка изгода от това. Това трябва да се заяви ясно и категорично.

С оглед на стремително влошаващата се ситуация на Източния фланг на НАТО, поведението и сигналите, които излъчва България от декември насам в лицето на премиера Петков, президента Радев и (особено) военния министър Янев, са тревожни и противоречиви, както по отношение на вътрешните цели (превъоръжаване и неутрализиране на потенциални граждански конфликти по линия русофили-други), така и по отношение на външно-политическите цели и това, как България изглежда в очите на съюзниците си и потенциални агресори като Русия. Поведението на Стефан Янев изглежда нссъгласувано с Кирил Петков, който дава впечатление, че не смее да се противопостави на своя доскорошен ментор и демиург Румен Радев. Все по-чести са сигналите, че Радев е получил концесия върху външната политика на България, отбраната и сигурността – вътрешна и външна. Това впечатление се допълва и от неуверените изяви на премиера Петков по повод Северна Македония и категоричните позиции на президента, съчетано с липсващото МВнР в случая. В очите на Русия и НАТО София изглежда като мека цел, податлива на изнудвания от страна на Москва, неуверена в членството си в Атлантическия алианс и ползата от членството си в ЕС. В Кремъл вероятно имат готовност да активират повторно сценарии като “антифашисткото” въстание от 1923г., и атентатът от Света Неделя, потопили страната в кръв и братоубийствени кланета. Готови са и със сценарий, подобен на Соболевата акция (Митрофанова опипва активно почвата), който да извади София от НАТО ефективно, докато на думи сме членки. И ако всичко това не помогне, вероятно ще се появят шумкари-партизани, които по заповед от Москва отново да започнат да убиват военни, полицаи, да грабят мандри и прочее – всичко в името на (руския) народ. Подновения малоумен дебат дали България е била фашистки окупатор, или само окупатор във Вардарската Бановина, превърната от Тито в югославска република Македония, както и дали управлението между двете световни войни е било фашистко или не, са тежкия отпечатък от присъствието на неосталинистка и пропутинска партия във властта. Да, става дума за БСП. Съчетано с “опозиция” от две откровено корупционни партии като ГЕРБ и ДПС (втората с явни заигравки с Анкара, което е още по-опасно) и откровени фашисти като Възраждане и Копейкин, прави ситуацията още по-тежка. В тази статия на английски език на военните експерти Валери Рачев и Тодор Тагарев се описва отлично какво е положението на България в третата декада на 21-ви век. Какво е нужно да се направи:

• България трябва да декларира и заложи в бюджета си още за 2023г. ресурс за отбрана от поне 2.5-3% от БВП и да заяви готовност да го увеличи до 4% от БВП, ако ситуацията в Украйна, Прибалтика и Черно море още се влоши. В този бюджет капиталовите разходи за превъоръжаване трябва да са не по-малко от 40%, а най-добре ще е, ако станат над 50%. Този бюджет и макрорамка трябва да бъде заявена като хоризонт поне до 2040г., а при нужда и до след 2050-та.
• Трябва да се търси качествено изменение на бойните способности на армията, измеримо по обективни критерии, така че до 2030г. страната да влезе в топ 50 като военна мощ и способности, а до 2040-та – в топ 25, и да е съизмерима със съседките Гърция и Румъния, както и двойно да превъзхожда руското прокси Сърбия. Справка къде сме сега – Global FirePower Index.
• България следва да проведе качествен и успешен дебат за връщане на наборната служба. Качествен означава да обясни на гражданите си защо това е нужно и защо младите хора трябва да отделят по няколко месеца или години от живота си за военно обучение и служба под знамената. Това не трябва да е лозунг на патреоте като МВРО и негодните (главно по морални критерии) Каракачанов и Джамбазки, а смислен обществен разговор, в който и руската пета колона да бъде активно заглушена и профилактирана. Срокът на наборната служба може да е от 6-9 месеца до 18-24 месеца за различните категории войници (специалности и т.н.) и на нея да подлежат всички на възраст 18-25 години, мъже и жени. Човек трябва да може да избере срока на службата си, като ако избере по-дълъг срок, това да носи определени привилегии при постъпване на работа в структури като МВР и други, или изкарване на шофорски и други курсове, които да му дадат ценни умения и в живота му занапред. В общи линии посланието трябва да е – ако ни дадете известно време от живота си, получавате от нас (държавата) следните права и бонуси. В модерния си вариант военната служба може да е еквивалент на ходенето на работа и получаването на заплата за това. За хората, които категорично не желаят да служат с оръжие може да има гражданска служба в болници или социални учреждения, а за някакъв процент тотално нежелаещи да служат може да има и процедура за освобождаване от армията. За да бъде привлекателна, наборната служба трябва максимално да дава възможност на човек да избере (в зависимост от здраве и умения) още докато е в училище в какъв род войски да служи, колко време и какви умения да развива там, с кой да служи (да може няколко приятели или съученици да попаднат заедно в едно поделние), както и дали да отиде в армията преди, по време или след университета. В тази насока може да се проучи опита на Израел, Норвегия, Швеция, Финландия и да се приложи като челен.
• България загуби в последните 30 години много от армейските си способности и сега трябва да ги възстанови в пълен размер и обем, доколкото това е възможно, заедно със съюзниците от НАТО и ЕС. Това означава възстановяване на военните летища в Габровница и Кондофрей (ефективен контрол над западната граница и руското прокси Сърбия), както и източните в Добрич, Балчик и Равнец, които да дават възможност за контрол и реакция на ставащото в Черно море. Тези авиобази могат да се ползват споделено и с други съюзници от НАТО, които да поемат и част (или изцяло) от разходите за изграждането и поддръжката им. Държави като Холандия, Германия, Дания, Норвегия, Канада, Белгия и т.н. могат успешно да пребазират за постоянно или на ротационен принцип по една или две свои ескадрили на Източния фланг на Черно море. Тази инициатива може и трябва да се прилага в сътрудничество и координация със съседните страни от НАТО – Румъния, Гърция, Македония и Албания, които също могат да приемат контингенти съюзнически войски. Хърватия и Черна гора също може да участват, с което ефективно да се неутрализира кремълско-китайската пионка на Балканите – Сърбия. Подобен регионален военен пул може да включва и Украйна, Молдова и Грузия, доколкото НАТО ясно показа на Москва, че вратите на Алианса остават отворени за тези страни.
• България трябва да работи за засилване на своите ВМС като способности и мощ, в т.ч. с купуване (строеж) на 6-8 корвети, както и да се обмисли съвместно придобиване и експлоатация заедно с Румъния на 1-2 разрушителя(крайцера). Като оптимален брой в българските ВМС трябва да има 4-6 подводници, 6-8 корвети, 4 фрегати и други десантни, амфибийни и спомагателни кораби. В българските ВМС трябва да могат да служат македонски офицери.
• България трябва да придобие и допълни своите 8 самолета F-16 с още 8-10 до пълноценна ескадрила от 16-18 машини и да купи още една ескадрила до 2030г. (32-36 самолета), както и да е готова да придобие още две ескадрили до 2040г. Тези покупки могат да се правят и съвместно със съседни страни, които могат да бъдат окуражени да развият собствени ВВС, или да участват в българските с пилоти и финансиране. Такива страни са на първо място Македония и Албания, а в перспектива може да се включат и Хърватска и Черна гора, както и Румъния – така в хоризонта до 2050г. Балканите могат да придобият и експлоатират 250-300 бойни самолета и да установят обширна зона на отговорност между Черно и Адриатическо море. България, Румъния и Хърватска могат да закупят и да експлоатират заедно и 2-4 въздушни цистерни и 0ще толкова GunShips (от типа AC-130 за поддръжка на сухопътните войски).
• България трябва да замисли и осъществи и нещо ново – летищата Балчик/Добрич да бъдат придадени към ВМС и там да се позиционират една-две ескадрили изтребители, които да изпълняват задачи над Черно море под командването на флота. Русия де факто ползва Крим като самолетоносач, което изисква общ отговор от България, Румъния, Украйна и Грузия. Доколкото Турция има собствена игра и роля в Черно море, тя не попада в тези сметки.
• С оглед на хибридната роля на Турция в НАТО (съюзник, чиито цели и влияние са потенциална и реална заплаха за Балканите и България), както и ограниченията на Конвенцията от Монтрьо, България и Румъния могат да отправят предложение към другите съюзници в Алианса за бързо предислоциране на кораби в Черно море, които формално могат да издигнат български и/или румънски флагове и да приемат на борда си български и/или румънски офицери и така да избегнат ограничението от 21 дни престой в Черно море.
• България трябва да развие и поддържа Дунавска флотилия от бързи катери и десантни и амфибийни кораби, с които да е способна да противодейства на вражески действия и заплахи по река Дунав, която е Еропейски коридор номер 7.
• България следва да развие и адекватно ниво на сухопътните си сили – алпийска бригада, въздушно-преносима (десантна бригада), поне 3-4 усилени мотопехотни и бронирани бригади, както и необходимата логистика и поддържащи части. България трябва да може да предостави за разполагане 6-8 батальонни бойни групи, които да служат под командването на съюзнически офицери. Също така, трябва да се обмисли и съдаване на една или две бригади морска пехота.
• България следва да развие и Национална гвардия като междинно звено между действащата армия и резерва от запасняци, която да има адекватна численост и да изпълнява функциите на териториална отбрана във военно и на гражданска защита в мирно време. Гвардията следва да бъде окомплектована поне на 50% като личен състав и оборудване, с възможност в кратък срок да бъде напълно попълнена като численост и въоръжение. В Гвардията могат да служат офицери, сержанти и войници, които да са активни до 6 месеца от годината, а в останалото време да се занимават с други дейности и да играят роля на активен резерв.

