С оглед на стремително влошаващата се ситуация на Източния фланг на НАТО, поведението и сигналите, които излъчва България от декември насам в лицето на премиера Петков, президента Радев и (особено) военния министър Янев, са тревожни и противоречиви, както по отношение на вътрешните цели (превъоръжаване и неутрализиране на потенциални граждански конфликти по линия русофили-други), така и по отношение на външно-политическите цели и това, как България изглежда в очите на съюзниците си и потенциални агресори като Русия. Поведението на Стефан Янев изглежда нссъгласувано с Кирил Петков, който дава впечатление, че не смее да се противопостави на своя доскорошен ментор и демиург Румен Радев. Все по-чести са сигналите, че Радев е получил концесия върху външната политика на България, отбраната и сигурността – вътрешна и външна. Това впечатление се допълва и от неуверените изяви на премиера Петков по повод Северна Македония и категоричните позиции на президента, съчетано с липсващото МВнР в случая. В очите на Русия и НАТО София изглежда като мека цел, податлива на изнудвания от страна на Москва, неуверена в членството си в Атлантическия алианс и ползата от членството си в ЕС. В Кремъл вероятно имат готовност да активират повторно сценарии като “антифашисткото” въстание от 1923г., и атентатът от Света Неделя, потопили страната в кръв и братоубийствени кланета. Готови са и със сценарий, подобен на Соболевата акция (Митрофанова опипва активно почвата), който да извади София от НАТО ефективно, докато на думи сме членки. И ако всичко това не помогне, вероятно ще се появят шумкари-партизани, които по заповед от Москва отново да започнат да убиват военни, полицаи, да грабят мандри и прочее – всичко в името на (руския) народ. Подновения малоумен дебат дали България е била фашистки окупатор, или само окупатор във Вардарската Бановина, превърната от Тито в югославска република Македония, както и дали управлението между двете световни войни е било фашистко или не, са тежкия отпечатък от присъствието на неосталинистка и пропутинска партия във властта. Да, става дума за БСП. Съчетано с “опозиция” от две откровено корупционни партии като ГЕРБ и ДПС (втората с явни заигравки с Анкара, което е още по-опасно) и откровени фашисти като Възраждане и Копейкин, прави ситуацията още по-тежка. В тази статия на английски език на военните експерти Валери Рачев и Тодор Тагарев се описва отлично какво е положението на България в третата декада на 21-ви век. Какво е нужно да се направи:
- България трябва да декларира и заложи в бюджета си още за 2023г. ресурс за отбрана от поне 2.5-3% от БВП и да заяви готовност да го увеличи до 4% от БВП, ако ситуацията в Украйна, Прибалтика и Черно море още се влоши. В този бюджет капиталовите разходи за превъоръжаване трябва да са не по-малко от 40%, а най-добре ще е, ако станат над 50%. Този бюджет и макрорамка трябва да бъде заявена като хоризонт поне до 2040г., а при нужда и до след 2050-та.
- Трябва да се търси качествено изменение на бойните способности на армията, измеримо по обективни критерии, така че до 2030г. страната да влезе в топ 50 като военна мощ и способности, а до 2040-та – в топ 25, и да е съизмерима със съседките Гърция и Румъния, както и двойно да превъзхожда руското прокси Сърбия. Справка къде сме сега – Global FirePower Index.
