Последното външно-политическо предложение на Слави Трифонов предизвика много разнопосочни оценки, наред със състава на предложения от него проекто-кабинет. Да направим един разбор от какво се нуждаят отношенията на България и Македония, преди да качваме галактически стопаджии на руски, американски или китайски ракети носители.
Преди всичко, предложението за северномакедонски астронавт прозвуча обидно – защото гражданите на Република Северна Македония се наричат македонци, и това е отбелязано в Договора от Преспа. Т.е. ако Трифонов искаше да обиди някой в РСМ, то той успя, както стана ясно от изявление на премиера Зоран Заев. Не липсваха и подигравателни коментари в македонски медии – “България не ни пуска в ЕС, но ще ни праща в Космоса” и други. Както правилно са отбелязали скопските новинари, София няма собствена космическа програма, и за да изпрати двама български и един македонски астро-космонавти в орбита, ще трябва да договори цена за това с актуални играчи на пазара – САЩ, Русия, Китай и/или Илън Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън. Въобще, както отбеляза бившият премиер Борисов, поводи за това, балканските крамоли да се превърнат в междузвездни войни, ще има много.
Какво смислено може да се направи все пак, за да може отношенията между София и Скопие да вървят по възходяща линия, въпреки ветото, което се очертава да се задържи по-дълго време. Парите, похарчени за космо-астронавти, биха били по-удачни в следните области.
- Сътрудничество и соработка по отношение на сигурността. В Македония следва да си припомнят, че благодарение И на България бяха приети в НАТО и следва да се държат като член на Алианса, а не като сръбско прокси. В този дух България може да предложи засилване на сътрудничеството във военната област, повече военни учение, обучение на македонски курсанти в български военни училища – особено в тези авиационен и морски профил, каквито Скопие няма. В крайна сметка, космонавтите са 90% бивши военни пилоти. Може да се предложи и македонски офицери да служат в българската армия, по-специално във ВВС и Флота, освен ако РСМ не реши да изгради собствени пълноценни ВВС (което е малко вероятно). Но един македонски пилот на изтребител F-16 Block 70 с български кокарди на крилете ще е чудесен пример за сътрудничество и далеч по реално от полет към звездите. България може (със съдействие и при желание от Македония и Албания) да установи една зона на отговорност и air-policing от Бургас до Дуръс, като подпомогне изграждането на авио-база в Македония и възстановяването на албанската в Кучове. Там могат да бъдат постоянно базирани изтребители от българските ВВС. ВМС също могат и трябва да привлекат македонски офицери на борда си – Черно море се очертава като гореща точка между НАТО и Русия и Македония ще може да заяви нещо повече от вербална позиция на страна-членка. Могат да се обсъждат и други инициативи между двете армии, като създаването на обща сухопътна бригада “Гоце Делчев” например, както и засилване на обмена на разузнавателна информация за действията на Белград, както би подобавало на две съседни страни-съюзнички. Въобще от Скопие се очакват и реални действия, които могат и да разсърдят сръбските им “приятели” и да осветят някои вътрешно-югославски зависимости.
- Сътрудничество и соработка в областта на външната политика. Противно на идеите на ДПМНЕ-Вальево и голяма част от СДСМ, Македония трябва да се отдалечава политически и дипломатически от Сърбия, и да се сближава с България. Чудесна инициатива би била отваряне на съвместни посолства и консулства в страни и региони, където и двете държави нямат такива. Пандемията от Ковид показа, че често македонските граждани са имали нужда от помощ, която им е била оказвана на място от български дипломати. Дали ще са съвместни посолства и консулства само като сгради (с цел намаляване на разходите) или и като персонал – това са детайли на задълбочено сътрудничество, които следва да се избистрят. Във всички случаи обаче това значи, че старата югославска школа в Скопие и старата комунистическа школа в София трябва да се пенсионират и оттеглят.
- Сътрудничество и соработка в областта на инфраструктурата – България и Албания трябва ясно да заявят желанието си за свързване на Бургас и Дуръс с магистрален път и скоростна жп-линия. Тук въпросът не е дали искаме бърза връзка до Скопие – прашаньето е в посока, че България иска пристанище на Адриатика, а Албания – на Черно море. Македония иска ли две нови пристанища на изток и запад, или за нейната икономика е достатъчно да е свързана със Солун на юг и Белград на север? В добавка, България трябва в максимално кратки срокове да изгради всички планирани КПП-та с РСМ и на първо място това при Берово. Между Петрич и Струмица може също да се изградят магистрален път и жп-линия, които после да се свържат със Щип и Гевгелия и останалата част от македонските магистрали и жп-линии.
- Сътрудничество и соработка в областта на образованието – македонците да не са с квоти в български ВУЗ-ове, а всеки гражданин на РСМ да може да постъпи в български университет при условията за български граждани, освен там, където биха имали нужда от специална подкрепа.
- Сътрудничество и соработка в областта на медицината и здравеопазването – да стане възможно македонски граждани свободно да се лекуват в България и български в Македония, като част от обща инициатива за сливане или тясна координация в тази област (да има орган над скопската и софийската НЗОК). Системата за авиомедицинска евакуация, която се обсъжда в България, да обхване и територията на Македония и да бъде с общ диспечерски пункт и два центъра за управление – в София и Скопие.
- Скопие е град от 500 хиляди жители, който отчаяно се задъхва в сегашния си автобусен и автомобилен трафик. Доколкото за град под един милион население не е удачно да се строи метро, то може да се помисли за скоростни трамвайни и тролейбусни линии, каквито е редно да се появят и в градове като Пловдив, Бургас и Варна. Т.е. може да се стартира голяма инициатива за обновление на обществения транспорт в най-големите български и македонски градове.
- Може да се помисли и за вариант за насърчаване на туризма, в който, автомобили с македонска регистрация не плащат винетки в България, а български коли не плащат магистрални такси в Македония.
- Отпадане на роуминга между България и Македония
Това са конкретни инициативи в 8 области, които биха улеснили много живота на обикновените граждани на двете страни, биха засилили икономическото и бизнес-сътрудничество и биха засилили сигурността на Балканите. В подобни инициативи България няма да изглежда нелепо, като с идеята за пращане на космонавти, а съвсем визионерски и прагматично. В нито една от тези идеи не е нужно България да отстъпва от заявените си причини за налагане на Вето за ЕС на Македония, т.е. тези проекти могат да се развиват успешно и въпреки ветото, ако в Скопие осъзнаят интереса си да са по-близо до Европа и по-далеч от Сърбия. А при успешна реализация на тези инициативи, това би довело до увеличение на съвкупния БВП на България и Македония с по-голям процент отколкото е само механичното му сумиране, което би позиционирало двете страни като успешен пример на регионално сътрудничество. Тогава (след 5-10-15 години) може да се окаже, че причините за ветото са отпаднали от само себе си и Македония неусетно е станала член на ЕС, без да се налага да истеризира по въпроса с “идентитетот”.
