Нормални хора ли са руснаците?

Все повече хора по света си задават този въпрос, особено като виждат какво е съдържанието на рашистката пропаганда, която се промъква на Запад. Агенцията РИА Новости (няма да пускам линк към сайта и, той и бездруго правилно е блокиран в ЕС) пуска умопомрачителни текстове, в които призиви за убийства, унищожение на градове и други се редуват със странни изявления за висша руска??? цивилизация???, които издават сложни психо-соматични състояния, усложнени от употреба на самогон. Говорителката на руския МИД Захарова в прав текст нарече убийствата на мирни хора в Буча нагла постановка и измислица. Нейният шеф Лавров пък заяви напълно сериозно, че Русия не е нападала Украйна. Пропагандистката Маргарита Симонян пък със смях обясни, че много хора в Украйна са се нацифицирали и затова и не посрещали рашистките окупатори (освободители според официалната кремълска опорка) както им се е искало. Снимките с убити зверски хора, разрушения Мариупол, всички други кадри със заграбени вещи, които мародерите изпращат в домовете си от Беларус – всичко това не предизвиква никакво съжаление в мнозинството руснаци, които някак си продължават да не разбират защо на тяхната държава се налагат санкции. Най-дебилното възклицание е – а защо обикновени хора като нас трябва да страдат? Отговорът е прост – защото вие и само вие сте отговорни за това, кой е начело на страната ви и какво прави той. Докато обикновените хора в други страни страдат заради него, ще страдате и вие – защото така е редно.

Все пак, откъде идва това изначално руско неразбиране на това, как е устроен цивилизованият свят и съответно желание да се плячкоса и разруши всичко, което прилича на него? Поначало, в Русия и руските училища се учи и индоктринира поколение след поколение (същите тия убийци в Украйна и техните майки), че Русия е изключително велика империя, към която всички останали трябва да изпитват страх, уважение, почитание и преклонение. Всички, които не изпитват подобни чувства са предатели, нацисти и фашисти, които подлежат на унищожение. Тук ние българите следва да се замислим, защото в руски официални уста (като тези на Митрофанова) често звучи думата предатели по отношение на нас – два пъти освободените от Москва. Точно така – Кремъл нарича всичките си войни освободителни и счита за свое право да освобождава който и да е, където и да е той. Многобройни са наглите изказвания на руски официални лица по адрес на България, а аз лично съм имал възможност да коригирам подобни изказвания на неофициално ниво. Мога уверено да твърдя, че средния руснак е същество, което не изпитва емпатия и състрадание към други хора, особено към такива от друга националност, или говорещи други езици. Отгледан без достъп до свободни медии и правосъдие, той счита, че безправието е норма, вертикалата на властта е абсолютна и правото се налага само със сила. Когато някой не е съгласен с него, средния руски гражданин не счита за лошо той да бъде убит и/или ограбен. Универсалното обяснение за всичко е – те са нацисти. Разпалената сега идеология на рашизма де факто е компилация от нацизъм, религиозен фундаментализъм и комунизъм, като от всяка от тези три идеологии е взета най-лошата част. Това де факто води и до коментарите в социални мрежи и медии, които поразяват не толкова с безумие, колкото с липса на разбиране как е устроен света и кое е добро и лошо в него. Затова всички мерки за изолация на Русия и руснаците трябва да се доведат до край и да се поддържат като минимум в следващите 30 години. След това следва да се направи преоценка за действието им и ако е нужно – да се удължат. Целта е дерусификация и дерашизация на цялата руска територия.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.