Отдавна имам наблюдение, че дори отлични идеи в България могат да се опорочат и прецакат при реализацията им и после при експлоатацията – например панелните блокове. Само по себе си, панелното строителство е изключително бързо, сравнително евтино и здраво, особено при земетресение, каквито в България има много. Без изненада – панелното строителство с железобетонни плочи е измислено от немците през 20 век – горе-долу по-времето, когато са измислили и KfW-38, знаменития бръмбар. В България панелите идват в края на 60-те и до края на 80-те почти всеки град се сдобива поне с един блок, а по-големите градове имат огромни панелни комплекси. Дори във възрожденски тип градчета като Златоград, Трявна и Елена можете да видите панелки. Много от тях са строени от Строителни войски, други са строени под лозунга “петилетката в съкратени срокове” и като резултат качеството на изпълнение на сглобките не е добро, има фуги и т.н. После идва некачествената поддръжка, избиването на панели при преустройства, лошо поддържани общи части и т.н. – като резултат панелен блок и строителство днес е синоним на гето.
Подобна ситуация се заформя и във сектора на енергетиката – специално при възобновяемите източници, и по-специално фотоволтаиците. Безмерната алчност на шепа “инвеститори”, както и корумпираното управление в сектора в последните години доведоха до това, броят на мощностите да се увеличи непропорционално спрямо общия процент енергийни мощности, както и до унищожаване на огромни площи със земеделска земя. Смисълът на фотоволтаиците не е да се опънат километри огледала в ниви и ливади, а в изграждането на малки покривни инсталации на жилищни и индустриални сгради, които да са допълващи мощности и да снижават потреблението в тези сгради. Огромни фотоволтаични паркове е оправдано да се изграждат само в страни като Либия, Оман, Саудитска Арабия – там където 80% от територията е пустини. Тук фотоволтаиците не се изграждаха като поддържаща мощност главно за собствени нужди, а като основни мощности, поради грешката която държавата направи да обяви приоритетното изкупуване на т. нар. “зелен ток”. Така се стигна и до парадокса 20-часов режим на работа на фотоволтаична централа, подпомаган от дизелов генератор в тъмните часове – измама разкрита наскоро от НЕК.
Подобна е историята и при вятърните мощности, и по специално огромните вятърни паркове около нос Калиакра – освен най-ветровитото място в държавата, това е и Виа Понтика, пътят по който от хилядолетия мигрират прелетните птици по пътя си на юг. Сега те срещат стена от бясно въртящи се перки, които ще убиват много от тях, за да задоволят една обикновенна скотска алчност – на същите хора, които построиха и огромни фотоволтаични мощности. Публична тайна е, че зад 90% от ВЕИ проектите в България стоят дузина “инвеститори”, всички познати още от времената на приватизацията през 90-те. От всички ВЕИ, изграждането на язовири и ВЕЦ е най-приемливо, заради нуждите от вода за напояване, освен за ВЕЦ. Освен това язовирите, и по-специално хидроенергийните каскади и ПАВЕЦ, са всъщност един огромен акумулатор на електрическа енергия – за разлика от фотоволтаиците и вятърните централи, ВЕЦ-вете могат да се пускат и спират планирано, както и при върхови нужди. Друг смислен източник на електричество са ТЕЦ (при наличието на добри очистващи инсталации) и газовите централи – поради факта на комбинираното им производство те могат да произвеждат и пара и топла вода за отопление, ако се намират в близост до градове, които да ползват остатъчната топлина, разбира се. Освен това е важно всички мощности да се изграждат като единна система, а не всеки, който се е докопал до финансиране, сменил е набързо статута на земеделска земя и е построил панели и перки, да се яви пред НЕК и ЕРП-тата и да заяви – длъжни сте да ме включите. Така не става. Това просто е повторение на историята с панелите – зле поддържани и “санирани” на кръпки.
