В последните дни едно събитие на Запад от Калотина извади стари призраци от гардероба на историята. Полицията и службите в Черна гора задържаха 20 сръбски граждани, които са имали за цел да нападнат и окупират парламента след изборите на 16 октомври, да отвлекат/убият премиера Мило Джуканович (който от 25 години неспирно е на власт и е тежко обвързан с криминални структури, според различни западни доклади) и да предизвикат безредици с жертви и евентуален конфликт подобен на този в Украйна. Целта е ясна – да бъде дискредитирана Подгорица в очите на Запада и да се стопира членството и в НАТО, което руския външен министър Лавров нарече “враждебен към Москва акт”. За целта Русия употреби доста средства от своя хибриден инструментариум – политически и дипломатически натиск, заплахи за изтегляне на руски инвестиции (голяма част от черногорските предприятия в един момент бяха и още са собственост на руски олигарси) и зпалахи за дестабилизация на страната и региона. Явно това не подейства, Черна гора получи покана и руснаците решиха да приведат заплахите си в действие.
Действията на черногорската полиция бяха последвани и от действия на сръбските власти, а заключенията за готвен опит за преврат бяха потвърдени и от сръбския премиер Александър Вучич, който дори направи изявление и за изгонени “чуждестранни наемници”. Малко след това изтече информация и за руски специален пратеник – бившия началник на ФСБ и сегашен шеф на кремълския Съвет за безопасност Николай Патрушев (близка до Путин фигура), който е бил изпратен в Белград да минимизира щетите, последвали този руски провал. Фактът, че чуждите наемници са били изгонени, а не предадени на съд, показва, че вероятно е постигната договорка, но острата публична реакция на Вучич е също показателна – той явно не желае територията на Сърбия да бъде използвана от руснаците за операции по дестабилизиране на други държави. В Белград явно не са доволни от положението си на руска марионетка, което им се отрежда в Кремъл, и считат, че Русия няма какво да предложи на Сърбия, освен подкрепа за Косово, която няма никаква практическа стойност.
Не може да не се направят и исторически аналогии с избухването на Първата Световна война преди сто години, която е пряка последица от действията на сръбски националисти в Сараево. Убийството на ерцхерцог Франц-Фердинанд от Гаврило Принчип всъщност е кулминацията на заговор на сръбския Генерален щаб (Драгутин Димитриевич – Апис) и с явната и тайна подкрепа на руското посолство и имперския двор в Петербург. Събитията след това са ясни, включително и разгрома на самата Русия, кулминирал в Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918г.
Следващия опит на Русия е за дестабилизация на България след края на Първата Световна война – т.нар. Септемврийско въстание от 1923г. и атентата в църквата Света Неделя през 1924г. имали същата цел, каквато и разкрития преди дни в Черна гора опит за атентат и преврат. Връзките на извършителите с Коминтерна и Москва също са документирани. Следва и Втората Световна Война, в която България е обект на вражеска руска пропаганда, инфилтрация на терористи, поддръжка и ръководене на терористични групи. Завършека на всичко това е пряка руска окупация, започнала на 9.09.1944г.
Целта на сегашните руски действия е същата – днес в Черна гора, много е възможно подобни действия да бъдат повторени и в България – под формата на бунтове на “патриотични отряди” срещу бежанците, срещу циганите или срещу каквото се сетите. Целта би била прозрачна – предизвикване на безредици и жертви в България, от което ползата за Кремъл е ясна.
