Външна политика в навечерието на световна война – опорни точки за премиери

В последните седмици и месеци наблюдаваме тежките дефицити в българската дипломация, донесли големи щети за българския национален интерес на Балканите, в Европа и по света. Причините за това са комплексни и ще се опитам да ги изброя по-долу.

На първо място – България показва неувереност и дори страх да се заяви реално като член на НАТО и ЕС. Само когато правителството бъде директно предизвикано от някаква руска изцепка, то излиза със слаби декларации в които повтаря неща, които му се иска да са факт. Тези дефицити и плахост са известни като прословутото българско снишаване, въведено от цар Борис III (винаги с Германия, никога срещу Русия), доведено до съвършенство от диктатора Живков, а през 21 век от телохранителя на Живков и злополучен премиер – Бойко Борисов. В сегашния си вид това снишаване има своя ярък пример в отсъстващата фигура на външния министър Генчовска, поведението на военния министър Янев (който не е ясно дали се подчинява на София или Москва) както и противоречивия профил на президента Радев, чиито реверанси към руския хегемонизъм не са един и два. Днес, след срещата в Брюксел, премиерът Петков в типичния вече леко безхаберен стил заяви, че България ще приеме украински бежанци-програмисти, които са по-добри от арабските и афгански терористи. Освен това, премиерът повтори думите на покойния сенатор Джон Макейн, че Русия е една бензиностанция с ракети, както и предрече скорошен крах на украинската армия и вероятна смърт на президента Володимир Зеленски.

На фона на бруталната руска агресия и действията на съседните държави поведението на България изглежда страхливо, президентът явно е иззел функции във външната политика и отбраната от своя доскорошен дрийм тим, с който вече прехвърчаха първи искри. Военният министър много внимава да не разгневи Москва, като нарече руската агресия с истинското и име, а Кирил Петков очевидно внимава да не му противоречи – поне не публично. Историческата реминисценция е с военния министър Иван Маринов от правителството на Константин Муравиев, който посреща преврата от 9 септември като сътрудник на Кимон Георгиев.

Какво е нужно да направи България в условията на тази нова реалност, в която Русия разпали пълномащабна война срещу Украйна и заплашва с Трета световна ядрена война:

  1. Като активен член на НАТО и ЕС България следва да предложи и дори да приложи на практика мерки, които ефективно осъждат и ограничават последиците от руската агресия. Отзоваване на българския посланик от Москва, което може да бъде координирано действие с останалите страни от Източна Европа, трябва да покаже непримиримост към режима в Кремъл. Руският посланик трябва също да бъде изгонен, а състава на руското посолство сведен до 0. Ако това ви се струва прекалено действие, вижте дали дипломатическите връзки със СССР през ВСВ спасяват България от окупация след 9.09.1944г., както и дали това, че не воюваме с руснаците, както през ПСВ, спасява над 40 хиляди българи от терор и убийства.
  2. След като бъде изгонена от Съвета на Европа, Русия трябва да бъде лишена и от членство в ООН и това трябва да се предложи и поддържа от България.
  3. Всестранна помощ и подкрепа за Украйна – дипломатическа, политическа, икономическа и военна. Всеки ден в който Украйна устоява на агресията на Москва е спечелен ден за Европа и това трябва да се помни от всички. Всеки руски груз 200 е един агресор по-малко срещу Европа и България в частност. Ако не вярвате, че Русия е способна да нападне страна-членка на НАТО, честито – вие сте от все по-намаляващия отбор на блажените вярващи или полезните идиоти. След като приключи с Украйна и инсталира там марионетно правителство, Путин ще обърне поглед на запад – към Прибалтика и/или Балканите.

