Това ясно пролича от вчерашният фарс, наречен избори за парламент. Тази формула в България генерира само скотщина и безпросветност, както ясно показаха 80% от гласувалите за Народно събрание. За пръв път от 19 години (гласувах за първи път през 1994г. за СДС) партията за която гласувах не влиза в парламента. Това означава, че аз и около 10% от другите гласували десни избиратели, припознали като десни партии ДСБ, ДБГ, СДС, НДСВ (макар че царистите са по-скоро либерали-опортюнисти), нямаме политическа партия, която да представлява интересите ни в парламента. Митът, че ГЕРБ е дясна партия рухна още преди около 3 години, те са другото лице на БКП. Въпросът е – какво да се прави сега. Нов десен проект? Самата идея за нова партия на избори в България е нелепа. Терминал 2? Банално, но сигурно. Повторение на Девети юни? Изглежда все по-добър този вариант.
Интересно е как ще реагират сега лидерите на десницата – би трябвало да ги видим как си отиват, но едва ли Надежда Михайлова ще потисне радостта си в стил “аз казах ли ви” от поединичния разгром на ДСБ и СДС, за който тя и Мартин Димитров имат голяма заслуга. Костов е време да изостави образа на мъченик-месия и да признае, че 12 години след като е слязъл от премиерския стол, сега слиза и от депутатския и е време да започне мемоарите си. Това го казвам като човек, който вчера гласува за него с почти 80% убеденост, че ДСБ не влиза в парламента. Просто аз съм от онези безгласни сини каски, които държат позицията докрай – със или без смисъл. Вече няма позиция, която да бъде държана.
