Идеята да посетя Израел и Божи гроб ми се въртеше отдавна и само “дебнех” евтини цени в сайтовете на WizzAir и Ryanair, които имат полети до Тел Авив от София, Варна, Бургас и още няколко места. Попадна ми евтин полет от Крайова, румънски град на около 90 километра от Видин, и без много да мисля, купих билети оттам до Тел Авив за края на май. Съвсем наивно предположих, че транспортните връзки между Крайова и Видин са много на ден и по всяко време на деня, в което сбърках жестоко. Оказа се, че няма автобуси (спрени по липса на интерес) и има само влакове веднъж дневно. Другия вариант беше някой приятел да ни кара, или да наемем такси от Видин за незнайна сума и през Дунав мост – 2 да отидем до Крайова, откъдето летим. Цената на билет за влака София-Видин-Крайова беше по-висока от тази за самолета Крайова-Тел Авив, влакът пристигаше в неудобно време, което изискваше и наемане на хотел за нощувка и такси рано сутринта до летището. Така мойта идея да “изпробвам” и летище Крайова започна да увисва и в момента в който видях евтини цени (под 35 лева на човек) от София, резервирах оттук.
И така, кацнахме на летище Бен Гурион сутринта на 24 май, като веднага ни удари истинска тропическа жега. Огледах се за надпис “Не хитрувай, тук всички сме евреи”, какъвто според един приятел имало на терминал Пристигащи, но нямаше такъв – вероятно се оказа един от многото вицове за евреи и Израел. За сметка на това, прекарахме около час на опашката на паспортния контрол и една служителка с вид на скандинавка ни издаде едни листчета с надпис, че сме допуснати да влезем в Израел. Нямаше никакви особени проверки – явно не сме били интересни за Мосад, Шин Бет и който още се сетите. Освен това, израелците не поставят печати в паспортите на туристите – приели са, че това може да им създаде неприятности в други страни по света и са се отнесли с разбиране към този факт, за което адмирации. Печатите в паспорта при днешните електронни системи и биометрични документи са лека отживелица, но понякога е приятно да видиш разноцветни дизайни и мастила от цял свят. Визите също изглеждат добре, но са едно главоболие от което всеки българин с радост се е лишил, така ще стане и с печатите в паспорта.
Като споменах, че граничната полицайка е с вид на скандинавка, трябва да кажа, че за мен няма един израелски генотип или типичен евреин – изглеждат адски различно в зависимост от това откъде са предците им, а типичния средиземноморски тип са неотличими от арабите. В момента в който помислиш някой за арабин, виждаш, че той носи кипа (еврейска шапчица), а в момента в който решиш, че някой е стопроцентов евреин, той се шмугва в някоя джамия. Това разбира се са впечатления от само 4 дни в Яфа и Йерусалим, плюс това, в Израел много туристи май също носят кипа и подражават на местните. Тъй че тези и всички други наблюдения и изводи са мои и неокончателни. В удобен момент ще посетя Израел отново и този път Галилейското море/езеро, Мъртво море и Масада, река Йордан, Витлеем (това е Палестина) и ще преспя поне 2-3 дни в Йерусалим. Това ще са поне 7-10 дни, което си е скъпо начинание – Израел е безспорно най-скъпата страна (с изключение може би на Англия), която съм бил. Един шекел е грубо около 50 стотинки, и когато ти поискат в обикновена дюнерджийница около 40 шекела (20 лева) за малка бира, или 10-12 шекела за кафе/фрапе, или 15 шекела за половин дина и т.н. разбираш, че понятията скъпо-евтино трябва да оставиш в България. Най-“скандалната” цена за мен беше 10 шекела за малка бутилка студена вода от едно ресторантче в Йерусалим – изпитах желание да упражня насилие срещу мазно ухиления арабин, но ситуацията е такава – ако щеш. Впечатлението ми за арабите в Израел е, че те доста добре се възползват и са се интегрирали в обществото – не знам доколко приемат израелската държава като своя, но като цяло са овладели голяма част от бизнеса на дребно в Яфа (явно смесен район беше това), по високоговорителите на джамиите мюезина пееше всяка сутрин в по тъмно за молитви – нещо, което в София би било невъзможно. Отношенията евреи-араби са сложни и многопластови, но не видях някой арабин да се усеща не на мястото си, докато гордо крачи по улицата в Тел Авив или Йерусалим със забулената си жена на няколко крачки зад него. Може и да не се обичат особено, но двете общности се търпят доста по-успешно отколкото в Европа например. Разбира се, тук не говоря за ситуацията в Газа или други места, посочвам това, което видях.
