Днес, докато отивах към офиса на ЧЕЗ на Позитано, пред N20 засякох излизащия оттам Сергей Станишев. Това е втори или трети път, за който го виждам наживо, предпоследния път беше още премиер и мръзнеше на някаква церемония при Паметника на незнайния воин по сако – беше се докарал така при температура около нулата. Днес, като го съзрях, за момент ми мина идеята да му направя “шамарен атентат”, признавам си. Просто импулсивно ми дойде да го ошамаря, но се въздържах.
После, докато вървях по Съборна, чух зад себе си репликата “…то много ясно за какво е дипломата, не че някой ще работи по специалността си с това висше”. Задминаха ме двама на вид интелигентни младежи, явно заети в това да обсъждат бъдещето си. Подобни реплики съм чувал и в подобни разговори съм участвал вероятно преди още тези двамата да се родят – явно в последния четвърт век качеството на висшето образование в България не се е вдигнало много над хартийката, върху която някой (не)знаен ВУЗ или ПУЦ е написал магистър или бакалавър – тези хартийки са така или иначе формален белег за нечие (не)знание, което има за цел да се вмести в някоя синекурна длъжност. Можещите хора отдавна се изнесоха от тази държава и потърсиха реализация извън нея – ако те бяха тук, вместо 500 хиляди щеше да има 1 500 000 хиляди безработни – достатъчно голяма и критична маса, за да не позволи на комедийни играчи да играят роля на премиери и министри. Емиграцията беше този клапан, който не позволи да се натрупа напрежение, което да премахне (преносно или буквално) хора, които явно са объркали мястото си в живота и са се взели насериозно. Сред тях има бивш премиер, съветски гражданин, лидер на етническа партия, който се самовеличае като борец за свобода, както и бивша мутра с претенции за величие и опити да се напъха в роля на министър-председател.
