Представянето на Демократична България на последните парламентарни избори надмина и най-лошите ми очаквания – коалицията записа чувствително по-слаб резултат, загуби битката с новата формация Продължаваме Промяната в считани за ключови избирателни райони, беше де факто натикана в ъгъла, а от някои нейни действия директно спечели ДПС.
- Първа грешка на ДБ очевидно беше кандидатурата на Лозан Панов, която беше издигната от Инициативен комитет в последния момент и припозната набързо като обща за т.нар. “градска десница”. Това очевидно не беше така, кампанията на Панов беше катастрофална, за което той реши предварително да обвини тези, които недостатъчно го подкрепят. Спорно е доколко Лозан Панов и Мария Касимова биха донесли допълнителни гласове за ДБ и без изявите от последната седмица, но токсичната фигура на Ивет Добромирова (токсична за всяка кауза, която докосне) и “семейния ПР” доведоха дотам, че вместо да има синергия, злополучният кандидат всъщност разцепи и без това неголямата демократична общност. Липсата на ясна дясна кандидатура, издигната поне шест месеца преди изборите, (по едно и също време с тази на Румен Радев) доведе до този резултат. Лозан Панов очевидно има други, свои цели, които не са ясни извън неговия тесен кръг.
- Подкрепата за премахването на секции извън ЕС, което доведе до четирикратно увеличение на секциите в Турция. Какво е Турция днес и как се меси в българските вътрешни работи е нещо, което много хора предпочитат да премълчат, но за далеч по-маловажни действия Вашингтон наложи санкции на Москва. При това положение, Демократична България подкрепи премахването на ограниченията за откриване на изборни секции в Турция, от което пряк и единствен печеливш е ДПС. Беше повече от ясно, че при кампания на турски медии на турски език сред “избиратели”, които не знаят български, този резултат е предвидим и без очевидния факт, че турците гласуват не по политически пристрастия, а според народностни и религиозни съображения – това е от години, а сега ДПС даде и друга заявка с участието на Карадайъ в президентската надпревара – вдигане на мизата, консолидация и противопоставяне срещу другите избиратели (които все още се делят по политически признак) и реализиране на ливански сценарий в обозримо бъдеще. Заявката на турската партия в последната година изкристализира като – ако не ни пускате до властта на национално ниво, то ние ще работим за овладяването ѝ в отделни региони и оттам и бъдещи действия. ДПС отдавна поставя едни и същи искания – даване на гражданство по право на всички изселници и техните наследници от 1878г. насам (около 3-4 милиона души), както и превръщането на турския език във втори официален. Бъдеща цел е превръщане на България от еднонационална в многонационална държава. Това са реалностите и няма какво да се сърдим на турците, които работят за своите цели, описани и в книгата на Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. Въпросът е защо под демократични предлози ДБ де факто помага на ДПС да постига целите си. Това е все едно Израел да даде право на всички араби, изселили се в съседните страни, както и на жителите на Газа и на Западния бряг да гласуват на изборите за Кнесет – резултатът ще е изтриване на всички постижения на еврейската държава и краят и като такава. Сигналът с изборната мобилизация на ДПС е твърде силен, за да се пренебрегне, а като допълнителен сигнал идва и скачения съд – Възраждане. Партията на Костадинов, известен и като Копейкин, играе за ДПС по същия начин, по който и Атака на Сидеров преди 15 години – удобно плашило. Копейкин яхна анти-ваксърския вот и няма съмнение, че ще използва целия арсенал на предсшествениците си, за да разшири присъствието си – заплахи към ЛГБТ, турци, цигани и др., както и към всички, които счита за неправоверни. И в момента може да се прочетат техни изявления, в които те говорят за “народен съд”, в който явно съдиите ще са те, а присъдите са ясни отсега.
- В областта на външната политика ДБ не успя да излъчи ясно послание, освен обтекаемите формулировки, които целят да не ги скарат с никой. Най-парливия въпрос от година насам е ветото за преговорите с Македония и от плахите изяви на лидерите им хората научиха, че в ДБ повече ги е страх да не разсърдят някой посланик, отколкото да заявят ясно каква е българската позиция, основана на националния интерес. Националния интерес на България е Македония да стане член на ЕС без анти-българската реторика и югославските илюзии и наративи, както и да не бъде в сферата на сръбските интереси. Едностранно вдигане на ветото ще е триумф на античкия югославизъм, ще бъде представено от просръбските кръгове в Скопие като едностранна капитулация на “бугарските фашисти” и всъщност ще подхрани езика на омразата. България няма да спечели нито влияние, нито уважение в Скопие или Белград, а в Брюксел ще стане ясно и че освен най-бедната, очевидно сме и най-слабата държава членка. Подобен факт ще бъде мащабно използван от анти-европейските сили в България и следващия ход на антиваксъра Копейкин ще е да иска излизане от ЕС – той и в момента едва се сдържа да не го направи. Единственият правилен ход на ДБ беше да заяви, че политиката на България е в унисон с всички искания на ЕС за добросъседство, Договорът от 2017г. да се спазва и ветото, макар и неприятно, е факт и причините за него са кай Вардарот. Всички лостове за вдигане на ветото са в изпълнението на сключените договори и са изцяло в ръцете на Скопие. Това щеше да се чуе и оцени.
- Липсата на послания към избирателите от цяла България извън емигрантите в ЕС и САЩ, жителите на София, Пловдив и Варна, доведоха до това, броят на избирателите на ДБ да е това, което имаме като резултат (да цитираме Цветанов). Антикорупционните послания и призивите за законност са чудесни за избиратели като мен, но хора, които очакват реални политики по места и присъствие на държавата, а не на отделни партии, които я заместват (ГЕРБ и ДПС) в отделни градове и области, не видяха нищо, освен няколко бравурни обиколки месец преди изборите. Дори Радан Кънев, усетил дъха на поражението във врата си, се върна от Брюксел и направи прощална обиколка в Северозапада. Докато хората в ДБ не осъзнаят, че България е страна със 111 хиляди кв. километра територия и 6.9 млн. жители и не се борят непрекъснато за всички тях, резултатите им ще се влияят основно от трите софийски МИР-а.
- Демократична България загуби и етикета дясна коалиция и движение и позволи да ѝ се пришие този на леви либерали. Десни останаха КОД на Москов и СДС на Румен Христов – смешни, пародийни, но десни. Добавете и Републиканците на Цветанов и това е. ГЕРБ от милиционерска партия успешно мимикрира в дясна, ДСБ без бой сдаде всичко дясно в полза на зелени и леви идеи.
- Добрите новини – опортюнисти като Мая Манолова и нейната кохорта остават извън парламента, а подкрепата за партията на Слави очевидно се свива до малко над тази на ДБ и трендът е ясен. БСП също уверено пропада. Новата партия/движение ПП засега дава надежди за отпушване на политики в области, където дефицитите са от десетилетия – правосъдие, регионална политика, енергетика. Остава да се види дали ще успеят да съставят мнозинство и да доведат идеите си до управленски решения.
