През уикенда слушах интервю на Лозан Панов (за когото смятам принципно да гласувам), в което той за пореден път артикулира една удобна опорка, ширеща се в т.нар. дясна демократична общност. Опорката е, че българският национален интерес изисквал Македония да бъде в ЕС, защото това премахвало границите между нас. Сега ще посочим и обясним точка по точка защо това няма общо с българския национален интерес, ако гледаме на него като българи, а не като интербригадисти.
- Македония ефективно е член на НАТО, това е военно-политическият съюз, чрез който Русия и нейното прокси на Балканите – Сърбия, са в максимална степен изолирани. Ако разглеждаме политиката като морков и тояга, то НАТО определено е тояга, т.е. може да не се бърза с моркова. Всякакви намеквания на Скопие, че ако ЕС не побърза да ги вземе, увеличава руско-китайското влияние в региона са обикновена югославска пропаганда, която не е и нова – това говорят и в Белград (с Москва сме, защото Брюксел не ни дава това, което искаме) и в Прищина (свалете ни визите, защото иначе косоварите се нервират и радикализират). На Северна Македония следва да се припомня при всеки удобен повод и залитане към газдите в Белград, че те са съюзници с България, а не със Сърбия.
- Македония беше призната от България първа, когато имаше блокада от страна на Гърция пристанище Бургас е работело за техното оцеляване и по време на конфликтите в бивша Югославия Скопие е получило от от София всевъзможна дипломатическа, политическа, икономическа и военна подкрепа – без нищо насреща. За цялото това време, в което Македония оцеля благодарение на България като държава, говорът на омраза спрямо българите не е спирал. Наративът на българи татари, фашисти и прочее, заложен още с АСНОМ и Тито, не е прекратен и до днес. Т.е. – всички действия на България до момента се приемат в Скопие като даденост и с насмешка (признахте ни, защото нямахте друг избор; танковете ви бяха стари и не струваха и т.н.) и се пречупват през просръбска и югославска гледна точка. Време е в София да се разбере, че и сега ще се случи така – ако ветото бъде вдигнато, това ще доведе до победоносен вой на просръбските медии в Скопие “ние победихме бугарите татари”. Няма да има възстановяване на отношенията към нормалност, а ще последват искания за югославско (македонско) малцинство, автономия и прочее. В БЮРМ продължават да ползват старите сръбски планове срещу България като свои.
Българският национален интерес изисква на западните ни граници да няма враждебни към нас държави и режими, и още по-малко тези режими да са в ЕС. Границите между България и Македония може да паднат и без Скопие да става член на ЕС – по модела, по който Швейцария и Норвегия са в Шенген, например. Въобще, за гражданите на Западните Балкани може успешно да се приложи моделът на “индивидуално членство” – те да могат свободно да пътуват, живеят и работят в ЕС (от което и ЕС ще спечели) без да се налага корумпираните правителства на Скопие, Тирана, Белград, Прищина, Подгорица и Сараево да имат право на глас в ЕС. Всички знаят заканата на Вучич, че Сърбия ще наложи вето на санкциите срещу Русия в момента, в който стане член. ЕС не може да си позволи лукса да вкарва и да дава права на вражески държави в своя съюз.
Българският национален интерес изисква да няма обща граница между Сърбия и Гърция и да не се възстанови анти-българската ос Атина-Белград, от която идват всички злини през 20-ти век. Разпадът на Югославия беше неочакван подарък за нас и е време да се възползваме от него. Ако БЮРМ/Северна Македония не може да се запази като интегрална държава, то следва да се работи за обща българо-албанска граница и да не се допуска сръбско-гръцка. Сърбия се е запътила натам, че в 21-ви век ще се свие до границите си от 19-ти и ние не следва да пречим на този естествен процес, а да се възползваме от него. Това е българският национален интерес, формулиран като за кандидат-президенти, чиито познания за външна политика и национална сигурност са грубо казано епизодични.
