УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Представянето на Демократична България на последните парламентарни избори надмина и най-лошите ми очаквания – коалицията записа чувствително по-слаб резултат, загуби битката с новата формация Продължаваме Промяната в считани за ключови избирателни райони, беше де факто натикана в ъгъла, а от някои нейни действия директно спечели ДПС.

1. Първа грешка на ДБ очевидно беше кандидатурата на Лозан Панов, която беше издигната от Инициативен комитет в последния момент и припозната набързо като обща за т.нар. “градска десница”. Това очевидно не беше така, кампанията на Панов беше катастрофална, за което той реши предварително да обвини тези, които недостатъчно го подкрепят. Спорно е доколко Лозан Панов и Мария Касимова биха донесли допълнителни гласове за ДБ и без изявите от последната седмица, но токсичната фигура на Ивет Добромирова (токсична за всяка кауза, която докосне) и “семейния ПР” доведоха дотам, че вместо да има синергия, злополучният кандидат всъщност разцепи и без това неголямата демократична общност. Липсата на ясна дясна кандидатура, издигната поне шест месеца преди изборите, (по едно и също време с тази на Румен Радев) доведе до този резултат. Лозан Панов очевидно има други, свои цели, които не са ясни извън неговия тесен кръг.
2. Подкрепата за премахването на секции извън ЕС, което доведе до четирикратно увеличение на секциите в Турция. Какво е Турция днес и как се меси в българските вътрешни работи е нещо, което много хора предпочитат да премълчат, но за далеч по-маловажни действия Вашингтон наложи санкции на Москва. При това положение, Демократична България подкрепи премахването на ограниченията за откриване на изборни секции в Турция, от което пряк и единствен печеливш е ДПС. Беше повече от ясно, че при кампания на турски медии на турски език сред “избиратели”, които не знаят български, този резултат е предвидим и без очевидния факт, че турците гласуват не по политически пристрастия, а според народностни и религиозни съображения – това е от години, а сега ДПС даде и друга заявка с участието на Карадайъ в президентската надпревара – вдигане на мизата, консолидация и противопоставяне срещу другите избиратели (които все още се делят по политически признак) и реализиране на ливански сценарий в обозримо бъдеще. Заявката на турската партия в последната година изкристализира като – ако не ни пускате до властта на национално ниво, то ние ще работим за овладяването ѝ в отделни региони и оттам и бъдещи действия. ДПС отдавна поставя едни и същи искания – даване на гражданство по право на всички изселници и техните наследници от 1878г. насам (около 3-4 милиона души), както и превръщането на турския език във втори официален. Бъдеща цел е превръщане на България от еднонационална в многонационална държава. Това са реалностите и няма какво да се сърдим на турците, които работят за своите цели, описани и в книгата на Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. Въпросът е защо под демократични предлози ДБ де факто помага на ДПС да постига целите си. Това е все едно Израел да даде право на всички араби, изселили се в съседните страни, както и на жителите на Газа и на Западния бряг да гласуват на изборите за Кнесет – резултатът ще е изтриване на всички постижения на еврейската държава и краят и като такава. Сигналът с изборната мобилизация на ДПС е твърде силен, за да се пренебрегне, а като допълнителен сигнал идва и скачения съд – Възраждане. Партията на Костадинов, известен и като Копейкин, играе за ДПС по същия начин, по който и Атака на Сидеров преди 15 години – удобно плашило. Копейкин яхна анти-ваксърския вот и няма съмнение, че ще използва целия арсенал на предсшествениците си, за да разшири присъствието си – заплахи към ЛГБТ, турци, цигани и др., както и към всички, които счита за неправоверни. И в момента може да се прочетат техни изявления, в които те говорят за “народен съд”, в който явно съдиите ще са те, а присъдите са ясни отсега.
3. В областта на външната политика ДБ не успя да излъчи ясно послание, освен обтекаемите формулировки, които целят да не ги скарат с никой. Най-парливия въпрос от година насам е ветото за преговорите с Македония и от плахите изяви на лидерите им хората научиха, че в ДБ повече ги е страх да не разсърдят някой посланик, отколкото да заявят ясно каква е българската позиция, основана на националния интерес. Националния интерес на България е Македония да стане член на ЕС без анти-българската реторика и югославските илюзии и наративи, както и да не бъде в сферата на сръбските интереси. Едностранно вдигане на ветото ще е триумф на античкия югославизъм, ще бъде представено от просръбските кръгове в Скопие като едностранна капитулация на “бугарските фашисти” и всъщност ще подхрани езика на омразата. България няма да спечели нито влияние, нито уважение в Скопие или Белград, а в Брюксел ще стане ясно и че освен най-бедната, очевидно сме и най-слабата държава членка. Подобен факт ще бъде мащабно използван от анти-европейските сили в България и следващия ход на антиваксъра Копейкин ще е да иска излизане от ЕС – той и в момента едва се сдържа да не го направи. Единственият правилен ход на ДБ беше да заяви, че политиката на България е в унисон с всички искания на ЕС за добросъседство, Договорът от 2017г. да се спазва и ветото, макар и неприятно, е факт и причините за него са кай Вардарот. Всички лостове за вдигане на ветото са в изпълнението на сключените договори и са изцяло в ръцете на Скопие. Това щеше да се чуе и оцени.
4. Липсата на послания към избирателите от цяла България извън емигрантите в ЕС и САЩ, жителите на София, Пловдив и Варна, доведоха до това, броят на избирателите на ДБ да е това, което имаме като резултат (да цитираме Цветанов). Антикорупционните послания и призивите за законност са чудесни за избиратели като мен, но хора, които очакват реални политики по места и присъствие на държавата, а не на отделни партии, които я заместват (ГЕРБ и ДПС) в отделни градове и области, не видяха нищо, освен няколко бравурни обиколки месец преди изборите. Дори Радан Кънев, усетил дъха на поражението във врата си, се върна от Брюксел и направи прощална обиколка в Северозапада. Докато хората в ДБ не осъзнаят, че България е страна със 111 хиляди кв. километра територия и 6.9 млн. жители и не се борят непрекъснато за всички тях, резултатите им ще се влияят основно от трите софийски МИР-а.
5. Демократична България загуби и етикета дясна коалиция и движение и позволи да ѝ се пришие този на леви либерали. Десни останаха КОД на Москов и СДС на Румен Христов – смешни, пародийни, но десни. Добавете и Републиканците на Цветанов и това е. ГЕРБ от милиционерска партия успешно мимикрира в дясна, ДСБ без бой сдаде всичко дясно в полза на зелени и леви идеи.
6. Добрите новини – опортюнисти като Мая Манолова и нейната кохорта остават извън парламента, а подкрепата за партията на Слави очевидно се свива до малко над тази на ДБ и трендът е ясен. БСП също уверено пропада. Новата партия/движение ПП засега дава надежди за отпушване на политики в области, където дефицитите са от десетилетия – правосъдие, регионална политика, енергетика. Остава да се види дали ще успеят да съставят мнозинство и да доведат идеите си до управленски решения.

