Пъклените цели на Кремъл

Руската агресия затъна безнадеждно в Украйна и след близо три месеца война е ясно, че нищо от първоначалните цели на Кремъл не е постигнато. Руските жертви минават 40 хиляди (ако броим наемниците от Вагнер и войските на ДНР и ЛНР), според различни данни, а само руската армия е дала над 25 хиляди убити, част от които остават неприбрани от бойните полета. Москва отбеляза няколко знакови поражения на морски кораби, като едноименният крайцер отиде на дъното на морето заедно с поне половината си екипаж. Руската федерация се намира в безпрецедентна международна изолация, а Украйна получава всевъзможна помощ – военна, хуманитарна и икономическа. В светлината на задаващото се мащабно поражение, руският диктатор Владимир Путин опитва с всякакви методи да предизвика хуманитарна катастрофа и да увеличи икономическите трудности за Европа и останалия свят, за да постигне целите си в Украйна. Грабежът на зърнени храни и блокадата на украинските пристанища има за цел да предизвика световна продоволствена криза и повишаване на цените на храните в световен мащаб. Това директно ще удари най-бедните африкански и азиатски държави, вносители в световен мащаб на зърно, които няма да успеят да закупят на приемливи цени необходимите им количества, за да си гарантират изхранването. Това заплашва поне милиард африканци и азиатци с глад, което може да накара част от тях да тръгнат към Европа и да предизвика нова мащабна бежанска криза, подобна на тази през 2015г., когато около 5 милиона бежанци опитаха и много от тях влязоха в Европа. Ако тази криза се повтори, това може и ще породи разделение вътре в европейските страни, вероятно по-ожесточено от това преди седем години, когато Унгария и Полша категорично отказаха да приемат бежанци, а Германия, Холандия и Франция се опитаха силово да наложат схема на преразпределение на мигрантите, което постави на изпитание самите основи на ЕС. Тази криза беше решаваща и за Brexit, когато мнозинството британци гласуваха за напускане на ЕС. Очевидно е, че Путин би използвал отново подобни методи, за да вбие клин в европейската солидарност, както и да покаже, че Европа се отнася привилегировано към украинците и не толкова радушно към пакистанци, афганци, сомалийци, еритрейци и други клетници. В арабски и турски медии вече все по-често се среща наративът за “расистка” Европа, която прилагала двойни стандарти спрямо украинците и другите бежанци, и се чуват и призиви за джихад и наказание за белите европейци. Подобни неща могат лесно да бъдат използвани от Путин по маниера на Лукашенко, който вкара в Беларус стотици азиатци и ги насочи към полската граница. Украйна може да се превърне освен в бойно поле и в място, където кремълският режим извозва и насочва африканци и азиатци (примамени с обещания или директно платили си за превоза), които да се опитват да пробият на Запад, като се представят за бегълци от военни действия. Това явно ще предизвика секване на желанието за помощ у определени страни, или ще има подбор на това кои са бежанци и кои икономически имигранти, което ще отприщи цялата ярост на руските пропагандисти и вероятно и на разни азиатски и африкански режими, които ще използват ситуацията за насъскване срещу ЕС, след като години наред са били прицел на упреци от страна на международната общност. Легитимността на ЕС и моралните му устои ще бъдат изложени на изпитание, и вероятно е това да доведе до нова криза, паралелно с войната и незавършилата пандемия от COVID-19. Очевидно се изисква предварително активно действие, което да предотврати подобен сценарий и то явно минава през това Украйна да извоюва победа, да освободи всички свои територии и да върне окупаторите обратно в Русия. Това трябва да стане максимум до септември, в противен случай сценариите за продоволствена и миграционна криза стават още по-тежки.