БСП отбеляза стремителен спад в подкрепата си и за първи път в историята слезе до трета политическа сила в парламента. Въпросът е – дали тези под 500 хиляди гласа на 4-ти април 2021г. бележат началото на края на БСП като сериозна политическа сила, или са просто временен спад.
В най-новата история на България БСП и ДПС са единствените партии, които не са изпадали от политическия живот за последните 32 години. СДС, която беше основна опозиционна и управляваща сила до 2001г., в последното десетилетие практически се сви до маргинална организация и смокиново листо на управляващата партия ГЕРБ, която вече заема целия спектър на политическия живот. След като се престори на дясна партия, сега ГЕРБ прилага и тактики, с които да привлича електорат и от БСП и от националистичните формации, което обаче се сблъсква с утвърдения им вече образ на основна корупционна сила в последното десетилетие. Но за ГЕРБ – друг път.
БСП успя да задържи сравнително хомогенен електорат през последните петилетки, който обаче страда от всички болести на възрастните хора и се топи с около 150-200 хиляди души на всеки изборен цикъл. Социалистическата партия същевременно не може да излъчи модерни послания (ако не броим за такива заклинанията за вярност към Русия и носталгията по тоталитаризма) и затова цикли в собствен сос, за радост на опонентите си, които и нанасяха удари, но внимаваха да не убият толкова удобна опозиция. В България има достатъчно хора, които помнят първия голям провал на БСП в демократичните времена (правителството на Виденов) и виждат, че партията ментално не се е променила и на йота оттогава. Правителството на Орешарски стана известно с едно единствено нещо – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а Сергей Станишев беше премиер в коалиция с НДСВ и ДПС, в която той носеше негативите, а позитивите (доколкото ги имаше) си ги присвояваха партньорите му. Никой не иска да остави БСП сама на държавното кормило, защото тази партия, проядена от корпоративни интереси и руско влияние, лесно може да зачеркне всички позитиви от членството на България в НАТО и ЕС, като при това засили и негативите. Не става въпрос, че Позитано би се опитало да извади формално България от тези съюзи – достатъчно е да блокира и сега доста компрометираното членство с необмислени действия, които да поставят страната в изолация. БСП вече няма и управленски потенциал, което компенсира с откровени комунистически залитания и басни, плюс крайнодясна реторика в определени моменти. В това се и крие причината за сегашния спад, който се очертава да продължи под славното ръководство на Корнелия Нинова, която не вижда проблема в партията си. Докато харчи пари, за да копира пропагандния модел на НФСБ/Атака и прави телевизия в 21 век, соц лидерката не осъзнава, че посланията и стремежите и са безнадеждно остарели и не грабват никого през 2021г. Хората, които гласуват за БСП, са го правили и през миналия век и не четат управленските ѝ програми – цели области бяха червени, преди демографията да каже тежката си дума.
Бъдещето на БСП като партия остава неясно – или ще успеят да се видят отстрани и да се вземат в ръце, за да загърбят русофилието и да станат модерна българска лява партия, или ще станат брошка на ГЕРБ (или друга милиционерска партия), която ще ги прилапа, както прилапа и остатъците от СДС. Среден вариант – също има.