През уикенда слушах интервю на Лозан Панов (за когото смятам принципно да гласувам), в което той за пореден път артикулира една удобна опорка, ширеща се в т.нар. дясна демократична общност. Опорката е, че българският национален интерес изисквал Македония да бъде в ЕС, защото това премахвало границите между нас. Сега ще посочим и обясним точка по точка защо това няма общо с българския национален интерес, ако гледаме на него като българи, а не като интербригадисти.

• Македония ефективно е член на НАТО, това е военно-политическият съюз, чрез който Русия и нейното прокси на Балканите – Сърбия, са в максимална степен изолирани. Ако разглеждаме политиката като морков и тояга, то НАТО определено е тояга, т.е. може да не се бърза с моркова. Всякакви намеквания на Скопие, че ако ЕС не побърза да ги вземе, увеличава руско-китайското влияние в региона са обикновена югославска пропаганда, която не е и нова – това говорят и в Белград (с Москва сме, защото Брюксел не ни дава това, което искаме) и в Прищина (свалете ни визите, защото иначе косоварите се нервират и радикализират). На Северна Македония следва да се припомня при всеки удобен повод и залитане към газдите в Белград, че те са съюзници с България, а не със Сърбия.
• Македония беше призната от България първа, когато имаше блокада от страна на Гърция пристанище Бургас е работело за техното оцеляване и по време на конфликтите в бивша Югославия Скопие е получило от от София всевъзможна дипломатическа, политическа, икономическа и военна подкрепа – без нищо насреща. За цялото това време, в което Македония оцеля благодарение на България като държава, говорът на омраза спрямо българите не е спирал. Наративът на българи татари, фашисти и прочее, заложен още с АСНОМ и Тито, не е прекратен и до днес. Т.е. – всички действия на България до момента се приемат в Скопие като даденост и с насмешка (признахте ни, защото нямахте друг избор; танковете ви бяха стари и не струваха и т.н.) и се пречупват през просръбска и югославска гледна точка. Време е в София да се разбере, че и сега ще се случи така – ако ветото бъде вдигнато, това ще доведе до победоносен вой на просръбските медии в Скопие “ние победихме бугарите татари”. Няма да има възстановяване на отношенията към нормалност, а ще последват искания за югославско (македонско) малцинство, автономия и прочее. В БЮРМ продължават да ползват старите сръбски планове срещу България като свои.

