След предложението на НАТО за разполагане на войски в България, както и се очакваше, в средите на руската агентура и присъдружните и “анализатори”. Пример за това е бившият служител на ДС Боян Чуков, чиято свързаност с комунизма и настоящия кремълски режим е видна за всички. В няколко изяви той открито говори за доброволно излизане от НАТО, за да не бъде България цел на руското отмъщение. Подобни публикации и изяви от страна на руската агентура са чист вид информационна и психологическа война, водена от чужди сили срещу България и нейните интереси. Целта е да се посее съмнение и неувереност във външнополитическата ориентация на страната в навечерието на очевидни приготовления за война от страна на Москва. За всеки, който е запознат с историята, е ясно, че това е повторение на ситуацията непосредсвено преди ВСВ, в която СССР окупира първо Източна Полша и Прибалтика, а в крайна сметка идва и до България и всякакви опити да се спасим от нашествието на Сталин се оказват неуспешни. Това явно не е известно на Мартин Карбовски, в чиято интелигентност винаги съм се съмнявал – ето и защо. Той или съзнателно прави това за пари, или просто е полезен идиот – трети вариант няма. В този хор влиза и Явор Дачков със сайта си Гласове.ком, както и друга персона с фамилия Дачкова, превела ето този пасквил от разположена по на запад руска агентурна единица. Всички приказки за снишаване, недразнене на руската мечка и прочее глупости издават едно – елементарно непознаване на историята и манталитета на средния руски мужик, облъчен от руска имперска пропаганда. За интелекта и заблудите на масово зомбирания рашист може да видите и следното видео. В него се говори за три български “предателства”, които рашизмът е измислил и постоянно опитва да натяква на българите, които не са се оказали достатъчно удобни за имперските стремежи на Москва/Петербург в посока проливите. Подобни тези могат да се видят и в далеч по-сериозни “научни” публикации, но тук са компилирани по удобен за представяне начин и затова ще ги ползвам за разобличение.
- Видеото е пълно с фактологични грешки и пропуски. Няма да ги изброяваме нарочно, но всички руски публицисти и историци единствено отбелязват факта на Руско-турската война от 1877-78г., без да споменават нищо за дейностите на Руския азиатски департамент в Османската империя, руските консули на Балканите и хора като граф Игнатиев, наречен от съвременниците Лъжко Паша и на който за наш срам има кръстена централна улица в София. Не се споменава и нищо за дипломатическата подготовка на войната и сключеното още преди нея споразумение с Австро-Унгария, което лимитира бъдещите руски успехи политически и дипломатически. За средния руснак остава впечатлението, че Русия води тази война единствено и само загрижена за клетите българи и съдбата им. Не е ясно, че това е 12-тата от общо тринадесет войни, които две империи водят помежду си за постигане на чисто имперски цели, основната от които за руския двор е овладяване на проливите и Константинопол. За руснаците са непознати книги като “Писма от България” на Евгений Утин, която дава съвсем точна картина за поведението на “освободителите” и отношението на местното население към тях. За руския мужик, опиянен от имперска пропаганда, не става ясно, че към онзи момент българите имат институции като собствена (призната от султана) църква, образование на роден език, интелигенция и стандарт на живот, който надминава този на средния крепостен в Русия в пъти. Това може да се прочете и в книгата на Утин. За средния жител на Москва, Петербург, Челябинск, Мурманск, Хабаровск, Владивосток Петропавловск-Камчатски или Комсомолск на Амур остават неясни и действията на руската империя и нейните чиновници (дипломати и военни) в освободеното Княжество България в периода 1878-1896г., и особено в периода на Съединението и Сръбско-българската война. Това де факто са опити за унищожаване на българската държава като такава и окупирането или подялбата ѝ между Руската и Османската империи. Средния руски мужик не слуша, не гледа и не чете за детронирането на княз Александър Батенберг и офицерските бунтове в Русе и Силистра, подтикнати директно от Русия. Не става ясна и двуличната роля на Русия в Балканските войни, в които България губи изконни свои земи, рана, която е жива и до днес и която до голяма степен предопределя поведението на София оттогава до днес.
- За сметка на това, руският мужик чете, че българите били предатели, защото се били срещу Русия в Първата Световна Война. Няма и секунда обяснение за причините за това, а просто декларативно – България е длъжна да е с Русия, ако не е – предатели. Средният, оскотял от пиене на одеколони мужик не си задава въпроса както търсят на хиляди километри от Русия имперските солдати в Македония и Добруджа, но е много гневен, че настъплението им било спряно и те понесли големи жертви от българите. Не знае и, че по заповед на руския цар кораби обстрелват мирните градове Балчик и Варна. По същия начин както и до днес не си задава въпроса – какво търсят руски войски в Украйна и Сирия?
- Основният лайтмотив е “предателството” на България срещу СССР през Втората Световна Война и това, че “българите са воювали заедно с Хитлер срещу Русия”. Тук малко “изследователи” знаят, че България не изпраща войски на Източния фронт, запазва дипломатически отношения със СССР до 06.09.1944г., и не отговаря на провокациите във вид на подводни атаки срещу цивилни български кораби (корабът Струма) и изпратените на наша територия терористи-диверсанти с подводници и самолети. Като “награда” България е нападната и окупирана за срок от 45 години, ограбена (златния резерв и архивите все още не са върнати от Москва) и елитът на нацията е избит от развилнелите се комунистически шайки. Никой от руските “учени” и “историци” не обръща внимание на простия факт, че СССР и Нацистка Германия са съюзници от август 1939г. до юни 1941г. и когато България влиза в Тройния пакт през месец март 1941г. Москва не възразява, а БКП (която е де факто подразделение на Коминтерна) издава окръжно да не се пречи на немските войски, които са съюзнически на Червената армия и ще громят буржоата англичани и американци.
- Последното “предателство” е свободният избор на България да се откъсне от влиянието на Москва след 1989г. и нечуваното нахалство да стане член на НАТО и ЕС. За това нахалство Киев заплати с окупация на територии и гражданска война, и ако някой полезен идиот (по Ленин) или агент на влияние се опитва да ви убеди, че Русия не ни заплашва, то той е просто идиот или платен агент. Друг вариант няма. Това, че военният министър Янев и ‘резидентът Радев се държат като такива е в ущърб само на хората, които гласуваха за “харвардските момчета”, а получиха Корнелия Нинова, доносниците във Външно и вся остальная советская сволоч.
На този фон, “свободните” писания на военния министър Янев в личния му профил във Фейсбук, съчетани с оглушителното мълчание на ‘резидента Радев по това явно несъответствие с външно-политическата ориентация на България, са повече от притеснителни. Това прилича на умишлено саботиране от страна на руската агентура на правителството на Кирил Петков и на опитите му да се бори с кризите в страната и ЕС, до голяма степен предизвикани пак от действията на Русия. Добре е да се припомни на тези хора, че не всички имат късмета на Кимон Георгиев, а някои ги постига участта на Трайчо Костов. Пак по приказ от Москва. Защото както знаем, там “слезам не верит”.
