В светлината на изострените отношения между НАТО и Русия и засилената военна подготовка за евентуална инвазия от страна на Москва е постъпило предложение от ген. Тод Уолтърс за засилване на натовското военно присъствие в по югоизточния фланг на НАТО, а именно – в България и Румъния. Това предложение не е изненадващо предвид милитаризацията на Черно море и окупираният полу остров Крим от страна на Русия, която се опитва да прилага спрямо Запада тактиката А2АD (anti access, area denial) и с провокативни мерки на ръба на откровената война да разубеди страните в Алианса от активно ангажиране на Източния фланг. Какво следва да направи България?
Повече от сигурно е, че тази новина ще предизвика силен вой и крясъци у цялата родна русофилска и псевдопатриотична дружина и руска агентура, начело с новоизлюпените парламентаристи около Костя Копейкин и шпионинът Малинов. Руската амбасада също ще засили активните мероприятия и това ще е първото изпитание пред кабинета Петков – дали службите ще си свършат работата да разкрият, а МВнР да изгони десетина руски “дипломата”? Като се има в предвид, че назначенията в службите са на Радев, а политическия кабинет на министърката е съставен от доносници и дърти разведки – едва ли, но пък може и “харвардските момчета” приятно да ни изненадат, особено ако получат данни от западни служби и силна подкрепа от Козяк и Вашингтон.
България обаче може и трябва да използва това предложение на съюзниците в НАТО за да заяви и прокара силна и проактивна позиция, а не да се опитва да се сниши и да лавира между недоволството на Москва, която вече 15 години не спира да заплашва с ядрена война всички, в това число и нас.
- Предложение за възстановяване и съвместно опериране на бившите авиобази Равнец, Добрич и/или Балчик, както и на Габровница до Монтана. Съюзници като Канада, Германия, Дания, Норвегия, Холандия, Франция, Италия и Белгия могат да инвестират в тези бази и да пребазират част от своите самолети в тях (по една-две ескадрили на ротационен принцип е достатъчно) и те се ползват паралелно с нашите ВВС. Първите три бази са разположени де факто покрай морето, а Габровница е отлична опорна точка за контрол на руско-китайското прокси Сърбия. Тези четири военни бази са били активни по времето на социализма и Варшавския договор, когато България е имала 150-хилядна армия, така че днес това може да се използва от ПР-гледна точка като “възстановяване на миналата мощ на българската авиация”. В добавка, България може да договори втората партида от 8-10 машини F-16 Block70, както и да започне преговори за още една пълноценна ескадрила от 18-20 изтребителя, които да поемат бойни дежурства покрай морето. Заедно с Румъния, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония, България може да формира цялостна зона на контрол между Черно и Адриатическо море, като участието на Тирана, Подгорица и Скопие (които де факто нямат собствени ВВС) може да е с авиобази и наземни екипи, и/или техни офицери да служат и като пилоти в съюзните авиации след нужното обучение.
- Възстановяване на Дунавската флотилия като противовес на сръбската такава, и като начин България да заяви силно присъствие в региона – достатъчно е във Видин, Белене и Козлодуй да се базират няколко бързи ракетни катера и бронирани десантни съдове като шведските CB90 или украинските клас Гюрза – с дължина до 18-20 метра, ширина 4-5 и газене около метър. С въоръжение от едно бързо стрелящо оръдие, 3-4 картечници и екипаж от около 15-20 пехотинци, тези водни шурмови лодки могат да изиграят отлична роля и в охраната и отбраната на планираните от премиера Петков мостове с отбранително-военно предназначение.
- Прехвърляне на съюзнически съдове на НАТО под български и/или румънски флаг, като техните екипажи се командироват за времето на службата, а на самият кораб има един или няколко български офицери. Така в Черно море могат да присъстват за по-дълго време кораби от по-мощни натовски флотилии, без да попадат под ограниченията на Конвенцията от Монтрьо. България и Румъния следва да се замислят и за сериозно увеличение на своите военноморски сили, за да постигнат макар и относителен паритет с руския флот. Отново, по линия на НАТО, македонски офицери могат да служат във ВМФ след съответно обучение.
- България да изгради, оборудва и сертифицира по стандартите на НАТО 6-8 ББГ (батальонни бойни групи), както и да е готова да посрещне поне още толкова от съюзниците, които да бъдат постоянно или ротационно дислоцирани в страната.
- Всички тези действия, дори и само заявени като политическа воля, биха извадили София от положението на пасивен и съзерцателен полу-член на НАТО.
Разбира се, старт на подобни действия и политическа воля в тази посока трудно може да се очаква, докато Президентството, МО и МВнР са пълни с бивши ченгета от ДС, клели се във вечна дружба на СССР и чакащи и до сега червената армия да ги освободи. Докато президентът в прав текст казва, че “Крим е руски, какъв да е” е трудно да накараме който и да е от съюзниците да гледа сериозно на България като държава-членка на Източния фланг на НАТО.