Българският национален интерес изисква на западните ни граници да няма враждебни към нас държави и режими, и още по-малко тези режими да са в ЕС. Границите между България и Македония може да паднат и без Скопие да става член на ЕС – по модела, по който Швейцария и Норвегия са в Шенген, например. Въобще, за гражданите на Западните Балкани може успешно да се приложи моделът на “индивидуално членство” – те да могат свободно да пътуват, живеят и работят в ЕС (от което и ЕС ще спечели) без да се налага корумпираните правителства на Скопие, Тирана, Белград, Прищина, Подгорица и Сараево да имат право на глас в ЕС. Всички знаят заканата на Вучич, че Сърбия ще наложи вето на санкциите срещу Русия в момента, в който стане член. ЕС не може да си позволи лукса да вкарва и да дава права на вражески държави в своя съюз.

Българският национален интерес изисква да няма обща граница между Сърбия и Гърция и да не се възстанови анти-българската ос Атина-Белград, от която идват всички злини през 20-ти век. Разпадът на Югославия беше неочакван подарък за нас и е време да се възползваме от него. Ако БЮРМ/Северна Македония не може да се запази като интегрална държава, то следва да се работи за обща българо-албанска граница и да не се допуска сръбско-гръцка. Сърбия се е запътила натам, че в 21-ви век ще се свие до границите си от 19-ти и ние не следва да пречим на този естествен процес, а да се възползваме от него. Това е българският национален интерес, формулиран като за кандидат-президенти, чиито познания за външна политика и национална сигурност са грубо казано епизодични.

Последните четирима президенти на САЩ – Буш Младши, Обама, Тръмп и Байдън оформиха една изцяло губеща външно-политическа линия на САЩ, която е най-ясно видима в страни като Афганистан, Ирак и Сирия. В Афганистан провалът на янките е гарниран с хиляди загубени животи на хора, които явно са се били и загинали напразно, похарчени над два трилиона долара и планини от оръжие, които станаха собственост на талибаните. В Ирак (засега поне) правителството в Багдад се държи, страната не се е разпаднала и не е превзета изцяло от Иран, което може да се счита за относителен успех. Фактите на терен са, че имаме независим Кюрдистан, както и че шиитските милиции де факто са прокси на Техеран. В Сирия американския провал беше започнат от Обама с неговия отказ да се намеси на терен явно, в резултат на което имаме прокси война между американци (специални части) и руснаци (вагнеровци и спецназ), а диктаторът Асад си стои непоклатим в Дамаск.

Очевидно е, че САЩ и общественото мнение там поддържа линия на изтегляне от ролята на световен полицай в XXI век и затова и всички избрани президенти, макар и с различен профил, се стремят към това. Дали говорят за демокрация и човешки права(Обама и Байдън), или направо слагат сметката на масата (Тръмп), ясно е, че янките в настоящото столетие ще се ограничат в ролята си на световна сила и ще се съсредоточат върху предстоящия сблъсък с Китай. За САЩ Русия не е директна заплаха и дори и Москва да овладее отново (цяла или част от) Европа, това ще е временна щета, доколкото Русия е залязваща сила и няма дългосрочен потенциал, според анализатори във Вашингтон.

