Във внезапно обострилата се битка за креслото на президента на РъБъ (по Иво Инджев) двамата кандидати с най-много шансове според социолозите дават най-меки външно политически послания. Румен Радев и Цецка Цачева, очевидно поощрявани от подкрепящите ги БСП и ГЕРБ, отправят все по-двусмислени и сервилни към Москва послания, очевидно борещи се за гласовете на едни хора, за които членството на България в ЕС и НАТО е грешка. Тази грешка, която следва да бъде поправена по почина на Бай Тошо – страната ни да стане 16-та республика, Задунайская губерния или каквото се стори угодно на Бащицата в Кремъл.
Така Румен Радев заяви пред Ройтерс, че негова основна цел ще е отпадането на санкциите срещу Русия, след което с половин уста добави – защото вредят на България. Подобни послания, макар и по-плахо, отправя и Цецка Цачева, а и двамата говорят за някакво предефинране на ролята на България в НАТО и ЕС, явно в посока на про-руски неутралитет с опция за напускане, ако останалите страни-членки не се съгласят. Само когато усетят, че са прекалили, и двамата дежурно запяват спуснатата им опорна точка, че членството на България в НАТО и ЕС е необратимо и Русия го знаела. Има обаче един друг факт и той е, че на Русия въобще не и пука дали България е в НАТО или ЕС – тя не се съобразява с този факт, както и не уважава суверенитета на София – сега, преди 20 или преди 50 години. Ако преди десет години приеха членството на България само с леко ръмжене, то това беше защото руснаците наистина си бяха въобразили, че България ще техен преден пост в ЕС, “троянски кон”, както се изрази в прав текст един руски дипломат. Заслугата това да не се получи са поредица от събития и действия на световни лидери, но нито едно действие на български политик, с малки изключения разбира се – на първо място Росен Плевнелиев.
И сегашното сервилно поведение на Румен Радев, Цецка Цачева, Ивайло Калфин, както и другите про-руски палячовци от “Б-отбора” – Митьо Пищова, Велизар Енчев, Жорж Ганчев, Бисер Миланов – Петното, Камен Попов (тоя дето удари Сидеров пред НАТФИЗ), Веселин Марешки, Николай Банев и т.н., показва, че в България желаещите ако не за троянски кон, то поне за руско магаре в Брюксел са доста и гръмогласни. Най-силната им опорна точка – санкциите срещу Русия трябвало да се премахнат, защото вредят на България и на ЕС и не постигали целите си.
- Санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия се поддържат от държави, които губят далеч повече от тях – на първо място Германия и Франция, които дори поставиха въпроса за увеличаване на санкциите заради поведението на Русия и поддържания от нея режим на Башар Асад в Сирия. Франция отказа да предаде построения специално за Русия вертолетоносач и директно загуби два млрд. евро от това.
- Санкциите на ЕС срещу Русия са секторни (т.е. определени отрасли на промишлеността и банките) и персонални – срещу хора в обкръжението на Путин, които са пряко отговорни за агресивната политика на Кремъл. Т.нар. контра-санкции на Москва касаят храни и потребителски стоки от ЕС и всъщност вредят повече на самите руснаци, доколкото изборът им на качествени стоки и храни е силно ограничен, а където го има е и по-скъп. Така всъщност Кремъл наказва най-вече собствените си граждани, но както знаем – гордостта иска жертви. Руската гордост – още повече жертви.
- България открай време има отрицателен баланс и търговско салдо с Русия – в най-тежките години, когато петрола беше над 120 долара за барел, минусът в търговския баланс на София с Москва надминаваше 5 млрд. евро. Това е главно поради факта, че България внася почти 100% от енергоносителите си от Русия поради грешната схема на икономически отношения, наследена още от СИВ и непроменена и до днес. Почти целия внос на нефт и природен газ е с адрес Москва и много правителства досега не направиха нищо, за да променят това. Затова, от падането на цените на петрола (което на пръв поглед няма общо със санкциите, но всъщност е най-ефективната санкция срещу режима на Путин) с над 70 долара сумарно България си спестява значителни суми годишно – между 1 и 1.5 млрд. евро по груби оценки. Защо не спестява повече? Заради неизгодните договори за внос на природен газ, подписвани от хора като Петър Димитров и Р.Овч., които са защитавали преди всичко руския интерес, вероятно с користни подбуди. Другото обяснение е малоумие.
- Износът на България към Русия в последните години винаги е бил незначителен и то заради пречки от страна на Москва. Русия използва търговията като оръжие за изнудване и това най-добре знаят Грузия, Молдова и Украйна, които освен въоръжена агресия, често са били обект и на търговски блокади на някои важни техни продукти за износ. В износа на България основни партньори са страните от ЕС и там са и резервите за бъдещо увеличение, ако българските стоки имат конкурентни предимства. С Русия България трябва да спре да се договаря на двустранна основа – както за вноса на нефт и газ, така и за износа на селскостопанска продукция. София може и трябва да използва членството си в ЕС не в угода на Москва за да предлага изгодни за Кремъл решения, а в своя полза, и срещу интереса на Русия, когато той противоречи на българския интерес. А в икономиката и в политиката в последните години българския интерес е точно противоположен на руския, която има за цел да разедини и отслаби страните от ЕС и НАТО.
- Една отслабена от санкции Русия е много по-лесен за договаряне партньор, особено ако с нея говорят не отделни страни от Източна Европа, а Брюксел и ЕС като цяло. 2017 ще покаже това с още по-голяма сила. Затова – санкциите не трябва да падат преди Русия да се е изтеглила изцяло от Крим и Донбас и да е изплатила репарации на Украйна за водената там война.
- Ако искаме светът, НАТО и ЕС да са солидарни с нас, редно е и ние да сме солидарни с останалите страни по света. Украйна е близка, почти съседна страна, която страда от руска агресия така, както България неведнъж е страдала от чужди агресивни сили – било то Турция или Русия. Затова и солидарността с украинците, които днес воюват за бъдещето си в Европа, изисква санкциите да останат в сила, дори ако България губеше от тях. Всъщност, от тези санкции най-много губи Русия.