България следва и да ускори освобождаването от служба на офицери, започнали да служат още през 20-ти век. Попълването на редовете на армията с войници, офицери и сержанти трябва да им дава ясни възможности за кариерен растеж и развитие. Обучението в български военни ВУЗ-ове и академии трябва да се допълва и с обучение в такива от НАТО-вски съюзници. Така трябва да се постигне целта български офицери и генерали да могат успешно да командват съюзнически съединения, както и български съедининения да бъдат командвани от съюзнически офицери. Координацията между цивилни и военни ВУЗ-ове трябва да се засили, за да е възможно студенти да изкарват офицерски курсове за година или две в рамките на своето бакалавърско или магистърско обучение, както и курсанти да получават граждански специалности паралелно с военните си. Школите за запасни офицери могат да се възстановят за попълване на редовете на резервистите и Националната гвардия.

Цялото наследено от Варшавския договор въоръжение, което не може да се поддържа с български или НАТО-вски сили, следва да се продаде, подари (на Украйна примерно) или изпрати в музея, като на първо място това се отнася до свещените крави на армията – изтребителите МиГ-29. Ако България сега предложи на Украйна всичките си образци руско-съветско оръжие, след това лесно ще може да поиска икономическа и военна помощ за укрепване и въоръжаване на армията със НАТО-вско въоръжение.

Всички изброени по-горе действия имат хоризонт от между 10 и 20 години, ако подготовката за тях започне още утре, бъдат планирани средства и правителствата в следващите години не се люшкат между популизъм, вярност към “освободители” и грешни решения поради корупция и некомпетентност. Заявяването на политическа воля обаче това да се случи, приемане на пътна карта за отбраната и въоръжените сили до 2040/50-та година ще постави България по друг начин в очите на съюзниците ни в ЕС и НАТО. Ще спре безсмисленото пилеене на обществен ресурс и имитация на дейности, които нямат никакъв ефект за увеличаване на отбранителните способности на страната. При подобно политическо и икономическо усилие, България ще може да иска трансфер на технологии към отбранителната си индустрия, директни доставки на символични цени на оръжие и отбранителна техника и оборудване

В последните дни стана много модерно да се говори за Коридор номер 8, за полети София-Скопие и други подобни чудесии на премиерските желания и министерски мераци. Нека припомним все пак някои базови факти и неща:

• Коридор номер 8 трябваше да се изгради в цялата му дължина от Бургас и Варна до Дуръс и Вльора в Албания още през 90-те години на миналия век, което значи, че всеки ден закъснение е фатален и парите за довършването му трябва да се осигурят приоритетно. По цялата си дължина този коридор трябва да е от скоростни (4 или още по-добре 6 лентови магистрали) пътища и скоростни 200+ жп-линии – това което се строи днес, трябва да е с визия за поне след 100 години. На Българска територия двете оси на този коридор са магистралите Хемус и Тракия, след това магистрален път София – Гюешево, както и бъдещите Магистрала Рила (Ихтиман-Самоков-Дупница) и Магистрала Осогово (Дупница-Кюстендил-Гюешево), която да заобикаля Витоша от юг. Едно интересно разклонение на този коридор би било през Ниш-Прищина-Тирана и Прищина-Подгорица-Бар(Черна гора), което да заобикаля и дублира трасето през Македония от север. България може да използва ЕС, за да натисне Косово, Черна гора и Сърбия да развият този маршрут (който отговаря и на техните интереси). На македонска и албанска територия жп-линията и магистралата вървят в посока Крива паланка – Скопие-Тирана-Дуръс, като може да се мисли и за втори, южен лъч от Петрич – Струмица-Кавадарци-Кичево-Елбасан-Вльора. Точните маршрути могат да се променят след проучвания и разчети, но идеята е във всяка държава коридорът да има поне две независими трасета, доколкото това е възможно. Така и де факто по-голямата част от магистралната и жп-мрежа в България ще е част от него. Ако Македония и Албания нямат нужните инвестиции(често изтъкван проблем, техния сумарен БВП е 1/3 от българския), България би могла да инвестира и в изграждането на техните отсечки срещу концесии и ползването им за срок от 99 години, или докато се изплатят.
• Друг важен въпрос е какво се случва в двата края на Коридор номер 8. В Албания е ясно – фериботи могат да правят бързи връзки с италианските пристанища по Адриатика, дори може да започне проучване за тунел под морето (там разстоянието е около 80 километра, проблем е дълбочината от над 800 метра, но в Норвегия се разработват и технологии за “плаващи” тунели). Освен това може и трябва да се стартират ежедневни фериботни линии до Франция, Испания, Тунис, Мароко и Алжир, както и до Египет и Либия в бъдеще. Отвъд Черно море са Грузия, Армения и Азербайджан, които са естествено продължение на Коридор 8 в посока Иран и Средна Азия, а оттам и към Китай, Корея и Япония. Ценността на Кавказкия маршрут е в това, че той дава независимост от двете съседни държави на Грузия – Турция и Русия, затова ЕС (и НАТО) трябва да предприеме максимални усилия за сближаване с Тбилиси. През Армения на юг коридорът дава транспортен достъп до Табриз, Техеран и Персийския залив, а на изток през Азербайджан и Каспийско море – с Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и отвъд тях – Китай. Геостратегическото положение и ценността на този маршут за Грузия, Армения, Азербайджан, България, Македония и Албания е огромна и като единствена членка на ЕС София трябва да го промотира непрекъснато.
• В подобен разширен проект и коридор може да се включи и Румъния, доколкото река Дунав е част от Коридор номер 7, а единият лъч на Коридор номер 4 започва от Констанца и през Букурещ и Будапеща се свързва със Западна Европа (другите лъчове са в България – Видин-Солун и София-Пловдив-Истанбул). Наличие на свързана мрежа от три коридора би било отличен аргумент пред Брюксел защо да инвестира в нея.
• Освен Коридор 8, който се явява гръбнак на транспортната мрежа на България, може да се помисли и за напречните коридори, които оформят ребрата в скелета на инфраструктурата. Такива ребра са Видин-София-Петрич-Солун, Русе-Търново-Стара Загора-Кърджали-Александруполис и връзка Одеса-Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул, част от един бъдещ Черноморски магистрален пръстен. Габаритите са като на Коридор номер 8 – 4-6 лентова магистрала и скоростна жп-линия. Тук има нужда и от тунелите под Стара Планина (Петрохан, Шипка и един на изток, между Варна и Бургас), както и от поне още 3-4 моста над Дунав. Напречните коридори са част от Трансевропейските транспортни коридори 1, 9 и 10. Инциативата Три морета може да е основата за тези напречни коридори, част от изгражданата транспортна свързаност между Скандинавието, Прибалтика, Източна и Централна Европа.
• Необходимо е да се изгради и жп-линия Видин-Кула-Зайчар или Видин-Брегово-Неготин, и така България да има и втора жп-връзка със Сърбия, освен единствената при Драгоман. Това би превърнало Видин в пълноценен ЖП-хъб, а ако пристанището и летището му заработят отново (в момента са затворени) и на територията на Видахим се стартират някакви смислени дейности с помощ от държавата, то област Видин може от изостанала да стане двигател на икономически растеж за целия Северозапад.

Повече от ясно е, че цялата тази инфраструктура ще струва много над парите, отпунати на България и Румъния по Плана за възстановяне и развитие, но също така ясно е, че тя няма да се изгради и пусне наведнъж в експлоатация. Важно е да започне планиране без отлагане и подготовка за изпълнение, когато планирането и проектирането приключат. Ясно е, че дори и да започне тази работа още утре, тя ще отнеме десетилетия.

За България целта е отделните областни центрове (27 на брой) да са свързани помежду си със магистрали и/или скоростни пътища и жп-линии. Това в момента е факт за София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас (АМ Тракия), Хасково (АМ Марица), Перник и Благоевград (АМ Струма), Варна, Шумен, Търговище, Велико Търново, Плевен и Ловеч ще бъдат свързани от АМ Хемус. Когато бъде завършен, скоростният път Видин-Ботевград ще свързва Видин, Монтана и Враца с останалите градове, а АМ Янтра ще свързва Русе и Търново. Така без магистрални връзки на този етап остават Силистра, Разград, Добрич, Смолян и Кърджали, което за последните две може да се промени със строеж на магистрала и жп-линия към Александруполис. Разград може да се свърже с Шумен и Русе с една бъдеща магистрала или скоростен 4-лентов път, а Добрич да се свърже с Варна и АМ Хемус. За далечно бъдеще може да се обсъди и магистрала север-юг от Силистра до Лесово/Хамзабейли, минаваща между тригълника Търговище-Разград-Шумен, през Върбишкия проход на Стара планина, пресича АМ Тракия близо до Сливен и Ямбол и отива в Турция.Това обаче остава като проект за тогава, когато са готови основните транспортни артерии. Навремето те бяха отлично формулирани от бившия министър и президент Росен Плевнелив, остават актуални и днес – 7 магистрали и 7 скоростни пътя. Това са:

1. АМ Тракия
2. АМ Хемус
3. АМ Марица
4. АМ Струма
5. АМ Янтра
6. АМ Черно море
7. АМ Рила

и пътища (или магистрали):

1. Русе – Разград – Шумен
2. Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа
3. Видин – Монтана – Враца – Ботевград
4. Варна – Дуранкулак
5. Перник – Кюстендил – Гюешево
6. София – Калотина
7. Бургас – Малко Търново

Друга цел е България да е свързана със магистрали и скоростни жп-линии (200+ км/ч) със всички съседни столици – това сега е факт за Турция (магистрала до Истанбул) и скоро може да е факт до Сърбия (магистрала до Ниш) и Гърция (магистрала до Солун). Остават магистрала до Скопие и магистрала до Букурещ, които също могат да са факт до края на десетилетието. За скоростни жп-линии положението е трагично – те ще трябва да се изгрждат от нула, но една перпективна такава е Будапеща-Белград-София-Истанбул, а друга би била Киев – Кишинев-Букурещ-София-Солун-Атина, които де факто ще пресичат България на кръст. Ето и една примерна жп-графика за целия Балкански полуостров, взета от www.balkanrail.eu.