За Източна Европа обаче, която винаги е на пътя на всяка руска агресия, подобен подход на изчакване не е печеливш, дори нещо повече – той е катастрофален. Една повторна окупация на Прибалтика и Украйна ще е фатална за народите там, доколкото руснаците нямат и няма и да имат скрупули и спънки да повторят геноцида, който са практикували през по-голямата част от 20 век. Затова и американското изтегляне от Афганистан трябва да запали няколко тревожни лампички в главите на политиците от ЕС. Голяма част от тях са про-руски настроени и склонни да бъдат подкупени от Москва (особено такива в Германия, Франция и Италия), затова държавите от инициативата “Три морета” трябва да поемат своята роля в процеса на обединение на европейските сили срещу външна агресия от страна на режими като тези в Москва и Анкара.

Важно е да се обърне внимание и на необратимото плъзгане на Турция към ислямска диктатура и нео-османистките амбиции на президента-султан, които имат своята дълбока подкрепа в турското общество. Докато американците нехаят или игнорират тази заплаха, Турция се превръща от съюзник в НАТО в държава, която е склонна на нападения и външно-политически авантюри за постигане на вътрешни цели – войните в Сирия, Либия и Карабах го доказаха. Въпрос на време е режимът в Анкара да опита и авантюра на Балканите, където има голяма турска диаспора и с което Турция ще хвърли ръкавица директно в лицето на ЕС. България, поради наличието на турска партия в парламента, изглежда в особено уязвима позиция, доколкото на политическо ниво не може да се формира консенсус за нужните политики към тази заплаха. Добавено към това е и традиционната про-руска ориентация на много слоеве от населението, което на практика отваря възможности за прокси-сблъсъци и дори война, провокирана от външни сили. Този катастрофичен сценарий може да се превърне в реалност доста бързо, като се има в предвид слабата и недофинансирана отбрана и де факто парализираните служби за сигурност, които се ползват главно за политически компромати.

Накратко – изтеглянето на американците от Афганистан бележи и неминуемо свиване на тяхната зона на влияние за сметка на разширението на чужди, антиевропейски зони и сили. Дали това оттегляне ще продължи и от Европа и дали ще попаднем от (що годе) сигурна в разломна зона – предстои да видим. Време е обаче да се събудим и да видим, че мантрата “НАТО ни пази” не работи по начинът, по който много доморасли политици си го представят. НАТО пази тези, които се пазят сами. Останалите ги чака съдбата на Афганистан, Ливан или Сомалия.

Последното външно-политическо предложение на Слави Трифонов предизвика много разнопосочни оценки, наред със състава на предложения от него проекто-кабинет. Да направим един разбор от какво се нуждаят отношенията на България и Македония, преди да качваме галактически стопаджии на руски, американски или китайски ракети носители.

Преди всичко, предложението за северномакедонски астронавт прозвуча обидно – защото гражданите на Република Северна Македония се наричат македонци, и това е отбелязано в Договора от Преспа. Т.е. ако Трифонов искаше да обиди някой в РСМ, то той успя, както стана ясно от изявление на премиера Зоран Заев. Не липсваха и подигравателни коментари в македонски медии – “България не ни пуска в ЕС, но ще ни праща в Космоса” и други. Както правилно са отбелязали скопските новинари, София няма собствена космическа програма, и за да изпрати двама български и един македонски астро-космонавти в орбита, ще трябва да договори цена за това с актуални играчи на пазара – САЩ, Русия, Китай и/или Илън Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън. Въобще, както отбеляза бившият премиер Борисов, поводи за това, балканските крамоли да се превърнат в междузвездни войни, ще има много.

Какво смислено може да се направи все пак, за да може отношенията между София и Скопие да вървят по възходяща линия, въпреки ветото, което се очертава да се задържи по-дълго време. Парите, похарчени за космо-астронавти, биха били по-удачни в следните области.

