1. София – Видин
Минавал съм по този маршрут десетки пъти и сега ще дам няколко варианта, освен най-официалният – София-магистрала Хемус-Враца-Монтана-Видин. Този маршрут е познат на всички и не е особено интересен, освен че е най-бързия път.
По интересен е пътят през прохода Петрохан.
От София се тръгва в посока Костинброд, и след изпълнен с изкачвания и завои път се стига до прохода Петрохан, който е разположен на 1420м. надморска височина. Самият проход дели пътя на софийска и монтанска част и допреди време и двете бяха еднакво лоши. В момента дупките са основно в софийската част, която е на южния склон на Стара планина. Монтанския участък е ремонтиран преди около 3-4 години и е в добро състояние. От самия проход Петрохан тръгва черен път в посока хижа Ком, от която се стига и до връх Ком.
След Петрохан следва град Берковица, който според мен е с неизползван и занемарен туристически потенциал. Има приятен център, Часовникова кула и може да е добра отправна точка за маршрути в Западна Стара Планина. След Берковица по пътя за Монтана се излиза на главния Е-79, но нашия маршрут завива на север при село Боровци. След това покрай село Гаврил Геново (кръстено на комунистически терорист, чието име явно не е сменено още) продължаваме в посока Белоградчик. При Гаврил Геново си заслужава да се види Лопушанския манастир, а след това пътя е изключително живописен и в добро състояние. Рядко минават ТИР-ове и товарни камиони. При село Долни Лом може да се завие към Фалковец, а може и през Репляна в посока Чупрене, където е един от природните резервати в Стара планина. Оттам покрай село Чифлик стигаме до Белоградчик, където се намират прословутите Белоградчишки скали и крепост. Крепостта всъщност е една от двете (другата е баба Вида), запазени изцяло в България, които се нуждаят само от поддръжка, а не от усвояване на еврофондове. Самият град Белоградчик има доста западнал вид и явно дори и туристическите забележителности не са в състояние да задържат населението му там.
След Белоградчик продължаваме на север през села с китните имена Вещица и Ошане към град Кула. В този район може да се види Раковишкия манастир и/или пещерата Магура и язовир Рабиша. Районът е граничен и много е вероятно да ви спрат за проверка – лични карти винаги си носете и бъдете готови да отговаряте на въпроси. Полицаите никога не са се заяждали с мен, явно профилът ми не е каналджийски, а и като видят Мина на задната седалка им става ясно ситуацията. Пътят излиза на главния път ГКПП Връшка чука – Видин и оттам през Кула се стига до Видин. В центъра на Кула са останките от крепостта Кастра Мартис.
Дължината на маршрута е около 240 километра, идентично на главния път.
Друг интересен маршрут е през Своге
и Искърското дефиле. Пътят беше основно рехабилитиран и в момента е с отлична асфалтова покривка, която разбира се има и лоши последици – главно от неуравновесени водачи на МПС-та, за които хубав път е покана да се омажат в реката или крайпътна скала или дърво. По този маршрут можете да карате по цялото дефиле до Мездра и да се насладите на пътя, гледките и новоизникналите МВЕЦ-ове по дефилето. По пътя се намира и манастира Седемте Престола, както и живописните скали при Лакатник и водопадът край пътя. Аз обикновено предпочитам да поема през Миланово, Горна Бела Речка и Вършец, който път според мен е прекрасен, но и по-труден – с големи изкачвания и спускания и серпентини и завои. За сметка на това е напълно ненатоварен, а Вършец като курортен град е наистина добро място, подценено като потенциал – точно както и Берковица и Белоградчик.
От Вършец тръгваме към пътя Берковица – Монтана, където продължаваме по маршрут номер 1, или по Е-79. Дължина – около 250 километра.
Най-необичайния маршрут София – Видин обаче минава през… Сърбия.
Тръгва се към ГККП – Калотина, след това Пирот. В Пирот има чудна скара в ресторант Лане Мойе, а в града има и руини на стара крепост, които могат да се разгледат. Центърът на града не е особено забележителен, но изглежда добре и чист. От Пирот може да се продължи на север по междуселски път (малко труден за намиране) до Княжевац, или да се кара по главния път до Ниш, който сърбите с усилени темпове строят и скоро ще е магистрала. На около 15 километра преди Ниш има табела за Сврлиг и Княжевац – пътят е чудесен, макар и с доста завои. В Княжевац също има хубава скара, центърът изглежда добре. Реката която протича оттам не е засипана с боклуци, както често се случва с малките реки в градовете в България.
След Княжевац продължаваме в посока Зайчар, където наблизо има обект на Юнеско – римския град Ромулиана. Билетът струва 400 динара (120 динара е едно евро), като дава достъп и до музея в Зайчар, където има много археологически артефакти. Екскурзоводите правеха сравнение между Ромулиана и двореца на Диоклециан в Сплит, но за човек, който е виждал Сплит като мен, това е неточно. Повече Ромулиана прилича на комплекса Нове край Свищов. Честно казано не знам защо Гамзиград (другото име на комплекса край Зайчар) е обект на ЮНЕСКО, а НОВЕ не е – може би има време. Ако разбира се строителните работи около Свищовската развалина продължават с играждането на нови арки и конструкции по евро-проекти, нещата няма да са в полза на Novae. Сърбите са направили възможно най-умното нещо – античния град е разкопан и разкрит, после терена е подравнен и затревен с обяснителни табели към всеки зид. Така и трябва да е.
След Зайчар, маршрута завива към Връшка чука, откъдето през Кула, отново стигаме до Видин. Дължина – около 240 – 250 километра.
2. Видин – Силистра
Видин – Силистра принципно е маршрут мечта – между двата най-крайни града на България покрай единствената плавателна река – Дунав. За съжаление, пътят в част от този маршрут е толкова зле, че определено се нуждае от реконструиране, а не просто ремонт. Може да се измине с кола и с колело, като и двата варианта имат плюсове и минуси.