Тук ще набележа няколко крачки, които (от моя гледна точка) могат да повишат видимостта на коалицията Демократична България и да ги направят по-разпознаваеми на идващите през ноември избори.
- Това ще бъдат избори 2в1, затова е важно и коалицията да издигне ясна и категорична дясна фигура за кандидат-президент. Важно е да не повтарят грешките от кметските избори 2019г. в София, когато срещу познаваемия Бонев издигнаха абсолютно отчаяният Игнатов. Ако си представим, че сега Радев е в ролята на Бонев, срещу него трябва да стои ясна и категорична фигура, която да донесе и повече гласове на парламентарния вот. Особено и ако ГЕРБ издигнат силна фигура за кандидат, като например Андрей Ковачев или Томислав Дончев.
- Сегашните лидери на ДБ са всичко друго, но не и харизматични фигури, освен може би Христо Иванов (с доста уговорки). За мен като категоричен симпатизант на ДСБ фигурата на Атанас Атанасов е по-скоро пасив, както и предишният лидер Радан Кънев. Владислав Панев го познавам лично по стечение на обстоятелствата и затова няма да го коментирам, а и Зелените са ми твърде леви и либерални като ориентиация, затова ги приемам с резерви. Темата за екологията е изключително важна, тя е въпрос на национална сигурност, и затова не може да се смесва с други леви идеи. Може би е добре напред да излязат фигури с по-ясни послания и визия.
- Посланията. Това е ключово. Важно е какви послания ще отправи ДБ към хората, за да мотивира тези, които не са гласували на последните 2-3-4 избори, да изберат тях. На първо място – ясна позиция по въпроси като мигрантите и Северна Македония. За мигрантите – 70-80% от хората в България (независимо от политически пристрастия) са против масов прием на мигранти, които носят чужда култура, едва ли имат желание да се интегрират и претопят в европейската цивилизация и за които е ясно в какво ще се превърнат в бъдеще – етническите гета в Белгия, Нидерландия, Франция и Германия са показателни. Едва ли някой в България иска афганско Столипиново или сирийски квартал Изток (в Пазарджик). Позицията на ДБ без уговорки трябва да е в посока – България не приема мигранти (с изключение на такива, работили за нас и застрашени заради това, и малки, уязвими групи). Хората трябва да знаят, че ако ДБ излъчи правителство, това ще е политиката му, без значение какъв ще е натискът от Вашингтон и Брюксел. В момента ДБ изглежда, че формира външно политическата си позиция изключително по опорки от Демократическата партия във Вашинтон и крайно-леви фракции в ЕП. Това впечатление трябва да се разсее категорично. По въпроса със Северна Македония – очевидно режимът в Скопие е възприел конфронтационен курс спрямо България, която се възприема като изначално зло, за разлика от Сърбия, която явно е приятел на БЮРМ. България трябва да нагоди външната си политика към тази реалност и да работи за разбиването на задаващата се мини-Югославия, като същевременно ефективно блокира и Белград по пътя към ЕС. Посланията на ДБ следва да са ясни – никаква подкрепа за просръбския режим на Заев или откровено българофобския Мицковски от ДПМНЕ-Вальево. Няма да е лошо да привлекат Виктор Канзуров (човек с ясен профил) за съветник или дори да го издигнат за изборен пост (това може да помогне и в казуса с двойното гражданство, който трябва да се реши окончателно и тази пречка да отпадне). ДБ може да постави ясно въпроса за смисъла от присъединяването на Сърбия към ЕС, доколкото досега Борисов беше по-скоро сервилен към Вучич. 80% от избирателите са твърдо против отстъпки спрямо бившите югославски републики Сърбия и Македония и посланието трябва да е ясно. Ако ДБ успее да формулира позиция, че Белград може да стане член на ЕС само след като стане член на НАТО, това ще бъде забелязано на много нива по категоричен начин. Тогава и Москва ще усили кресчендото си против България, което допълнително ще демаскира агентурата и в БСП, ГЕРБ и ДПС, която сега се крие зад маловажни теми. В момента ДБ стои по-скоро като младши партньор на ГЕРБ по темата евро-атлантическа сигурност. Необходимо е това да се промени със съвсем ясни послания.