- България следва да проведе качествен и успешен дебат за връщане на наборната служба. Качествен означава да обясни на гражданите си защо това е нужно и защо младите хора трябва да отделят по няколко месеца или години от живота си за военно обучение и служба под знамената. Това не трябва да е лозунг на патреоте като МВРО и негодните (главно по морални критерии) Каракачанов и Джамбазки, а смислен обществен разговор, в който и руската пета колона да бъде активно заглушена и профилактирана. Срокът на наборната служба може да е от 6-9 месеца до 18-24 месеца за различните категории войници (специалности и т.н.) и на нея да подлежат всички на възраст 18-25 години, мъже и жени. Човек трябва да може да избере срока на службата си, като ако избере по-дълъг срок, това да носи определени привилегии при постъпване на работа в структури като МВР и други, или изкарване на шофорски и други курсове, които да му дадат ценни умения и в живота му занапред. В общи линии посланието трябва да е – ако ни дадете известно време от живота си, получавате от нас (държавата) следните права и бонуси. В модерния си вариант военната служба може да е еквивалент на ходенето на работа и получаването на заплата за това. За хората, които категорично не желаят да служат с оръжие може да има гражданска служба в болници или социални учреждения, а за някакъв процент тотално нежелаещи да служат може да има и процедура за освобождаване от армията. За да бъде привлекателна, наборната служба трябва максимално да дава възможност на човек да избере (в зависимост от здраве и умения) още докато е в училище в какъв род войски да служи, колко време и какви умения да развива там, с кой да служи (да може няколко приятели или съученици да попаднат заедно в едно поделние), както и дали да отиде в армията преди, по време или след университета. В тази насока може да се проучи опита на Израел, Норвегия, Швеция, Финландия и да се приложи като челен.
- България загуби в последните 30 години много от армейските си способности и сега трябва да ги възстанови в пълен размер и обем, доколкото това е възможно, заедно със съюзниците от НАТО и ЕС. Това означава възстановяване на военните летища в Габровница и Кондофрей (ефективен контрол над западната граница и руското прокси Сърбия), както и източните в Добрич, Балчик и Равнец, които да дават възможност за контрол и реакция на ставащото в Черно море. Тези авиобази могат да се ползват споделено и с други съюзници от НАТО, които да поемат и част (или изцяло) от разходите за изграждането и поддръжката им. Държави като Холандия, Германия, Дания, Норвегия, Канада, Белгия и т.н. могат успешно да пребазират за постоянно или на ротационен принцип по една или две свои ескадрили на Източния фланг на Черно море. Тази инициатива може и трябва да се прилага в сътрудничество и координация със съседните страни от НАТО – Румъния, Гърция, Македония и Албания, които също могат да приемат контингенти съюзнически войски. Хърватия и Черна гора също може да участват, с което ефективно да се неутрализира кремълско-китайската пионка на Балканите – Сърбия. Подобен регионален военен пул може да включва и Украйна, Молдова и Грузия, доколкото НАТО ясно показа на Москва, че вратите на Алианса остават отворени за тези страни.
- България трябва да работи за засилване на своите ВМС като способности и мощ, в т.ч. с купуване (строеж) на 6-8 корвети, както и да се обмисли съвместно придобиване и експлоатация заедно с Румъния на 1-2 разрушителя(крайцера). Като оптимален брой в българските ВМС трябва да има 4-6 подводници, 6-8 корвети, 4 фрегати и други десантни, амфибийни и спомагателни кораби. В българските ВМС трябва да могат да служат македонски офицери.
- България трябва да придобие и допълни своите 8 самолета F-16 с още 8-10 до пълноценна ескадрила от 16-18 машини и да купи още една ескадрила до 2030г. (32-36 самолета), както и да е готова да придобие още две ескадрили до 2040г. Тези покупки могат да се правят и съвместно със съседни страни, които могат да бъдат окуражени да развият собствени ВВС, или да участват в българските с пилоти и финансиране. Такива страни са на първо място Македония и Албания, а в перспектива може да се включат и Хърватска и Черна гора, както и Румъния – така в хоризонта до 2050г. Балканите могат да придобият и експлоатират 250-300 бойни самолета и да установят обширна зона на отговорност между Черно и Адриатическо море. България, Румъния и Хърватска могат да закупят и да експлоатират заедно и 2-4 въздушни цистерни и 0ще толкова GunShips (от типа AC-130 за поддръжка на сухопътните войски).
- България трябва да замисли и осъществи и нещо ново – летищата Балчик/Добрич да бъдат придадени към ВМС и там да се позиционират една-две ескадрили изтребители, които да изпълняват задачи над Черно море под командването на флота. Русия де факто ползва Крим като самолетоносач, което изисква общ отговор от България, Румъния, Украйна и Грузия. Доколкото Турция има собствена игра и роля в Черно море, тя не попада в тези сметки.
