Македонската игра на Путин – възможности за развитие?

След като през устата на Сергей Лавров Кремъл директно назова желания от него сценарий на трета Балканска война през 21 век, за малко хора останаха илюзии за това как точно Русия се опитва да дестабилизира региона. Като подклажда стари вражди и страхове, Москва се опитва да минира европейското бъдеще на Балканите и да демонстрира на Запада, че “пускането” им в НАТО и ЕС е било грешка с непредвидими последствия.

Последното интервю на Путин за Кориере дела сера показва част от тази стратегия на разделяне. Кремълският режим комуникира само с лидери от западната част на ЕС и отправя посланията си към западняците – не се бойте от нас, няма да ви нападнем. Източна Европа е изключена от това послание – за руснаците тя е територия. Това личи ясно от трактовката – НАТО разполага своя инфраструктура все по-близо до нашата територия, както казва Москва. Това определя виждането на Путинския режим, че територията между Запада и Русия си остава ничия земя, в която Москва има права на разпореждане. Точно това кара Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и България да усещат поривите на Кремъл да ги “освободи” повече отвсякога. Още повече, след като един генерал от КГБ – Леонид Решетников, председател на РИСИ (съмнителна организация, която вербализира руски имперски тези), заяви, че България е директно окупирана от американците и НАТО, които подкупили управляващите. Това явно показва руската гледна точка от времената на Втората световна война, която гласи, че братския български народ следва да бъде “освободен” от независимостта си, а една част от него да бъде избита в угода на Кремъл – справка 1944-45г.

Македонската заигравка на Кремъл може и трябва да бъде използвана от България срещу путинския режим и неговите апологети на Балканите – Сърбия и Гърция. България следва да декларира (както и правилно направи Даниел Митов), че независимостта и териториалната цялост на Македония не подлежат на преговори и съмнения. София може и трябва да окаже политически и дипломатически натиск върху Албания и Косово да подкрепят Македония като държава и да пресекат всякаква подкрепа за сепаратистки формирования. В рамките на НАТО България трябва да повдигне по-остро въпроса за премахване на гръцкото вето за членството на Скопие като вредно и всъщност обслужващо Москва. Същевременно, натискът от страна на Брюксел и Вашингтон, от София и Тирана трябва да покаже на домораслия антички диктатор Груевски, че е време да понесе последствия за действията си. България трябва да декларира подкрепа за Македония, която да не се свързва с отделни политически сили и персони, и да изисква от властите да проведат ефективна лустрация на агентите на УДБА и сръбските служби, както и да започнат ефективна работа по изграждане на работещи институции. След открити и честни избори, Македония трябва да започне възможно най-скоро преговори за членство в ЕС, след като подпише договори за добросъседство и сътрудничество с всички свои съседи.

ЕС и Вашингтон трябва да окажат жесток натиск върху Гърция да оттегли ветото си за членство на Македония в НАТО и ЕС като вредно. Властите в Атина трябва да се научат да уважават желанието на съседите им да нарекат страната си както искат, ако Скопие изрично се откаже от всякакви претенции към Гърция, което неизменно ще стане в процеса на присъединяване към НАТО и ЕС. В случая гръцкото вето резултира в ирационалната “антиквизация” провеждана от режима на Груевски, което според местни наблюдатели е просто желание да се дразнят гърците в полето, което те считат за свое. До голяма част маскарадът в Скопие и античните статуи са просто кривото огледало на събитията, стартирани от Атина още преди 20 години. А и гърците, тези царе на изнудванията, успяха да вкарат Кипър в ЕС през 2004г. просто като заплашиха, че ще наложат вето на разширяването към Източна и Централна Европа. Кипър, който има много по-тежки проблеми от Скопие – разделен де факто на две и изкупен от Москва.

Сърбия също трябва да знае, че ще се присъедини към ЕС заедно с Македония, но не по-рано от нея. Това би представлявало ясна перспектива за Белград, който в момента усеща умората от разширяването на ЕС и затова заиграва с Москва. Бързо приемане на Черна гора в НАТО и ЕС може да се окаже нужния импулс за Западните Балкани в посока Запада – Черна гора е малка и незабележима за Европа, но откъсването и от ръцете на руснаците ще е откровен знак за региона. За трайно решение на въпроса е нужно да се вземе и дълготрайно решение за двата сегашни протектората на ЕС – Босна и Косово. Необходимо е или да бъдат признати от всичките си съседи като държави, или да се разделят така, че нестабилността, която генерират, да бъде прекратена. Всяко преначертаване на границите обаче трябва да става с максимално прозрачни преговори и референдуми, както и гаранции за живота и имуществото на хората, живущи в засегнатите страни. Целта е или Босна и Херцеговина да стане стабилна федерация, или да се раздели цивилизовано, както и Косово да успее да осигури бъдеще за гражданите си – в рамките на сегашното си или ново устройство. Ясно е само, че сегашния вариант устройва само Русия, която не спира да прави аналогии между Косово и Крим.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.