- Политика за национална сигурност. Необходими са ясно осъзнаване на рисковете на национално, регионално и международно ниво и правилното им адресиране. В тази връзка – нашествие от мигранти е и се възприема от избирателите като 100% заплаха за националната сигурност. Затова, България заедно с Гърция и други страни трябва да иска засилване на ролята на Фронтекс, както и повече средства за гранична охрана и съоръжения. Необходимо е ясно послание, че България ще отделя поне 2%, а по-добре и 2.5% от БВП за отбрана и сигурност. При това не само за покупка на въоръжение (което трябва да се поддържа като разход с по-ясни послания), но и за обучение на хора, както и инвестиции в умна отбрана. Ето една идея, която досега никой в България не е повдигал – изграждане и развитие на пълноценна кибер-отбрана като отделен род войски. Така както имаме Сухопътни войски, ВМФ и ВВС, киберпространството е нова област на военни действия, към която трябва да се подходи отговорно, още повече, че враждебните дейности и атаките там са всекидневие. Една нова войскова част и род войски ще означава смяна на концепцията и осъзнаване на новите реалности. САЩ наляха трилиони в безнадеждната афганска армия, абсолютно сигурно е, че при ясен ангажимент и послания от страна на София, Вашинтон ще подпомогне и изграждането на кибер-войски, и модернизацията на ВМФ и ВВС. Това в ДБ трябва да го разберат и артикулират ясно. Може да бъдат поканени и Северна Македония и Албания да се включат в новата войскова кибер-част, като част от ангажимента им към НАТО. Към Скопие може да има и по-активна политика за участие в съюзнически инициативи, както и въпрос, доколко бъдещият мини-югославски шенген е в съзвучие с техните ангажименти към Алианса. Интегрирана ПВО с Македония, Албания и Румъния също може да повлияе стабилизиращо на целия регион между Черно и Адриатическо море и ефективно да изолира Сърбия. Въобще с посланията си към Скопие, Тирана, Подгорица и Прищина България може да оформи една истинска натовска дъга около руското прокси Белград, която в случай на нужда да добие и реални измерения – справка 1999г. Не трябва да се допуска изграждане на анти-българска ос Белград-Скопие-Атина.
- България може да предложи на съюзници в НАТО като Канада, Нидерландия, Белгия, Дания, Германия и др. западни страни активно да предислоцират свои съединения у нас и с тяхна финансова помощ да бъдат възстановени примерно някои авиобази (Добрич, Равнец, Габровница), които да се ползват съвместно. Така България би дала ясен сигнал на Русия, че Черно море не е нейно езеро и би получила ефективна помощ от съюзници, които ще могат да се задействат по-бързо при негативни събития на Източния фланг на Алианса. В подобни съвместни инициативи могат да се включат и Украйна и Грузия. Подобна идея, развита от ДБ, ще е ефективен отговор на идеите на Борисов за “яхти и платноходки в Черно море” на фона на руската агресия.
- Черно море и ВМФ – Един от основните проблеми на влизането на натовски кораби в Черно море са ограниченията на Конвенцията от Монтрьо за кораби на държави, които не са черноморски. Това оставя Русия и Турция в удобната позиция да диктуват правилата от позиция на силата в това затворено водно пространство. Българи и Румъния могат да предложат на останалите съюзници да им предоставят кораби, които да подсилят техните флотове, които да бъдат със смесени екипажи – подобно на самолетите АУАКС, работещи от Унгария. Така 10-15 фрегати и разрушители под български и румънски флагове с екипажи от 15-20 натовски страни ще променят значително стратегическия баланс в Черно море, ще подкрепят амбициите на Грузия и Украйна за членство в Алианса и ще са отличен пример за наднационално сътрудничество. Това ще позволи на България да покани и офицери от македонската армия да покажат на дело ангажираността си с регионалната сигурност.
- Вътрешна и регионална политика – това са промени, които биха направили управлението на страната по-ефективно и добро за хората. На първо време – ново административно деление, в което сегашните региони за планиране да станат области (шест на брой), областите да станат окръзи, а броят на общините да се намали и оптимизира. Доколкото някои общини са и основен работодател на населението в тях, трябва да се гарантира, че парите ще останат при хората и оптимизацията на тези общини няма да ги ощети финансово.
