Здравеопазване в пандемия и извън нея – опорни точки за премиери

Здравеопазването в България отбеляза своя крах като единна система през 2021г. Най-голям брой умрели от COVID, най-тежка ситуация по отношение на общественото мнение и информираност, както и натрупване от грешни решения в последните 25+ години. Резултатът е видим и с просто око – разликата от 800 хиляди души в населението на България между 2011 и 2021г. има много причини, сред които е и лошото здравеопазване. Като казвам лошо, нямам критика към лекарите и медицинските сестри като съсловие – просто здравеопазването не работи като система. Отделни градове и области са свръх-задоволени с болници и специалисти, в други те липсват изцяло. Какво е нужно:

Набелязване на трите или петте заболявания или групи заболявания, които са най-социално значими. Под социално значими се разбира – най-голям социален бич са, доколкото освен мъчителни за болния, те са такива и за близките му, от което страда обществото и всичко това има и икономическо измерение в пропуснати трудови дни. Няма да е изненада, ако се каже, че сред тях са онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания, които на година гълтат чудовищен ресурс за лекуване на последици, но не и за справяне с причинителите. Сред причинителите е замърсена и вредна околна среда, лоши навици на хранене и живот, както и други детайли, които са обсъждани подробно. Следователно мерките в посока чиста околна среда (въздух, води, почви) трябва да са безкомпромисни, макар и с висока (икономическа) цена. По подобен начин трябва да има и икономически мерки и стимули за водене на здравословен начин на живот – високи акцизи на алкохол, цигари и вредни храни, както и реални стимули за повече движение (примерно целева помощ за покупка на колело или разширяване на приложението на карти от типа Multi-sport), повече достъпни спортни площадки (не зали за международни състезания, а за развитие на масов спорт), както и помощ от държавата за спортни клубове и организации, като критерият не трябва да е точно спортни постижения, а по-скоро масовост. Целта е да се обърне тренда, в който населението след 30 годишна възраст окончателно спира всякаква физическа активност и засилва вредните си навици, подпомагано и от обществените нагласи. Спортове като бягане, колоездене, плуване са доказано полезни и целта на държавата трябва да е накара възможно най-голям брой граждани да излязат сред природата, по пътеките и в басейните. Дори смяната на манталитета в тази посока би била успешно начало и въпреки, че резултатите ще се усетят най-рано след десетилетие, важно е да се постави началото.

Като важна част от здравеопазването и здравната превенция виждам и санаториумите, които в последните години биват занемари като отношение на държавата. Съществуват пътеки и направления по НОИ и НЗОК, които са крайно недостатъчни, местата за хора също са крайно недостатъчни, както и съществува свободен прием на цени, които са далеч от достъпните за голяма част от работещите. Така този сектор е развит главно в две направления – държавни санаториуми с лоша база и обслужване (особено видно, ако си на свободен прием в тях и плащаш за липса на качество) и СПА-хотели, в които оздравителните процедури са част от краткотрайно посещение, съчетано с прекомерна употреба на алкохол и храни. Много са редки местата, в които оздравителните процедури са съчетани и добра хранителна диета за постигане на максимален резултат. Държавата би следвало да подпомогне санаторно-курортното дело по три причини – развитие на местата и общините в България, където това може да се практикува (над 80 са населените места и общини с минерални извори), подобряване на здравния статус на населението (превантивно и като рехабилитация след заболявания) и развитие на целогодишен вътрешен туризъм. Държавата може да дава ваучери или да покрива част от престоя и процедурите на осигурени лица за 5-15 дни годишно в санаториуми и СПА-хотели – колкото по-възрастни са те, толкова по-голям престой им се полага. Това би позволило на все по-застаряващата нация да се съхрани по-дълго време в по-добро здраве и кондиция, по-малко хора да се инвалидизират и повече хора успешно да достигат пенсионна възраст от 65+ години. Т.е. изброените от мен по-горе неща може и да приличат на леви мерки и раздаване на пари на калпак, но погледнато от дясно (или дори либертарианско дясно) това е инвестиция в човешки капитал, който в България е оскъдна и намаляваща величина.

Болниците и болничното лечение в България са изключително неравномерно разпределени и това следва да се промени. За финансирането от НЗОК и специализацията на някои “болници” единствено в “доене на касата” няма да отварям въпрос, но на това трябва да се сложи край – дали с допускане на частни фондове, или някаква форма на външен контрол, но е необходима дълбока реформа в модела на финансиране. Касата не трябва да отпуска пари на болници по псевдопазарен принцип, отчитан с фиктивни “нощувки” в болнични отделения. Необходима е здравна карта, в която във всяка община или група общини с население 4-5 хиляди души в радиус от 20-30 километра да има нормална функционираща МБАЛ със всички нужни отделения. Освен болнична, следва да се обърне и значително внимание на доболничната лекарска и стоматологична помощ, доколкото липсата и е причина за повишените хоспитализации. НЗОК вместо да отпуска пари на директори на болници, които те да управляват по начин, който е непазарен и непрозрачен, може да прави общи покупки на лекарства и консумативи, които след това да разпределя между отделните болници необходимите количества. Втората крачка е в тази здравна карта да се идентифицира нуждата от необходими специалисти по области и общини, след което тези специалисти да бъдат назначавани директно от НЗОК. По този начин, ако в определена област има недостиг на даден тип специалисти, Касата ще може да увеличи възнаграждението значително, така че да засили интереса. Има и други инструменти, но централизирането управление на оскъден ресурс като лекари и болнична помощ е най-удачно за България в сегашния и вид.

Тези мерки, дори и да се въведат още утре, ще покажат своето действие след най-рано десетилетие, и то ако бъдат приложени комплексно, а не на парче и единично. Дали има правителство с достатъчно воля да ги приложи – съмнително е, но предстои да видим.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.