За кожата на един референдум

Днешните дебати в парламента оголиха до крайност и без това грозното лице на българската политика. Изказванията на депутати от трибуната на НС показаха лични сметки, тънки пресмятания и скодоумие, но не и загриженост за народа и това какво би искал той. За това, че народа рядко взима мъдри решения, съм писал и друг път. Част от глупавите му решения са и депутатите в последните пет парламента.

Няма спор, че част от въпросите на “Референдума на Слави” са малоумни, както и самото му шоу. Например въпросът за избор на началници на РПУ-та, който явно копира шерифската система в САЩ. Българското МВР следва да се разформирова и изгради наново, а не да му се избират началници с избори. Това ще повтори корупцията от местните избори и много вероятно е да видим видни местни айдуци – шефове на РПУ-та. Някой съмнява ли се, че Братя Галеви биха били избрани в Дупница? Така както са осъдени от български съд и издирвани от Интерпол.

От друга страна, народът има право да се изказва по всякакви въпроси и дори малоумни. Няма подобно нещо като въпросите са противоконституционни, както твърди БСП. Ако 700 хиляди души кажат, че не са, то БСП с нейните под 300 хиляди избиратели няма думата. Това важи и за другите партии. Помним времето, в което чл. 1 на конституцията на Бай тошо гарантираше на БКП първо място, и всякви други идеи бяха противоконституционни. Ако народът каже, че депутатите са твърде много за държава с грубо 7 милиона население, то явно са много. Очевидно е, че 60% от тези хора в парламента само изместват въздух с присъствието си. Въпросът за мажоритарните избори също е актуален, независимо дали ДПС са доволни или не. ДПС и другите турски организации трябва да разберат, че демокрацията не им гарантира присъствие в парламента.

Задължителното гласуване е въпрос, по който явно трябва да се изкаже самия задължително гласуващ суверен. Намаляването на държавната субсидия също е релевантен въпрос.

Не мога да не се съглася с президента Плевнелиев, че допускането на повтарящи се въпроси като този за електронното гласуване е явен бъг в системата. Още повече, че повечето избиратели бъркат елекронно с електрическо и мислят, че ще ги удари ток. Все пак един референдум прие с мнозинство електронното и прегласуването му би показало какво? А референдумът на Марешки? А всеки следващ референдум?

Тревожен е фактът, че само съмнителни (като мотиви) личности като Слави Трифонов и Веселин Марешки успяват да генерират достатъчно подкрепа за въпросите си. Това не е демокрация и трябва да го знаем.

Според мен, въпросът за народни допитвания трябва да не бъде решаван от Народното събрание дали и кога да се проведат, ако е изпълнен определен минимум условия и брой подписи. Резултатите от тях трябва да са задължителни за изпълнение, това ще дисциплинира избирателя след няколко поредни грешки в гласуванията. Ако не го дисциплинира, явно има непреодолим бъг в системата. Но избирател, който се доверява на “лидери” като сега намиращите се в парламента по принцип не буди много оптимизъм с разума си.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.