След повече от 20 години, в Македония успяха да проведат отново преброяване на населението си. Заслужава си да се обърне накратко внимание на причините за тази дълга пауза, но основната е – вместо статистическо упражнение, преброяването в РСМ е залог за политическо участие, икономически просперитет и това дали въобще съществуваш. В македонскиот Устав (Конституция) са изброени народностите, които се считат за държавотворни, и освен тях са посочени и други. Държавотворните македонци, албанци, турци, роми, власи, бошняци и сърби участват в управлението и администрацията на квотен етнически принцип и затова е важно колко ще бъдат от населението на страната – това определя в цели общини кой ще има работа и кой ще е безработен. Затова и албанците казаха предварително, че няма да признаят никакви резултати, в които те са по-малко от 30%. След като излязоха резултатите, стана ясно и че турците не ги приемат, недоволни са и сърбите и бошняците, а самите “македонци” и най-гласовитите им югославски апологети като Петар Богоевски (известен със сръбския си прякор Пера Богоевич притежател на български паспорт) директно се оплакаха от геноцид, доколкото са само 50% от населението в собствената си, завещана им от Тито страна.
Българите се оказаха 3504 души, като мъжете са с около 30% повече от жените. Това само по себе си повдига резонни въпроси колко човека са се осмелили да се пишат българи, на колко от тях изборът е зачетен и дали всеки може да провери как е отразен в анкетните карти. Съмненията в честността на това преброяване са повече от основателни, но дори и така става ясно – за 20 години българската общност се е увеличила двойно (от 1400 през 2002 година), като всички други бележат абсолютен спад. Населението на страната е вече под 1.9 млн. души, и това включва дори диаспората от живеещи в чужбина македонски граждани. Живеещите в РСМ вероятно са не повече от 1.7 млн. души. Тук има и друг момент, посочен от Петар Колев, председател на българска партия в Македония – македонските граждани в България не са били преброени така, както това е станало с тези, живееши в други страни в Европа, САЩ и Австралия. Очевидно е желанието на скопската влада да брои само “етничките” македонци, с което да изтъква каква голяма и силна диаспора са.
Тук възниква следващият проблем за България – как така стана, че при раздадени (буквално) над 120 хиляди паспорта, само 3500 се записаха българи при целия натиск на София да се спазват правата им и всички клетви на Скопие, че това ще става. Тука се усеща и ехидните югославски подмятания, че този наплив за паспорти бил само заради правото на работа и живот в ЕС, което имали българските граждани. Това е и моментът да се изтъкне един факт, който се знае много добре от всички собственици на български паспорти в Македония (а те са над 80% от цялата върхушка). Фактът е, че български паспорти са дадени въз основа на декларация и доказан български произход, което означава, че всеки от тези 120 хиляди югославяни е доказал, че се чувства българин, и дедите му са били българи. Когато си заявил нещо подобно с декларация и след това не го повториш на преброяването има най-малко един въпрос – кой лъже? Лъжат югославяните, за да получат бугарски пасоши, или лъжат властите в Скопие, които уж броят хората по еднакви критерии, честно и почтено? Истината вероятно е, че лъжат и едните и другите в различна степен. Въпросът е, какво да се прави.
Изходът от тази ситуация е ясен и го предлага и Андрей Ковачев около 10 години, след като аз го предложих във Фейсбук и в този блог за първи път. Не е важно кой е предложил нещо първи, важно е то все пак да се приеме, а това предложение е отлично – София да обяви имената на всички български граждани от Македония. Това ще донесе след себе си политическа, парламентарна, правителствена и конституционна криза и ред други проблеми пред гордите югославяни, прокламиращи античен автохтонен произход. Ще им се наложи да обясняват как са дали декларации за “татарски” произход и самосъзнание, както и други неудобни въпроси.
Като цяло, България трябва да заяви, че се бори само за хората, които са се нарекли българи и останалите не ни вълнуват толкова, а още по-малко европейското бъдеще на страна, в която анти-българизмът е определящ. Провалът на корупционните практики, прилагани от ВМРО (под благосклонния поглед на ГЕРБ) с продажбата на т.нар. “удостоверения за произход” е виден, както и заблудата, че ако се дадат безразборно паспорти на югославяните, в тяхното помътнено съзнание ще проблесне благодарност и ще видят историческата истина. Това не работи и е време за реалполитик.
Наред с обявяването на имената им, следва да се впише в закона, че право да са български граждани имат всички хора от историческото българско землище и диаспора, които не са от етнос, чужд на българския. Това кандидатстване следва да се опрости максимално и да стане прозрачно – за целта човек застава до българското знаме, с ръка на сърцето декламира българския химн пред камера и тези видеа се качват на сайта на министерство на правосъдието. Така всички, които искат да скрият факта, че са се декларирали българи, следва да отпаднат, а тези, които се гордеят, трябва да получат паспорти без излишни разходи и мотаене. Това важи за граждани на Македония, Молдова, Сърбия, Албания, Косово, Украйна, Румъния и Гърция. По подобен начин България като членка на НАТО и ЕС максимално честно ще се отнесе към своите сънародници зад граница, ще приключи отворения въпрос с БЮРМ и ще постави основите на нова успешна политика на интеграция на хората с българско съзнание.
