В последната година се случи така, че се явих на няколко интервюта за работа на различни позиции в Агенция Митници. Веднага искам да поясня – не зная дали бих започнал работа като митнически инспектор с основна брутна заплата 1040 лв. през 2021г., но както казва един приятел с опит в тия дела – “в митниците и НАП никой не ходи заради заплатата”.
Процедурата за подбор на персонал е тежка, тромава и де факто предполага, че човек има цялото време на света, в което чака чиновниците от митниците да му се обадят и да го извикат на интервю, ако е преминал другите фази. Цялото нещо се точи с месеци (между 4 и 6 месеца средно), което, в комбинация с мизерната стартова заплата, не дава шанс на много качествени хора да стигнат до там – просто времето е по-ценно.
За целите на експеримента си, аз се явих на три първоначални теста от около 40-50 въпроса, които преминах с лекота. Тук оценката не е важна, важно е да минеш. Дали ще си отговорил на 20 или на 39 въпроса – няма значение. Горе-долу всеки човек с базови знания по право и икономика може да премине тази летва. Има и стандартни въпроси-уловки, които са лесно отличими.
Втората цедка е т.нар. “интегритет” – изпит, в който човек трябва да отговори на около 300 въпроса за по-малко от час. Това е своеобразен психотест, в който от Института на МВР искат да научат най-общо казано дали сте склонни да лъжете и дали различавате добро от лошо. Има разни примерни тестове в мрежата, ако някой иска да види в подробности. Интересно е да се отбележи, че през 2017г. Агенция Митници заменя тестовете за интелигентност с тестове за интегритет. Показателно. Не е за пропускане и фактът, че де факто в последните десет години митниците са били ръководени от бивши полицаи, назначени на позицията лично от бившия премиер Бойко Борисов. И тук коментарите са излишни.
След интегритета идва и черешката на тортата – интервюто. Звънят ви от скрит номер, и ви казват, че на еди-коя си дата в толкова и толкова часа ви канят на интервю. Направо ви призовават, защото нямате опция да уговорите по-удобен час. Самото интервю протича по стандартен начин – Защо искате да работите в Агенция Митници? Тук се очаква да обясните вашата огромна любов към точно тази държавна служба и как ниската заплата не ви демотивира ни най-малко. След това ви питат защо сте избрали конкретния отдел, дирекция и прочее, все едно това е било от значение, когато сте си подавали документите – всеки е наясно, че човек подава документи за всички обявени позиции. Все пак се очаква да изразите ентусиазъм от монотонна работа пред компютър и да кажете – о, това е, за което съм мечтал. Следва въпрос за дигитална компетенция, който всъщност е фокусиран около Майкрософт Офис и Господ-Бог на всеки чиновник – екселските таблици. Нищо друго няма значение, дигиталната компетентност е застинала на ниво Ексел и Солитер (пасианс).
Абсолютно убедено твърдя, че интервюто и всичките му въпроси са проформа – печелившите кандидати се знаят предварително, някои дори не се явяват на това интервю. Накрая при различни отговори за различни позиции получавате еднакви оценки, еднакви и с другите кандидати, които са отпаднали (още преди интервюто разбира се). Разсеяна чиновничка от ТРЗ-отдела (известен и като Ейч-Ар) ми прати резултати на друг човек, след което се поправи и ми прати и моите – абсолютно еднакви оценки по всички позиции от “интервютата”. Обзалагам се, че не са ни слушали на проформа-събеседването. Просто е било нужно да претупат 15-20 човека, за да обявят назначението на избраните.
В заключение ще споделя едно изцяло мое субективно усещане – не ме напускаше чувството, че ме интервюират хора, които са с поне 20 пункта по-ниско интелигентни от мен. Това разбира се е субективно – пробвайте и ще се убедите сами. Вероятно това е резултат от десет години милиционерска дейност в Митниците, но твърде е възможно и да има стари рецидиви.
