Et tu, Brutus?
От времето, в което Гай Юлий Цезар е бил убит в Сената на Рим, историята не помни подобна драма. Шегувам се, разбира се – подобна комедия рядко се среща. От трибуната на парламента премиерът в оставка Б.М.Б. обвини водачa на една от парламентарните партии, че “го е поръчал” да бъде убит. Според сведения на “партньорска разузнавателна служба” – не става ясно дали китайска, руска, американска или друга – все пак на политик от такъв мащаб всички са партньори. Използвания израз “ме е поръчал” е характерен за ъндърграунда, а самата размяна на реплики между лидерите на ГЕРБ и ДПС прилича повече на бандитско разчистване на сметки, отколкото на политически диалог в парламент. Всъщност, това почти избистри връзката между престъпния свят и политическия естаблишмънт в България.
Като познаваме Ахмед Доган, няма никакво съмнение, че той е в състояние да поръча убийството на човек, който не може да премахне по друг начин. Все пак, в нощта на изборите през 2009-та Меди Доганов, агент Сава, изглеждаше необичайно разстроен – и от собствения си изборен резултат, и от резултата на Борисов. Освен това, врътката с консултантския договор беше измислена post factum, за да даде обяснение на факта как един политик взима пари от бизнес-проект. Това се наложи поради факта, че смяната в МС тогава осветли тази корупционна сделка. Така както е способен да маскира рушвета си като договор за консултации в област, от която няма и хабер, по същия начин човекът, който раздава порциите баклава и пилаф в държавата на абсурдите, е способен да поръча убийство на опонент. А Доган има опоененти и противници не само в парламента, но и в бизнеса, и в свързващото звено между бизнеса и политиката – организираната престъпност. Отдавна си мисля, че убийства на хора като Илия Павлов, Георги Илиев, Милчо Бонев, дори стрелбата по Златомир Иванов може да са поръчки на хора с депутатски имунитет и властови ресурс. Хора като Доган, който за предаването на списък със служители на разузнаването на посолството на Турция не получи дори условна присъда, явно са се сраснали с чувството на недосегаемост и са способни на всичко. Подобно чувство е обзело и башибозука, наречен делегати на ДПС, които се опитаха да линчуват, изнасилят и убият човек пред камерите на телевизиите.
В този ред на мисли, когато пионки като Лютви Местан нарекат Доган “архитекта на българския етнически модел” се сещам за определението на Иван Костов, че този етнически модел и създателите му са “най-голямото проклятие на България”. Този етнически модел държи и досега турците във васална зависимост от желанията на един човек, чиято изначална пандизчийска алчност няма засищане. Напълно е прав Стефан Гамизов (който принципно считам за част от енергийната мафия) в констатацията си, че политическия естаблишмънт е напълно способен на убийства и разчистване на сметки поради факта, че те са социопати с чувство за безнаказаност. Самият Гамизов изрече на глас и констатация, която е видна за всички – МВР и ДАНС са приватизирали организираната престъпност и тя действа като тяхна маша – с мълчаливо и явно съгласие и срещу част от приходите. Проектът Белене е най-голямата измама и опит на организираната престъпност да институционализира и облече в законова форма грабежите си. В този проект архитекти като Доган и Първанов действат с одобрението на Лубянската Престъпна Групировка и лидера и В.В. Путин. Когато се изяснят детайлите на “мирния преход”, “етническия модел” ,”безкръвната промяна” и други мантри, поддържани от агенти на ДС като Лютви Местан, Георги Първанов и т.н., човек започва да си задава въпросът дали пък етническия модел не трябва да се смени радикално, а мирния преход да бъде малко по-бурен. Разликата е като в лечението на тумора – ако медикаментите не помагат, помага ножа на хирурга или този на патоанатома.