По въпроса с авиолиниите и комичната връзка София-Скопие – няма рентабилна и смислена връзка за разстояние по-малко от 500 километра. С пътуването от и до летището, проверките и всички други мерки и най-краткия полет е поне 3 часа от врата до врата. В случая с Македония фокусът в полетите трябва да е София/Пловдив – Охрид и Скопие-Варна/Бургас. Ако се изпълняват с малки и икономични турбовитлови самолети до 50 места, те могат и да са рентабилни, а ако реалностите надминат очакванията – може да се пусне и самолет от типа А-318/319/320. Планът да има линия София-Русе е всичко друго, но не и смислен – поради причините изброени за София-Скопие. За Русе е удачно да се развива като Букурещ Юг – летище на 70 километра южно от столицата на Румъния може да дръпне доста трафик, както и да обърне тренда цяла Северна България да лети от Отопени/Баняса. Ако не знаете как става – питайте Ryanair. Със сигурност те знаят как да стартират поне 15-20 рентабилни дестинации с достатъчно седмични ротации и цени на билети, започващи от 5 лева до Англия, Франция, Испания и Германия. По същия модел може да се развие и летището в Горна Оряховица, както и да се оправят недомислията с липсата на градски транспорт до летище Пловдив, от което вече има редовни полети на Wizzair и Ryanair. В един бъдещ момент в България могат да се развият 7-8 международни летища, които да имат адекватни транспортни връзки с жп-мрежата и магистралите, както и с вътрешни бързи полети помежду си, което да изведе България извън сянката на мега-летището в Истанбул и да изпревари Сърбия, Гърция и Румъния. Как става това знаят в Катар и Дубай. Тук повече от видна е и нуждата от силен национален превозвач с междуконтинентални линии до САЩ, Китай, Индия, Япония, Бразилия и Австралия. И не, сегашните тимаджии не стават за тази роля, трябва да дойдат хора, разбиращи от авиация. Като успех би могло да се отчетат 150-200 дестинации до поне 60-70 държави в Европа и по света, по които летят нон-стоп базирани в България авиокомпании.

Станалата модерна мантра за скъсяване на логистичните вериги (досега всички стоки пътуват от Източна Азия до Европа средно шест седмици по море) след пандемията може да изведе България на изцяло нова позиция като източна врата на ЕС. За целта е нужна цялостна транспортна и инфраструктурна стратегия за ефективен превоз на пътници и товари по магистрали, жп-линии, въздух и вода. Т.е. необходимо е отделните елементи на инфраструктурата – летища, магистрали, жп-гари и логистични центрове, складове, пристанища и т.н. да работят в синхрон и с държавна подкрепа, там където е нужна, за да не се получават дисбаланси и изкривявания. При наличие на адекватна реклама и организация е възможно ежегодните кервани от турски отпускари, пътуващи от Западна Европа към Турция, да се натоварват на речни кораби заедно с колите си и да стигат до Турция изцяло по вода или с прекачване на Видин/Лом/Оряхово/Никопол/Свищов/Русе/Силистра да карат само около 500 километра до Истанбул. Друг вариант е ТИР-ове да се натоварват на жп-платформи и така да преминават през България, Румъния и Унгария. Възможни са и смесени речно-железопътни варианти от Германия и Австрия до Турция, от които България да печели повече от сегашните винетки и тол-такси, плюс бонуса, че натоварването по магистралите ще намалее.

Една съвсем наглед дребна инвестиция с голям незабавен ефект би било отваряне на нови КПП-та със съседните страни – при Берово с Македония (дълго чакано), при Трънска Банкя и Салаш със Сърбия, както и при Резово. Дори при Резово би могъл да се отвори мост точно над устието на река Резовска (където сега е някаква безобразна купчина от тетраподи и камъни) само за пешеходци и колоездачи. С международен архитектурен конкурс този мост и прилежащата му зона на Резово и турското село Бейендик могат да станат притегателна зона за туристи, които и сега идват да се снимат “на ръба на ЕС” и да ядат една студена шкембе чорба в единствената скъпа работеща кръчма там.

След предложението на НАТО за разполагане на войски в България, както и се очакваше, в средите на руската агентура и присъдружните и “анализатори”. Пример за това е бившият служител на ДС Боян Чуков, чиято свързаност с комунизма и настоящия кремълски режим е видна за всички. В няколко изяви той открито говори за доброволно излизане от НАТО, за да не бъде България цел на руското отмъщение. Подобни публикации и изяви от страна на руската агентура са чист вид информационна и психологическа война, водена от чужди сили срещу България и нейните интереси. Целта е да се посее съмнение и неувереност във външнополитическата ориентация на страната в навечерието на очевидни приготовления за война от страна на Москва. За всеки, който е запознат с историята, е ясно, че това е повторение на ситуацията непосредсвено преди ВСВ, в която СССР окупира първо Източна Полша и Прибалтика, а в крайна сметка идва и до България и всякакви опити да се спасим от нашествието на Сталин се оказват неуспешни. Това явно не е известно на Мартин Карбовски, в чиято интелигентност винаги съм се съмнявал – ето и защо. Той или съзнателно прави това за пари, или просто е полезен идиот – трети вариант няма. В този хор влиза и Явор Дачков със сайта си Гласове.ком, както и друга персона с фамилия Дачкова, превела ето този пасквил от разположена по на запад руска агентурна единица. Всички приказки за снишаване, недразнене на руската мечка и прочее глупости издават едно – елементарно непознаване на историята и манталитета на средния руски мужик, облъчен от руска имперска пропаганда. За интелекта и заблудите на масово зомбирания рашист може да видите и следното видео. В него се говори за три български “предателства”, които рашизмът е измислил и постоянно опитва да натяква на българите, които не са се оказали достатъчно удобни за имперските стремежи на Москва/Петербург в посока проливите. Подобни тези могат да се видят и в далеч по-сериозни “научни” публикации, но тук са компилирани по удобен за представяне начин и затова ще ги ползвам за разобличение.

