Президентът Плевнелиев очевидно е приел за много лична кауза този проект – България 2020, който ще затвори мандата му и ще даде финална оценка за него – провал или успех. След като Първанов пропиля 10 години в налудничавия про-руски Троен шлем, България 2020 изглежда смислена поне на първо четене.
Не е толкова важно дали в България ще се изсипят 45 млрд. евро инвестиции, а къде точно ще се изсипят – ако е в строителство на ниско-тарифни бетонни комплекси по морето и планините, които да затвърдят имиджа на България като евтина дестинация, по-добре нито едно евро да не идва.
Администрацията има огромна работа да върши – основно в намаляване на числеността си и предоставяне на услуги през интернет. Нужно е цялостно да се ревизира ползваемостта на сайтовете на държавната администрация, защото към момента 90% от тях са нефункционални – информацията, качена в тях, е трудно намираема и дефакто неизползваема. Необходимо е да се преработят под ръководството на външни хора, а не според вижданията на чиновниците.
По въпроса с образованието – Плевнелиев правилно е схванал, че не е необходимо 30% да имат дипломи за виШо образование, за да се каже, че работната сила е образована. В момента около 40 ВУЗ-а (някои откровени ПУЦ-ове), и над 100 факултета в тях бълват дипломи за висше образование, които намират своите притежатели след кратко лутане. Формалните дипломирани висшисти често не стават за работата, за която са учили. Парадокс е, че повечето компютърни специалицти в България са такива въпреки ВУЗ-овете, а не благодарение на тях. Необходими са хора, които могат да вършат работа, а не чугунени академици.
Всъщност, с оглед на днешната реалност децата в училище трябва да се учат три основни неща – английски език, вероучение и математика. Вероучението е, за да им се втълпи да не крадат и да си гледат съвестно работата – в противен случай имаме нация от далавераджии с фалшиви дипломи, начело с д.т.н. помпиер генерал-лейтенант. Гротескно, нали?
