Войната в Украйна – изводите за България

Войната в Украйна е факт и отива към края на втората седмица, а като се вижда ожесточената съпротива на украинците срещу нашествениците, това ще продължи дълго. Изводите за България са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

Първият и най-важен извод е, че най-добрата и единствена надеждна защита е собствената, добре обучена и добре екипирана армия. Членството във военен съюз като НАТО и във ЕС също са важни, но никой съюзник няма да се притече на помощ на страна, която сама не се бие за свободата и независимостта си. Нещо повече – основно правило в НАТО е всяка страна да има достатъчен капацитет за самоотбрана и извън този капацитет да допринася за общата сигурност. Бравурните и глуповати изявления отпреди десетина години, че “НАТО ще ни пази и няма нужда от собствена армия” вече са доказано малоумни, проблемът е, че носителите им продължават да битуват в общественото пространство. Време е да бъдат ефективно изолирани като полезни идиоти и да не им се обръща внимание. Нещо повече – във военно време всякакви призиви против изграждане на силна армия и собствен отбранителен капацитет могат да се разглеждат и като угода на чужди и враждебни сили и по глава I от Особената част на НК.

На първо място, България следва да проведе комплекс от мерки и оперативни мероприятия за заглушаване и туширане на информационната война, която се води срещу българите и се опитва да подменя дневния ред, да задава фалшиви тревоги, да подбужда паника и враждебни действия. Това включва (но не се изчерпва) с активно издирване и профилактиране на тролски фабрики, маскирани като рекламни и ПР-агенции, затваряне на анонимни сайтове, сеещи пропаганда и завеждане на дела по НК срещу “инфлуенсъри”, които с корист или без корист съзнателно споделят подвеждаща информация, подклаждат омраза и ненавист към Украйна и украинците. Споделянето на путинска и рашистка пропаганда следва също да се наказва.

България трябва да извади много големи изводи от войната между Армения и Азербайджан в Карабах и сегашната война на Русия срещу Украйна. Изграждането на пълноценна ПВО-система, подобна на израелската “Железен купол” би предотвратило сценарий, в който чужди ВВС доминират в българското небе. Българската армия (сама или чрез НАТО) трябва да притежава способности (радари и ракети) с които ефективно да затвори небето си в радиус от поне 500 километра за вражески ракети, дронове и самолети. С особена сила това важи за Черно море, откъдето е много вероятен вражески пробив в отбраната на страната. Заслужава си да се развият отново и ракетни войски, който да направят възможно нанасянето на ракетни удари на отдалечение 1500-2000 километра от границите на страната. Ключово е разработване на собствени системи и технологии.

Българската армия следва да бъде наситена с дронове на всички нива – от взвод до батальон и нагоре, плюс и отделни ударни безпилотни съединения, които да могат да водят война в небето 24/7 365 дни в годината. Разработване на собствени системи е ключово.

Войната в Украйна показа и ключовото значение на Териториалната отбрана – хора, бранещи дома, квартала и града си. Необходимо е въвеждане на военно обучение още от училище, в което хората да учат на първо място как да се пазят в екстремни ситуации, да работят с екипировка като компас, карта, радиостанция, изработка на изделия за първа нужда и оцеляване. Възстановяване на организации като ОСО, в които младежи да учат военно-приложни дисциплини и умения, и в което и да се отсяват кадри за военни училища. След училище да има по-продължителна форма на военно обучение, в която вече да се подготвят войници за период от 6-9 до 18-24-30 месеца, в което по-интензивно да се подготвят хора за военни дейности, с отчитане на собствените им умения и интереси по принцип. От тези хора се набират кадри за професионалната армия, която в мирно време да изпълнява трите основни задачи на всяка армия. Отслужилите (преминали военно обучение) се зачисляват в Териториалната отбрана/Националната гвардия, която разполага със собствени ресурси и в мирно време служи като Гражданска защита. Освен ТО/НГ, може да има и активен армейски резерв, който да е междинно звено между армията и ТО. Различните варианти на организация могат да се обсъждат и проиграват в детайли, като се отчита опитът на други страни с добре функциониращи армии и сходни на България като територия и/или население.

Крайно необходимо е създаването на войскова част или дори отделен род войски, които да водят кибер отбрана, кибер атаки по вражеска инфраструктура, както и пълноценна хибридна война. В това се включва и подразделение за психологически и информационни/дезинформационни действия, насочени към овладяване на новинарския интерес и задаване на трендовете в наратива агресор-жертва. Действията на Украйна в тази връзка, както и действията на Израел в дългогодишното му противопоставяне с арабите/палестинците са важни за изучаване. Информационната инфраструктура в целия и вид следва да е защитена в максимална степен, вкл. и с изграждане на дата-центрове за критична информация и масиви от данни, свързани помежду си с терабитна оптична, наземна защитена връзка. Възможността данни за български граждани да попадат и да се съхраняват на сървъри на потенциално враждебни сили трябва да се ограничава максимално.

Всички гореизброени действия трябва да се правят в максимална степен заедно със съюзниците от ЕС и НАТО и на първо място съседните страни, с особен фокус към Македония и с особено внимание към Турция, доколкото последната има определени “руски” рецидиви във външната си политика. България трябва максимално да използва сегашното положение за да се утвърди като фактор на Балканите, лоялен партньор в ЕС и НАТО и да изолира ефективно руското прокси Сърбия. Белград се намира в ефективна дипломатическа и политическа изолация от страна на ЕС и това е нещо, което напълно устройва София. Ние трябва да се стремим да икономическа интеграция на Западните Балкани в ЕС (включване в митническия съюз, свобода на движение и работа за гражданите им и финансово откъсване от Китай) без те задължително да стават пълноправни членки с право на глас и вето в Брюксел. Това би отнело много от опустошителния потенциал на режими като този на Вучич или Додик, както и югославяните в Скопие.

Ако войната се затегне, потенциалът тя да излезе извън границите на Украйна нараства много, и шансът това да стане към Балканите е много висок. Русия има достатъчно потенциал да предизвика враждебни действия от страна на Сърбия към Косово или Босна, както е сторила и през 1914г. при Сараевския атентат. В такъв случай, много е възможно руската армия да опита да осъществи въздушен или воден (по Дунав, особено ако овладее украинския дунавски бряг и Рени и Измаил), а защо не и сухопътен коридор за доставка на войски и оръжие към Сърбия през България, като използва заплаха от ядрено оръжие. Много е възможно руската агентура тук в армия, служби и МВР, както и всякакви паравоенни групички (много активни в телеграм в последно време) да се активира за проруски военен преврат (какъвто опит имаше в Черна гора през 2016-та) и/или директни подривни действия и гражданска война, както в периода 1941-44г. Историческият опит сочи, че Москва няма да има скрупули да приложи всякакви мерки, като атентати (Света Неделя или взривовете във военни складове отпреди няколко години) отравяния и убийства, както и целия друг арсенал, за да извади България ефективно от НАТО и ЕС (дори и София номинално да остане вътре). Действията на Русия имат потенциал да предизвикат пълномащабна война на Балканите между България и Сърбия като част от едно по-голямо противопоставяне Русия-НАТО, както и гражданска война вътре в България, където към днешния ден 30% от населението благоговее пред Владимир Путин. Това са факти, които трябва да се знаят.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.