- Предложение за прехвърляне на Агенцията по горите от Министерство на земеделието и храните към Министерство на околната среда и водите. Сегашното управление на горите е подчинено на тяхната експлоатация за дървен материал и това е факт от години. С прехвърлянето им към МОСВ ще се постави начало на нова концепция, в която горите са ресурс сами по себе си, с важна връзка с качеството на въздуха и горите, с биоразнообразието, с контрола на наводнения и природни бедствия. Подобна идея от страна на ДБ ще даде основа на стабилно управление на екосистемата гори-води-въздух.
- Нови мостове над река Дунав – България и Румъния имат нужда от поне 6-8 моста, за да бъдат свързани ефективно помежду си. Това ще е от полза за гражданите на двете страни, на НАТО и ЕС, както и на инициативата “Три морета”. Строежът на тези мостове може да се стартира паралелно, за да се избегне сегашното надлъгване между София и Букурещ кое да е първо – Силистра-Кълъраш или Свищов-Зимнич. Финансиране може да се търси по много начини – от частно финансиране през заеми и облигации, до фондове в Брюксел и дори от Вашингтон по линия на укрепване на Източния фланг на НАТО.
- Външна политика. От страна на ДБ може да се артикулира и идея за Западните Балкани, която е реалност за Норвегия и Швейцария. Това е тези страни (Албания, Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово) да бъдят активно икономически интегрирани в ЕС и гражданите им да получат право да живеят и работят в ЕС – нещо като индивидуално членство. Обикновените сърби, македонци, босненци и косовари не трябва да са заложници на корумпираните си елити, защото е определено ясно, че Сърбия, Македония и Косово още поне 20 години ще са извън ЕС. Така България може да приложи един про-европейски ход, който да подкопае сръбската антибългарска пропаганда в бивша Югославия и да отвори трудовия пазар на ЕС за още около 10 милиона граждани. Изброените по-горе държави може и да бъдат напъло интегрирани икономически в Европа и дори да получават структурни фондове за развитие и инфраструктура, без да имат депутати в Брюксел и без да имат право на глас по важни за ЕС въпроси. Това е полезно, доколкото Сърбия е заявила, че ще наложи вето на санкции срещу Русия веднага щом може. Това просто не бива да се допуска и вариантът Белград да няма глас е удачно решение. ДБ следва да инициират и по-активна про-българска позиция на съседите ни и съюзници в НАТО и ЕС по въпроса с Македония. Румъния би могла да разчита на българска подкрепа за Молдова, а Гърция и Кипър по въпросите със Източното Средиземноморие и деокупацията на Кипър при съответно тяхно отношение в полза на София по македонските дела. Това е нещо, което трябва да се комуникира и налага неотклонно, независимо кое правителство е на власт.
- Нови жп-линии – България на запад е свързана само със Сърбия през Калотина. Ето идея, която никой никога досега не е обявявал публично, но която ще има безспорен ефект върху Северозападния регион – свързване на българската жп-мрежа със сръбската при Кула или Брегово. В допълнение на жп-линията София-Скопие (която трябва да разглежда като част от Бургас-Дуръс и да се включи активно и Тирана в този въпрос) може да се изгради и друга жп-връзка между Петрич и Струмица.
- Нови и рехабилитация на стари летища – за да бъде едно летище международно, то не е нужно да е огромно – справка може да е летище Ниш, което е по-скоро междуселски аеродром. България трябва да възстанови летищата във Видин, Русе, Силистра, както и още няколко при необходимост и да стимулира възраждането на въздушните превози между тях – с малки турбовитлови самолети до 50 места това може да е доста ефективна и екологична бърза алтернатива на автобусния транспорт и по-евтино от изграждане на бързи жп-линии. Въздушният транспорт в България определено е подценен, за разлика от съседните страни и това е причината Турция, Румъния и Гърция да привличат български трафик, от което България губи. ДБ може и трябва да повдигне въпроса защо линията София-Истанбул се обслужва само от Търкиш Еърлайнс и да иска назначаване на втори превозвач по нея, което да създаде реална конкуренция. Подобно може да е и за линии до Анталия и Измир, по които биха пътували доста български граждани.