Високите цени и стандарт са нещо, към което и България трябва да се стреми – това не отблъсква туристите, а просто прави потока туристи по-качествен. Това съм видял в Израел, Франция, Италия, Испания и Гърция – всички много по-скъпи от България и по-посещавани от нея. Мантрата и етикета “евтино” отлъсква много хора, а тези които идват пък са с очаквания, които често са в противоречие със здравия разум. Сещам се за един англичанин, който ми обясняваше защо цените в Боровец и Пампорово били over-priced, просто защото България е Източна Европа и за пияници като него всичко трябвало да е евтино. Препоръчах му да се завърне в някое лондонско гето, където всички цени ще са well-balanced за него. Подобно е и положението със идващите тук на почивка руснаци – ниска класа, необразовани и със манталитета на мужици-окупатори, за които всички цени трябва да са “ниже чем в Москва/Петербург/Сочи/Новосибирск или незнам още къде. Впечателенията ми от заселилите се по селата англичани също са подобни – поданици на Нейно Величество, от които тя с радост се е отървала поне като присъствие. Така, че ударно вдигане на цените и заплатите, дори и само с цел да се изравним със Западна Европа е нещо добро, макар и да е ясно, че не може да стане механично и изведнъж. Ако сега средна заплата е 1000 лева и бира в заведение е около 3, то при средна заплата 4000 хиляди и бира в заведение 12 лева позитивите за държавата и хората ще са повече. Много от нещата, които България внася (като транспортни средства например) идват от държави с подобен висок стандарт и затова покупката и експлоатацията им би била по-рентабилна при съответни цени и в България – например цена на билета 4-5 лева, вместо 1.60 сега. Но това е дълга (и друга) тема.
Като стана въпрос за транспорт, доста се разочаровах от този в Тел Авив/Яфо, съставен само от автобуси с разписания и указания вътре само на иврит. Шофьорите не искат да говорят или не знаят английски, но покупката на нещо различно от еднократен билет (еднодневна карта например) вътрев автобуса беше невъзможно. При цените на Тел Авив, смяна на 2-3 автобуса с еднократни билети излизаше почти като пиене на бира в заведение. Въобще с транспорта в Израел, особено ако човек е със семейството си и планира да мърда повече насам-натам, опцията си е кола под наем. Тогава пък стои предупреждението да внимаваш къде караш, за да не попаднеш в Палестинските територии, които явно не са отделени с твърди граници. Друго неудобство в публичния транспорт е т.нар. Шабат (събота), който започва от петък вечер и продължава до събота вечер/залез, и тогава почти целия транспорт в Израел спира (или поне този, който е нужен на туристите). Това явно е “данък” към ортодоксалните евреи, и честно казано не мога да разбера защо една модерна държава като Израел трябва да спира един път седмично.
Посещението в Йерусалим по препоръки на познати и приятели направихме с туристическа агенция и автобус – нещо напълно излишно според мен. Идеята беше да не попадаме сами в арабския квартал (където е Божи гроб), но след като загубихме екскурзовода (който не чака никого), отново бяхме сами в този квартал без нищо особено да се случи. Имаше огромен брой войници, които бяха на нещо като обучение, мотивационно-образователни турове в Йерусалим и честно казано не мога да са си представя някой да опита нещо при толкова войници и охрана. Записахме се като част от руска екскурзия (като по евтина по препоръка на една българско-израелска туроператорска фирма в Яфо) и за пръв и последен път в живота си попадам в т.нар. “организиран туризъм”. Човек и добре да живее, попада на руска група, гласи народната мъдрост и ние усетихме руския туризъм “по полной”. Това беше някакво препускане (ние с малко дете) между Стената на плача, гроба на цар Давид, Божи гроб и още няколко забележителности, които не запомних, с цел да не изпуснем обявените часове за обяд в някакво ресторантче, което ние пропуснахме, след като на Мина и се приходи до тоалетна в лабиринта на улички на Стария град и руската група отмина. Така, че моя съвет е – никакви групи и екскурзоводи, освен ако не си наемете ваш личен гид или пък не ви се препуска по маршрут, определен от някакви си хора за “интересен”. Аз бях отишъл в Йерусалим да видя Стената на плача и Божи гроб и всичко друго ми е ненужно (поне на този етап) препускане в жегата, за което платихме и по около 45 долара на калпак в туристическата мафия, пардон индустрия. Въобще – избягвайте туроператорите е моя съвет. Йерусалим не е по-опасен от Лъвов мост, а ако положението генерално си такова таковата, цял Израел няма да е безопасен. Разбира се, добре е да се подчертава ако ви питат, че сте европейци и българи, а не евреи и/или израелци – ако не помага, то поне не вреди.
Храната в Израел – много и разнообразна, попаднахме на едно ресторантче близо до Гиват Алия Бийч – в което със сядането сервитьорите те засипват със всякакви салати, имам-баялдъ, хумус, и всякакви вегетариански манджи на цена от 50 шекела на човек, с което напълно се наяждаш. Гледах, че арабите около нас (ресторанта се оказа арабски) поръчваха и риби и меса, но нямам представа къде ги побираха. Понеже беше Рамадан, ресторанта се пълнеше след залез, а по-времето когато влизахме ние, беше почти празен. Не сме тествали други кухни от бившия СССР и Средна Азия, с които се славел Тел Авив, явно ще остане за друг път.
Като цяло – ако отивате само на море, Гърция според мен е по-добра опция от май до октомври – по-евтино и по-близо от Израел. Еврейската държава е място за културен и религиозен туризъм и това е основната причина за посещения на туристи от цял свят. Няма по-голям бизнес от това да държиш светините на три (четири ако броим Хайфа и бахайската вяра) световни религии и израелците и арабите се възползват изцяло от това – огромна част от туризма е насочен към това да смъква пари за сувенири и обиколки от хора, които вярват, че донасянето на кръстове и свещи от Йерусалим ще ги направи по-успешни и щастливи. Казвам го като човек, донесъл си свещи и кръстче от Божи гроб ;).