1. Видеото е пълно с фактологични грешки и пропуски. Няма да ги изброяваме нарочно, но всички руски публицисти и историци единствено отбелязват факта на Руско-турската война от 1877-78г., без да споменават нищо за дейностите на Руския азиатски департамент в Османската империя, руските консули на Балканите и хора като граф Игнатиев, наречен от съвременниците Лъжко Паша и на който за наш срам има кръстена централна улица в София. Не се споменава и нищо за дипломатическата подготовка на войната и сключеното още преди нея споразумение с Австро-Унгария, което лимитира бъдещите руски успехи политически и дипломатически. За средния руснак остава впечатлението, че Русия води тази война единствено и само загрижена за клетите българи и съдбата им. Не е ясно, че това е 12-тата от общо тринадесет войни, които две империи водят помежду си за постигане на чисто имперски цели, основната от които за руския двор е овладяване на проливите и Константинопол. За руснаците са непознати книги като “Писма от България” на Евгений Утин, която дава съвсем точна картина за поведението на “освободителите” и отношението на местното население към тях. За руския мужик, опиянен от имперска пропаганда, не става ясно, че към онзи момент българите имат институции като собствена (призната от султана) църква, образование на роден език, интелигенция и стандарт на живот, който надминава този на средния крепостен в Русия в пъти. Това може да се прочете и в книгата на Утин. За средния жител на Москва, Петербург, Челябинск, Мурманск, Хабаровск, Владивосток Петропавловск-Камчатски или Комсомолск на Амур остават неясни и действията на руската империя и нейните чиновници (дипломати и военни) в освободеното Княжество България в периода 1878-1896г., и особено в периода на Съединението и Сръбско-българската война. Това де факто са опити за унищожаване на българската държава като такава и окупирането или подялбата ѝ между Руската и Османската империи. Средния руски мужик не слуша, не гледа и не чете за детронирането на княз Александър Батенберг и офицерските бунтове в Русе и Силистра, подтикнати директно от Русия. Не става ясна и двуличната роля на Русия в Балканските войни, в които България губи изконни свои земи, рана, която е жива и до днес и която до голяма степен предопределя поведението на София оттогава до днес.
2. За сметка на това, руският мужик чете, че българите били предатели, защото се били срещу Русия в Първата Световна Война. Няма и секунда обяснение за причините за това, а просто декларативно – България е длъжна да е с Русия, ако не е – предатели. Средният, оскотял от пиене на одеколони мужик не си задава въпроса както търсят на хиляди километри от Русия имперските солдати в Македония и Добруджа, но е много гневен, че настъплението им било спряно и те понесли големи жертви от българите. Не знае и, че по заповед на руския цар кораби обстрелват мирните градове Балчик и Варна. По същия начин както и до днес не си задава въпроса – какво търсят руски войски в Украйна и Сирия?
3. Основният лайтмотив е “предателството” на България срещу СССР през Втората Световна Война и това, че “българите са воювали заедно с Хитлер срещу Русия”. Тук малко “изследователи” знаят, че България не изпраща войски на Източния фронт, запазва дипломатически отношения със СССР до 06.09.1944г., и не отговаря на провокациите във вид на подводни атаки срещу цивилни български кораби (корабът Струма) и изпратените на наша територия терористи-диверсанти с подводници и самолети. Като “награда” България е нападната и окупирана за срок от 45 години, ограбена (златния резерв и архивите все още не са върнати от Москва) и елитът на нацията е избит от развилнелите се комунистически шайки. Никой от руските “учени” и “историци” не обръща внимание на простия факт, че СССР и Нацистка Германия са съюзници от август 1939г. до юни 1941г. и когато България влиза в Тройния пакт през месец март 1941г. Москва не възразява, а БКП (която е де факто подразделение на Коминтерна) издава окръжно да не се пречи на немските войски, които са съюзнически на Червената армия и ще громят буржоата англичани и американци.
4. Последното “предателство” е свободният избор на България да се откъсне от влиянието на Москва след 1989г. и нечуваното нахалство да стане член на НАТО и ЕС. За това нахалство Киев заплати с окупация на територии и гражданска война, и ако някой полезен идиот (по Ленин) или агент на влияние се опитва да ви убеди, че Русия не ни заплашва, то той е просто идиот или платен агент. Друг вариант няма. Това, че военният министър Янев и ‘резидентът Радев се държат като такива е в ущърб само на хората, които гласуваха за “харвардските момчета”, а получиха Корнелия Нинова, доносниците във Външно и вся остальная советская сволоч.

На този фон, “свободните” писания на военния министър Янев в личния му профил във Фейсбук, съчетани с оглушителното мълчание на ‘резидента Радев по това явно несъответствие с външно-политическата ориентация на България, са повече от притеснителни. Това прилича на умишлено саботиране от страна на руската агентура на правителството на Кирил Петков и на опитите му да се бори с кризите в страната и ЕС, до голяма степен предизвикани пак от действията на Русия. Добре е да се припомни на тези хора, че не всички имат късмета на Кимон Георгиев, а някои ги постига участта на Трайчо Костов. Пак по приказ от Москва. Защото както знаем, там “слезам не верит”.

В последните дни спорът между София и Скопие ескалира, а поводът е искането на България българите да бъдат поставени като народ в македонската Конституция, известна и като Устав. Това моментално предизвика вой от местни, български анализатори, които с различни “аргументи” заявиха защо това не трябва да се случва. Ето и техните опорки:

