Точно така, 27 години след свалянето на Бай Тошо, попаднахме точно в нецензурната ситуация от заглавието. Бай Ганьо се чуди дали да избира между охранителя на Бай Тошо, съвсем сполучливо наречен от Радан Кънев #БайХуй, и кандидатът на една деградирала комунистическа партия, която посяга за власт през 21 век, а не се е разкаяла за престъпленията си през 20-ти.
За кандидатите – това, че Цецка Цачева набързо беше припозната от разпадналия се Реформаторски Блок за десен “антикомунистически” кандидат след отпадането на Трайков, е белег на личностна деградация на Кунева, Лукарски, Ненчев и най-вече Москов. Тези хора, които подкрепиха Трайчо Трайков с половин уста, Лукарски дори оспори номинацията му, заплашвали са го да му спрат финансирането на кампанията за президент, сега се изредиха да целуват ръка на Cappo di cappi. След като Борисов им наби канчетата, съглашателските министри на РБ просто приеха Цецка Цачева присърце още преди първия тур на изборите и едва дочакаха края на изборния ден, за да декларират вярност и подкрепа. За мен, а и за много други хора, РБ е мъртва организация – дори и останките и да демонстрират единство, не виждам как нормален човек ще даде гласа си, за да му се подиграват с трикове хора като Лукарски, Москов и Кунева, дори без да броим ислямистите на Касим Дал и Корман Исмаилов.
ГЕРБ твърдо върви по стъпките на НДСВ – подкрепата за тях пада с всяка изминала година и вече отбелязаха първата си загуба, макар и на първи тур. Това разбира се не е партийна загуба, а просто лична загуба на Борисов с отпечатък върху партията му. Просто Цецка Цачева е неизбираем кандидат, чийто връх в развитието е била кариерата и в Плевен преди 30 години. Ако Борисов беше издигнал Андрей Ковачев или Томислав Дончев, резултата на първи тур щеше да е съвсем различен – това се признава и от БСП.
БСП успя да направи най-мъдрия си ход от много време насам – след като Нинова и Първанов бяха привикани лятото в Москва, Румен Радев ненадейно и удобно подаде оставка като командващ на ВВС и в един момент изплува като кандидат на левицата за президент. Последва леко и комедийно скарване с шайката на Гоце, както се именува иначе АБВ, и замалко изтребителя да катапултира и поради загуба на единия двигател. Проблема беше оправен и Радев успя да проведе кампания, в която се позиционира като кандидат, загрижен силно за руските интереси. БСП и нейните послания останаха на заден план, а връх взе отвращението на много хора от кандидатурата на ГЕРБ и се случи това, което видяхме на 6-ти ноември – Радев привлече хора извън твърдото ядро на БСП, а Цачева отблъсна хора извън твърдото ядро на ГЕРБ. Така за летеца са гласували над 900 хиляди души, което е почти два пъти повече от резултата на БСП на изборите през 2014-та.
Разбира се, Борисов превърна тези избори в полу-парламентарни, след като заложи на изхода им съдбата на правителството си и така вдигна мизата. За много хора, уморени от липсата на реформи, корупцията, видимият застой и липсата на адекватни послания, това се превърна в бонус – натирваш Цецка, Баце подава оставка. Това е добавило немалко гласове към Румен Радев.
Според много хора, запознати с великанското его на бившия командващ на скромните български ВВС, Нинова и Йотова ще имат сериозен проблем да го “командарят”, както са си наумили и той ще се еманципира от БСП по-бързо, отколкото Плевнелиев от ГЕРБ. Разбира се, това не може да се прогнозира, а обтекаемите му и неграмотни изказвания на тема външна политика са направо плашещи. Кандидатирането му на поста президент изглежда точно като активно мероприятие на Москва, особено като се вземат предвид и детайлите на финансирането на кампанията му, осветени от Нова Телевизия. Радев остава кремълска мина.
