Един милиард дневно

Това е работното заглавие на проект, който от доста време проучвам – как икономическото сближаване на България и Македония да доведе до такова нарастване на икономиките им, че те да произвеждат БВП в размер на един милиард евро на ден. Икономическото развитие и модернизацията са в основата на посланията на новото българско правителство и старата македонска влада, така че ето няколко идеи, които да доведат до това, сумарния БВП на България и Македония да стане равен или по-голям от един милиард евро дневно. Това значи поне 365 милиарда евро годишно, или увеличение от 4-5 пъти спрямо настоящите нива на БВП в двете страни.

В основата на този проект стои убеждението ми, че Z (общият БВП на България (X) и Македония(Y)) може да е доста повече от обикновено сумиране на двете величини, ако има ниво на сътрудничество и соработка от двете страни на границата, което да надхвърля качествено сегашните реалности.

Стъпките към това са ясни – на първо място политическа воля да се работи по въпроси, по които няма разминавания – това очевидно са транспортната и инфраструктурна свързаност, общи икономически политики и цели. Македония ще трябва да преразгледа участието си в мини-югославския проект, иницииран от Белград, дотолкова, доколкото той е повторение на едни стари наративи, нямащи място в 21 век. За това е нужна политическа воля в Скопие да осъзнаят, че като действителен член на НАТО не могат да се интегрират в структури, които са лидирани от враждебни към НАТО субекти.

  1. Транспортна свързаност – в рамките на 4-5 години да е напълно завършен Коридор Номер 8 – Варна/Бургас – София – Скопие – Тирана – Дуръс/Вльора. Този коридор трябва да е с магистрален габарит открай докрай (в България това значи Хемус и Тракия плюс магистрала до Гюешево). Освен това, трябва да се изгради скоростна жп-линия по този коридор с проектни скорости 250-300 км/ч. Летищата по трасето – Варна, Бургас, Горна Оряховица, Пловдив, София, Скопие, Охрид, Тирана също трябва да станат част от този логистичен коридор. Трябва да се помисли и за редовни (всекидневни) фериботни връзки в двата края на този коридор – Варна и Бургас към Грузия, Турция, Русия и Украйна, Дуръс и Вльора към Италия, Франция, Испания, Тунис и Египет.
  2. Отваряне в рамките на две години на всички планирани КПП-та с Македония, построяване на жп-линия и скоростен път (магистрала) Петрич-Струмица, откъдето да има връзка с македонската магистрална и жп-мрежа.
  3. Освобождаване на коли с македонска регистрация от винетки в България при реципрочно неплащане от български коли на магистрални такси.
  4. Свързване на електроенергийните и газопреносните системи на двете страни.
  5. Стъпки за взаимно признаване на здравните застраховки и осигуровки на граждани на България и Македония.
  6. Свързване на борсите на двете страни и възможност банките на България свободно да оперират в Македония, а при покриване на одитните критерии на ЕЦБ и македонски банки да оперират в България.
  7. Премахване на роуминга между България и Македония и възможност операторите на двете страни да предлагат услуги свободно през границата.
  8. Възможност на македонски граждани да учат в български ВУЗ-ове без квоти и обратното. Пълноценен образователен обмен от гимназии и ВУЗ-ове по правилата на Еразъм.
  9. По-пълна интеграция на македонската и българската армия, възможност за македонски офицери да служат в българските ВВС и ВМС при желание, България поема защитата на македонското небе в рамките на НАТО-вският air policing.
  10. Общи посолства и консулства (като сгради първоначално, а в някакъв етап и като персонал) в държави и райони, в които и двете страни нямат присъствие.
  11. Предлагане и рекламиране на общ туристически продукт между България и Македония, както и поставяне на цел вътрешния туризъм да се засили – с поне един милион български граждани годишно в Македония и поне 500 хиляди македонски граждани в България.
  12. Стартиране на общ проект и конкурси за изграждане на модерни трамвайни линии в Скопие, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе. Изграждане на тролейбусни линии във всички български областни градове и големите македонски като Щип, Тетово, Битоля, Велес, Куманово и Струмица.
  13. Насърчаване на вътрешните полети в двете страни. Не само между София и Скопие, но и между Пловдив и Охрид, Варна, Бургас във всевъзможни конфигурации. Едва ли ще има пътници за да напълнят всекидневно голяма машина от 190-200 места, но за малки 30-40 местни самолети ще има ежедневен пътникопоток.
  14. Стартиране на регионална инициатива с Румъния и Молдова и Албания и Косово във формат (2+2+2) в които всяка двойка е съответно България и Македония, Албания и Косово, Румъния и Молдова. Така България ще подкрепя интензификацията на връзките между Кишинеу и Букурещ и прекъсване на руското влияние там, Румъния ще подкрепя сближаването между София и Скопие и ще може да се постигне и развитие по въпроса с непризнаването на Косово от страна на Румъния. Целта е изолиране на Сърбия като руско прокси на Балканите и спиране на сръбските сантименти в румънската външна политика. За целта може да се работи и за по-интензивно развитие на Инициативата Три морета на Балканите – проект от който България категорично има ползи.
  15. В рамките на тази регионална инициатива може да се развият и вертикалните транспортни оси Видин-Солун, Букурещ-Русе-Велико Търново-Стара Загора-Кърджали-Александруполис, Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул, които да интегрират и Гърция към Три морета чрез северната ѝ (по-неразвита) част.

Очевидно е, че спорните въпроси трябва да се оставят на заден план и да не се упорства с югославските наративи от страна на Скопие. Политическото сътрудничество трябва да стъпва върху ясни приоритети, и в това отношение политичарите кай Вардарот ще трябва да се разделят с античките илюзии и да приемат реалността.

В рамките на горните инициативи е вероятно да изникнат още и други добри идеи за сътрудничество и соработка, свободното движение на български и македонски граждани и създаването на де факто общ пазар от близо 9 милиона души може да засили икономическата динамика и да доведе до икономически ръст от 6-8% годишно, който за десетгодишен период да доведе и до резултат – един милиард евро на ден съвкупен БВП за България и Македония.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.