След като преговорите за управление влязоха в някакъв коловоз, може да се потвърди и нещо, което се забелязва отдавна. Движението Продължаваме Промяната очевидно е президентски политически проект и явно е, че на Дондуков 2 се определят кои са начело на силовите министерства. Също така явно е, че Демократична България повтаря пътя на Реформаторския блок и участието им в това правителство вероятно ще е лебедовата песен на формацията. Злед злополучната кандидатура на Лозан Панов и де факто разделението по повод фигурата на Румен Радев, явно е, че тази коалиция е в неустойчив вид и едва ли участието във властта ще я стабилизира. В ДСБ назрява конфликт и фигурата на зам.председателят Атанас Атанасов се очертава като по-голям пасив, отколкото партията може да понесе.
Наблюдават се и интересни моменти в преговорите, които поставят под въпрос заявките за прозрачност и предвидимост в управлението. Планираните нови министерства приличат точно на това, което всички дружно отричат – търсене на постове за нашите хора. Напълно ненужни са повече от двама вицепремиери, например. Многобройните упражнения в трите икономически министерства (икономика, туризъм и енергетика) трябваше да приключат с обособяване на две – Министерство на индустрията и енергетиката и Министерство на търговията и туризма. Първото обхваща всички големи предприятия и енергетиката (очевидно силно свързани), а второто се заема със сектора услугите и туризма. Министерство на иновациите е някакъв държавно организиран старт-ъп, чиято роля не е много ясна, освен, че ще има чиновници и ведомости за заплати. Успехът на бъдещото дигитално министерство на електронното управление зависи много от фигурата на министъра в него и екипът, който ще работи по поставените цели. Единственото сигурно е, че България е много далеч от добрите критерии за електронна администрация и ниво на киберзащита на инфраструктура и данни. Може би е дошъл и момента за ясна държавна политика за блокчейн технологията и криптовалути и активи. Добре е да се помисли и за евентуално сливане на министерството на здравеопазването със социалните грижи, доколкото тези две дейности често са в едно и също направление на администриране. Преместването на горите в посока МОСВ също ще е добра стъпка, доколкото водите и горите са в основата на една устойчива система на биоравновесие, а досегашното им присъствие във Министерство на земеделието беше сигнал, че на тях се гледа основно като дървесина.
Може би е добре да се помисли и за една нова структура, която да замени и/или изземе съществуващи функции от други държавни органи – Агенция за отбранителни придобивания (или друго подобно име). Идеята на подобна структура е да координира, планира и осъществява покупки на въоръжение, екипировка и имущество за МО, МВР и други ведомства в сектора сигурност и защита (примерно пожарна и гражданска защита). Идеята на подобна агенция е, че увеличение на отбранителните разходи в бъдещите 10 години е неизбежно, ако България иска да е адекватен член на източния фланг на НАТО. Няма смисъл всяка по-голяма покупка на оборудване да става през парламентарни комисии и неизбижното политизиране на този процес, както това се случи с покупката на новите изтребители, разговорите за нови кораби за ВМС и бронирани машини за пехотата. Това трябва да се прекрати и на покупките на оръжие да се гледа като дългосрочна инвсетиция в сигурността и независимостта на страната.