• С искането за вписване на българите в Уставот България приемала и признавала, че македонците са отделен етнос и народ. – Нищо подобно. България иска българите да се впишат в скопскиот устав като съществуваща от векове народност на цялата територия на Македония. Това означава, че днес, през 2021г. там все още има хора, които се считат за българи и говорят на български език. След близо столетие на геноцид и репресии, в Повардарието са оцелели българи, и поне 120 хиляди от тях са заявили това ясно и категорично, и са го подкрепили с декларации и документи. Това не означава признание на древен македонски народ или език или всички югославски измислици. Приемаме реалността – след половин век югославски комунизъм и около 30 години античко-скопски македонизъм, там са се появили хора, които считат, че са произлезли директно от Буцефал или от звездния прах на вселената. Ние считаме това за антинаучно и малоумно, но нямаме намерение да оспорваме на вардарските джедаи правото им да са уникални. Просто отнемаме историческата основа за това – ако са югофолк херои, това е от 1945-та насам и историята знае с какви престъпления е постигнат този ефект. Сегашната скопска делюзия и отричане на българските корени са класически “стокхолмски синдром”, който се наблюдава и в някои либерални представители на стари македонски родове в България. Ние нямаме намерение да се занимаваме с медицински казуси и приемаме реалността – днес в РСМ има българи и България се грижи за техните права. Нито повече, нито по-малко. Това започва с вписването им в Уставот.
• Македония щяла да поиска вписване на македонци във българската Конституция – това, какво биха поискали от Скопие, няма никакво значение – те зависят от София за влизане в ЕС, а не обратното. Техните опити да фабрикуват партийки и югославски малцинства датират още от 1945-та година, когато предателите от БКП с Гошо Тарабата Димитров начело измислиха “македонски” етнос по модела на Коминтерна и започнаха да подготвят предаване на Пиринска Македония на Югославия. Всички опити на Скопие да се опира и да черпи морални аргументи от времената на Тито и Димитров трябва жестоко да бъдат наказвани по политически и дипломатически начин. България не признава никакви измислени нации, а иска вписване на своя народ в Уставот на съседната държава. В този спор България е силната страна и правото на ЕС е на наша страна (както и международното право) и нямаме нито нужда, нито причина да отстъпваме.

България няма нужда от одобрението на Скопие за нищо и натискът от страна на други страни от ЕС и САЩ трябва да получи адекватен отговор. А адекватният отговор е, че всичко е в ръцете на скопската влада.

В светлината на изострените отношения между НАТО и Русия и засилената военна подготовка за евентуална инвазия от страна на Москва е постъпило предложение от ген. Тод Уолтърс за засилване на натовското военно присъствие в по югоизточния фланг на НАТО, а именно – в България и Румъния. Това предложение не е изненадващо предвид милитаризацията на Черно море и окупираният полу остров Крим от страна на Русия, която се опитва да прилага спрямо Запада тактиката А2АD (anti access, area denial) и с провокативни мерки на ръба на откровената война да разубеди страните в Алианса от активно ангажиране на Източния фланг. Какво следва да направи България?

Повече от сигурно е, че тази новина ще предизвика силен вой и крясъци у цялата родна русофилска и псевдопатриотична дружина и руска агентура, начело с новоизлюпените парламентаристи около Костя Копейкин и шпионинът Малинов. Руската амбасада също ще засили активните мероприятия и това ще е първото изпитание пред кабинета Петков – дали службите ще си свършат работата да разкрият, а МВнР да изгони десетина руски “дипломата”? Като се има в предвид, че назначенията в службите са на Радев, а политическия кабинет на министърката е съставен от доносници и дърти разведки – едва ли, но пък може и “харвардските момчета” приятно да ни изненадат, особено ако получат данни от западни служби и силна подкрепа от Козяк и Вашингтон.

България обаче може и трябва да използва това предложение на съюзниците в НАТО за да заяви и прокара силна и проактивна позиция, а не да се опитва да се сниши и да лавира между недоволството на Москва, която вече 15 години не спира да заплашва с ядрена война всички, в това число и нас.

• Предложение за възстановяване и съвместно опериране на бившите авиобази Равнец, Добрич и/или Балчик, както и на Габровница до Монтана. Съюзници като Канада, Германия, Дания, Норвегия, Холандия, Франция, Италия и Белгия могат да инвестират в тези бази и да пребазират част от своите самолети в тях (по една-две ескадрили на ротационен принцип е достатъчно) и те се ползват паралелно с нашите ВВС. Първите три бази са разположени де факто покрай морето, а Габровница е отлична опорна точка за контрол на руско-китайското прокси Сърбия. Тези четири военни бази са били активни по времето на социализма и Варшавския договор, когато България е имала 150-хилядна армия, така че днес това може да се използва от ПР-гледна точка като “възстановяване на миналата мощ на българската авиация”. В добавка, България може да договори втората партида от 8-10 машини F-16 Block70, както и да започне преговори за още една пълноценна ескадрила от 18-20 изтребителя, които да поемат бойни дежурства покрай морето. Заедно с Румъния, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония, България може да формира цялостна зона на контрол между Черно и Адриатическо море, като участието на Тирана, Подгорица и Скопие (които де факто нямат собствени ВВС) може да е с авиобази и наземни екипи, и/или техни офицери да служат и като пилоти в съюзните авиации след нужното обучение.
• Възстановяване на Дунавската флотилия като противовес на сръбската такава, и като начин България да заяви силно присъствие в региона – достатъчно е във Видин, Белене и Козлодуй да се базират няколко бързи ракетни катера и бронирани десантни съдове като шведските CB90 или украинските клас Гюрза – с дължина до 18-20 метра, ширина 4-5 и газене около метър. С въоръжение от едно бързо стрелящо оръдие, 3-4 картечници и екипаж от около 15-20 пехотинци, тези водни шурмови лодки могат да изиграят отлична роля и в охраната и отбраната на планираните от премиера Петков мостове с отбранително-военно предназначение.
• Прехвърляне на съюзнически съдове на НАТО под български и/или румънски флаг, като техните екипажи се командироват за времето на службата, а на самият кораб има един или няколко български офицери. Така в Черно море могат да присъстват за по-дълго време кораби от по-мощни натовски флотилии, без да попадат под ограниченията на Конвенцията от Монтрьо. България и Румъния следва да се замислят и за сериозно увеличение на своите военноморски сили, за да постигнат макар и относителен паритет с руския флот. Отново, по линия на НАТО, македонски офицери могат да служат във ВМФ след съответно обучение.
• България да изгради, оборудва и сертифицира по стандартите на НАТО 6-8 ББГ (батальонни бойни групи), както и да е готова да посрещне поне още толкова от съюзниците, които да бъдат постоянно или ротационно дислоцирани в страната.
• Всички тези действия, дори и само заявени като политическа воля, биха извадили София от положението на пасивен и съзерцателен полу-член на НАТО.

Разбира се, старт на подобни действия и политическа воля в тази посока трудно може да се очаква, докато Президентството, МО и МВнР са пълни с бивши ченгета от ДС, клели се във вечна дружба на СССР и чакащи и до сега червената армия да ги освободи. Докато президентът в прав текст казва, че “Крим е руски, какъв да е” е трудно да накараме който и да е от съюзниците да гледа сериозно на България като държава-членка на Източния фланг на НАТО.