• Сътрудничество и соработка по отношение на сигурността. В Македония следва да си припомнят, че благодарение И на България бяха приети в НАТО и следва да се държат като член на Алианса, а не като сръбско прокси. В този дух България може да предложи засилване на сътрудничеството във военната област, повече военни учение, обучение на македонски курсанти в български военни училища – особено в тези авиационен и морски профил, каквито Скопие няма. В крайна сметка, космонавтите са 90% бивши военни пилоти. Може да се предложи и македонски офицери да служат в българската армия, по-специално във ВВС и Флота, освен ако РСМ не реши да изгради собствени пълноценни ВВС (което е малко вероятно). Но един македонски пилот на изтребител F-16 Block 70 с български кокарди на крилете ще е чудесен пример за сътрудничество и далеч по реално от полет към звездите. България може (със съдействие и при желание от Македония и Албания) да установи една зона на отговорност и air-policing от Бургас до Дуръс, като подпомогне изграждането на авио-база в Македония и възстановяването на албанската в Кучове. Там могат да бъдат постоянно базирани изтребители от българските ВВС. ВМС също могат и трябва да привлекат македонски офицери на борда си – Черно море се очертава като гореща точка между НАТО и Русия и Македония ще може да заяви нещо повече от вербална позиция на страна-членка. Могат да се обсъждат и други инициативи между двете армии, като създаването на обща сухопътна бригада “Гоце Делчев” например, както и засилване на обмена на разузнавателна информация за действията на Белград, както би подобавало на две съседни страни-съюзнички. Въобще от Скопие се очакват и реални действия, които могат и да разсърдят сръбските им “приятели” и да осветят някои вътрешно-югославски зависимости.
• Сътрудничество и соработка в областта на външната политика. Противно на идеите на ДПМНЕ-Вальево и голяма част от СДСМ, Македония трябва да се отдалечава политически и дипломатически от Сърбия, и да се сближава с България. Чудесна инициатива би била отваряне на съвместни посолства и консулства в страни и региони, където и двете държави нямат такива. Пандемията от Ковид показа, че често македонските граждани са имали нужда от помощ, която им е била оказвана на място от български дипломати. Дали ще са съвместни посолства и консулства само като сгради (с цел намаляване на разходите) или и като персонал – това са детайли на задълбочено сътрудничество, които следва да се избистрят. Във всички случаи обаче това значи, че старата югославска школа в Скопие и старата комунистическа школа в София трябва да се пенсионират и оттеглят.
• Сътрудничество и соработка в областта на инфраструктурата – България и Албания трябва ясно да заявят желанието си за свързване на Бургас и Дуръс с магистрален път и скоростна жп-линия. Тук въпросът не е дали искаме бърза връзка до Скопие – прашаньето е в посока, че България иска пристанище на Адриатика, а Албания – на Черно море. Македония иска ли две нови пристанища на изток и запад, или за нейната икономика е достатъчно да е свързана със Солун на юг и Белград на север? В добавка, България трябва в максимално кратки срокове да изгради всички планирани КПП-та с РСМ и на първо място това при Берово. Между Петрич и Струмица може също да се изградят магистрален път и жп-линия, които после да се свържат със Щип и Гевгелия и останалата част от македонските магистрали и жп-линии.
• Сътрудничество и соработка в областта на образованието – македонците да не са с квоти в български ВУЗ-ове, а всеки гражданин на РСМ да може да постъпи в български университет при условията за български граждани, освен там, където биха имали нужда от специална подкрепа.
• Сътрудничество и соработка в областта на медицината и здравеопазването – да стане възможно македонски граждани свободно да се лекуват в България и български в Македония, като част от обща инициатива за сливане или тясна координация в тази област (да има орган над скопската и софийската НЗОК). Системата за авиомедицинска евакуация, която се обсъжда в България, да обхване и територията на Македония и да бъде с общ диспечерски пункт и два центъра за управление – в София и Скопие.
• Скопие е град от 500 хиляди жители, който отчаяно се задъхва в сегашния си автобусен и автомобилен трафик. Доколкото за град под един милион население не е удачно да се строи метро, то може да се помисли за скоростни трамвайни и тролейбусни линии, каквито е редно да се появят и в градове като Пловдив, Бургас и Варна. Т.е. може да се стартира голяма инициатива за обновление на обществения транспорт в най-големите български и македонски градове.
• Може да се помисли и за вариант за насърчаване на туризма, в който, автомобили с македонска регистрация не плащат винетки в България, а български коли не плащат магистрални такси в Македония.
• Отпадане на роуминга между България и Македония