- С оглед на хибридната роля на Турция в НАТО (съюзник, чиито цели и влияние са потенциална и реална заплаха за Балканите и България), както и ограниченията на Конвенцията от Монтрьо, България и Румъния могат да отправят предложение към другите съюзници в Алианса за бързо предислоциране на кораби в Черно море, които формално могат да издигнат български и/или румънски флагове и да приемат на борда си български и/или румънски офицери и така да избегнат ограничението от 21 дни престой в Черно море.
- България трябва да развие и поддържа Дунавска флотилия от бързи катери и десантни и амфибийни кораби, с които да е способна да противодейства на вражески действия и заплахи по река Дунав, която е Еропейски коридор номер 7.
- България следва да развие и адекватно ниво на сухопътните си сили – алпийска бригада, въздушно-преносима (десантна бригада), поне 3-4 усилени мотопехотни и бронирани бригади, както и необходимата логистика и поддържащи части. България трябва да може да предостави за разполагане 6-8 батальонни бойни групи, които да служат под командването на съюзнически офицери. Също така, трябва да се обмисли и съдаване на една или две бригади морска пехота.
- България следва да развие и Национална гвардия като междинно звено между действащата армия и резерва от запасняци, която да има адекватна численост и да изпълнява функциите на териториална отбрана във военно и на гражданска защита в мирно време. Гвардията следва да бъде окомплектована поне на 50% като личен състав и оборудване, с възможност в кратък срок да бъде напълно попълнена като численост и въоръжение. В Гвардията могат да служат офицери, сержанти и войници, които да са активни до 6 месеца от годината, а в останалото време да се занимават с други дейности и да играят роля на активен резерв.
България следва и да ускори освобождаването от служба на офицери, започнали да служат още през 20-ти век. Попълването на редовете на армията с войници, офицери и сержанти трябва да им дава ясни възможности за кариерен растеж и развитие. Обучението в български военни ВУЗ-ове и академии трябва да се допълва и с обучение в такива от НАТО-вски съюзници. Така трябва да се постигне целта български офицери и генерали да могат успешно да командват съюзнически съединения, както и български съедининения да бъдат командвани от съюзнически офицери. Координацията между цивилни и военни ВУЗ-ове трябва да се засили, за да е възможно студенти да изкарват офицерски курсове за година или две в рамките на своето бакалавърско или магистърско обучение, както и курсанти да получават граждански специалности паралелно с военните си. Школите за запасни офицери могат да се възстановят за попълване на редовете на резервистите и Националната гвардия.
Цялото наследено от Варшавския договор въоръжение, което не може да се поддържа с български или НАТО-вски сили, следва да се продаде, подари (на Украйна примерно) или изпрати в музея, като на първо място това се отнася до свещените крави на армията – изтребителите МиГ-29. Ако България сега предложи на Украйна всичките си образци руско-съветско оръжие, след това лесно ще може да поиска икономическа и военна помощ за укрепване и въоръжаване на армията със НАТО-вско въоръжение.
Всички изброени по-горе действия имат хоризонт от между 10 и 20 години, ако подготовката за тях започне още утре, бъдат планирани средства и правителствата в следващите години не се люшкат между популизъм, вярност към “освободители” и грешни решения поради корупция и некомпетентност. Заявяването на политическа воля обаче това да се случи, приемане на пътна карта за отбраната и въоръжените сили до 2040/50-та година ще постави България по друг начин в очите на съюзниците ни в ЕС и НАТО. Ще спре безсмисленото пилеене на обществен ресурс и имитация на дейности, които нямат никакъв ефект за увеличаване на отбранителните способности на страната. При подобно политическо и икономическо усилие, България ще може да иска трансфер на технологии към отбранителната си индустрия, директни доставки на символични цени на оръжие и отбранителна техника и оборудване