Всяко управление оставя след себе си следи и нещо “построено” реално от него, по което наследниците да съдят за качествата му. Така от социализма “артисаха” АЕЦ Козлодуй и НДК (има и други, но тези са най-знакови). Управлението на Станишев и Тройната коалиция ще се запомни с неща като язовир Цанков камък и недовършената АМ Струма. Управлението на Борисов ще се запомни със (скандалите около) магистралите и други проекти, като злополучния Турски/Южен Поток и недовършената десет години газова връзка с Гърция.

За идващото управление на тандема Петков§Василев има няколко реални проекта, които ако бъдат построени, или поне започнати необратимо, биха оставили отлични спомени за това управление.

1. ВЕЦ Яденица. Сегашното положение и ефективност на ПАВЕЦ Чаира е недостатъчно заради малкия обем на долния изравнител ВЕЦ Чаира, което ограничава полезния ефект от ПАВЕЦ като акумулираща мощност на пикове в електропроизводството, които да се ползват при пикове в потреблението. Има достатъчно сведения и обосновки за този проект, който трябва да се завърши в спешен порядък. От други проекти с язовири си заслужава да се довършат/построят каскадата Средна Арда, язовир Раянци до Перник (за да няма повторения на сушата Студена) и язовир Тунджа на едноименната река. Идващото столетие се задава сушаво от климатична гледна точка, затова управлението на водите на наша територия ще е важно.
2. Два нови затвора с общ капацитет над 4000 души. Построени по съвсем модерна концепция (може да се взаимства от Норвегия, Финландия, Дания), те ще решат един проблем, който от години стои на дневен ред. Проблемът се нарича пренаселени затвори с лоши условия, заради което България от години губи (напълно основателно) присъди в Страсбург заради лошо и унизително третиране на затворници. Новите затвори биха позволили да се намали натоварването на другите и дори някои от тях да се закрият, като например древният Софийски централен затвор. Подобно е и положението със следствените арести, които реално са място за изтезания и принуждаване на заподозрени да извършват действия, угодни на обвинението. Всички политици имат непосредствен и личен интерес този въпрос да се реши.
3. Новата детска болница. Тук е изговорено и изписано много, но е добре да се каже пак. Добре е да се обсъдят всички аргументи и да се построи изцяло ново съоръжение, което да отговаря на критериите, а не да се правят опити да се пришие към Правителствена болница и прочее.
4. Нов мост/мостове над Дунав. Добре е да се осъзнае, че България е свързана със своята съседка и съюзничка в НАТО и ЕС Румъния само с два моста, което е крайно недостатъчно. Пределно ясно е, че оптималния брой мостове е между 8 и 10, но нека да се направи пълно проучване на ползите от всеки един, да се набележат локации и да се пристъпи към паралелното им изграждане, или към изграждане на първите два-три най-необходими приоритетно – Силистра-Кълъраш, Свищов-Зимнич, подводен тунел (втора връзка) при Русе.
5. Има предвидени за изграждане поне десетина нови КПП-та със Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Особено важно е да се започнат/завършат тези при Белоградчик, Трън, Берово-Симитли, както и да се отвори едно при Резово, дори и само за пешеходен трафик в началото.
6. За завършването на жп-линията до Скопие няма да повтарям, но една нова жп-линия Видин-Зайчар/Неготин е повече от необходима и би превърнала града в пълноценен транспортен хъб. Завършване на жп-линията Кърджали-Александруполис също е важен проект.
7. Тунелите под Стара планина – във връзка с горната точка за превръщане на Видин в хъб е изграждането на тунел под Петрохан, който да е автомобилен и жп (или поне да се проектира като такъв). Освен това е важен тунелът под Шипка (който също трябва да е жп и автомобилен) и да се довърши започнатият под Източна Стара планина тунел за пряка жп-линия Бургас-Варна, която да е паралелна на планираната магистрала Черно море.

Това са 5+ проекта, от които и само половината да бъдат започнати, резултатите към 2030г. ще са видими с просто око – като подобрение на живота в регионите и животът на всички живеещи в България изобщо.

Това е работното заглавие на проект, който от доста време проучвам – как икономическото сближаване на България и Македония да доведе до такова нарастване на икономиките им, че те да произвеждат БВП в размер на един милиард евро на ден. Икономическото развитие и модернизацията са в основата на посланията на новото българско правителство и старата македонска влада, така че ето няколко идеи, които да доведат до това, сумарния БВП на България и Македония да стане равен или по-голям от един милиард евро дневно. Това значи поне 365 милиарда евро годишно, или увеличение от 4-5 пъти спрямо настоящите нива на БВП в двете страни.

В основата на този проект стои убеждението ми, че Z (общият БВП на България (X) и Македония(Y)) може да е доста повече от обикновено сумиране на двете величини, ако има ниво на сътрудничество и соработка от двете страни на границата, което да надхвърля качествено сегашните реалности.

Стъпките към това са ясни – на първо място политическа воля да се работи по въпроси, по които няма разминавания – това очевидно са транспортната и инфраструктурна свързаност, общи икономически политики и цели. Македония ще трябва да преразгледа участието си в мини-югославския проект, иницииран от Белград, дотолкова, доколкото той е повторение на едни стари наративи, нямащи място в 21 век. За това е нужна политическа воля в Скопие да осъзнаят, че като действителен член на НАТО не могат да се интегрират в структури, които са лидирани от враждебни към НАТО субекти.

