Видин-София = 5 часа с влак

Вчера ненадейно се прибрах от Видин с влак – положението не беше много зле, като се има в предвид, че еднопосочния билет без отстъпки беше 13.80. Пенсионерски или ученически сигурно е под 10 лева. Все пак някои неща, които могат да се направят без много пари и усилия.

1. На касата лелята-касиерка ме изгледа скандализирано, когато попитах може ли да платя с карта. ПОС-терминал явно е непознато понятие в 21 век. Изтеглих пари от банкомат и платих кеш, а матричен принтер изплю old-fashion билет. Това все пак е система, в която бяха похарчени над 100 хиляди лева, за да се направи онлайн полу-резервационна система.

2. Чистотата в купето беше поносима, ако човек не е гнуслив много и ако за 5 часа път се удържи да не ходи до тоалетна нито веднъж. Аз не се удържах и в клатещия се вагон нямаше къде да се държа, за да не се опикая или да се хлъзна на опикания под. Миризмата си е традиционна, вода няма, осветление идва от полу-отворения джам на кенефа, който за да осигури дискретност, е замацан с блажна боя.

3. В купетата практически липсваше осветление, което може би е с цел да се осигури интимност на новозапозналите се пътници – но пък липсваха и перденца откъм коридора.

4. Липсваше какъвто и да е климатик и вентилация в купето, освен естествения такъв – отворен/затворен прозорец, тип “мексикански климатик”.

5. Средна скорост под 50 километра може и да е била приемлива за началото на 20-ти век, но през 21-ви век е просто отживелица. Бърз влак, който спира на всяка керемида просто не е бърз. Би трябвало малките гари да имат довеждащи влакове с голяма честота до областните градове, където пътниците да се качват на влакове които са наистина бързи.

6. Влаковете и пероните просто не са пригодени за възрастни, трудно подвижни, майки с деца и колички и т.н. Катеренето и слизането от тях са изпитане дори и за физически здрав човек с багаж.

7. Крайно време е да се въведат и еднообемни вагони, в които пътуващите да не гледат физиономиите на другите пътуващи и да не се ритат и миришат краката си взаимно. При вагоните пространството не е така ограничено както в самолетите, така че креслата могат да се разредят и да позволяват човек да се протегне удобно и да си почива. Ако към тези кресла се осигури и безжичен интернет (безплатен или на разумна цена), индивидуално осветление за четене и климатизация,дори и 5-часовото пътуване няма да е голям зор. Въобще не говорим за монтиране на монитори за всеки пътник – цената им падна до 50 лева за 7-инчов китайски модел във веригите за електроника.

Ако се помисли и за предаване на багажа (или поне обемистия) на централизирано гише преди пътуване и получаването му после, може и да се избегне падането и товаренето на тежки денкове по купетата, както и да не се чуди как човек да отиде до тоалетна или до бюфет-ресторанта, без да има кой да му пази багажа.

Всичко това са напълно постижими мерки, които да помогнат на БДЖ да стане нормална превозна компания, а не организация с неприсъщи социални функции и работодател с хиляди нископлатени труженици и близо милиард дългове. Тук дори не става въпрос за модерни скоростни влакове и осъвременяване на жп-линиите, което би струвало много пари.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , . Bookmark the permalink.