След като преди месец Главното мюфтийство поиска джамията в Дупница, то днес хората в Кюстендил са се надигнали срещу поредно попълзновение на родните ислямисти – този път за джамията в Кюстендил, както и за градинка, в която има паметник на моя далечен прароднина – дядо Ильо Войвода, освободителя на Кюстендил. Претенциите за градинката били въз основа на стар договор между България и Турция от 1909г. година, който уреждал вакъфските имоти на територията на Княжеството тогава, сочат вносителите на иска. Те обаче забравят простия факт, че впоследствие през 1913г. между България и Османската империя се сключва Лондонския мирен договор, който преурежда много въпроси и ликвидира понятието “вакъфски имоти” на запад от линията Мидия-Енос. Самата Турция, вече според Севърския и Лозанския мирни договори, както и според Спогодбата от Анкара се отказва от всякакви претенции (в т.ч. и религиозни и маскирани като религиозни) върху земите на бившата Османска империя, които са извън границите и. Така че, претенциите на Мюфтийството са напълно безпочвени и имат една проста цел – да тестват търпението на населението в два града, където няма нито един турчин – Дупница и Кюстендил. Ако тези претенции минат, може да се очакват претенции за собственост например към целия Видин, който е бил феодално владение на Осман Пазвантоглу, както и към Белоградчишката крепост, която вероятно ще се окаже собственост на джамията в Белоградчик, безистена в Ямбол и Куршум джамия в Карлово. Царския дворец в София е бивш турски конак, Археологическия музей е в бивша джамия, църквата Св. Седмочисленици е построена върху джамия – това вероятно ще стане основа за нови претенции на родните талибани. Тук най-вероятно става въпрос за бизнес-интереси и желание за реституция на имоти, върху които обаче Мюфтийството няма никакви права, които след това да бъдат препродадени. В последните години мюсюлманските настоятелства са засилили своята активност, съвсем явно финансирани от други държави – вероятно уахабитска Саудитска Арабия. Уахабитски фондации и пари стоят и зад циганите-талибани в Пазарджик и техните радикални имами, които се озоваха пред съда. Преди около година турска изселническа организация поиска от България приоритетно да опазва и възстановява османското културно наследство в българските земи, както и да върне турските имена на местности, реки и населени места. Външния министър на Турция е известен неоосманист и открито говори за възстановяване на Османската империя – засега като културна и икономическа общност. Това дава и цялостна картина на сякаш изолираните явления в Кюстендил и Дупница. С цялостен и постоянен натиск където може (и там където не може) Мюфтийството просто желае да създава шум, в който държавата да бъде принудена да отговори с отказ на исканията им и да се даде повод да заявят, че спрямо мюсюлманите се провежда асимилация и потискане на правата им. Това би донесло още повече пари от държави като Катар и Саудитска Арабия, които са най-големите донори на всякакви ислямистки проекти в Европа и превръщамето и в Еврабия. Възможно е и Мюфтийството да отстъпи от исканията си в Кюстендил и Дупница, срещу някакви евентуални отстъпки в т.нар. “смесени региони”. В крайна сметка, действията на родните мюфтии и имами много приличат на тези на Ал-Каеда в Мали.
