Очаквано, 45-тото Народно събрание не можа да излъчи работещо мнозинство и след месец спорна “работа” се разпусна. Причината за този блокаж беше очевидна – никоя от новите партии в парламента не искаше да комуникира, камо ли да подкрепи някоя от старите. В този случай имахме де факто два парламента, всеки от тях със свой дневен ред и невъзможност да излъчи правителство.
Допълнителен стимул за липсата на разбирателство беше и желанието на част от политическите играчи да се мине през правителство на президента Радев, което да изрине част от Авгиевите обори, размирисали се особено много след третия мандат на ГЕРБ. Това вклюваше и назначение на нов ЦИК, промени в ИК и пречупване, доколкото е възможно, възможността на Борисовата машина да манипулира и купува изборите по места. На какво са способни даваше сигнали самият Цветан Цветанов, който явно отлично знае, какво е вършил когато е бил начело на предизборните щабове на ГЕРБ. Знаков беше случаят в каварненското село Белгун, където местния кмет беше пребит от активисти на ГЕРБ заради невъзможността му да изпълни предварителна договорка за брой гласове за управляващата партия.
Случаят Светослав Илчовски и истеричната реакция на премиера Борисов и ГЕРБ доведоха до ясен знак за обществото – нови избори са повече от необходими, като нова доза антиотрова, след като старата доза е дала частични резултати. Отказът на Слави Трифонов и БСП да излъчат правителства, които биха били проформа подкрепени и де факто слаби и на косъм от оставка във всеки един момент, е логичен. Едно правителство неминуемо трупа и негативи, и непопулярни решения, а целта на ГЕРБ беше прозрачна – да вкара Трифонов в капаните, поставени от нея, да го остави да трупа негативи няколко месеца и после да предизвика оставка на този кабинет, който е окалял образа на певеца-шоумен-политик и се отиде на нови избори тогава. За Слави този капан не сработи и така се случи и кошмарът на Борисов – служебен кабинет, съставен от президента Радев. До какво ще доведе това, предстои да видим, но първият знак за изменения ще е промяна в изборните резултати и отпадането и/или влизането на някои играчи в парламента. Дали “патриотите” ще се завърнат, дали хората около Мая Манолова ще отпаднат е важен лакмус. Друг лакмус е, ще има ли увеличение на подкрепата за ГЕРБ, БСП и ИТН, което би отбелязало тенденция в избирателните нагласи и ще даде и насока за това дали да се преговаря за коалиции и при какви условия. Предстои да видим какво следва.
