След края на света

Точно седем дни след референдума за или против АЕЦ Белене пиша последния (надявам се) текст по тази тема. Аз самия не гласувах, поради факта, че не можах да отида до изборна секция – както и 90% от хората, всъщност. Защото тези, които не гласуваха и тези, които гласуваха с не, всъщност са 90% от хората в България. Опитът на комунистите да представят останалите 10% като най-осъзнатите, най-активните и образовани граждани е неверен, манипулативен и жалък. Всъщност хората като мен бяха поставени в неведение – дали да бойкотират този недъгав опит за всенародно допитване или да отидат и да участват в него, като кажат “не”. Така или иначе, стана това, което искахме всички – за АЕЦ Белене дойде края на света.

Считам, че тези 10% от избирателите (около 500 хиляди души), които гласуваха “за” АЕЦ Белене, трябва моментално да подкрепят позицията си със заселване в зоната около АЕЦ “Чернобил” – там ще имат възможност да изживеят избора си наживо. Освен това, трябва да ипотекират жилищата си (или да вземат мерки да осигурят пари) за да могат да участват дялово в евентуалния строеж на АЕЦ. В противен случай техния глас е обикновена безотговорност – не може просто да гласуваш за нещо, което не си готов да подкрепиш лично. Всъщност този референдум е част от доказателството, че всеобщото избирателно право е грешка. На парламентраните избори ще видите още доказателства за това – когато купените с по 20 лева електорални единици се наредят пред урните.

Вечерта на 27 януари в предаването на Карбовски беше тиражирана една лъжа, която той самият налапа като гъсок и повтаряше непрекъснато – Росатом ще финансира АЕЦ Белене и за България няма дори и финансов риск. Това е най-голямата лъжа и манипулация, поддържана от Петата колона на Кремъл у нас. Росатом, Газпром, Рособоронекспорт, Росвооружение, Роскосмос и всички други привидно търговски дружества са всъщност другото лице на КГБ, ГРУ и руските престъпни групировки, командвани от Путин. Така както Газпром искаше (и все още иска) да изкупи всички газопроводи в България, искаше 100% от строящия се на българска територия “Южен Поток” срещу финансирането му, по същия начин Росатом иска НЕК и цялата инфраструктура за пренос на ток. Няма смислена причина поради която руска държавна компания да иска да похарчи 6-12 млрд. евро в страна от ЕС и НАТО, освен за да овладее стратегически позиции там, които да не позволят на тази страна да води независима политика. По подобен начин Русия постъпи с Украйна, която след като прие почти всички условия на Газпром (и отстъпи контрол върху газопреносната си инфраструктура), в крайна сметка получи фактура за 7 млрд. евро за неконсумиран газ. Точно така – неконсумиран, но според договорите с Газпром, количествата които са заявени, са твърди и се плащат независимо от това дали си ги ползвал или не. Това е пример за бизнес с мафиотска структура, вероятно дори доставките на кокаин не са обвързани с подобна клауза.

Желанието на Русия да овладее инфраструктурата в България, с което ефективно да я превърне в свой “троянски кон” дори не се и прикрива и се приема дори от Позитано 20 като връщане на “здравите сили” и докопване до властта. По подобен начин Русия се опитва да настройва едни срещу други държави от ЕС и се опитва да заговорничи с големи държави от Западна Европа (главно Германия и Франция) срещу интересите на Източна Европа, и най-вече срещу Прибалтика, Полша, Румъния и България, които са кордон пред руските стремежи в Европа. В този контекст, недостойните хленчения на Гърция и Кипър за руски заеми, съчетани с реверанси към Путин са нищо повече от елемент в стратегията на Кремъл за разцепване на ЕС отвътре.

Подобен елемент в тази енергийна Realpolitik е и АЕЦ Белене – руските медии я наричат “първата руска АЕЦ в ЕС” и би било жалко, ако България го допусне. Построена с руски пари, руска технология, в нея вероятно ще бъдат докарани на работа руснаци и мантрата на комунистите за нови работни места в Белене ще се удави в рускоговорящи инженери под прикритие. Когато ядреният самовар заклокочи, енергийната мафия и руските агенти ще започнат да говорят за приоритетно изкупуване на тока по преференциални цени – един АЕЦ не може да бъде пускан и спиран лесно, а тока, произведен от него, трябва да се консумира веднага на местния пазар или да се изнесе. Ако липсва търсене, то местния пазар ше трябва да поеме свръхпроизводството, чрез създаване на дефицит или промяна на реда на включване. Много е вероятно много от изградените ВЕИ и ТЕЦ да бъдат принудени да спрат, за да може цъкащата атомна бомба да е на печалба, в противен случай някой рускоговорящ специалист ще обясни, че има проблеми със сигурността и. Икономическата цена на тази ядрена авантюра ще се стровари директно върху НЕК и оттам върху обикновения потребител – много е вероятно във фактурите да има и ядрена добавка, която да е 60% от сумата (явно или скрито). Мантрата, че след АЕЦ Белене ще има понижаване на цената на тока е невярна – една частна електроцентрала винаги търси най-високите цени, няма основание да се счита че с руски АЕЦ ще е различно. Дори в момента, цените на електроенергията падат и за АЕЦ Козлодуй не е изгодно да продава електричество на международните борси. Принципът на конкуренция в енергетиката, управлявана от проруски елементи не важи. Много е вероятно, при наличие на АЕЦ Белене да бъде приложена някаква формула от типа на Газпром-овската “take or pay”, която да изплати инвестицията на Росатом от 12 млрд. евро за 3-4 години. Това ще е за сметка на българите, които и в момента плащат огромни сметки за парно, за да покриват рекета на Газпром.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.