Прибалтика изглежда по-монолитно като член на НАТО и ЕС – там дори Финландия и Швеция изглеждат по-стабилни от България във военно-политическо отношение. Една руска агресия срещу Литва, Латвия и Естония ще срещне яростна съпротива, а във войната със сигурност ще се включат веднага и без колебание Полша, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия, които имат ясно усещане за заплахата. Руско нападение там ще донесе много щети и никакви плюсове за Москва, освен ако Кремъл не реши да изпробва срещу Полша концепцията си за ограничен ядрен удар. Тази налудна идея е известна още и като “ядрена деескалация” – с ядрен удар срещу “маловажна” източно-европейска страна Путин вярва, че ще успее да раздели НАТО и ЕС на Изток и Запад. Така както Англия и Франция не защитиха Полша от Хитлер и Сталин през 1939г., така и през 21 век Германия, Франция и Италия ще отстъпят, стъписани от руската решимост и злост. Все пак, Кремъл ще им каже – “оставете Варшава да догаря в ядрен пепел и запазете красивите си градове”. Така, ако не е САЩ, Русия отново лесно ще постигне целите си. Не вярвате ли? А вярвахте ли, ще Путин ще нападне Украйна през 2022г., както Сталин нападна Финландия през 1939г?

На този фон Балканите и особено България изглеждат като мека цел за руската политика – Сърбия е твърд руски съюзник, а в България хибридната пропаганда и липса на демократична традиция непоправимо е увредило публичната среда. В добавка, публична тайна е, че в армията, МВР и службите е пълно с хора, чиято лоялност към Кремъл превишава техния измислен или реален български патриотизъм. Призивът на Путин към украинската армия да направи преврат срещу правителството в Киев може би ще срещне далеч повече поддръжници сред българските военни, ако бъдат оставени още няколко години да бъдат облъчвани от руската информационна война.

България трябва твърдо да подходи спрямо руското прокси Сърбия, която за пореден път не въведе санкции срещу Русия и явно разчита на двуличен подход в пътя си към ЕС. Целта на Сърбия е да влезе в ЕС преди Албания, за да попречи на Косово да се обедини с нея. Устремена към обединение с Босна, аншлус на Черна гора и повторен албански геноцид, Сърбия е осъдена в края на ХХI век да се свие до границите си от началото на XIX-ти. България не трябва да пропуска историческия си шанс да възмезди сръбските злодеяния и да върне шумадийския шовинизъм там, където му е мястото. Като начало, София трябва да наложи вето на Белград за ЕС и да заяви ясно, че страни от Източна Европа ще станат членки на съюза само след като станат членове на НАТО. Политиката на сръбския естаблишмънт не се е променила от времето, когато силния човек в Белград се казваше Милошевич, и това ясно се вижда в Брюксел. Сърбия няма шанс да дочака отмяна на санкциите преди да стане член на ЕС и така да бъде руско-китайски троянски кон в съюза и да налага вето на решения, които са в ущърб на Москва и Пекин.

Националният интерес на България винаги е бил нарушаван от остта Атина-Белград и София не трябва никога да допуска възраждането ѝ, както и нова сръбско-гръцка граница, която би била факт, ако Сърбия стане член на ЕС преди Македония. Едно вето и маргинализиране на Белград ще доведе до много добър ефект за преговорите на България със скопските политичари. Разпадът на Югославия беше геополитически подарък за нас и не трябва да допускаме възраждането и под формата на регионален съюз – във или извън ЕС.

България трябва да изрази ясна подкрепа за сближаване и дори обединение на Румъния и Молдова, както и за подобен съюз между Албания и Косово. Гърция и Кипър могат да получат подкрепа срещу турските аспирации, само ако всички по-горе изброени страни ясно признават и зачитат българския интерес като първостепенен в Македония.

Всички тези регионални ходове изискват обаче България да стои стабилно в ЕС и НАТО и да ги “използва” за активна защита и противопоставяне на руското проникване и влияние. Санкциите срещу Русия ще останат задълго и ние можем да имаме пряка изгода от това. Това трябва да се заяви ясно и категорично.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.