Преди дни беше направено изявление от страна на прокуратурата, че е заловена шпионска група, която предавала чувствителни военни тайни на….Русия. Групата била ръководена от бивш зам.шеф на военното разузнаване – Иван Илиев, учил шпионски занаят в СССР и женен за рускиня. Освен него в групата била и жена му, както и четирима кадрови военни. Предстои да видим как ще се развие по натам този трилър, който главният прокурор Гешев изтъкна като мащабен успех, “без аналог от 1944г. насам”.
Поредният шпионски скандал в отношенията София-Москва даде повод и на министър-председателя Борисов наивно да призове – Кремъл да спре да шпионира България. Премиерът не пропусна да пусне и стрела срещу основния си противник в България – президента Румен Радев, когото обвини, че се спотайва, като използва витиеватия израз “радиомълчание”.
Ще се съобрази ли Путин с Борисов и неговите призиви за дружба без шпионство? Не, разбира се. Бегъл поглед върху отношенията на Русия с НАТО/ЕС и България в частност показва, че Кремъл изключително е активизирал цялата си агентура, като част от целта си да внесе разнобой и да разедини съюзниците, а за София е отредена роля на троянски кон или магаре. Москва вижда в българското правителство изключително слаб противник, спрямо който може да прилага целия си арсенал активни мероприятия – като се започне от опити за убийство (разкрит от групата Bellingcat, и реално потулен от българската прокуратура и власти) на българския бизнесмен Емилиян Гебрев до вербуване на български военни и политици. В България има няколко партии, които открито обслужват интересите на Москва – това са Възраждане на Костадин Костадинов (познат и като Костя Копейкин), новия проект на шефа на движение Русофили Николай Малинов, Атака на Волен Сидеров и БСП, която издига все по анти-западни и проруски лица. Освен това управляващата партия ГЕРБ обслужва руските икономически интереси с пари от българския бюджет, а турската ДПС явно играе и казачок, когато обръчите го изискват. Заслужават отбелязване и паравоенни формирования и групировки от типа на БНО Шипка, които поразително приличат на спящи терористични клетки, които дори не правят и опит да се крият, докато чакат момент да станат зелени човечета.
На този фон изпъква фактът, че в последните две години шестима руски дипломати бяха изгонени от България, на което Москва отговори реципрочно и обвини София, че подкопава руско-българските отношения. Основата, на която руснаците си представят тези отношения вероятно е същата, която им е позволила да имат посолство в България през 1941-44г. и да имат шпионска централа с дипломатически имунитет в страна, де факто съюзник на Третия райх по това време. Освен това, вербуват и българския посланик в Москва по това време Иван Стаменов, което им дава безценна информация за политическите и военните настроения и ходове на Царска България. Заловените от Иван Гешев шпиони повтарят сценария на Владимир Заимов – кадрови военен, осъден на смърт и разстрелян за шпионаж в полза на СССР. Има и тогавашни зелени човечета – шумкари, диверсанти, подводничари, с които Москва води необявена война срещу България.
Заслужава си да се зададат следните въпроси на Иван Гешев, който смело обяви групата за опасна, конспиративна и продаваща “Родината си за жълти стотинки”:
- Какво става с делото срещу Николай Малинов и другите уличени в агентурна дейност лица – събират ли се доказателства и кога делото ще влезе в съда по същество?
- Какво става с издирването на лицата от ГРУ, заподозрени в опит за убийство на Емилиян Гебрев?
- Какво става с делото срещу бившия военен министър Николай Ненчев, който беше обвинен от предишния главен прокурор Сотир Цацаров, че е “ощетил интересите на руската страна” като е подписал договор за ремонт на МиГ-29 в Полша (страна съюзник от НАТО).
- Какво става с искането на Прокуратурата за заличаване на партията Възраждане?
Има и други въпроси, които могат да се зададат на Прокуратурата, но след като горните получат отговор. Например – кой и как възложи на руски изпълнители под саудитска шапка строежа на Турски (Балкански) поток в България, и кои са виновни за фиаското АЕЦ Белене, в което България загуби няколко милиарда?
Най-комичното в целия случай е, че всъщност МО само плаща на Русия “жълтите стотинки”, с които Москва подкупва българските си агенти и шпиони – под формата на над сто милиона лева, изляти в последните години за ремонт и “модернизация” на остаряла руска и съветска бойна техника.
За да илюстрираме цялата абсурдност на ситуацията ще посочим – през 2021г. в българските служби, в МО и в МВР има хора, учили в СССР и Русия, с нездрави семейни връзки и податливи на вражеска вербовка. На професионален шпионски жаргон те се наричат запъртъци, а защо не са прочистени е въпрос с 15-годишна (поне) давност. България продължава да използва техника и да плаща пари за поддръжка на страна, която недвусмислено ни е обявила за свой враг – пак повече от три петилетки време. Защо се прави и кой печели от това също е въпрос с понижена трудност към Прокуратурата на Република България.