Това са конкретни инициативи в 8 области, които биха улеснили много живота на обикновените граждани на двете страни, биха засилили икономическото и бизнес-сътрудничество и биха засилили сигурността на Балканите. В подобни инициативи България няма да изглежда нелепо, като с идеята за пращане на космонавти, а съвсем визионерски и прагматично. В нито една от тези идеи не е нужно България да отстъпва от заявените си причини за налагане на Вето за ЕС на Македония, т.е. тези проекти могат да се развиват успешно и въпреки ветото, ако в Скопие осъзнаят интереса си да са по-близо до Европа и по-далеч от Сърбия. А при успешна реализация на тези инициативи, това би довело до увеличение на съвкупния БВП на България и Македония с по-голям процент отколкото е само механичното му сумиране, което би позиционирало двете страни като успешен пример на регионално сътрудничество. Тогава (след 5-10-15 години) може да се окаже, че причините за ветото са отпаднали от само себе си и Македония неусетно е станала член на ЕС, без да се налага да истеризира по въпроса с “идентитетот”.

В последната година се случи така, че се явих на няколко интервюта за работа на различни позиции в Агенция Митници. Веднага искам да поясня – не зная дали бих започнал работа като митнически инспектор с основна брутна заплата 1040 лв. през 2021г., но както казва един приятел с опит в тия дела – “в митниците и НАП никой не ходи заради заплатата”.

Процедурата за подбор на персонал е тежка, тромава и де факто предполага, че човек има цялото време на света, в което чака чиновниците от митниците да му се обадят и да го извикат на интервю, ако е преминал другите фази. Цялото нещо се точи с месеци (между 4 и 6 месеца средно), което, в комбинация с мизерната стартова заплата, не дава шанс на много качествени хора да стигнат до там – просто времето е по-ценно.

За целите на експеримента си, аз се явих на три първоначални теста от около 40-50 въпроса, които преминах с лекота. Тук оценката не е важна, важно е да минеш. Дали ще си отговорил на 20 или на 39 въпроса – няма значение. Горе-долу всеки човек с базови знания по право и икономика може да премине тази летва. Има и стандартни въпроси-уловки, които са лесно отличими.

Втората цедка е т.нар. “интегритет” – изпит, в който човек трябва да отговори на около 300 въпроса за по-малко от час. Това е своеобразен психотест, в който от Института на МВР искат да научат най-общо казано дали сте склонни да лъжете и дали различавате добро от лошо. Има разни примерни тестове в мрежата, ако някой иска да види в подробности. Интересно е да се отбележи, че през 2017г. Агенция Митници заменя тестовете за интелигентност с тестове за интегритет. Показателно. Не е за пропускане и фактът, че де факто в последните десет години митниците са били ръководени от бивши полицаи, назначени на позицията лично от бившия премиер Бойко Борисов. И тук коментарите са излишни.

След интегритета идва и черешката на тортата – интервюто. Звънят ви от скрит номер, и ви казват, че на еди-коя си дата в толкова и толкова часа ви канят на интервю. Направо ви призовават, защото нямате опция да уговорите по-удобен час. Самото интервю протича по стандартен начин – Защо искате да работите в Агенция Митници? Тук се очаква да обясните вашата огромна любов към точно тази държавна служба и как ниската заплата не ви демотивира ни най-малко. След това ви питат защо сте избрали конкретния отдел, дирекция и прочее, все едно това е било от значение, когато сте си подавали документите – всеки е наясно, че човек подава документи за всички обявени позиции. Все пак се очаква да изразите ентусиазъм от монотонна работа пред компютър и да кажете – о, това е, за което съм мечтал. Следва въпрос за дигитална компетенция, който всъщност е фокусиран около Майкрософт Офис и Господ-Бог на всеки чиновник – екселските таблици. Нищо друго няма значение, дигиталната компетентност е застинала на ниво Ексел и Солитер (пасианс).

Абсолютно убедено твърдя, че интервюто и всичките му въпроси са проформа – печелившите кандидати се знаят предварително, някои дори не се явяват на това интервю. Накрая при различни отговори за различни позиции получавате еднакви оценки, еднакви и с другите кандидати, които са отпаднали (още преди интервюто разбира се). Разсеяна чиновничка от ТРЗ-отдела (известен и като Ейч-Ар) ми прати резултати на друг човек, след което се поправи и ми прати и моите – абсолютно еднакви оценки по всички позиции от “интервютата”. Обзалагам се, че не са ни слушали на проформа-събеседването. Просто е било нужно да претупат 15-20 човека, за да обявят назначението на избраните.