- Винетките. В момента цената на винетките е изключително несправедлива, независимо дали човек кара колата си само в една област или по цяла България, дали изминава 10 хиляди или над 100 хиляди километра годишно. Ето още една идея, която би помогнала на ДБ да привлече гласове от хора, които биха искали коригиране на това. Да има регионални годишни винетки на цена 1/3 от сегашната, за хора, които не излизат с колите си извън областта в която живеят, или не ходят на по-далеч от 50 км от адреса си, ако пресичат в друга област. Често това са хора, които карат колите си по маршрут от дома си до село/вилата и това става в общини, в които няма (почти) никакъв градски и междуградски транспорт. Т.е. за тези хора, живеещи например в области като Смолян, Кърджали, Разград, Добрич, Видин и Монтана, наличието на собствен автомобил е жизнено необходимо, а не лукс, както може да се каже, че е в София или Пловдив. За хора, които пътуват по пътищата в страната повече от 180 дни в годината, може да се въведе и допълнителна такса към сегашната цена на винетките, която да компенсира по-ниските цени на горната категория хора, пътуващи само в рамките на областта си. В допълнение, може да се повдигне и регионална инициатива със съседните страни – коли с техни регистрации да не плащат винетки в България при аналогично неплащане на от български коли на магистрални такси в Сърбия, Гърция и Македония и винтетки в Румъния. Добре е от страна на ДБ да излизат предложения за диалог и сътрудничество по конкретни теми със съседите, независимо дали са в или извън ЕС и НАТО. Това е такава тема.
- Здравеопазване – сегашната система на финансиране през НЗОК и клинични пътеки има изключително тежки дефицити и способства за затваряне на болници в малки градове и населени места и концентрация в София, Пловдив и Бургас на лекари и болнични легла. Това категорично е неправилно и пандемията го доказа. Необходимо е да съществува гръбнак от държавно финансирани болници във всички областни градове, а в седемте най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, Плевен и Русе – да съществуват болнични комплекси с възможности да лекуват, трансплантират и оперират всякакви случаи. Казано накратко – ако в София може да се прави една операция или трансплантация, то тя трябва да може да се извършва и в останалите републикански центрове, изброени по-горе. Болниците в областните градове да придобият завършен вид с всички нужни отделения и лекари, за разлика от сегашното положение, при което много болниици са с по 1-2 работещи отделения и лекари на пенсионна възраст. Затова е необходимо НЗОК да разработи здравна карта, в която финансирането на здравеопазването да следва географска и регионална логика, а не да се концентрира в няколко столични и областни болници. Лекарите в тези медицински центрове следва да бъдат на трудов договор към НЗОК и оттам да се регулира разпределението на специалисти на национално, областно и общинско ниво. Лекарите не трябва да са обвързани с финансови резултати и заплашени от санкции от мениджмънта на болницата, заради това, че си вършат работата. Системата с направленията и клинични пътеки се е доказала като неработеща и неефективна и трябва да се замени с електронно досие и диагностични групи за лечение. Санаториумите и центрове за рехабилитация от различни заболявания следва да се възстановят в пълен капацитет и при нужда да поемат и лечение на болни при пандемии, долекуване на леки случаи и други междинни медицински случаи, включително и карантиниране при по-тежки епидемии и пандемии. Следва да се помисли и за буфер (резерв) от легла в определени хотели, които при нужда да бъдат мобилизирани от държавата (срещу компенсация за собствениците) за карантинни, болнични и/или санаториални легла. Като цяло, ДБ следва да се откаже от либертарианския подход в общественото здравеопазване (ако имаш пари, си плащаш, ако нямаш – оправяй се) и да наложи силна държавна регулация с сектор здравеопазване. Частните болници, лекари и медицински услуги са чудесна инициатива, но това не трябва да става с източване и неправилно насочване на публичния ресурс от НЗОК, лобизъм и изкривени методики в полза на определени дейности.