1. Транспортна свързаност – в рамките на 4-5 години да е напълно завършен Коридор Номер 8 – Варна/Бургас – София – Скопие – Тирана – Дуръс/Вльора. Този коридор трябва да е с магистрален габарит открай докрай (в България това значи Хемус и Тракия плюс магистрала до Гюешево). Освен това, трябва да се изгради скоростна жп-линия по този коридор с проектни скорости 250-300 км/ч. Летищата по трасето – Варна, Бургас, Горна Оряховица, Пловдив, София, Скопие, Охрид, Тирана също трябва да станат част от този логистичен коридор. Трябва да се помисли и за редовни (всекидневни) фериботни връзки в двата края на този коридор – Варна и Бургас към Грузия, Турция, Русия и Украйна, Дуръс и Вльора към Италия, Франция, Испания, Тунис и Египет.
2. Отваряне в рамките на две години на всички планирани КПП-та с Македония, построяване на жп-линия и скоростен път (магистрала) Петрич-Струмица, откъдето да има връзка с македонската магистрална и жп-мрежа.
3. Освобождаване на коли с македонска регистрация от винетки в България при реципрочно неплащане от български коли на магистрални такси.
4. Свързване на електроенергийните и газопреносните системи на двете страни.
5. Стъпки за взаимно признаване на здравните застраховки и осигуровки на граждани на България и Македония.
6. Свързване на борсите на двете страни и възможност банките на България свободно да оперират в Македония, а при покриване на одитните критерии на ЕЦБ и македонски банки да оперират в България.
7. Премахване на роуминга между България и Македония и възможност операторите на двете страни да предлагат услуги свободно през границата.
8. Възможност на македонски граждани да учат в български ВУЗ-ове без квоти и обратното. Пълноценен образователен обмен от гимназии и ВУЗ-ове по правилата на Еразъм.
9. По-пълна интеграция на македонската и българската армия, възможност за македонски офицери да служат в българските ВВС и ВМС при желание, България поема защитата на македонското небе в рамките на НАТО-вският air policing.
10. Общи посолства и консулства (като сгради първоначално, а в някакъв етап и като персонал) в държави и райони, в които и двете страни нямат присъствие.
11. Предлагане и рекламиране на общ туристически продукт между България и Македония, както и поставяне на цел вътрешния туризъм да се засили – с поне един милион български граждани годишно в Македония и поне 500 хиляди македонски граждани в България.
12. Стартиране на общ проект и конкурси за изграждане на модерни трамвайни линии в Скопие, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе. Изграждане на тролейбусни линии във всички български областни градове и големите македонски като Щип, Тетово, Битоля, Велес, Куманово и Струмица.
13. Насърчаване на вътрешните полети в двете страни. Не само между София и Скопие, но и между Пловдив и Охрид, Варна, Бургас във всевъзможни конфигурации. Едва ли ще има пътници за да напълнят всекидневно голяма машина от 190-200 места, но за малки 30-40 местни самолети ще има ежедневен пътникопоток.
14. Стартиране на регионална инициатива с Румъния и Молдова и Албания и Косово във формат (2+2+2) в които всяка двойка е съответно България и Македония, Албания и Косово, Румъния и Молдова. Така България ще подкрепя интензификацията на връзките между Кишинеу и Букурещ и прекъсване на руското влияние там, Румъния ще подкрепя сближаването между София и Скопие и ще може да се постигне и развитие по въпроса с непризнаването на Косово от страна на Румъния. Целта е изолиране на Сърбия като руско прокси на Балканите и спиране на сръбските сантименти в румънската външна политика. За целта може да се работи и за по-интензивно развитие на Инициативата Три морета на Балканите – проект от който България категорично има ползи.
15. В рамките на тази регионална инициатива може да се развият и вертикалните транспортни оси Видин-Солун, Букурещ-Русе-Велико Търново-Стара Загора-Кърджали-Александруполис, Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул, които да интегрират и Гърция към Три морета чрез северната ѝ (по-неразвита) част.

Очевидно е, че спорните въпроси трябва да се оставят на заден план и да не се упорства с югославските наративи от страна на Скопие. Политическото сътрудничество трябва да стъпва върху ясни приоритети, и в това отношение политичарите кай Вардарот ще трябва да се разделят с античките илюзии и да приемат реалността.

В рамките на горните инициативи е вероятно да изникнат още и други добри идеи за сътрудничество и соработка, свободното движение на български и македонски граждани и създаването на де факто общ пазар от близо 9 милиона души може да засили икономическата динамика и да доведе до икономически ръст от 6-8% годишно, който за десетгодишен период да доведе и до резултат – един милиард евро на ден съвкупен БВП за България и Македония.

След като преговорите за управление влязоха в някакъв коловоз, може да се потвърди и нещо, което се забелязва отдавна. Движението Продължаваме Промяната очевидно е президентски политически проект и явно е, че на Дондуков 2 се определят кои са начело на силовите министерства. Също така явно е, че Демократична България повтаря пътя на Реформаторския блок и участието им в това правителство вероятно ще е лебедовата песен на формацията. Злед злополучната кандидатура на Лозан Панов и де факто разделението по повод фигурата на Румен Радев, явно е, че тази коалиция е в неустойчив вид и едва ли участието във властта ще я стабилизира. В ДСБ назрява конфликт и фигурата на зам.председателят Атанас Атанасов се очертава като по-голям пасив, отколкото партията може да понесе.

Наблюдават се и интересни моменти в преговорите, които поставят под въпрос заявките за прозрачност и предвидимост в управлението. Планираните нови министерства приличат точно на това, което всички дружно отричат – търсене на постове за нашите хора. Напълно ненужни са повече от двама вицепремиери, например. Многобройните упражнения в трите икономически министерства (икономика, туризъм и енергетика) трябваше да приключат с обособяване на две – Министерство на индустрията и енергетиката и Министерство на търговията и туризма. Първото обхваща всички големи предприятия и енергетиката (очевидно силно свързани), а второто се заема със сектора услугите и туризма. Министерство на иновациите е някакъв държавно организиран старт-ъп, чиято роля не е много ясна, освен, че ще има чиновници и ведомости за заплати. Успехът на бъдещото дигитално министерство на електронното управление зависи много от фигурата на министъра в него и екипът, който ще работи по поставените цели. Единственото сигурно е, че България е много далеч от добрите критерии за електронна администрация и ниво на киберзащита на инфраструктура и данни. Може би е дошъл и момента за ясна държавна политика за блокчейн технологията и криптовалути и активи. Добре е да се помисли и за евентуално сливане на министерството на здравеопазването със социалните грижи, доколкото тези две дейности често са в едно и също направление на администриране. Преместването на горите в посока МОСВ също ще е добра стъпка, доколкото водите и горите са в основата на една устойчива система на биоравновесие, а досегашното им присъствие във Министерство на земеделието беше сигнал, че на тях се гледа основно като дървесина.

Може би е добре да се помисли и за една нова структура, която да замени и/или изземе съществуващи функции от други държавни органи – Агенция за отбранителни придобивания (или друго подобно име). Идеята на подобна структура е да координира, планира и осъществява покупки на въоръжение, екипировка и имущество за МО, МВР и други ведомства в сектора сигурност и защита (примерно пожарна и гражданска защита). Идеята на подобна агенция е, че увеличение на отбранителните разходи в бъдещите 10 години е неизбежно, ако България иска да е адекватен член на източния фланг на НАТО. Няма смисъл всяка по-голяма покупка на оборудване да става през парламентарни комисии и неизбижното политизиране на този процес, както това се случи с покупката на новите изтребители, разговорите за нови кораби за ВМС и бронирани машини за пехотата. Това трябва да се прекрати и на покупките на оръжие да се гледа като дългосрочна инвсетиция в сигурността и независимостта на страната.