В заключение ще споделя едно изцяло мое субективно усещане – не ме напускаше чувството, че ме интервюират хора, които са с поне 20 пункта по-ниско интелигентни от мен. Това разбира се е субективно – пробвайте и ще се убедите сами. Вероятно това е резултат от десет години милиционерска дейност в Митниците, но твърде е възможно и да има стари рецидиви.

Очаквано, 45-тото Народно събрание не можа да излъчи работещо мнозинство и след месец спорна “работа” се разпусна. Причината за този блокаж беше очевидна – никоя от новите партии в парламента не искаше да комуникира, камо ли да подкрепи някоя от старите. В този случай имахме де факто два парламента, всеки от тях със свой дневен ред и невъзможност да излъчи правителство.

Допълнителен стимул за липсата на разбирателство беше и желанието на част от политическите играчи да се мине през правителство на президента Радев, което да изрине част от Авгиевите обори, размирисали се особено много след третия мандат на ГЕРБ. Това вклюваше и назначение на нов ЦИК, промени в ИК и пречупване, доколкото е възможно, възможността на Борисовата машина да манипулира и купува изборите по места. На какво са способни даваше сигнали самият Цветан Цветанов, който явно отлично знае, какво е вършил когато е бил начело на предизборните щабове на ГЕРБ. Знаков беше случаят в каварненското село Белгун, където местния кмет беше пребит от активисти на ГЕРБ заради невъзможността му да изпълни предварителна договорка за брой гласове за управляващата партия.

Случаят Светослав Илчовски и истеричната реакция на премиера Борисов и ГЕРБ доведоха до ясен знак за обществото – нови избори са повече от необходими, като нова доза антиотрова, след като старата доза е дала частични резултати. Отказът на Слави Трифонов и БСП да излъчат правителства, които биха били проформа подкрепени и де факто слаби и на косъм от оставка във всеки един момент, е логичен. Едно правителство неминуемо трупа и негативи, и непопулярни решения, а целта на ГЕРБ беше прозрачна – да вкара Трифонов в капаните, поставени от нея, да го остави да трупа негативи няколко месеца и после да предизвика оставка на този кабинет, който е окалял образа на певеца-шоумен-политик и се отиде на нови избори тогава. За Слави този капан не сработи и така се случи и кошмарът на Борисов – служебен кабинет, съставен от президента Радев. До какво ще доведе това, предстои да видим, но първият знак за изменения ще е промяна в изборните резултати и отпадането и/или влизането на някои играчи в парламента. Дали “патриотите” ще се завърнат, дали хората около Мая Манолова ще отпаднат е важен лакмус. Друг лакмус е, ще има ли увеличение на подкрепата за ГЕРБ, БСП и ИТН, което би отбелязало тенденция в избирателните нагласи и ще даде и насока за това дали да се преговаря за коалиции и при какви условия. Предстои да видим какво следва.

Пиша този текст, провокиран от един статус на Владислав Панев (съпредседател на Зелените и Демократична България) във Фейсбук. И преди съм го писал, но ще повторя – България трябва да изгради напречни коридори от Дунав до Гърция (Солун/Атина, Кавала и Александруполис) и Турция (Лозенград) с което да се свърже още по-силно със своите съюзници в НАТО и ЕС и особено да се подсили Източният фланг на НАТО и Инициативата “Три морета”, както е отбелязал Георги Цветков отдолу.

Панев предпоставя, че България се конкурира със Сърбия и Северна Македония за трафика от Централна Европа към Турция, Гърция и Близкия изток. България се конкурира със Сърбия не само за това, но и геополитически и в този ред на мисли беше абсолютна грешка изграждането на Турски поток и АМ Европа ПРЕДИ, а не СЛЕД изграждането на магистрала и жп-линия Солун-Видин и магистрален път Русе – Търново – Стара Загора – Свиленград. Сърбия задълго ще остане извън ЕС и нашата роля е не да и помагаме да става централен транспортен хъб, а да спомагаме транспортния трафик да не напуска Съюза. Дори сърбите, пътуващи за Гърция през лятото, предпочитат да влязат в България и после в Гърция, вместо да чакат на две македонски граници. Подобно е и положението с камионите, пътуващи от Унгария в посока Гърция – всеки може да потвърди, че трафикът по Е-79 се е увеличил драстично.

