Днешните дебати в парламента оголиха до крайност и без това грозното лице на българската политика. Изказванията на депутати от трибуната на НС показаха лични сметки, тънки пресмятания и скодоумие, но не и загриженост за народа и това какво би искал той. За това, че народа рядко взима мъдри решения, съм писал и друг път. Част от глупавите му решения са и депутатите в последните пет парламента.
Няма спор, че част от въпросите на “Референдума на Слави” са малоумни, както и самото му шоу. Например въпросът за избор на началници на РПУ-та, който явно копира шерифската система в САЩ. Българското МВР следва да се разформирова и изгради наново, а не да му се избират началници с избори. Това ще повтори корупцията от местните избори и много вероятно е да видим видни местни айдуци – шефове на РПУ-та. Някой съмнява ли се, че Братя Галеви биха били избрани в Дупница? Така както са осъдени от български съд и издирвани от Интерпол.
От друга страна, народът има право да се изказва по всякакви въпроси и дори малоумни. Няма подобно нещо като въпросите са противоконституционни, както твърди БСП. Ако 700 хиляди души кажат, че не са, то БСП с нейните под 300 хиляди избиратели няма думата. Това важи и за другите партии. Помним времето, в което чл. 1 на конституцията на Бай тошо гарантираше на БКП първо място, и всякви други идеи бяха противоконституционни. Ако народът каже, че депутатите са твърде много за държава с грубо 7 милиона население, то явно са много. Очевидно е, че 60% от тези хора в парламента само изместват въздух с присъствието си. Въпросът за мажоритарните избори също е актуален, независимо дали ДПС са доволни или не. ДПС и другите турски организации трябва да разберат, че демокрацията не им гарантира присъствие в парламента.
Задължителното гласуване е въпрос, по който явно трябва да се изкаже самия задължително гласуващ суверен. Намаляването на държавната субсидия също е релевантен въпрос.
Не мога да не се съглася с президента Плевнелиев, че допускането на повтарящи се въпроси като този за електронното гласуване е явен бъг в системата. Още повече, че повечето избиратели бъркат елекронно с електрическо и мислят, че ще ги удари ток. Все пак един референдум прие с мнозинство електронното и прегласуването му би показало какво? А референдумът на Марешки? А всеки следващ референдум?
Тревожен е фактът, че само съмнителни (като мотиви) личности като Слави Трифонов и Веселин Марешки успяват да генерират достатъчно подкрепа за въпросите си. Това не е демокрация и трябва да го знаем.
Според мен, въпросът за народни допитвания трябва да не бъде решаван от Народното събрание дали и кога да се проведат, ако е изпълнен определен минимум условия и брой подписи. Резултатите от тях трябва да са задължителни за изпълнение, това ще дисциплинира избирателя след няколко поредни грешки в гласуванията. Ако не го дисциплинира, явно има непреодолим бъг в системата. Но избирател, който се доверява на “лидери” като сега намиращите се в парламента по принцип не буди много оптимизъм с разума си.
