След като споделих предишния си пост с няколко човека, получих напълно справедливия коментар – “Ако ДБ се съобразят с тези препоръки, те ще престанат да са ДБ.” Напълно вярно – ако ДБ заяви нещо по-различно от сегашната си обтекаема позиция за мигрантите и Северна Македония, ще загуби подкрепата на важни евро-атлантически партьори, за които не е добре България да формира национална позиция по важни въпроси. Защо това е така, е тема на друг пост, но е факт – слабата си електорална база ДБ компенсира с явна подкрепа на либерални кръгове в Брюксел и Демократическата партия във Вашингтон и се чувства напълно ок с това. Гласът на милениалите жълтопаветници, експатите в десетина държави и още останки от “автентичното дясно” (което вече не е дясно) са напълно достатъчни за хората в Демократична България, или поне за тези на избираеми позиции. Те си имат имена – Христо Иванов, Владислав Панев, Антоанета Цонева, Васил Мирчев, Атанас Атанасов, Борислав Сандов и другите депутати от партиите Зелено движение, Да България и ДСБ. Тяхното желание да се борят за гласовете на хората в провинцията (която дума повечето произнасят пренебрежително и презрително) е реално нулево – за тях са важни трите софийски МИР-а, плюс Пловдив и Варна за цвят. Останалата част от страната реално бива “ухажвана” с общовойскови послания за справедливост и законност. Справедливост и законност са важни неща, но ако се сравни това с регионалната политика на ГЕРБ и ДПС, ще се види и къде се препъва автентичното дясно, демократично и про-западно управление в България. То отказва да приеме, че България е държава от 111 000 кв. км. с диаспора в съседни страни и необходимосто от изграждане на национална политика върху устойчиви позиции. Приемането априори, че про-западната политика неизбежно е либерална и лява, с отказ от отстояване на собствени позиции и ценности дори и в отношенията с неевропейски съседи, е изначална слабост на хората, обиращи милениалския протестен вот. Затова и изборните им резултати са такива, констатирам и аз като един от клетите им избиратели.
Комфортният сценарий на 10% участие и в следващите парламенти и дори достигане до позиция на балансьор, ако БСП продължи низходящия си тренд, а ДПС изпадне в изолация, може да бъде помрачен от един друг развой, който изглежда все по-вероятен. Сценарият е – Кирил Петков и Асен Василев стартират политически проект, който се ползва с одобрението на президента Радев, който междувременно се е сдобил с втори мандат и окончателно е прекратил всички зависимости към БСП. Зад това има и подкрепа на Козяк (както презрително се изразяват социалистите) и този нов проект има ефекта на появяването на самия Радев на политическата сцена преди пет години – ШОК, БОНБА! Проектът ще е прозападен без токсичната сянка на Прокопиев (заради по-силната фигура на Радев зад него) и отворен към левицата, без обвиненията за криптокомунизъм – това заради подкрепата на янките и биографиите на Петков и Василев. Старото противопоставяне по линията комунисти-антикомунисти от 90-те има шанс да остане в миналото заедно с отломките на БСП, СДС, ГЕРБ и дори ДПС.
Подобен проект би взел електорална подкрепа от всички партии и да не се лъжем – най-много от милениълите на ДБ, които в момента са и основната маса гласуващи там. В такъв случай за Христо Иванов естествен и логичен ход ще е (ако прецени за удачно), да развали коалицията със Зелените и ДСБ, които много хора от редовете на ДаБГ разглеждат като баласт и ненужно бреме. В новото си старо амплоа на безспорен протестен лидер и борец срещу корупцията, Иванов може да вземе завоя с 200 и да се коалира с партията на Петков-Василев, като обяви например, че това е естествено продължение на ДаБГ, доколкото Петков е и неин съосновател. След още пет години тази партия може да има дори един успешен управленски мандат под благосклонния поглед на Румен Радев и през 2026г. Кирил Петков да е кандидат-президент мечта. Тогава от Демократична България (такава каквато е днес) ще е останал спомен, какъвто и от Реформаторския блок.
Това е, което имам като прогноза днес, ако цитираме и друг американски любимец и виден евро-атлантик – вездесъщият Цветан на мисълта.
