Горното видео показва началото на концерта на Лепа Брена в София на 24 юли 1990г. На стадион “Васил Левски” над 70 хиляди души очакват югославската звезда, която пристига с правителствен хеликоптер Ми-8. Пилотът осъществява прецизен заход над стадиона и противно на надписа във видеото “dramatic landing” не каца, а зависва на около половин метър над подиум, на който слиза Лепа Брена. В информацията към видеото пише, че хеликоптера е бил на Тодор Живков, което твърди и самата певица, макар че по онова време (юли 1990) Живков от месеци не е на власт и дори е в килия с различни обвинения – от измяна до присвояване на държавни пари. Хеликоптерът е част от Правителствения отряд, една митична тогава структура, която е натоварена с отговорни задачи в най-висша степен – превоз на първите партийни и държавни ръководители от точка А до точка Б. Как точно Лепа Брена се озовава на борда на машината без да е нито партиен, нито държавен ръководител, е друг въпрос. Всъщност, на хеликоптера ясно се вижда надписът БАЛКАН (на фалиралия през 2000г. национален превозвач), така че може да се приеме и че Ми-8 е нает от авиокомпанията. Надписите на авикомпании и цивилни регистрации са се слагали на правителствените самолети в страните от бившия соц. лагер поради всеобщата мания за секретност. Това обаче не е от значение – случило се е преди 22 години и според присъствали на концерта “това беше първият истински концерт, на който съм бил/а”.
На следващото видео, в своя типичен изразен стил, премиерът обяснява защо и днес, 22 години след “полета на Лепа Брена” (на която Борисов е явен фен) нещата в Авиоотряд 28 (наследник на Правителствения отряд) не са се променили и защо той вижда дейсността на отряда като таксиметрова компания.
Казано накратко, премиерът има остър дефицит в разбирането си за ролята на едно правителствено звено за авиотранспорт. Това му позволява да прави тълкувания, които са поразителни в своята некомпетентност. Подобно изказване той направи и малко след като пое поста министър председател от Сергей Станишев и се закани да отмени поръчката за два “нови” правителствени самолета, но впоследствие от поръчката отпадна само един. Не били нови, а били “нискотарифни” и “втора ръка”, което явно показва и как Борисов бърка понятия от авиокомпаниите, автомобилите и т.н. Самолетите в момента са най-новите и с най-малко нальот от всички налични в авиопарка на Авиотряд 28. Проблемът не е в това дали машините са нови или не – въпроса е кой и как има право да ги ползва. Ето накратко какво мисля по въпроса:
Този отряд трябва да стане отделна ескадрила към ВВС на Република България, поради функциите му и дейността му да бъде регламентирана със закон – така както е и в други държави, и както ще бъде регламентирана една сходна на Авиотряд 28 структура – НСО (Национална Служба за Охрана). Разликата между НСО и обикновена охранителна фирма би трябвало да е ясна на човек, бивш собственик на такава (ИПОН) и охраняван от НСО в момента. Проблемът с малкия нальот на пилотите и машините едва ли трябва да се решава с возене на футболисти и спортисти – те едва ли са най-заслужилите в тази страна. Така както не всеки може да си поръча охрана от НСО, не би трябвало да може всеки да си поръча самолета на премиера и президента. Ако може – тогава какъв е смисълът от този отряд, след като могат да се наемат самолети от други авиокомпании, когато е нужно? За 100 часа полети годишно вероятно ще излезе по-евтино, отколкото да се поддържа цялата структура, наречена Авиоотряд 28. Всъщност, дали не можем да си наемаме правителство, когато е нужно? Сегашното работи смислено доста под 100 часа годишно.