В допълнение – Инициативата “Три морета” планира засилване на връзките между Скандинавието (тунел под Финския залив между Хелсинки и Талин, който избягва Русия), транс-балтийска жп-линия, която да свързва Талин, Рига и Вилнюс с Полша, както и тръбопроводи и електро-енергийни връзки по остта Север-Юг, в която да се включи и Украйна, търсеща интеграция с Европа и отдалечаване от Русия. България е на ключово място в тази Инициатива и заедно с Хърватска и Албания може активно да предлага проекти за Балканите.

В този ред на мисли, България трябва усилено да инвестира в трите напречни връзки от Дунав до Гърция и Турция, които дават конкурентно предимство – Видин-Кулата, Русе-Свиленград и Дуранкулак-Малко Търново. Тези връзки трябва да се изграждат в габарит магистрали за автомобилния и скорстни жп-линии за релсовия транспорт. Видин трябва да се свърже със жп-линия със Неготин (в момента България има само една жп-връзка със Сърбия при Калотина), което многократно би повишило значението на Дунав мост 2. Освен това, може и трябва да се помисли за повторно отваряне на Летище Видин и Пристанщето и Речна гара Видин, което би превърнало града в пълноценен транспортен хъб – воден, жп, автомобилен и въздушен, и притегателен център за инвестиции и бизнес. В добавка – след изграждането на магистралата Ботевград-Видин и тунела под Петрохан, следва да се изгради и магистрален път Видин – Кула/Брегово, което да позволи и по-голяма част от трафика от Сърбия да влиза в България преди Калотина. София има и достатъчно лостове, с които да накара Белград да инвестира в “Дунавска магистрала” от Белград до Зайчар/Неготин, ако не иска да изгуби целия трафик от Западна Европа за сметка на Румъния.

Магистрала Янтра с тунел под Шипка и включването ѝ към АМ Марица ще донесе още трафик от Румъния и ще направи изграждането на поне още три моста над Дунав приоритетно – при Русе-Запад, Свищов и Никопол. В добавка, там трябва да има и жп-линии. Изграждане на магистрала Свиленград -Александруполис е нещо, което трябва да се иска от Гърция.

Магистрала и скоростна жп-линия Одеса-Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул би затвърдило значението на Западният Черноморски пръстен в Инициативата “Три морета”, и би свързало още по-силно Украйна с членките на НАТО Румъния, България и Турция.

Трябва активно да се развива и Коридор номер 8 – за връзка на България и Черно море с Адриатика, както и за преки транспортни връзки с Косово, Черна гора и Хърватска в обход на Сърбия. Коридор номер 8 трябва да бъде продължен и в посока Кавказ с ежедневни фериботни връзки между Варна и Бургас и Батуми и Поти в Грузия, откъдето да се изгрждат връзки с Каспийско море, Средна Азия и Иран. Коридор номер 8 може да е основата на едно активно сътрудничество между България, Македония, Черна гора, Хърватска и Албания за изграждане в рамките на НАТО на обширна зона на отговорност (air policing и др.) между Адриатика и Черно Море, която би неутрализирала руското прокси Сърбия. Това е с цел проектите за икономическа и транспортна свързаност да се представят в гео-политически аспект, който да им гарантира активна подкрепа от Вашингтон, която да неутрализира съпротивата на Гърция (която от години саботира Коридор 8) и Сърбия, която се опитва да въвлече Скопие в про-руски и анти-европейски инициативи. Цялата Инициатива “Три морета” се ползва с активната подкрепа на САЩ, а който се е занимавал с големи инфраструктурни проекти, знае какво значи това. Строителите и инвеститорите в Северен поток 2 знаят най-добре какво значи и опозицията на Вашингтон срещу някой проект. България следва да използва тези карти в своя полза и да кара и другите да се съобразяват – особено ако тези други са кандидати за ЕС, в който ние сме пълноправен член.

На местно ниво, може да се помисли за въвеждане на диференцирани такси за Дунав мост 2 за коли с регистрации във Видин, Монтана и Враца с цел подпомагане на местните хора и бизнес. За цяла България може да се предвидят и диференцирани винетни стикери (само в една област и/или по-евтини за хора, които пътуват по-малко от 180 дни годишно) в полза на избирателите и данъкоплатците. Но това вече е друга тема.