Кутаиси (KUT):
Летището на Кутаиси е разположено по средата между черноморския бряг на Грузия и столицата Тбилиси и много прилича по разположение спрямо градовете на пловдивското летище. Намира се на около 15 километра източно от града. Летището всъщност е бивша военна база, на която сега е добавен малък перон със стоянки за не повече от 3-4 самолета и малък терминал за пристигащи и заминаващи, в който залата за изчакване на багаж и паспортен контрол са де факто една и съща. По-обширна е залата за чекиране и проверка на пътниците, след което има голям салон с изглед към пистата, където се изчаква полета. Фришопът е един, малък и безбожно скъп.
Сграда, до която крилото на самолета мина изключително близко при рулирането
Ларнака (LCA):
Ларнака Интернешънъл е едно от двете летища на Кипър, другото е Пафос. Международното в Никозия е затворено вече повече от 42 години, след турската инвазия.
Солун (SKG) – Македония:
Солунското летище “Македония” се намира южно от града, между предградията на Солун и първия ръкав на Халкидики. Някъде около 2020г. дотам трябва да стигне метрото на Солун, което още се строи.
Скопие – Петровец “Александър Велики”:
Аеропорт Петровец е на около 15 километра южно от столицата на Македония.
Фридрихсхафен:
Летището на Фридрихсхафен се намира северно от града, удобно свързано с центъра с линия на Дойче Бан. Там се намира и Панаирния център, в който годишно се правят изключително много събития.
Меминген/Мюнхен Запад:
Бивше военно летище Алгау, на около 80 километра западно от Мюнхен, до градчето Меминген. в В Германия практически няма значение колко е отдалечено летището от даден град или точка – германските железници и шатълите от градовете до летищата са абсолютно точни и удобни.
Това е летището, от което най-често летя и по стечение на обстоятелствата – от Терминал 1. Този терминал според мен следва да се реконструира, или да се събори и изгради отново. И тук бих поставил идеята за Терминал 3 от страната на Ботевградско шосе и Враждебна – това вече би поставило Летище София в съвсем различна ситуация – като обслужване на пътниците и свързаност с града. С три терминала летище София с лекота ще може да обслужва 8-10 млн. пътници годишно.
Досега с Easy съм летял относително малко пъти – единия път по повод корпоративно тяхно събитие на летището в Милано, заради което летяхме от София през Лондон (поради липсата на директни полети) и определено мога да кажа, че са добри като обслужване. Проблемът е, че Балканите (с изключение на Гърция и Хърватска) и специално България явно не са приоритетни дестинации и затова те изостават в развитието на мрежата си тук.
С Уиз летя най-често по причина, че предлагат най-много дестинации на най-ниски цени (започващи понякога от 3-4 евро) и особено ако човек е член на програмата им за лоялност, понякога полети до градове в Европа са като билет за автобуса. Освен това, имат и полети от/до съседни на България близки градове като Скопие, Солун, Ниш, Крайова, което увеличава опциите като дестинации и честота на полетите.
Блуер е румънски лоукостър, с който летях веднъж от Ларнака до Солун. Имат развита мрежа полети от Румъния до цяла Европа и самолетите им (старички Boeing 737) изглеждат добре, поддържани и удобни. Това е и единствената авикомпания, която раздава (или раздаваше) на полетите си кафе и сандвичи без допълнително заплащане.